Р Е Ш Е Н И Е
10.08.2017 год.
Номер . . . . . . . . .
. . Година 2017 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 27 (двадесет и седми) юни Година 2017
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Ивайла
Димитрова,
Прокурор . . . . . . . .
. . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 8
по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с предявени от .........., със седалище и адрес на управление ***»Б.С.»№50,
представлявано по закон от Р.П.С. – председател срещу .......... седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Р.М.Ч.,
обективно съединени осъдителни искове: с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца задълженията си по договор за наем от 01.12.2009 г. в
размер на наемната цена /месечен наем 240.00 лв./ за периода 01.03.2015 г. –
27.06.2015 г. в общ размер на 960.00 лв., ведно с обезщетение за неизпълнение,
в размер на законната лихва до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска 04.01.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца задълженията си по договор за наем от 26.07.2007 г. в
размер на наемната цена /месечен наем 80.00 лв./ за периода 01.03.2015 г. –
24.04.2017 г. в общ размер на 2064 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска от 04.01.17г. до окончателно
изплащане на сумата и ведно с обезщетение за неизпълнение в размер на законната
лихва до дата на предявяване на иска върху част от главницата в размер на
1760.00 лв., с правно основание чл.236,
ал.2 вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД с цена 5232.00 лв. за заплащане на обезщетение
за ползване на недвижимия имот, въпреки противопоставянето на наемодателя след прекратяване на договора за
наем от 01.12.2009 г. в размер на
наемните вноски за периода от 01.07.2015 г. до 24.04.17г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска-04.01.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата и с правно основание чл.236, ал.2 вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД за
осъждани на ответника да заплати на ищеца задължения, произтичащи от
прекратения наемен договор и разходите, свързани с ползуването на вещта,
произтичащи от договора за наем за ел.енергия и вода за периода 01.03.2015 г. –
30.12.2016 г. в общ размер на 821,50 лв., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска-04.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и
ответника е бил сключен договор за наем от 26.07.2007 г. с който ищецът, в качеството му
на наемодател, предоставил на ответника,
в качеството му на наемател, ползването на недвижим имот – „сладкарница и
ресторант“, находящи се в сградата търговски комплекс в с.Сушина, общ.В.,
ул.“Васил Коларов“№13. Договорът бил със срок три години, считано от 01.05.2007
г. Ответникът заплащал договорената наемна цена в размер на 80.00 лв. месечно
редовно до месец февруари 2015 г. След което ответникът, въпреки че продължил
да ползва имота не бил заплащал наемната цена от 01.03.2015 г. до 24.04.2017 г.
Между страните бил сключен и договор за наем от 01.12.2009 г., с който ищецът, в качеството му
на наемодател, предоставил на ответника,
в качеството му на наемател, ползването на недвижим имот – „магазин за
хранителни стоки“, находящ се в сграда търговски комплекс в с.Сушина, общ.В.,
ул.“Васил Коларов“№13. С анекс от 01.12.2012 г. срокът на договора бил
продължен до 01.12.2015 г. Ответникът заплащал договорената наемна цена в
размер на 240.00 лв. месечно редовно до месец февруари 2015 г. Ответникът бил осъден с влязло в сила на 10.11.2016 г. решение по гр.д.№303/2015 г. по
описа на ВПРС да върне на ищеца недвижимия имот, предмет на договор за наем от
01.12.2009 г., като договорът бил развален считано от 27.06.2015 г. с
предизвестие. Същият, след като продължавал да
ползва имота имал задължение да заплаща договорения наем, но въпреки това не
бил заплащал наемната цена от 01.03.2015 г. до 27.06.2015 г. Въпреки
противопоставянето на наемодателя, ответникът наемател продължил да ползва
имота, поради което дължал обезщетение в размер на наемната цена за периода от
01.07.2015 г. до 24.04.2017 г.
Ответникът дължал и разходите, свързани с ползуването на вещта, произтичащи от прекратения договор за наем за ел.енергия и вода за периода 01.03.2015 г. – 30.12.2016
г. Претендират се и обезщетения в размер на законната лихва от датата на предявяване на иска-04.01.2017 г. до
окончателното изплащане на всяка от
претендираните главници.
За дължимите наемни вноски ищецът
бил издал и фактури, които били получени от ответника. Въпреки многократните
покани от страна на ищеца, ответникът не е заплатил дължимите наемни вноски и
обезщетения, произтичащи от посочените договори за наем. Ето защо за ищеца
възниквал интерес от предявяване на исковете.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от законния представител и от пълномощник. Поддържа изложеното с
исковата молба и счита предявените искове за доказани по основание и размер от
събраните писмени доказателства и от експертното заключение, поради което моли
съдът да постанови положително решение по тях.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от собственика и от пълномощник. В депозирания отговор, в съдебно
заседание и в представеното писмено становище, ответникът изразява становище за
неоснователност на исковете по чл.79, ал.1 от ЗЗД
вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, поради плащане на наемните вноски по договор за
наем от 01.12.2009 г. на „магазин“ до края на месец юни 2015 г., след което не е ползвал имота и
по договор за наем от 26.07.2007 г. на
„сладкарница и ресторант“ до края на месец октомври 2015 г., след което не е
ползвал имота. Както и за неоснователност на исковете по чл.236, ал.2 вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, т.к не е ползвал имота през посочения период от
време, освен това според ответника не е доказан претендираните от ищеца размери
с допустимите доказателствени средства.
По искане на О.В. с Определение № 83/21.02.2017г., същата е конституирана в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, на основание чл. 218 от ГПК.
В рамките на предоставения му срок по реда на чл. 131 ГПК, третото лице помагач е депозирало отговор на исковата
молба, в който изразява становище за
неоснователност на предявените искове.
В о.с.з., третото лице помагач, не се представлява.
По делото са приети като писмени доказателства: договор за наем от 26.04.2007 г.; договор за наем от 01.12.2009 г., анекс
към договор за наем от 01.12.2009 г.; покана за доброволно изпълнение
изх.№33/11.06.2015 г.; известие за доставяне ИД PS 9850 002HRJ W; писмо
изх.№001/19.06.2015 г., фактура №0000004319/11.03.2015 г.; фактура
№0000004350/10.04.2015 г.; фактура №0000004379/12.05.2015 г.; фактура
№0000004408/11.06.2015 г., ведно с касов бон; фактура №0000004438/12.05.2015
г.; фактура №0000004438/23.07.2015 г., ведно с касов бон; фактура
№0000004379/12.05.2015 г.; фактура №0000004470/31.08.2015 г., ведно с касов
бон; фактура №0000004379/12.05.2015 г.; фактура №0000004495/30.09.2015 г.,
ведно с касов бон; фактура №0000004379/12.05.2015 г.; фактура
№0000004515/30.10.2015 г., ведно с касов бон;
фактура №1000171258/01.06.2016 г.; фактура №1000169565/03.05.2016 г.;
фактура №1000167927/01.04.2016 г.; фактура №1000166274/01.03.2016 г.; фактура
№1000164631/01.02.2016 г.; фактура №1000162957/04.01.2016 г.; фактура №1000161251/01.12.2015 г.; фактура
№1000159518/02.11.2015 г.; справка за задължения, покана изх.№И-160/24.11.2016
г., известие за доставяне ИД PS 9850 00376К 3, решение №122/10.11.2016 г. по
В.търг.д.№419/2016 г. по описа на ШОС; справка по лице от Служба по вписванията
гр.В.Преслав, справки за актуално състояние от търговския регистър на ищеца и на ответника; заверени от страната
преписи на: фактура №0000004319/11.03.2015 г., ведно с касов бон, фактура №№0000004350/10.04.2015 г., ведно с
касов бон, фактура №№0000004379/12.05.2015 г., ведно с касов бон и договор за
отдаване под наем чрез търг на имот частна общинска собственост от 12.05.2015
г.; заверен препис от протокол за въвод във владение от 24.04.2017г. по
изпълнително дело №42/2016г. по описа на ДСИ при Съдебно изпълнителна служба
при ВПРС, както и оригинали на фактури ведно с касов бон от ВиК гр.Шумен както
следва: ф-ри №№1000146006/04.03.15г.;
1000147608/01.04.15г.; 1000149239/04.05.15г.; 1000150921/01.06.15г.; 1000152606/01.07.15г.;
1000152606/01.07.15г.; 1000154335/03.08.15г.; 1000156062/01.09.15г.; 1000157771/01.10.15г.;
1000159518/01.11.15г.; 1000161251/01.12.15г.; 1000162957/04.01.16г.; 1000164631/01.02.16г.;
1000166274/01.03.16г.; 1000167927/01.04.16г.; 1000169565/03.05.16г.;
1000171258/01.06.16г., приложение към ф-ра
№ 0233591036/06.03.2015г. и приложение към ф-ра № 0234340042/03.04.2015г. от Енерго-Про ЕАД
Прието е по делото заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Разпитан е един свидетел
от страна на ответника - ***– „специалист общинска
собственост“ в О.В.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна: между
ищеца .......... и ответника ЕТ„РЕГАЛ-Р.Ч.“ с ЕИК 127583279 е сключен договор за наем от 26.07.2007 г. с който ищецът,
в качеството му на наемодател,
предоставил на ответника, в качеството му на наемател, ползването на
недвижим имот – „сладкарница и ресторант“, находящи се в сградата търговски
комплекс в с.Сушина, общ.В., ул.“Васил Коларов“№13. Договорът е със срок три
години, считано от 01.05.2007 г., като договорената наемна цена е в размер на
80.00 лв. месечно. След изтичане на срока на договора, същият не е прекратен,
но ответникът е ползвал имота до месец октомври 2015 г.
Между страните е сключен и договор за наем от 01.12.2009 г., с който ищецът, в качеството му
на наемодател, предоставил на ответника,
в качеството му на наемател, ползването на недвижим имот – „магазин за
хранителни стоки“, находящ се в сграда търговски комплекс в с.Сушина, общ.В.,
ул.“Васил Коларов“№13 за срок от три години и наемна цена 240.00 лв. месечно. С
анекс от 01.12.2012 г. срокът на договора е продължен до 01.12.2015 г. Договорът за наем е прекратен с предизвестие,
считано от 16.06.2015 г. Ответникът е осъден с влязло в
сила на 10.11.2016 г. решение по гр.д.№303/2015 г. по описа на ВПРС да върне на
ищеца недвижимия имот, предмет на прекратения договор за наем от 01.12.2009 г. От месец октомври 2015 г. ответникът е освободил
имота и от тогава не го е ползвал, поради спор за собственост между ищеца и
третото лице помагач. През месец декември 2016 г. ответникът е предал имота на О.В.
Служебно известно е на съда, че между ищецът и третото лице помагач е бил налице спор за собственост на имота
– търговски комплекс в с.Сушина, състоящ се от ресторант, сладкарница и
магазин, предмет на договорите за наем, в производство по гражданско дело номер
435/2015 г. по описа на ВПРС, образувано въз основа на искова молба от ищеца на
16.09.2015 г. Делото е приключило с влязло в сила на 28.5.2016г. решение, с
което е признато за установено по
отношение на .........., че О.В. не е собственик на имота.
Задълженията за наем по сключените между страните
договори за наем за периода 01.03.2015
г. - 30.10.2015 г. по фактура
№0000004379/12.05.2015 г.; №0000004350/10.04.2015 г.; фактура
№0000004379/12.05.2015 г.; фактура №0000004408/11.06.2015 г., фактура
№0000004438/23.07.2015 г., фактура №0000004470/31.08.2015 г., фактура
№0000004495/30.09.2015 г., фактура №0000004515/30.10.2015 г., са заплатени от ответника.
Основателността на предявените осъдителни искове по
чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, се обуславя
от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало правоотношение
по договор за наем, елемент от съдържанието на което да е задължението на наемателя
да заплаща определена в договора наемна цена в определен срок, договорът за
наем да не е прекратен и наемодателя да дължи наемните вноски, определени по
размер и падеж.
Срокът на договора за
наем от 26.07.2007 г. с който ищецът, в качеството му на наемодател, предоставил на ответника, в качеството му на
наемател, ползването на недвижим имот – „сладкарница и ресторант“, находящи се
в сградата търговски комплекс в с.Сушина, общ.В., ул.“Васил Коларов“№13 е
изтекъл на 01.05.2010 г. След изтичане на срока на договора, същият не е
прекратен и ответникът е ползвал имота до месец октомври 2015 г., като видно от
представените фактури, всяка от които с касов бон, издадени от ищеца е заплатил
наемната цена до момента, от който е освободил имота.
Сключеният договор за
наем от 01.12.2009 г., с който ищецът, в качеството му на наемодател, предоставил на ответника, в качеството му на
наемател, ползването на недвижим имот – „магазин за хранителни стоки“, находящ
се в сграда търговски комплекс в с.Сушина, общ.В., ул.“Васил Коларов“№13 е
прекратен от 16.06.2015 г., като
ответника след като е осъден с влязло в сила на 10.11.2016 г. решение по
гр.д.№303/2015 г. по описа на ВПРС да върне на ищеца недвижимия имот, предмет
на прекратения договор за наем. От месец октомври 2015 г. ответникът е
освободил имота и от тогава не го е ползвал, поради спор за собственост между
ищеца и третото лице помагач, като видно от представените фактури, всяка от
които с касов бон, издадени от ищеца е заплатил наемната цена до момента, от
който е освободил имота. През месец
декември 2016 г. ответникът е предал имота на О.В.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест
за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността - а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране
на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва - точно изпълнение.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза
и от изслушването на вещото лице се установи, че ищецът не води редовно и
съгласно ЗСчет своите счетоводни книги и записвания. Тъй като съгласно
чл.55, ал.1 ТЗ само редовно водените счетоводни книги и
записванията в тях могат да се приемат като доказателства между търговци за
установяване на търговски сделки, в тази връзка съдът счита че с
изготвеното по
делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза в частта й за отразените от ищеца дължими плащания по договори за наем
за периода 01.03.2015 г. 30.10.2015 г. по фактура №0000004379/12.05.2015 г.; №0000004350/10.04.2015 г.; фактура
№0000004379/12.05.2015 г.; фактура №0000004408/11.06.2015 г.; фактура
№0000004438/23.07.2015 г.; фактура №0000004470/31.08.2015 г., фактура
№0000004495/30.09.2015 г. и фактура №0000004515/30.10.2015 г., ищецът не успя да докаже дължимост от ответника на наемните вноски.
Съгласно чл. 25, ал.1 и ал.3 от НАРЕДБА № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането
се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод,
като фискалната касова бележка в случаите се издава при извършване на
плащането. Задължените лице са посочени в чл. 3, ал.1 от същата Наредба, като
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Ищецът
като задължено лице, по посочената Наредба да издава фискална касова бележка от
ФУ е издал на ответника, такива по всяка от посочените фактури и предвид че
касова бележка се издава след плащане, настоящият състав приема, че е извършено
такова от ответника.
Ответникът в настоящото производство доказа, чрез представените писмени
доказателства – фактури, придружени с
касови бонове, заключението на съдебно – счетоводната експертиза в частта му за
счетоводните записвания на ответника и показанията на св.Узунова, че е заплатил
наемната цена по всеки от договорите за наем до датата до която е ползвал
имотите. С
редовното отразяване от ответника в счетоводството му на плащания по процесните фактури, като погасено задължение към ищеца и от издадените от ищеца касови бонове, следва че ответникът
е платил задълженията си по фактурите.
Предвид горното съдът намира, че исковете по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на наемната цена по процесните договори за наем,
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съгласно разпоредбата на чл.236, ал.2 от ЗЗД, вр. с ал.1 от ЗЗД- ако
наемателят, след прекратяване на договора, продължи да ползва вещта, въпреки
противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва
да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. Т.е. предпоставките за възникване на отговорността на наемателя за
заплащане на обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД са: прекратен договор за наем,
изрично противопоставяне на наемодателя срещу ползването на имота, претърпени
вреди, предвидимост на така претърпените вреди и наличието на причинна връзка
между ползването, въпреки противопоставянето на наемодателя, и настъпилите
вреди. Липсата на един от тези елементи е основание за отпадане на
отговорността за обезщетение. В настоящия случай не са ангажирани надлежни
доказателства, че ответникът след прекратяване на договора е продължил да
ползва имота. Изцяло в тежест на ищеца е да установи, че имотът, предмет на
договора за наем се използва от ответника, въпреки противопоставянето му, както
и размера на задълженията произтичащи от прекратения договор за наем, в
настоящият случай за ел.енергия и вода. Ирелевантен за спора е представеният от
ищеца протокол за въвод във владение от 24.04.2017 г. Ето защо заключава, че
претенцията, с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД е неоснователна и
недоказана и следва да се отхвърли.
Предвид горното съдът намира, че предявените искове
по чл.236, ал.2 вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за ползване на недвижимия имот, въпреки противопоставянето на наемодателя след прекратяване на договора за
наем от 01.12.2009 г. в размер на
наемните вноски за периода от 01.07.2015 г. до 24.04.17г. и по чл.236, ал.2
вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане от ответника на ищеца задължения, произтичащи от прекратения наемен договор и
разходите, свързани с ползуването на вещта, произтичащи от договора за наем за
ел.енергия и вода за периода 01.03.2015 г. – 30.12.2016 г., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Поради установяване на недължимостта
на главните претенции, неоснователни се явяват и акцесорните претенции за
обезщетение за забава и разноски.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да
заплати извършените от ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете,
но тъй като от ответника не са представени доказателства за реализирани такива
не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от .........., със седалище и адрес на управление ***»Б.С.»№50,
представлявано по закон от Р.П.С. – председател срещу .......... седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Р.М.Ч., иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с
чл.232, ал.2 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
задълженията си по договор за наем от 01.12.2009 г. в размер на наемната цена
/месечен наем 240.00 лв./ за периода 01.03.2015 г. – 27.06.2015 г. в общ размер
на 960.00 лв., ведно с обезщетение за неизпълнение, в размер на законната лихва
до датата на предявяване на иска, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска
04.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от .........., със седалище и адрес на управление ***»Б.С.»№50,
представлявано по закон от Р.П.С. – председател срещу .......... седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Р.М.Ч., иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с
чл.232, ал.2 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
задълженията си по договор за наем от 26.07.2007 г. в размер на наемната цена
/месечен наем 80.00 лв./ за периода 01.03.2015 г. – 24.04.2017 г. в общ размер
на 2064 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска от 04.01.17г. до окончателно изплащане на сумата и ведно с
обезщетение за неизпълнение в размер на законната лихва до дата на предявяване
на иска върху част от главницата в размер на 1760.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от .........., със седалище и адрес на управление ***»Б.С.»№50,
представлявано по закон от Р.П.С. – председател срещу .......... седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Р.М.Ч., иск с правно
основание чл.236, ал.2 вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД с цена 5232.00 лв. за
заплащане на обезщетение за ползване на недвижимия имот, въпреки
противопоставянето на наемодателя след
прекратяване на договора за наем от 01.12.2009 г. в размер на наемните вноски за периода от
01.07.2015 г. до 24.04.17г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска-04.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от .........., със седалище и адрес на управление ***»Б.С.»№50,
представлявано по закон от Р.П.С. – председател срещу .......... седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Р.М.Ч., иск с правно основание
чл.236, ал.2 вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД за осъждани на ответника да заплати на
ищеца задължения, произтичащи от прекратения наемен договор и разходите,
свързани с ползуването на вещта, произтичащи от договора за наем за ел.енергия
и вода за периода 01.03.2015 г. – 30.12.2016 г. в общ размер на 821,50 лв.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-04.01.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението е постановено при участието на О.В.
представлявана от кмета М.М.Б.с адрес гр.В., обл.Ш. ул.“С.В.“№40, като трето лице-помагач на страната на ответника .......... седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Р.М.Ч..
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: