Р Е Ш Е Н И Е

03.08.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 29 (двадесет и девети) юни Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Ивайла Димитрова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 134 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от А.М.А. с ЕГН **********,***, баща на малолетното дете *** А.М. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв.М.А. от ШАК, иск с правно основание чл.127, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.123, ал.2 от СК, вр. с чл.143, ал.1 от СК за постановяване на решение, с което бъде разрешен съществуващият между страните, в качеството им на родители на детето *** А.М. с ЕГН **********, спор по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.По който ищецът моли съдът да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на него, да определи режим на лични контакти с майката Н.В.А., посочен в исковата молба и да осъди майката да заплаща на детето, чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на 150.00 считано от датата на предявяване на иска 22.02.2017 г. С иска по чл.127, ал.2, вр. с ал.1 вр. с чл.143, ал.1 от СК е първоначално обективно и субективно съединен иск с правно основание чл.149 вр. с чл.143, ал.1 от СК, за присъждане в полза на детето *** издръжка за минало време, считано от 22.02.2016 г. до 22.02.2017 г. в размер на 130.00 лв. месечно или общо в размер на 1560.00 лв.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищеца и чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в исковата молба.

В съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява.

Въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната преценка поотделно и в съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0187 от 17.12.2007 г. на Община В.Преслав, обл.Шумен, А.М.А. и Н.В.А. са родители на детето *** А.М. роден на *** г. Родителите са живели в гр.Върбица, обл.Шумен. През 2015 г. майката напуснала жилището заедно с детето и отишла да живее при родителите си в гр.Стражица. Ответницата заживяла с друг мъж, от който имала родено едно дете. През месец април 2016 г. след като майката не можела да се грижи за детето ***, поради липса на финансова възможност и условия за отглеждане на две деца, *** останал при баща си. Бащата с помощта на своите майка и сестра, отглеждал и възпитавал детето. Майката, след като детето е отишло да живее при бащата не е давала средства за издръжка на детето, нито го е посещавала в гр.Върбица. Бащата не е препятствал контактите на детето с майката, но същата е осъществява такива само по телефон. След като родителите не постигнали съгласие по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му, както и поради невъзможност на майката да се грижи за детето, бащата А.А. депозирал искова молба в съда.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От доказателствата, събрани по делото по безспорен начин се установи, че страните са родители на малолетното дете.

От показанията на свидетелите ***и Илиян Стефанов, водени от ищеца и от социалния доклад се установи, че родителите не живеят заедно, като детето се отглежда от бащата.

Между родителите не е постигнато споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Според депозираният по делото Социален доклад на АСП – ДСП гр.Велики Преслав бащата няма финансови средства да задоволява потребностите на детето в пълна степен, но е подпомаган от своите близки – майка и сестра, осигурил е подходящи жилищни условия за отглеждане на дете и притежава необходимия родителски капацитет. При бащата е налице искрено желание да отглежда детето и има подкрепяща среда от своите родители. Бащата разполага с необходимите хигиенно-битови условия за отглеждане на детето, освен това детето изразява желание да живее с баща си, което изрично е посочено в изготвения социален доклад. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитаните по искане на ищеца свидетели ***и Илиян Стефанов, които съдът кредитира изцяло. Детето е привързано и към двамата си родители. Емоционалната връзка с майката не е прекъсната, но майката поддържа контакт с детето по телефона, не го посещавала в гр.Върбица.

Задължителната съдебна практика по критериите, въз основа на които се преценява предоставянето на упражняването на родителски права, е обективирана в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, което е прието при действието на Семейния кодекс от 1968 г. (отм. ДВ., бр. 41 от 1985 г.), но чиито принципни постановки са актуални и понастоящем (арг. от Решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК, и Определение № 1438 от 12.12.2013 г. на ВКС по гр. д. 071/2013 г., IV г. о., ГК). Според т. ІІ от същото, "решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание; - подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; - морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст и пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата; - помощ на трети лица и др." В мотивите към решението се анализират горните обстоятелства и се дават насоки за тяхната преценка във всеки отделен случай, както следва:

Най- голямо значение имат родителските качества (личността на родителите, тяхното образование, култура, мироглед, способността им да възпитават деца), като съществено е тяхното конкретно проявление. В настоящия случай, от гледна точка на тези обстоятелства, доколкото са събрани доказателства за тях, и двамата родители са в сходно положение, тъй като няма данни за съществени различия в образованието, културата и възпитателските им качества, макар и по отношение на майката да е налице накърнен авторитет пред детето, поради съжителството й с друг мъж. По този показател се откроява преимуществото на бащата.

Съгласно задължителната съдебна практика, моралният облик на родителите като пречка пред предоставяне упражняването на родителските права е сведен до прояви на трайно морално падение, алкохолизъм, противообществено поведение и разврат, докато отделните обикновени провинения се преценяват в контекста на останалите фактори и с оглед конкретното им отражение върху моралното възпитание на децата. В случая такива трайни негативни прояви не са установени, поради което по този показател и двамата родители имат еднакво основание да претендират да им бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на ***.

Допълнителен критерий към възпитателските и морални качества на родителите е тяхното социално обкръжение (членове на семейството, близки, приятели, познати). По този показател също не се открояват различия между страните по делото, тъй като не са ангажирани доказателства за отклонения (както в положителна, така и в отрицателна посока) от общоприетото нормално поведение в тяхната социална среда.

От значение за преценката на съда са също реално полаганите грижи, както и отношението на родителите към децата, т.е. личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, упражняваният надзор и използваните възпитателски похвати. В случая от събраните доказателства се установи, че към настоящият момент от април месец 2016 г. за детето се е грижи единствено бащата. Той е задоволявал потребностите на детето от храна, облекло, отопление, играчки, възпитание и обич, ето защо съдът намира, че по този показател се откроява съществено преимущество на бащата.

Желанието на родителите и изявената от тях готовност за отглеждане и възпитаване на детето, според настоящия състав може да бъде разграничаващ ги критерий в конкретния случай, макар и двамата за заявяват желание да отглеждат детето, тъй като както беше посочено по – горе бащата изразява желание и възможност да отглежда детето, както е правил и до момента. По този критерий също има превес бащата.

Привързаността на детето към родителите, разглеждана като фактор и предпоставка за упражняването на родителските права, в случая също дава основание за предоставяне на родителските права на бащата. Детето е емоционално привързано, както към майката, така и към бащата и неговите роднини – майка и сестра, които му осигуряват безопасна и сигурна семейна среда. Налице е силна емоционална връзка между детето и бащата.

Полът на децата е един от малкото обективни и безспорни критерии за предоставяне упражняването на родителските права. Съгласно цитираното по- горе постановление, майката е по- пригодна от бащата да отглежда и възпитава момичета и наравно пригодна да отглежда и възпитава момчета, а бащата е по – пригоден да отглежда и възпитава момчета. В такъв случай задължителната съдебна практика допуска предоставянето на родителските права на бащата, "...ако майката има лош морал или няма необходимите качества да упражнява родителските права...". По настоящото дело, видно от социалния доклад, писмените и гласни доказателства, майката след напускане на общото им жилище не е упражнявала пряко грижи по отглеждането и възпитанието на детето и реално няма данни за родителския й капацитет. По отношение родителските качества на бащата няма съмнение, че същият притежава необходимия родителски капацитет. Ето защо, съдът приема че бащата има необходимите качества да упражнява родителските права, още повече че детето е момче.

Възрастта на децата също е сред обективните критерии за преценка, кому да се предостави упражняването на родителските права. Приема се, че децата на ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина грижа, което обуславя по- висока пригодност на майката за тяхното отглеждане и възпитание. Съгласно ППВС № 1/1974 г. и този критерий не е абсолютен. Той може да бъде пренебрегнат напр. ако майката е изоставила детето и не се интересува от него или не може да се грижи за детето поради заболяване. По настоящото дело се доказа по несъмнен начин, че майката няма възможност да се грижи за детето си.

Следващ критерий за преценка е помощта на трети лица, на която родителите могат да разчитат при отглеждането на детето. В случая, видно от социалния доклад и показанията на свидетелите, баща се ползва с подкрепата на свои близки роднини, поради което и това обстоятелство е в подкрепа на бащата.

На последно място, от значение са също така жилищно-битовите и материалните условия на живот. Съгласно цитираното по- горе ППВС, те "...не са решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на децата". В случая от показанията на свидетелите и социалния доклад се установи, че бащата притежава по - добри жилищно-битови условия, които предвид изложените по – горе обстоятелства могат да бъдат фактор за процесния избор в полза на бащата.

По така изложените съображения съдът намира, че в случая най- съществените релевантни обстоятелства, които обуславят различие между двамата родители, са възрастта и пола на детето, а те налагат извод за предоставяне на родителските права на бащата.

Искът по чл.127, ал.2 вр. чл. 143 ал.2 от СК се явява основателен по същество, т.к. ответницата, в качеството на родител на детето *** е алиментно задължена да дава средства за издръжка на малолетното си дете.

При определяне на размера на издръжката, съдът следва да се съобрази с нуждите на детето и възможностите на родителите. Доколкото в исковата молба не са изложени обстоятелства относно специфични нужди на детето, съдът приема, че то има необходимост от средства , които да задоволят обичайни за дете на неговата възраст нужди от храна, облекло, отопление, играчки и др. Ищецът е безработен. Не са представени доказателства за получаваните от ответницата доходи. Същата има алиментни задължения към още едно дете. Съдът при определяне размера на издръжката е обвързан от чл. 142, ал.2 от СК, който определя минималния размер на дължимата издръжка която към настоящия момент е 115.00 лв., изчислена на база минималната работна заплата за страна определена с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22 на МС от 26.01.2017 г. в размер на 460.00лв. Детето е на 9 години и с напредването на възрастта безспорно ще се увеличават неговите разходи. Няма доказателства за доходите на майката, но същата е в работоспособна възраст и към момента, ето защо реализира доход в размер на минималната работна заплата за страната – 460.00 лв. и следва да участва в издръжката на детето. Според настоящият състав средствата необходими за издръжка на детето Мелекжан за един месец са в размер на 200 /двеста/ лева, като майката следва да плаща 115.00 лв., а остатъка от 85 лв. да се поеме от бащата, който ще полага непосредствените грижи и ще получава и детските надбавки. Издръжката следва да бъде заплащана от майката от датата на завеждане на исковата молба в съда. Искът за издръжка следва да бъде отхвърлен н останалата му част до пълния предявен размер от 130.00 лв. месечно, като неоснователен и недоказан.

По иска с правно основание чл. 149 от СК, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад от предявяването на иска. По делото не се установи, бащата да е заплащал издръжка за минал период. Даваните средства от него чрез подаръци или други не са средства за издръжка. Предвид установеното по делото – че бащата от април месец 2016 г. отглежда детето и майката не е предоставяла средства за издръжка на детето, следва да се присъди издръжка и за минало време, считано от 01.04.2016 г. до 21.02.2017 г., включително. Относно размера й съдът прие за основателен претендирания размер по 115.00 лв. месечно или общо в размер на 1150.00 лв. Присъденият период от време е съобразен с датата на постановяване на дължимостта на първоначалната издръжка на детето от датата на предявяване на иска, поради което иска за издръжка за минало време следва да бъде уважен за период от десет месеца в размер на 1150.00 лв.,за останалият период до една година и до предявения размер от 1560.00 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

При преценка на режима на лични контакти по отношение на детето ***, съдът съобрази обстоятелството, че същото е малолетно и че между него и майката съществува привързаност, счита че същите следва да се осъществяват по следния начин: всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч., както и петнадесет дни през лятото, несъвпадащи с периода на отпуск на бащата.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете 25.00 лева.

Ответницата следва да заплати и държавна такса върху присъдените издръжки в общ размер на 211.60 лв. и държавна такса от 5.00 лв. на осн.чл.3 от ТДТССГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетното дете *** А.М. с ЕГН ********** на бащата А.М.А. с ЕГН **********,***, като определя МЕСТОЖИВЕЕНЕ на детето при бащата.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между майката Н.В.А. с ЕГН **********, адрес: *** и детето *** А.М. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч., както и петнадесет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА Н.В.А. с ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете *** А.М. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител А.М.А. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 115.00(сто и петнадесет) лева, считано от 22.02.2017 г. , до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на такава, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи.

ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка в останалата му част до пълния предявен размер над 115.00 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА Н.В.А. с ЕГН **********, да заплати на малолетното си дете *** А.М. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител А.М.А. с ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на 115.00(сто и петнадесет) лева месечно за периода 01.04.2016 г. до 21.02.2017 г., включително в общ размер на 1150.00 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата молба - 22.02.2017 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за минало време в останалата му част до пълния предявен размер над 1150.00 лв. и за период над 10 месеца, като неоснователен.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в частта относно присъдената издръжка, решението подлежи на предварително изпълнение.

ОСЪЖДА Н.В.А. с ЕГН **********, да заплати на А.М.А. с ЕГН **********, сумата 25.00 (двадесет и пет) лева – деловодни разноски.

ОСЪЖДА Н.В.А. с ЕГН **********, да заплати по сметка на ВПРС сумата 211.60 лв. (двеста и единадесет лева и 60 стотинки) – държавна такса върху присъдения размер на издръжките за бъдеще и за минало време и държавна такса от 5.00 лв. (пет лева) на осн.чл.3 от ТДТССГПК.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните, пред ШОС

Районен съдия: