МОТИВИ на присъда по НОХД № 286/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав

 

 

            Срещу подсъдимия Д.П.Н. е повдигнато обвинение за това, че  „че за времето от 13,00 часа до 15,00 часа на 15.02.2017г. в гр. Велики Преслав, обл. Шумен, отнел от владението на К.Р.Д. *** чужди движими вещи – 1 бр. гривна от жълт метал с бели камъни с Æ - 7 см. - дубле. 1 бр. гривна от жълт метал с ивица от оранжева пластмаса с Æ - 7 см. дубле, 1 бр. гривна от жълт метал с Æ - 6.5 см., е ивица плат в жълто и бяло - дубле. 1 бр. гривна от жълт метал с Æ - 6.5 см. дубле, 1 бр. гривна от жълт метал с орнаменти е дължина - 7.5 см., отворен тип, дубле. 1 бр. гривна от бял метал с орнаменти е дължина - 6.0 см., отворен тип, дубле. 1 бр. колие от бял метал е бели камъни с дължина 46 см., плетка тип верига, дубле. 1 бр. огърлица от бял метал с бели топчета с дължина 40 см., дубле. 1 бр. колие от бял метал с висулка е лилав камък, дубле. 4 бр. гривни от жълт метал с Æ - 7 см., дубле, обеци от бял метал с бели камъчета с 6.0 см., дубле, обеци от бял метал с формата на полумесец, с бели камъни, дубле, обеци от бял метал с бели камъни, малки, дубле, обеци тип висулки с бели камъни, дубле, обеци от бял метал, с черни камъни с клипси, дубле, обеци от бял метал с бели камъни с клипси, дубле, 1 бр. брошка от бял метал с лик на жена, черен на цвят, с бели камъни по края, дубле. 1 бр. пръстен от бял метал с бели камъни, дубле, 1 бр. пръстен със сферична форма и бели камъни, дубле, 1 бр, пръстен от бял метал е овална форма, е черен камък, дубле, 1 бр. висулка от бял метал с кръгла форма, е буквата „К", дубле, обеци от жълт метал с винт и сферична форма, дубле, 1 бр. висулка от жълт мегал с формата на подкова, дубле, 1 бр. висулка от син камък, 1 бр. пръстен от бял метал в кръгла форма със син камък, дубле, обеци, тип халки с бели камъни, марка „Сваровски", 1 бр. слънчеви очила, марка „Москино", 1 бр. фотоапарат „Никон СООLPIX" 12 мегапиксела. ведно с черен калъф „Никон", 2 бр. сребърни пръстени, без камъни, проба 925, 30 гр., 1 бр. сребърна висулка, тип „розетка", проба 925, 40 гр., 5 бр. златни пръстени 18 карата и 1 бр. златен пръстен 18 карата. изработен от жълто, розово и бяло злато, общо 40 гр., 1 бр. златна брачна халка, 14 карата, 5 гр.; златни обеци, тип халки, кухи с диаметър 7 см., 18 карата, 8 гр.; 4 бр. златни висулки, тип кръст, сърце и букви, 18 карата, 8 гр., 2 бр. тъмни златни синджирчета, 18 карата, 6 гр. и 1 бр. златна гривна тип верижка, 18 карата, 28 грама, на обща стойност 8 132,00 лв„ без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 във вр. с 194, ал.1 вр. с чл. 29, ал.1, б. „а" и „б" от НК”.

            В съдебно заседание на 08.08.2017 г., по решение на съда, при спазване на реда и при наличието на условията на чл. 371, т. 2 и чл. 372 от НПК, е проведено предварително изслушване на страните, при което подсъдимият Д.Н., на осн. чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.

            В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. Счита, че на Н. следва да бъде наложено наказание в размер на три години „Лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при строг режим и което следвало да се редуцира с една трета при условията на чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а от НК.

            Защитникът не оспорва приетото от прокурора за установено от фактическа страна. Моли, на подзащитния му да бъде определено наказанието, посочено от прокурора.

            Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си. Изразява категорично съжаление за извършеното. Сочи, че извършил престъплението по време, когато бил зависим от употребата на хероин с цел да си набави средства за плащане на получени отпреди дози наркотично вещество. Заявява, че размерът на наказанието не е първостепенен въпрос за него, като се присъединява от становището по този въпрос на защитника си и на прокурора.

            След направеното самопризнание от страна на подсъдимия относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което, според настоящия състав, се подкрепя от цялостния доказателствен материал, събран на досъдебното производство, на осн. чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

            На 15.02.2017 г. подсъдимият Д.П.Н. ***. Тъй като нямал пари, решил да отиде в дома на свои роднини, откъдето да присвои ценни вещи, с които да се разпореди, за да получи парични средства. В изпълнение на това си решение, отишъл на автогарата в гр. Шумен, тъй като очаквал да срещне първата си братовчедка ****., за която му било известно, че пътува ежедневно между гр. Шумен и гр. Велики Преслав. Действително, срещнал същата непосредствено преди да се качи в автобуса и я помолил да посети дома й, за да се изкъпе. Свидетелят ****. се съгласила. Когато пристигнали в гр. Велики Преслав, на ул. „****№9б, в жилището нямало другиго, тъй като родителят на Я. Д. и сестра на майката на подсъдимия – пострадалата К.Д. била на стационарно лечение в гр. Плевен.

            След като се изкъпал, подсъдимият Н. влязъл в спалнята, където пострадалата К.Р.Д. държала накити и други ценни вещи. Н. затворил вратата и започнал да претърсва шкафовете. Така намерил и взел от там златни накити, обеци с камъни „Сваровски", накити от сребро, накити от неблагороден метал, както и фотоапарат „Никон".

            Свидетелят ****. разбрала какво се случва в момента, но тъй като се уплашила, нито влязла в стаята при подсъдимия, нито се обадила на някого за помощ. След като прибрал в раницата си накитите и фотоапарата, подсъдимият заявил, че си тръгва и помолил братовчедка си да му даде пари за път. Тя му предала пет лева и го изпратила до автобуса.

            Подсъдимият пристигнал в гр. Варна, където в заложни къщи продал накитите и фотоапарата. Свидетелят ****. се прибрала в дома си, влязла в спалнята и видяла, че вещите в шкафовете са разхвърляни, но тъй като не знаела къде точно майка й съхранявала бижутата, не могла да прецени веднага дали нещо липсвало. В състояние на силно притеснение и прилошаване разказала за случилото се на баба си. На следващия ден споделила и с баща си, който от своя страна се обадил на пострадалата К.Д. и й разказал за случилото се в дома й. Пострадалата К. Д. помолила по телефона дъщеря си да провери дали златните и други накити, както и фотоапарата са на мястото им, обяснявайки й къде обичайно ги съхранява. Така св. ****. установила, че същите липсват. За кражбата били уведомени полицейски органи.

            При разследването били установени както извършителят, така и местонахождението на част от инкриминираните вещи. които били върнати на собственика срещу разписка. Същите, съгласно заключението по назначената съдебно-икономическа (оценителна) експертиза, били на обща пазарна стойност в размер на 8132,00 лева.

            Посочените на основание чл. 305, ал. 3, изр. 1-во вр. чл. 373, ал. 3 от НПК обстоятелства съдът приема за установени от направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на подсъдимия Н., подкрепено от следните, събрани в досъдебното и съдебното производство доказателствени средства: от свидетелските показания, от приетата по делото оценителна експертиза, както и от оценения като достоверен, прочетен и приет на основание чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал.

            В подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка са свидетелските показания на ****, ****и ****., депозирани в хода на досъдебното производство. С тях се установяват отделни елементи от състава на престъплението – времето на неговото осъществяване, мястото, предметите на посегателство и неговото авторство. Същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото чрез съдържащите се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за събитията предхождащи и следващи извършването на деянието. Посочените показания са логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с останалия оценен като достоверен доказателствен материал, и взаимно се допълват. В същите не се констатират противоречия, които да бъдат обсъждани.

            Гореизложената фактическа обстановка досежно предмета на престъплението и неговата стойност се подкрепя и от изготвеното по делото заключение по съдебно-оценителна експертиза от 17.05.2017 г., което съдът намира за компетентно и обективно дадено.

            При така приетото за установено, съдът счита, че подсъдимият Д.П.Н. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК.

            Същият, на от 13,00 часа до 15,00 часа на 15.02.2017 г., в гр. Велики Преслав, обл. Шумен, отнел чужди движими вещи – подробно посочени в обвинителния акт, в диспозитива на присъдата и в настоящите мотиви (обща стойност на откраднатите вещи – 8132,00 лв.), от владението на К.Р.Д. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – кражба, представляваща опасен рецидив.

            При извършване на престъплението подсъдимият осъществил признаците на изпълнителното деяние чрез прекъсване на фактическата власт на собственика и установяване на свое владение.

            В случая кражбата е квалифицирана по чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като при извършване на деянието не са налице други квалифициращи признаци освен тези на основния състав на кражба.

            Деянието, извършено от подсъдимия Н. на 15.02.2017 г. е осъществено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б“ от НК, тъй като същият го осъществил, след като бил осъждан петкратно на „Лишаване от свобода”, вкл. за срок, не по-малък от една година, за умишлени престъпления от общ характер, чието изпълнение не било отложено. От изтърпяването на наказанията по предишните му осъждания до извършване на деянието – включено в състава на престъплението, предмет на настоящото дело, не е изтекъл петгодишният срок по чл. 30 от НК.

            Престъпното деяние е извършено от подсъдимия при форма на вина – предварително сформиран, пряко насочен умисъл. Н. предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици на деянието, съзнавайки общественоопасния му характер.

            С оглед гореизложеното, съдът счита, че подсъдимият Д.П.Н. следва да носи наказателна отговорност по цитирания законов текст.

            Като причини за извършване на престъплението следва да се отбележат несъобразяването и незачитането от страна на подсъдимия Н. на нормите, гарантиращи неприкосновеността на правото на собственост, а като подбуди – непосредствената му цел да се снабди с пари за плащане на необходимото му поради зависимост наркотично вещество.

            При определяне размера на наказанието, съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността му обстоятелства, съобразно изискванията на закона.

            Подсъдимият Д.П.Н. е роден на *** г. в гр. Поморие, с постоянен и настоящ адрес ***. Същият е български гражданин, със средно образование, неженен, с ЕГН **********. Осъждан е петкратно (при съобразяване на правилото по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК). Последното му осъждане е с определение за одобряване на споразумение № 88/12.02.2015 г., постановено по НОХД № 5572/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, влязло в сила на 12.02.2015 г., за престъпление по чл. чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 18 от НК, извършено на 16.02.2014 г., на три месеца лишаване от свобода при първоначално настаняване в затвор и първоначален строг режим на изтърпяване.

            Деянието по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК като цяло се отличава с висока степен на обществена опасност. По вида си и последиците за обществото, конкретното деяние се явява със сравнително ниска степен на обществена опасност.

            Като отегчаващи обстоятелства съдът прие: завишената степен на обществена опасност на престъпленията от този вид – осъществен е съставът на едно от най-често извършваните престъпления против собствеността, предходните осъждания (неотразяващи се на квалификацията опасен рецидив), както и проявената от Н. упоритост при незачитането на правовия ред в страната. Що се отнася до смекчаващите обстоятелства, съдът взе предвид следното: близката родствена връзка между подсъдимия и пострадалата, подбудите за извършване на престъплението, както и изразеното съжаление за извършеното.

            Съобразявайки изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че предвидените цели на наказанието могат да бъдат постигнати с налагане на наказание, чийто размер следва да бъде определен на три години „Лишаване от свобода”. На основание чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, вр. чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, съдът намали така определеното на подсъдимия Д.Н. наказание с една година, като го осъди на две години „Лишаване от свобода”. С оглед данните за предишните осъждания на подсъдимия, настоящият състав намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и наказанието следва да бъде изтърпявано ефективно. Поради това, на основание чл. 41, ал. 6 от НК и чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието.

            Съдът счита, че така определеното по вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му отнеме възможността да върши друго престъпление. То е съответно на целта деецът да бъде възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност да го преосмисли напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може да бъде толерирана, а единствено наказвана.

            На основание чл. 59, ал. 1 и чл. чл. 59, ал. 1 вр. ал. 2 от НК, съдът приспадна от така определеното наказание „Лишаване от свобода” времето, през което спрямо подсъдимия Д.Н. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по настоящото дело и времето, през което същият е бил задържан на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с престъплението по настоящата присъда, считано от 08,50 часа на 05.03.2017 г., до влизане в сила на присъдата.

 

            На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Д.П.Н. да заплати сума в размер на 65,00 лв. (шестдесет и пет лева), в полза на държавата, по сметка на Областна дирекция на МВР гр. Шумен, представляваща направените по досъдебно производство № 48/2017 г. по описа на РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен разноски, с изключение на неопределеното към 08.08.2017 г. адвокатско възнаграждение за служебно назначения на осн. чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК защитник и 5,00 лв. (пет лева), в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за така присъдените в полза на държавата разноски.

            В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

 

            Дата на изготвяне и обявяване на мотивите:

            23.08.2017 г.

                                                                                 Районен съдия: