Р Е Ш Е Н И Е

 

08.08.2017 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                   Година 2017                 Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                 четвърти състав

На 29 (двадесет и девети) юни                                                      Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

         Председател Дияна Петрова

Секретар Ж П

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 157 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от А.И.С. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №26-08/28.03.2017 г., издадено от Началник отдел РК-Централен Дунав гр.Русе към ГД“РК“ при ИАРА със седалище гр.Бургас.

            В жалбата се съдържат доводи за неправилност на наказателното постановление като издадено при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението.

            Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като необосновано и незаконосъобразно.

            Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с редовно упълномощен защитник. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата, като я допълва с изводи за извършени от административноназващия орган и съществени процесуални нарушения при описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата които го подкрепят, сочи гласни доказателства и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно. Защитата прави алтернативно искане за маловажност на извършеното административно нарушение, в случай че съдът не сподели тезата й.

            Въззиваемата страна изпраща представител - Началник отдел РК-Централен Дунав гр.Русе, които поддържа НП и моли същото да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: На 23.03.2017 г. служителите на ИАРА Отдел“РК-Централен Дунав“-Шумен- свидетелите С.И., Р.С. и Д.Д., извършили проверка на яз.“Тича“, край с.Маломир, общ.Върбица, обл.Шумен. Проверката започнала около 05.00.05-30 часа. След като приближили със служебният си автомобил до брега на язовира, служителите на ИАРА видели, че в язовира има лодка с две лица. И. и С. слезли от автомобила започнали да наблюдават с бинокъл язовира, като се прикривали зад храстовидната растителност. Тогава видели, че на брега има още едно лице с кон и каруца. Наблюдавали още, че едното от лицата в лодката-нарушителят А.С., пуснало мрежи във водата. Тогава свидетелите И. и С. излезли от прикритието си и провели разговор с лицето, което стояло на брега, по–късно установили, че това е св.*** ***. По тяхно указание двете лица с лодката излезли на брега.  След като лодката достигнала брега от нея слезли А.С. и св.Р.Д.. Плавателното средство било в много лошо техническо състояние, което налагало да бъде напомпвано периодично, за да може да се движи във водата. Служителите на ИАРА разпоредили на жалбоподателя да извади пуснатите от него мрежи във водата. Поради състоянието на лодката се наложило отново двамата А.С. и Р.Д., заедно да влязат с нея във водата, след което нарушителят извадил мрежите. В мрежите нямало улов. Т.к проверяваните лица нямали документи за самоличност, св.И. сигнализирал в РУ-В.Преслав. След като на място дошли полицейските служители, близки на С., *** и Д. донесли личните им документи.

За установеното нарушение по чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА свидетелят С.И.  съставил на жалбоподателя АУАН №В 0012218/23.03.2017 г.  Въз основа на съставеният акт било издадено обжалваното Наказателно постановление №26-08/28.03.2017 г., издадено от Началник отдел РК-Централен Дунав гр.Русе към ГД“РК“ при ИАРА, с което за извършено административно нарушение по чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА и на основание чл.56, ал.1 от ЗРА на жалбоподателя било наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500.00 лв.

            Горната фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства.

Показанията на разпитаните като свидетели служители на ИАРА, осъществили процесната проверка, са логични и безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото и писмените доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра. Показанията на св. С.И., Р.С. и Д.Д. са последователни и взаимно допълващи се, не са налице противоречия между тях, поради което съдът ги възприема изцяло. Същите са незаинтересовани от изхода на делото.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Р.Д. и *** ***. Показанията на свидетелите, че не са отишли, заедно с жалбоподателя, да ловят риба в ранния утринен час на язовира, и че мрежите не били на никой от тях, включително и на нарушителя, а само са проверили дали в тях има уловена риба, защото по-късно ще правят „банкет“ на брега на язовира, не се подкрепят от кредитираните свидетелски показания. Освен, че св.И. и С. са видели, как жалбоподателя пуска във водата мрежите, противоречи на формалната и житейска логика, поведението на свидетелите и нарушителя: да отидат в много ранен час на брега на язовира, с каруца, в която има надуваема лодка, единствено за да подготвят място за празнуване. Като не е установено в каруцата, освен лодка да са превозвали и необходими за празника храни, напитки или посуда.     

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

            АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити, нарушението е описано пълно, посочени са нарушената и санкционната норма, индивидуализиран е нарушителя. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя и същият е разбрал за какво точно нарушение е санкциониран още към момента на съставяне на АУАН, като както се установи и в съдебно своевременно е организирал и защитата си срещу обжалваното НП.

            АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.91 от ЗРА и съгласно Заповед №РД 09-25/21.01.2014 г. на министъра на ЗХ.

Съгласно чл. 17, ал.1 от ЗРА - "Стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва от юридически лица и еднолични търговци след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми." Цитираната разпоредба, е обвързана със състава на административнонаказателната норма на чл. 56, ал.1 от ЗРА, която санкционира всяко лице, което извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл. 17 от същия закон. Жалбоподателят е поставил във водата на язовира 2 бр. хрилни мрежи, като за целта заедно със св.Д. с лодка са навлезли във вътрешността на язовира. Деянието на жарбоподателя от обективна страна се отъждествява с понятието риболов по смисъл на §1, т. 26 от ДР на ЗРА, т.к е поставил уреди и средства във водата за улов на риба, поради което твърдението на защитата, че поради липсата на риба в мрежите, същият не е извършвал риболов е ирелевантно. За да се квалифицира риболовът като стопански следва да е налице дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно, като за стопански риболов по смисъла на ЗРА се счита и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал.1 от закона и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества - арг.§1, т.28 от ДР на ЗРА. Жалбодателят е осъществил риболов с хрилни мрежи, т.е с уред, различен от 2 броя въдици (пръчки) за риболов с монтирани на тях до две куки (единични или двойни), във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, какъвто е яз.Тича в района на с.Маломир, общ.Върбица, обл.Шумен, което дава основание на съда да приеме риболовът като стопански по смисъла на ЗРА.

Предвид изложеното, съдът счита възраженията на жалбоподателя за недоказаност на действия по извършване на стопански риболов, за неоснователно, като правилно е бил санкциониран жалбоподателя с предвиденото административно наказание. За това нарушение законодателя е предвидил размер на глобата от 1500 лв. до 3000 лв., като в случая АНО е наложил законосъобразно минимално наказание в размер на 1500 лв., с което са спазени изискванията на чл. 27 и чл. 12 от ЗАНН, предвид тежестта на нарушението и личността на нарушителя.

В конкретния случай не са налице предпоставките на т.нар "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и чл. 93, т.9 от НПК, като в този смисъл е достатъчно да се отбележи, че осъщественото от жалбодателя административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушение от този вид, като при установяването му нарушителят е демонстрирал в значителна степен незачитане на установените правила и норми относно въведения ред за ползването и опазването на рибните ресурси.

Правилно и съгласно чл. 90, ал.1 от ЗРА, административнонаказващият орган е постановил отнемане в полза на държавата на иззетите 2 бр.хрилни мрежи с обща дължина 160 м, 1 бр. надуваема лодка“Умфика“ и на 1 бр. помпа за лодка. Независимо от собствеността уредите и средствата, послужили за улов на риба и други водни организми в нарушение на ЗРА се отнемат в полза на дръжавата.

            Ето защо, съдът счита че процесното Наказателно постановление №26-08/28.03.2017 г., издадено от Началник отдел РК-Централен Дунав гр.Русе към ГД“РК“ при ИАРА е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №26-08/28.03.2017 г., издадено от Началник отдел РК-Централен Дунав гр.Русе към ГД“РК“ при ИАРА със седалище гр.Бургас,  с което на А.И.С. с ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл.17, т.1, т.1 от ЗРА и на основание чл.56, ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/ и с което на осн.чл.90, ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата на 2 бр.хрилни мрежи с обща дължина 160 м, 1 бр. надуваема лодка“Умфика“ и на 1 бр. помпа за лодка.

            Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

           

                                                                                                          Районен съдия: