Р Е Ш Е Н И Е

11.08.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 19 (деветнадесети) юли Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 223 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано по жалба от Г.В.Ц. ЕГН **********, с адрес *** срещу НП №Ш-11-СИР-12/11.04.2017 г. издадено от началника на РДНСК-Североизточен район.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Освен, че се отрича извършване на нарушението се излагат и мотиви за маловажност.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят оспорва изцяло обстоятелствата изложени в АУАН и обжалваните НП. Отрича се извършването на нарушенията.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника, които сочи и писмени доказателства.

Въззиваемата страна – РДНСК-Североизточен район, изпращат представител-юрисконсулт, които счита жалбата за неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 05.10.2016 г. при извършване на проверка по жалба от Денка Илиева Белева на преписка по издаване на Разрешение за строеж № 12/29.07.2016 г. от главния архитект на община Велики Преслав-Г.Ц., било установено, че разрешението за стоеж е издадено за изграждане на постройка «Навес - барбекю - 3,70/4,60м», находящ се УПИ VI-608, кв.41 по плана на гр.Велики Преслав и ограда. Предвидено било постройката да бъде ситуирана на границата с имот УПИ V-208 кв.41 по плана на гр.В.Преслав, в западната част и да се построи с размери 4.60/3.70 м и височина на стрехата 1.60 м към УПИ V-208, с двускатен покрив с наклон 1/3 с покривна покривка керемиди. Постройката ще бъде изградена върху ивични битонни основи от тухли, като по ъглите ще се изпълнят стоманобетонни колони – 25/25 см, над тухлените зидове ще се изпълняват стоманобетонни пояси – 25/25 см. В приложените към конструктивното решение чертежи е предвидено изграждане на комин, разположен на ската на покрива към съседния УПИ V-208, кв.41 на приблизително разстояние от регулационната граница 1.30 м и на по –малко от 3.00 м от жилищната сграда в съседния имот. Установено било още че стрехата на постройката, надвишава височината на новопредвидената ограда с 0.30 м, което било в нарушение на чл.42, ал.2, предл.2 от ЗУТ. Поради установеното със заповед №ДК-10-СИР-25/05.10.2016 г. на Началника на РДНСК-Североизточен район е отменено процесното разрешение за строеж и на жалбоподателката, в качеството й на главен архитект на Община В.Преслав издал разрешението бил съставен АУАН№Ш-11/30.11.2016 г. Въз основа на съставеният акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката нарушение по чл.42 ал.2, предл.2-ро от ЗУТ и на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложено административно наказание глоба“ в размер на 1000.00 лв.

Фактическата обстановка, съдът счита установена от приложените по администивнонаказателната преписка писмени доказателства, показанията на свидетелите М.Д., З.З., С.В. и Й.Т., които съдът кредитира изцяло, като последователни, непротиворечиви, логични и няма индиция за тяхната заинтересованост.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването му.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

В тази насока, съдът взе предвид следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.239, ал.1, т.2 от ЗУТ, Заповед №РД-13-178/11.08.2014 г. на Началник на ДНСК, Заповед №РД-15-013/25.01.2017 г. на Началник на ДНСК.

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

Видно от приложените към делото доказателства, нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в обжалваното наказателно постановление е посочено времето на извършване на нарушено. Посочена е датата на извършване на проверката, актът са съставени след това, но както от тях, така и от издаденото в последствие наказателно постановление не може да се установи по безспорен начин кога е извършено нарушението. А това обстоятелство има съществено значение, както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител да организира защитата си, така и във връзка с броенето и изтичането на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

В чл. 42 от ЗАНН, в общо 10 точки, са предвидени всички реквизити, които трябва да съдържа актът за установяване на административното нарушение. В т. 3 от посочената законова разпоредба изрично е визирано, че в акта следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението. Аналогична разпоредба ЗАНН съдържа и по отношение на съдържанието на наказателното постановление - чл. 57, ал. 1, в частност т. 5 от ЗАНН. Видно от приложените към делото доказателства, нито в акта за установяване на нарушението, нито в наказателното постановление са посочени датата и мястото на извършване на нарушението. Това обстоятелство има съществено значение, както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител да организира защитата си, така и предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която не се образува административно- наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Изтеклата давност е обстоятелство, което изключва наказателната отговорност. В АУАН и в НП не е посочено и място на извършване на административното нарушение, което също е нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и чл.42, т.3 от ЗАНН.

Освен това не са посочени и всички признаци от обективния състав на административното нарушение, постройката, за която е издадено процесното разрешение е описана по начин, по който не става ясно същата дали е постройка на допълващото застрояване, съотв.заварена или новопредвидена постройка или са второстепенна постройка на допълващото застрояване. Етозащоспоред настоящият състав описанието на нарушението е непълно, неясно, не са описани обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, което нарушава правото на защита на нарушителя и пречи на преценката на съда относно правилно ли е квалифицирано от административнонаказващия орган нарушение. В зависимост от установяване и посочване на тези обстоятелства, следва да се извърши преценка дали издаденото разрешително за строеж отговаря на разпоредбите на ЗУТ, арг. от чл.42, ал.2, предл.2-ри и чл.46, ал.1 и ал.2.

Допуснатите нарушения на процесуалните правила при съставянето и на актовете за установяване на нарушенията и при издаване на обжалваното НП са съществени и налагат отмяната на последното само на това основание.

Независимо от констатираните нарушения на процесуалните правила от административнонаказващия орган, обосноваващи отмяна на наказателното постановление без да се разглежда спора по същество, следва да се отбележи следното: от административнонаказващият орган не бе доказано категорично, че нарушението е съставомерно от обективна страна. От събраните по делото доказателства, настоящият състав счита, че описаната постройка - навес-барбекю в процесното разрешение за строеж е второстепенна постройка на допълващото застрояване, разположена на вътрешната граница на УПИ и съгласно чл.46, ал.2 от Закона за устройство на територията, предвижда възможност за допълващо застрояване с второстепенни постройки, за които позволява височина най-високата част на покрива да има височина до 3,6 м., т.е фактът на извършеното нарушение от обективна страна също е недоказан.

Неоснователно е възражението на защитата, че по отношение на процесното разрешително следва да се приложи § 16 от ПЗР на ЗУТ, т.к на мястото където ще се построи навеса-барбекю е имало построена по-рано, по- висока от оградата постройка. Търпимостта по смисъла на ЗУТ наистина препятства премахването на строеж, но същата има действие единствено и само по отношение на строежите, които са изрично и изчерпателно посочени в § 16 от ПЗР на ЗУТ, т.е. само такива, които са били завършени или поне започнати до конкретно посочените в самата разпоредба крайни срокове.

Вън от всичко гореизложено, дори и хипотетично да се приеме, че е налице виновно извършено нарушение, то предвид това, че същото е първо такова за жалбоподателката, строежът, който евентуално би бил извършен, би се отклонил само с 30 см. от правилата височина на постройката, то и настоящият случай съдът би приел за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Предвид изложеното обжалваните НП №Ш-11-СИР-12/11.04.2017 г. издадено от началника на РДНСК-Североизточен район, следва да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП №Ш-11-СИР-12/11.04.2017 г. издадено от началника на РДНСК-Североизточен район, с което на Г.В.Ц. ЕГН **********, с адрес ***, в качеството й на главен архитект на Община Велики Преслав, за нарушение по чл.42, ал.2, предл.2-ро от ЗУТ и на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лв.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: