Р Е Ш Е Н И Е

№ . . . .

14.08.2017год., гр. Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав, I-ви състав

На дванадесети юли през две хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Мирослав Марков

Секретар: Мюжгян Ахмедова,

като разгледа докладваното от районен съдия Марков

гражданско дело №305 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

В Районен съд - Велики Преслав е изпратено по подсъдност гр.дело №78/2017г. на РС-Кубрат. С исковата молба ищцата И.Й. И. е предявила против Х.С.И. иск с правно основание чл.49 от СК. Проведено е производство по чл.129 и чл.130 от ГПК. Установеният срок за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК е изтекъл и такъв е постъпил, като е направено възражение за местна неподсъдност на делото от ответника. В тази връзка делото е било изпратено в РС-В.Преслав.

В исковата си молба, И.Й. И. сочи основанията, поради което иска да бъде прекратен гражданския брак с произнасяне по вината. Желае възстановяване на предбрачното фамилно име. Не желае предоставяне на семейното жилище. От брака страните имали едно дете, което е малолетно. Ищцата желае местожИ.енето на детето да бъде определено при нея, с определяне на подходящ режим на лични контакти, без преспиване. Претендира за издръжка на малолетното дете в размер на 200.00 лева месечно. Не претендира за издръжка. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът е подал писмен отговор на исковата молба. Намира същата за допустима, но неоснователна. Оспорва фактическите основания, посочени в молбата. Сочи, че вина за разстройство на брака има ищцата. Желае родителските права да бъдат предоставени на бащата, с подходящи лични контакти, майката да плаща издръжка в размер на 120 лева месечно, както и местожИ.енето на детето да бъде определено при него. Не претендира разноски.

Между страните няма спор относно следните обстоятелства, които са от значение за делото:

И.Й. И. и Х.С.И. са родители на малолетното дете С. с ЕГН **********. Родителите са нямали сключен граждански брак, жИ.ли са на съпружески начала, като от съвместното им съжителство е родено детето, което към датата на подаване на исковата молба е навършило 3 години. Страните са съпрузи от 10.12.2013г., когато с Акт № 0513/10.12.2013г. на Община Шумен сключват граждански брак. Съвместното съжителство на страните продължава до м.декември 2016г., когато ищцата, заедно с детето напуснала семейното жилище. Към датата на образуване на делото, И.Й. И. жИ.е и работи в гр.К., обл.Р, а Х.С.И. ***. И.Й. И. и Х.С.И. изразяват категорично становището си, че бракът между тях е дълбоко и непоправимо разстроен.

По делото има спор по въпросите относно упражняването на родителските права, а от там местожИ.енето на детето и личните отношения с него, вкл. издръжката му.

В хода на производството са приложени и приобщени социални доклади, изготвени от АСП Дирекция „Социално подпомагане“ гр. В. П. и АСП Дирекция „Социално подпомагане“ гр. К.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които съдът приема и включва в съвкупността от обстоятелства, необходими за решаването на спора между страните.

Според ищцата, ответникът е с богато криминално минало, с тежък характер, властен и не се интересувал от семейните потребности. От години, грижите за домакинството били поемани от ищцата, с подкрепата и помощта на нейните родители и сестра. Налице било и физическо насилие от страна на ответника над ищцата, както и създаване на конфликтни ситуации от негова страна в присъствието на детето. И. сочи още, че в гр.К притежава жилище, в което има всички необходими условия за отглеждане на роденото от връзката й с ответника дете.

Ответникът по делото подробно изразява съображения, в които по същество сочи, че ищцата е с престъпно и неморално поведение, което се явява пречка да отглежда детето С.. Същият е създал много добри условия за семейството си в къщата в с.С. р. Ответникът желае детето на бъде присъдено на майка му, като самият той се явява „майка“ на С. предвид изтъкнатите обстоятелства за поведението на съпругата си.

В хода на делото са разпитани свидетелите: С.П.С.и Н. Й.В., от страна на ищеца и свидетелите: Ф.К.Б. и М.А.К. от страна на ответника. Съдът разглежда с особено внимание показанията на С.П.С.и Н. Й.В., от една страна и на М.А.К., от друга. Тези показания, съдът кредитира в частта им, ако се подкрепя от други събрани доказателства в хода производството. От материалите по делото е видно, че С. и В. са майка и сестра на ищцата, а Кадънков е в положение на професионална и социална зависимост от страна ответника. Съдът приема и кредитира изцяло показанията на Ф.К.Б., както и приобщените социални доклади, изготвени от АСП Дирекция „Социално подпомагане“ гр. В. П. и АСП Дирекция „Социално подпомагане“ гр. К.

Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

В производството се установи, от изготвеният социален доклад на АСП Дирекция „Социално подпомагане“ гр. К., че майката декларира, че има възможности и желание да се грижи за детето, като в момента задоволява напълно основните му потребности. Налице са и много добри условия от битов характер. Може да разчита на помощ от своите родители, които жИ.ят в същата къща. В изготвеният социален доклад на АСП Дирекция „С. п“ гр. В. П. се посочва, че бащата декларира, че също има желание да се грижи за детето и да осигури сигурна семейна среда. Същият е заявил много добри финансови възможности и е установено наличие на много добри условия за живот в обитаваното от него жилище.

В хода на делото не се установиха преки доказателства за упражняване на физическо насилие над ищцата. Майката и сестрата на ищцата свидетелстват за такова, но сочат, че не са ставали преки свидетели на такива действия. Едновременно с това не се установиха преки доказателства за аморално или противоправно поведение от страна на ищцата, с изключение на твърденията на ответника. Горепосочените изводи, съдът основава на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Както беше посочено по-горе, съдът кредитира изцяло показанията на Ф.К.Б., които се явяват дадени от незаинтересован свидетел. Същата сочи, че и двамата родители са се грижели добре за детето. За ищцата добавя, че е „ …много добър човек, грижовна майка е, гледаше си детето като всяка майка…“.

Предвид горното, съдът намира, че по делото се установи липсата на фактическо съжителство, както и липса на контакти между съпрузите. Налице е ненормално протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Отчитайки изразеното от съпрузите изрично и категорично нежелание да възобновят съжителството си, съдът заключава, че бракът им е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение, емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и интересите, без реални перспективи за заздравяването му. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.

Досежно вината, доколкото не се събраха конкретни доказателства за виновно противобрачно поведение само на единия от съпрузите, съдът формира мнение, че тя принадлежи и на двамата съпрузи, доколкото те, с поведенията си са нарушили основни принципи, залегнали в основата на брачните отношения, а именно грижа, подкрепа, разбирателство и съвместно жИ.ене на съпрузите. Едновременно с това, съдът приема, че с поведението си двамата съпрузи са допринесли за разстройството на брачните отношения, поради това, че не са положили усилия за заздравяване на брака. Ето защо, съдът следва да обяви, че вина за разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи.

На ищцата следва да бъде възстановено предбрачното й фамилно име – В..

Относно ползването на семейното жилище: установи се по делото, че то представлява къща в с.С. р., обл.Ш., собственост на детето на страните. Претенции за предоставяне на ползването не са предявени от ищцата. Ето защо, съдът с оглед задължителното служебно произнасяне намира, че семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на ответника, като констатира, че ищцата го е напуснала.

По отношение на въпросите относно упражняването на родителските права, а от там местожИ.енето на детето и личните отношения с него, вкл. издръжката му.

Настоящият съдебен състав е на мнение, че от определящо значение за тези спорни въпроси имат приобщените социални доклади, изготвени от АСП Дирекция „Социално подпомагане“ гр. В. П и АСП Дирекция „Социално подпомагане“ гр. К. В последния се посочва, че към момента майката предоставя стабилна среда. Потребностите на детето от внимание, уважение и обич се задоволяват от майката и от нейния разширен семеен кръг. Контактите с бащата са провеждани по телефон.

От друга страна, се установяват по положителен начин твърденията на майката относно съществуващата възможност и добри условия за отглеждане на дете в ниска възраст – детето разполага с място за игра и отдих. Не на последно място детето има личен лекар и е записано в детско заведение в гр.К.

Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на детето. Установено по делото е, че към настоящия момент детето жИ.е с майка си, която полага преките и непосредствени грижи за него. Не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност на същата да ги полага и за напред, или които да опровергаят родителските й качества. Съобразявайки горното, както и привързаността на детето поотделно, към всеки един от родителите, неговия пол и възраст, възможност за помощ от трети лица при обгрижването и възпитанието на детето, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, които са посочени по-горе, съдът приема, че в интерес на малолетното дете С. е, същото да се отглежда в семейната среда на майката, т.е. родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на ищцата, като определя местожИ.ене ***.

На бащата, при гарантираната от закона възможност и с оглед пола и възрастта на детето, следва да се определи режим на личен контакт. Преценката е служебна, извършва се от съда като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от ищеца или тази на ответника, ако има такава. Детето С. е почти на четири години. Не са налице конкретни данни за сериозно влошено здравословно състояние. Родителите на детето жИ.ят в различни населени места. Поради горното, съдът намира, че режимът на лични отношения следва да бъде съобразен и деференциран, към настоящият момент с възрастта на детето, а именно: лични контакти на бащата с детето, като същият да има възможност да го вижда всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10:00 ч. до 18:00 ч. в събота, и от 10:00 ч. до 16:00ч. в неделя, без преспиване, както и 30 дни през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск.

Предявени са искове за издръжка, считано от 01.01.2017г. В хода на производството се установиха доказателства, че бащата е изпращал парични средства за издръжка на детето, като е преустановил същото след завеждане на исковата молба в съда. За това и дължимата издръжка, следва да бъде определена, считано от завеждане на исковата молба в съда – 08.02.2017г.

Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на детето съобразно твърденията в исковата молба са в рамките на нормалните за възрастта на децата разходи. Детето С. е почти на четири години, в предученическа възраст. Относно размерът на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. От събраните по делото писмени доказателства за доходите на страните, съдът намира, че издръжка в размер на 200,00 лв. месечно за детето, се явява основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Х.И. следва да бъде осъден да заплати държавна такса за присъдените издръжки, в общ размер от 288,00 лева.

На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка.

С оглед вината за развода, то съгласно чл. 329, ал.1, изр.2-ро от ГПК разноските, направени от страните по делото, следва да останат в тежест на страните, така, както са направени.

По отношение на държавната такса за допускането на развода, съдът намира, че същата следва да бъде определена в размер на 25,00 лв., вносима от страна на ответника, на основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, предвид внесената държавна такса от ищцата в размер на 25,00 лева при завеждане на исковата молба.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 10.12.2013г., с Акт №0513/10.12.2013г. на Община Шумен между И.Й. И., с ЕГН ********** и Х.С.И., с ЕГН **********, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат И ДВАМАТА СЪПРУЗИ.

След прекратяване на брака жената ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име - В..

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище – в с.С. р., обл.Шумен, ул.“Х. Б.“ №12, на Х.С.И., като констатира, че И.Й. И. го е напуснала.

И.Й. И. и Х.С.И. не си дължат издръжка взаимно.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето С.Х.С. с EГН **********, на майката И.Й. И., с ЕГН ********** с настоящ адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ местожИ.енето на детето С.Х.С. с EГН **********, при майката И.Й. И., с ЕГН ********** с адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Х.С.И., с ЕГН **********, с детето С.Х.С. с EГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10:00 ч. до 18:00 ч. в събота, и от 10:00 ч. до 16:00ч. в неделя, без преспиване, както и 30 календарни дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА бащата Х.С.И., с ЕГН **********, да заплаща в полза на детето С.Х.С. с EГН **********, чрез майката И.Й. И., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200,00 /двеста/ лева, считано от 08.02.2017г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпването на законово основание за изменение или прекратяване, като отхвърля иска за периода от 01.01.2017г. до 07.02.2017г.

Разноските по молбата за развод остават в тежест на страните, така, както са направени.

ОСЪЖДА Х.С.И., с ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на РС-В.Преслав сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща държавна такса за допускане на развода.

ОСЪЖДА Х.С.И., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на Районен съд – Велики Преслав държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 288,00 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОКРЪЖЕН СЪД - ШУМЕН в двуседмичен срок от връчването му страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: