МОТИВИ на присъда № 29/24.08.2017 г. по НОХД № 281/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав

 

 

            Срещу подсъдимия М.Г.М. е повдигнато обвинение за това, че „на 29.06.2017 г., около 14,30 часа, в село ****, обл. Шумен, по път 7301, до Кметство ****, управлявал МПС – л. а. „***” с рег. № Н 1056 ВН, собстеност на ****живущ ***, в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 16-0869-002850/07.12.2016 г. на Началник сектор на ОДМВР гр. Шумен, Сектор „Пътна полиция” Шумен, влязло в сила на 19.12.2016 г. за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление”.

            В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и отправя искане подсъдимият да бъде осъден, като му бъдат наложени наказанията „Лишаване от свобода” и „Глоба” в размер около средните, предвидени в чл. 343в, ал. 2 от НК, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, да бъде отложено за срок от пет години.

            Защитникът не оспорва приетото от прокурора за установено от фактическа страна, като моли да бъдат взети предвид смекчаващите отговорността обстоятелства – родителското качество на подсъдимия спрямо двама учащи низходящи, зависещи единствено от грижата неговите грижи и издръжка. Моли, на подзащитния му да бъдат наложени наказания „Лишаване от свобода” и „Глоба” в минималните, предвидени в закона размер, с приложение на чл. 66, ал. 1 от НК.

            Подсъдимият се присъединява към становището на защитника, като моли да му бъде наложено по-леко наказание.

            Съдът, след като обсъди всички доказателства по делото: показанията на свидетелите М.М. (депозирани в хода на съдебното следствие) и З.С. (дадени пред орган на разследването, прочетени на съдебното следствие на осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 от НПК), и писмените доказателства по делото – акт за установяване на административно нарушение Сер. Г, Бл. № ***/29.06.2017 г., наказателно постановление № 16-0869-002850/07.12.2016 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр. Шумен, връчено лично на подсъдимия, на 11.12.2016 г. в качеството му на наказано по административен ред лице, влязло в сила на 19.12.2016 г., справка за нарушител/водач към 29.06.2017 г., съставена от ОДМВР гр. Шумен, РУ – Велики Преслав, справка от 29.06.2017 г. относно регистрацията на МПС с рег. № ****справка за съдимост № 798/29.06.2017 г., изд. от БС при ШРС, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, съставена от подсъдимия на 03.07.2017 г., както и изисканите служебно в съдебното производство относно изпълнение на наказанието глоба, наложено на подсъдимия с определение за одобряване на споразумение за решаване на делото, постановено по НОХД № 1878/2012 г. по описа на Шуменски районен съд: справки изх. №№ С170027-178-0014298 от 05.07.2017 г., С170027-178-0014829 от 12.07.2017 г. и С170027-178-0014286 от 05.07.2017 г., изд. от НАП - ТД – Варна, офис Шумен, справки рег. №№ 2475/05.07.2017 г. и 2542/11.07.2017 г., съставени от Шуменски районен съд, покана за доброволно изпълнение изх. № 3716/10.07.2017 г. по изп.д. № 20173630400183 по описа на СИС в ШРС, образувано по приложения към нея в копие изпълнителен лист от 05.07.2017 г., издаден въз основа на определение № 294/05.12.2012 г., постановено по НОХД № 1878/2012 г. по описа на ШРС, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            ОТ  ФАКТИЧЕСКА  СТРАНА:

            На 29.06.2017 г., въпреки, че бил наясно, че поради отнемане на всички контролни точи за потвърждаване на правоспособността му като водач на МПС и за отчитане на извършените нарушения, подсъдимият М.Г.М. управлявал лек автомобил марка „***” с рег. № ****от с. Партизани, обл. Варна в посока гр. Шумен. Пътуването с този автомобил било необходимо в случая, за придвижване на подсъдимия и спътника му от гр. Шумен, до с. Партизани и обратно – за лично извършване на строително-монтажна работа. На връщане, преминавайки през с. ****, общ. Смядово (път 7301), около 14,30 часа на същата дата, при преминаването му през централната част на селото, до сградата на Кметство ****, полицаите при РУ гр. Велики Преслав – М.М. и З.С. го спрели за рутинна проверка. След извършването й установили, че управляващият моторното превозно средство – подсъдимият, е неправоспособен като водач на МПС поради отнемане на всички контролни точки, като управляваният автомобил бил спрян от движение. Впоследствие било установено, че с наказателно постановление № 16-0869-002850/07.12.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр. Шумен, влязло в сила на 19.12.2016 г., му е наложено административно наказание за същото нарушение. По време на проверката М. не отрекъл пред контролните органи горепосочените обстоятелства.

            Посочените на основание чл. 305, ал. 3, изр. 1-во от НПК обстоятелства съдът приема за установени от направеното в обясненията на подсъдимия самопризнание, подкрепено от следните, събрани в досъдебното и съдебното производство доказателствени средства:

            1. Гласни доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия М. на съдебното следствие и в показанията на свидетелите М.М. (депозирани в хода на съдебното следствие) и З.С. (дадени пред орган на разследването, прочетени на съдебното следствие на осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 от НПК);

            2. Писмени документи и други материали: акт за установяване на административно нарушение Сер. Г, Бл. № ***/29.06.2017 г., наказателно постановление № 16-0869-002850/07.12.2016 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр. Шумен, връчено лично на подсъдимия, на 11.12.2016 г. в качеството му на наказано по административен ред лице, влязло в сила на 19.12.2016 г., справка за нарушител/водач към 29.06.2017 г., съставена от ОДМВР гр. Шумен, РУ – Велики Преслав, справка от 29.06.2017 г. относно регистрацията на МПС с рег. № ****справка за съдимост № 798/29.06.2017 г., изд. от БС при ШРС, справки изх. №№ С170027-178-0014298 от 05.07.2017 г., С170027-178-0014829 от 12.07.2017 г. и С170027-178-0014286 от 05.07.2017 г., изд. от НАП - ТД – Варна, офис Шумен, справки рег. №№ 2475/05.07.2017 г. и 2542/11.07.2017 г., съставени от Шуменски районен съд, покана за доброволно изпълнение изх. № 3716/10.07.2017 г. по изп.д. № 20173630400183 по описа на СИС в ШРС, образувано по приложения към нея в копие изпълнителен лист от 05.07.2017 г., издаден въз основа на определение № 294/05.12.2012 г., постановено по НОХД № 1878/2012 г. по описа на ШРС и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, съставена от подсъдимия на 03.07.2017 г.;

            ОТ  ПРАВНА  СТРАНА съдът намери за установено следното:

            По чл. 301, ал. 1, т. 1. от НПК – има виновно извършено деяние от подсъдимия. А именно: същият, на 29.06.2017 г., около 14,30 часа, в с. ****, общ. Смядово, по път 7301, до Кметство ****, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „***” с рег. № ****без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление № 16-0869-002850/07.12.2016 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр. Шумен, влязло в сила на 19.12.2016 г., за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление;

            По чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК – деянието съставлява престъпление по НК – по чл. 343в, ал. 2 от НК. По тази правна квалификация, съдът призна подсъдимия за виновен;

            По чл. 305, ал. 3, изр. 2-ро от НПК – събраните по делото доказателства са изцяло безпротиворечиви, като не се налага да се обсъждат каквито и да било противоречия.

            По чл. 31, ал. 1 и чл. 33 от НК – несъмнено е, че подсъдимият е наказателноотговорно лице, което е и пълнолетно, тъй като към осъществяване на престъплението той бил навършил 41-годишна възраст. Същият действал в състояние на вменяемост, тъй като по делото не съществуват никакво съмнение и никакви индиции, за да се направи извод в обратна насока.

            От субективна страна е налице следното:

            Деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици на деянието, съзнавайки общественоопасния му характер. Към момента на извършване на деянието М. съзнавал, че управлява МПС, без да е носител на правоспособност за управление на МПС поради отнемане на всички контролни точки за отчет на извършените административни нарушения.

            Ето защо, съдът счита, че М.Г.М. следва да носи наказателна отговорност по горепосочения текст на НК.

            По чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК – ПРИ  ОПРЕДЕЛЯНЕ  НА  ВИДА И РАЗМЕРА  НА  НАКАЗАНИЯТА:

            При определяне вида и размера на наказанията, съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на дееца, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно изискванията на закона, както и разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от НК.

            Подсъдимият М.Г.М. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***. Същият е български гражданин, женен (във фактическа раздяла), със средно образование. На 10.03.1994 г. придобил правоспособност за управляване на МПС (категория „С”). Наказван е по административен ред за нарушения на ЗДвП и ЗЗ (КЗ) с 27 влезли в сила наказателни постановления за 44 отделни административни нарушения, 11 от които – нарушения по чл. 150 от ЗДвП, предвиждащ, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Към датата на извършване на процесното престъпление бил с отнети всички контролни точи по смисъла на чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и с отнето свидетелство за управление на МПС. Осъждан е, както следва:

            1. С определение за одобряване на споразумение № 294/05.12.2012 г., постановено по НОХД № 1878/2012 г. на РС – Шумен, влязло в сила на 05.12.2012 г., е осъден на три месеца „Лишаване от свобода” (чието изпълнение е отложено условно, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години) и „Глоба“ в размер на 100,00 лв., за престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК, извършено от 03.08.2012 г. до 01.10.2012 година. Изпълнението на така наложеното наказание не е привеждано до 05.07.2017 г., на която дата, след изискване на данни по настоящото дело, е издаден изпълнителен лист за принудително събиране. Или, срокът по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, при съобразяване с оглед чл. 82, ал. 5 от НК, за изпълнение на наказанието глоба, е изтекъл на 05.12.2014 година.;

            2. С определение за одобряване на споразумение № 192/04.11.2015 г., постановено по НОХД № 2279/2015 г. на РС – Шумен, влязло в сила на 04.11.2015 г., е осъден на „Пробация” за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, извършено на 05.08.2015 година.

            При индивидуализация на наказанията, които следва да се наложат на подсъдимия М., съдът прие като отегчаващо отговорността обстоятелство предишните му осъждания, които не оказват влияние върху правната квалификация на деянието, но категорично определящи го като наказателноотговорно лице с висока степен на обществена опасност. В същия смисъл обсъди и големия брой наложени на подсъдимия административни наказания за нарушения по Закона за движението по пътищата, между които 11 на брой такива за управляване на МПС като неправоспособен водач. Съдът прие също като отегчаващо отговорността обстоятелство и високата степен на обществена опасност на деянието – извършеното престъпление е едно от често извършваните в страната, представляващо основна причина за осъществяване на други престъпления по непредпазливост, увреждащи живота, здравето и собствеността на гражданите и във всички случаи – застрашаващо в изключително висока степен защитените от правото интереси и правовия ред, визирани в чл. 1, ал. 1 от НК. Като смекчаващи обстоятелства бяха отчетени трудовата заетост на подсъдимия, неговата финансова ангажираност към двамата свои низходящи – понастоящем учещи в средна, съотв. висша образователна степен, данните за семейното и имущественото му положение, социалния му статус, категорично заявеното критично отношение към престъплението и пълното негово съдействие за разкриване на обективната истина.

            Предвид изложеното, съдът прие, че по отношение на подсъдимия М. е налице паритет между отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, обосноваващ определянето на предвидените в чл. 343в, ал. 2 от НК наказания около средния им размер.

            За престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, считано от 30.09.2015 г., са предвидени наказания „Лишаване от свобода” от една до три години и „Глоба” от 500 до 1200 лева. При така установените, имащи значение за наказателната отговорност на подс. М. обстоятелства, съдът намери за справедливо на същия да бъде определено наказание „Лишаване от свобода”, чийто размер определи в средния, предвиден в закона, а именно – две години. При решаването на този въпрос, съдът, съобразявайки залегналите в чл. 36 от НК цели на наказанието, счита, че спрямо подсъдимия би се въздействало най-пълно чрез налагане на наказание в посочения размер. Това е, според настоящия състав, справедливият размер на предвидения в закона вид наказание, който в пълна степен осигурява осъществяване както на индивидуалната, така и на генералната превенция като цели на наказанието.

            Съдът, като взе предвид, че в случая са налице всички предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, счита, че с оглед постигане целите на наказанието, не е необходимо ефективното му изтърпяване. Прие, че отлагането на изпълнението на наказанието за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, ще бъде достатъчно за поправяне и превъзпитание на М.. Определянето на максималния размер на изпитателния срок в случая се основава на установеното по делото трайно незачитане от подсъдимия на нормите, предписващи правоспособност на водачите на моторни превозни средства.

            Съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК наказание „Глоба“, като при определяне на размера му, освен разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от НК, взе предвид и данните за семейното положение на подсъдимия и за материалното му състояние. Поради това, определи същия на 850,00 лв. (средния, предвиден в закона).

            Съдът счита, че така определените по размер и начин на изпълнение наказания ще въздействат в съвкупността си (на осн. чл. 57, ал. 2 от НК) предупредително върху подсъдимия и ще му отнемат възможността да върши друго престъпление. Те са съответни на целта деецът да бъде възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност да го преосмисли напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може да бъде толерирана, а единствено наказвана.

            В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

 

            Дата на изготвяне и обявяване на мотивите:

            31.08.2017 г.

 

                                                                                 Районен съдия: