МОТИВИ на присъда № 32/29.09.2017 г. по НОХД № 284/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав

Срещу подсъдимия Т.А.К. е повдигнато обвинение за това, че „от 14.10.2013 г. до 28.06.2017 г., в гр. ****обл. Шумен, след като бил осъден със съдебно решение № 162/31.10.2012 г. по гр.д. № 416/2012 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, влязло в законна сила на 31.10.2012 г., да издържа свой низходящ – М.Т.А., с ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 43 месечни вноски от по 100,00 лева, общо 4300,00 – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.”.

В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, в хода на съдебните прения, представителят на ВПРП поддържа обвинението по чл. 183, ал. 1 от НК срещу подсъдимия К. и пледира на същия да бъде наложено наказание „Пробация“, като продължителността на задължителните мерки да бъде девет месеца, както и пробационна мярка „Безвъзмезден труд в полза на обществото“.

Защитникът на подсъдимия също счита, че на К. следва да бъде наложено наказание „Пробация“, включваща посочените от прокурора мерки.

Подсъдимият, в хода на съдебното следствие дава обяснения и се присъединява към становището на защитника си относно вида на наказанието, което следва да му бъде наложено.

След направеното самопризнание от страна на подсъдимия относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което се подкрепя от цялостния доказателствен материал, събран на досъдебното производство, на осн. чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Т.А. *** и А.Д.И. *** са родители на детето М.Т.А., роден на *** година. След прекратяването на фактическото им съпружеско съжителство, с решение № 162/31.10.2012 г. по гр. д. № 416/2012 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, влязло в сила на 31.10.2012 г., подсъдимият бил осъден да плаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 100,00 лв., считано от 26.07.2012 година. След влизане в сила на съдебното решение, К. не изпълнявал редовно задължението си, като от 14.10.2013 г., до 28.06.2017 г. (датата, от която подсъдимият има качеството на обвиняем в настоящото наказателно производство), дължал на низходящия си 43 месечни вноски по 100,00 лв. на обща стойност 4300,00 лева. През инкриминирания период подсъдимият упражнявал труд във Федерална република Германия и Кралство Нидерландия, не полагал труд и не бил регистриран като безработен в Република България, вкл. не бил на социално подпомагане от държавата. Въпреки получаваните доходи, К. (видно и от данните по изп.д. № 52/2013 г. по описа на СИС при ВПРС) не е изплащал присъдената в полза на низходящия си А. месечна издръжка. Т.К. не платил дължимите от него суми и до приключване на съдебното производство.

Изложените фактически положения се подкрепят от самопризнанието на подсъдимия К., направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и следните, подкрепящи го доказателства, събрани в досъдебното и съдебното производство: писмени доказателства – изпълнителен лист от 23.11.2012 г. по гр.д. № 416/2012 г. на ШРС,писмо рег. № 10-03-14-1039-1/10.11.2016 г. на ДБТ, писмо изх. № 2705-04-00-3108/15.11.2016 г. на ДСП общ. В. Преслав, заверен препис от Решение № 162/31.10.2012 г. по гр.д. № 416/2012 г. на ВПРС, писмо изх. № 6849/16.11.2016 г. от ДСИ при ВПРС, писмо изх. № 12009/1/17.11.2016 г. на ТД на НАП Варна, справка в ЦБ на КАТ от 16.11.2016 г., справка за съдимост рег. № 1152/20.09.2017 г. на БС при РС гр. Шумен, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия; свидетелските показания на А.И., ****.

При така приетото за установено, съдът счита, че подсъдимият Т.А.К. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.

Същият, след като бил осъден с решение № 162/31.10.2012 г. по гр. д. № 416/2012 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, влязло в сила на 31.10.2012 г. да издържа свой низходящ – М.Т.А. с ЕГН **********,***, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски за времето от 14.10.2013 г., до 28.06.2017 г., включително – 43 (четиридесет и три) месечни вноски по 100,00 лева, на обща стойност 4300,00 лв. (четири хиляди и триста лева).

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.

Като причини за извършване на престъплението следва да се отбележат проявеното в конкретния случай от подсъдимия незачитане на нормите, уреждащи задълженията му в качеството на родител.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно изискванията на закона и се съобрази с императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК.

Подсъдимият Т.А.К. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***. Същият е български гражданин, с начално основно образование, неженен. К. е неосъждан.

За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ до една година или пробация.

При определяне на наказанието съдът взе предвид следното: като смекчаващи отговорността обстоятелства съобрази тежкото социално положение на подсъдимия, наличието на алиментни задължения към други деца. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът обсъди данните за съдебното минало на К. (реабилитиран по право, на 22.10.2015 г.) и продължителния период от време, през който подсъдимият не е изплащал дължимата в полза на низходящия си издръжка. С оглед така установените обществена опасност на деянието и на дееца, съдът счита за справедливо да наложи на подсъдимия наказание „Пробация”. При преценка на включените в съвкупността мерки за контрол и въздействие, образуващи пробацията като вид наказание, настоящият състав счете, че съответните в случая такива се явяват пробационната мярка „Безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност 100 часа годишно за срок от една година и задължителните пробационни мерки – „Задължителна регистрация по настоящ адрес” и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, като срокът и на двете бе определен в размер на девет месеца, на осн. чл. 42а, ал. 4 вр. чл. 42а, ал. 3, т. 1 от НК.

По делото не са направени разноски за присъждане, с изключение на неопределеното към датата на постановяване на присъдата адвокатско възнаграждение за служебно назначения в досъдебното производство защитник.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Дата на изготвяне и обявяване на мотивите:

26.10.2017 г.

Районен съдия: