Р Е Ш Е Н И Е

23.10.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град В.П.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – В.П. трети състав

На 21 (двадесет и първи) септември Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 239 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът О.В.П. представлявана от Кмета А.Г.А.твърди, че на 21.05.2010 г., 12.07.2011 г. и 29.12.2011 г., по силата на договори за аренда, сключени с ответника „НСП-АТ“ ЕООД гр. В.П., представлявано от К.М.М., предоставил на последния за временно ползване недвижими имоти, представляващи земеделски земи. По всеки от договорите, ответникът се задължил да плаща арендното плащане в срок до 30.10. на всяка текуща стопанска година. Дружеството не изпълнило задълженията си за плащане на арендните плащания за стопанската 2015/2016 г., като за задължението му по всеки от договорите, възлизащи съответно на 1554,75 лв., на 708,00 лв. и на 1483,55 лв., били издадени фактури. И понастоящем, арендаторът не изпълнил задълженията си за плащане на арендните вноски. За периода на забавата, същият дължал и лихви върху всяко от главните задължения. Поради това, на 02.03.2016 г. ищецът депозирал пред ВПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 106/2016 г. по описа на съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, „НСП-АТ“ ЕООД подало възражение срещу заповедта за изпълнение. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищеца срещу ответника: в размер на 1554,75 лв., представляващо арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. за ползване на недвижими имоти, находящи се в землището на с. Осмар, общ. В. Преслав, обл. Шумен, по договор за аренда на земеделски земи от 21.05.2010 г.; в размер на 708,00 лв., представляващо арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. за ползване на недвижими имоти, находящи се в землищата на с. Осмар и на с. Троица, общ. В. Преслав, обл. Шумен, по договор за аренда на земеделски земи от 12.07.2011 г.; в размер на 1483,55 лв., представляващо арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. за ползване на недвижими имоти, находящи се в землищата на с. Осмар и на с. Троица, общ. В. Преслав, обл. Шумен, по договор за аренда на земеделски земи от 29.12.2011 г.; в размер на 49,74 лв., за периода от 01.11.2015 г. до 23.02.2016 г., представляващо обезщетение за неизпълнение на главно парично задължение в размер на 1554,75 лв. по договор за аренда на земеделски земи от 21.05.2010 г.; в размер на 22,65 лв., за периода от 01.11.2015 г. до 23.02.2016 г., представляващо обезщетение за неизпълнение на главно парично задължение в размер на 708,00 лв. по договор за аренда на земеделски земи от 12.07.2011 г. и в размер на 47,46 лв., за периода от 01.11.2015 г. до 23.02.2016 г., представляващо обезщетение за неизпълнение на главно парично задължение в размер на 1483,55 лв. по договор за аренда на земеделски земи от 29.12.2011 г.., за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 41 от 07.03.2016 г. по ч.гр.д. № 106/2016 г. по описа на ВПРС, ведно със законната лихва върху главните парични вземания, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.03.2016 г., до окончателното й изплащане. Претендира и разноските по заповедното и по настоящото исково производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „НСП-АТ” гр. В. Преслав подава отговор на исковата молба. Същият оспорва предявените искове. Излага, че два от предоставените му за ползване имоти не били в състояние, позволяващо използването им по предназначение. Поради това, ищецът му дължал връщане на платените арендни вноски. Освен това, посевът в един от имотите, предмет на договор за аренда между страните, бил унищожен два пъти от стадо говеда. Моли, предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, едновременно с подаване на отговор на исковата молба, ответникът предявява срещу ищеца насрещни четири обективно съединени иска. Моли, О.В.П. да бъде осъдена да му заплати следните суми: 1328,76 лв. – обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в платени арендни вноски през периода 2012 г. – 2015 г. по договор за аренда от 29.12.2011 г., поради наличие на недостатъци в обектите на договора; 143,96 лв. – обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на 1328,76 лв., за периода от 01.10.2013 г., до 01.06.2016 г.; 2880,00 лв. – обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в унищожаване на добиви през 2014 г. в резултат на бездействие на арендодателя по Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ); и 523,37 лв. – обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на 2880,00 лв., за периода от 01.10.2014 г., до 01.06.2016 година.

О.В.П. подава отговор на насрещната искова молба, като оспорва предявените насрещни искове. Излага, че всички имоти по договорите за аренда са предадени на ответното дружество с протокол, от който се установява, че са годни за ползване. Моли претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от представения договор за аренда на земеделска земя от 21.05.2010 г. (Вх. рег. № 601, акт № 164, том 1, № 199/25.05.2010 г. на СВ гр. В. Преслав) е, че О.В.П. предоставила за временно и възмездно ползване на НСП-АТ“ ЕООД гр. В.П., представлявано от К.М.М. два недвижими имота, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. Осмар с обща площ 135,111 дка. Арендаторът се задължил да заплаща годишна арендна вноска в общ размер 1351,11 лв. в срок до 30 октомври на текущата стопанска година, като е предвидено, че всяка година арендното плащане се коригира с официалния индекс на потребителските цени, публикуван от НСИ. Страните уговорили срок на действие на договора „четиридесет години, считано от 01.10.2009 г. до 30.09.2049 година”. Съдът констатира от приложеното допълнително споразумение от 19.11.2014 г. към описания договор, вписано в СВ гр. В. Преслав (Вх.рег. 2760, том V, № 41/19.11.2014 г., СВ гр. В. Преслав), че страните постигнали съгласие за промяна на начина на трайно ползване на двата недвижими имота – от лозови насаждения в ниви. От представения протокол за въвод „във владение съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗАЗ”) от 26.05.2010 г., подписан от страните по договора се установява, че описаните имоти били предадени на арендатора, като е отразено, че същите са годни за ползване и арендаторът ги приема в състоянието, в каквото са.

Страните по делото сключили и договор за аренда на 12.07.2011 г. (Вх. рег. № 1944, акт № 61, том 3, № 1022/13.07.2011 г. на СВ гр. В. Преслав), по силата на който ищецът предоставил на ответното дружество три недвижими имота, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. Осмар и с. Троица, за срок от 40 години, считано от 01.10.2011 г. до 30.09.2051 година. Арендаторът се задължил да заплаща годишна арендна вноска в общ размер 737,40 лв. в срок до 30 октомври на текущата стопанска година, като е предвидено, че всяка година арендното плащане се коригира с официалния индекс на потребителските цени, публикуван от НСИ. По делото е представено допълнително споразумение от 26.07.2012 г. към описания договор, вписано в СВ гр. В. Преслав (Вх. рег. 2725, том 6, № 172/26.07.2012 г., СВ гр. В. Преслав), че страните постигнали съгласие за частично прекратяване на същия относно един от имотите. От приложения протокол за въвод „във владение съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗАЗ” от 12.07.2011 г., подписан от страните по договора се установява, че имотите – предмет на този договор били предадени на арендатора, като е отразено, че същите са годни за ползване и арендаторът ги приема в състоянието, в каквото са.

Видно от представения договор за аренда на земеделска земя от 29.12.2011 г. (Вх. рег. № 4569, акт № 167, том 7, № 2213/29.12.2011 г. на СВ гр. В. Преслав) е, че О.В.П. предоставила за временно и възмездно ползване на „НСП-АТ“ ЕООД гр. В. Преслав пет недвижими имота, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. Осмар и с. Мостич. Арендаторът се задължил да заплаща годишна арендна вноска в общ размер 1359,85 лв. в срок до 30 октомври на текущата стопанска година, като е предвидено, че всяка година арендното плащане се коригира с официалния индекс на потребителските цени, публикуван от НСИ. Страните уговорили срок на действие на договора четиридесет години, считано от 01.10.2011 г. до 30.09.2051 година. Съдът констатира от приложеното допълнително споразумение от 19.11.2014 г. към описания договор, вписано в СВ гр. В. Преслав (Вх.рег. 2761, том V, № 42/19.11.2014 г.), че страните постигнали съгласие за промяна на начина на трайно ползване на петте недвижими имота – от лозови насаждения в ниви, както и че арендодателят дал съгласие за изкореняване на лозовите насаждения. От приложения протокол за въвод „във владение съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗАЗ” от 29.12.2011 г., подписан от страните по договора се установява, че имотите – предмет на този договор били предадени на арендатора, като е отразено, че същите са годни за ползване и арендаторът ги приема в състоянието, в каквото са.

По делото е приложена фактура № 0000006408/07.10.2015 г., съставена от Община В. Преслав за дължима от ответника сума в общ размер на 3746,30 лв., представляваща дължими арендни вноски по трите договора за стопанската 2015-2016 година. Видно от писмо изх. № 7/10.02.2016 г. на ответното дружество е, ответникът заявил, че към 31.12.2015 г. по партидата на Община В. Преслав няма осчетоводено задължение за цитираната сума. Представени са заявления вх. №№ 0178/29.05.2013 г. и 303/03.09.2014 г. от „НСП-АТ“ ЕООД до Общински съвет гр. В. Преслав с искане за даване на разрешение за изкореняване на лозовите насаждения в ползваните от юридическото лице имоти. Съдът констатира от жалба вх. № 836/23.10.2014 г., че ответникът депозирал същата до РУ – В. Преслав, ОДМВР - Шумен, като описал, че в поземлен имот № 032030, находящ се в землището на с. Троица, който бил със засята люцерна, е влизало стадо говеда („крави”), които унищожили насаждението. Представена е и молба от 29.09.2014 г. от „НСП-АТ“ ЕООД до Кмета на Община В. Преслав (без входящ номер при ищцовата страна) с искане за сформиране на комисия за оценка на щетите.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на задълженията на ответника за плащане на арендни вноски за стопанската 2015/2016 г. по счетоводни данни от ищеца е, както следва: по договор за аренда от 21.05.2010 г. – 1554,75 лв.; по договор за аренда от 12.07.2011 г. се равнява на 708,00 лв. и по договор за аренда от 29.12.2011 г. – на 1483,55 лева. По счетоводни данни от ответника, не са налице счетоводни отразявания на същия към ищеца по процесните договори. Вещото лице излага, че не се установило наличие в счетоводствата на отразявания на погасяването на задълженията. Сочи, че размерът на обезщетенията за забава (мораторна законна лихва) за периода 01.11.2015 г. – 23.02.2016 г. е, както следва: върху главно парично задължение в размер на 1554,75 лв. – 49,74 лв.; върху главно парично задължение в размер на 708,00 лв. – 22,65 лв. и върху главно парично задължение в размер на 1483,55 лв. – 47,46 лева.

Според заключението на изготвената по делото агротехническа експертиза, поземлени имоти №№ 040034 и 099001, намиращи се в землището на с. Осмар, обл. Шумен са били засадени с лозови насаждения, които понастоящем са компрометирани. Същите не се виждат от плевелна растителност, липсват бетони стълбчета и телена конструкция. Вещото лице, основавайки се на диаметъра на някои от израсналите в имотите единични дървета, сочи, че те не са обработвани от около 5-7 години. Имотите са били засадени с лозови насаждения – десертен сорт „Болгар“ от АПК В.П. през есента на 1984 година. Амортизационният им срок изтекъл през 2013 година. Поради изтичане на този срок и много лошото агротехническо състояние на имотите, не е възможно те да бъдат възстановени без изкореняване на насажденията. В тяхно съседство имало новосъздадени лозови насаждения с новоизградена конструкция от тел, на бетонни стълбчета, както и изорани имоти.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от О.В.П. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по нейно заявление в качеството й на кредитор, срещу ответника „НСП-АТ“ ЕООД гр. В. Преслав в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 41/07.03.2016 г. по ч.гр.д. № 106/2016 г. на ВПРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. След провеждане на производство по чл. 130 от ГПК, се претендира установяване на вземания, съответни на главните задължения, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителните искове са допустими.

По основателността на установителните искове:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника: за сума в размер на 1554,75 лв., представляваща арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. по договор за аренда на земеделски земи от 21.05.2010 г.; за сума в размер на 708,00 лв., представляваща арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. по договор за аренда на земеделски земи от 12.07.2011 г.; за сума в размер на 1483,55 лв., представляваща арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. по договор за аренда на земеделски земи от 29.12.2011 г.; за сума в размер на 49,74 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на главно парично задължение в размер на 1554,75 лв. за периода от 01.11.2015 г. до 23.02.2016 г. по договор за аренда на земеделски земи от 21.05.2010 г.; за сума в размер на 22,65 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на главно парично задължение в размер на 708,00 лв. за периода от 01.11.2015 г. до 23.02.2016 г., по договор за аренда на земеделски земи от 12.07.2011 г. и за сума в размер на 47,46 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на главно парично задължение в размер на 1483,55 лв. за периода от 01.11.2015 г. до 23.02.2016 г. по договор за аренда на земеделски земи от 29.12.2011 г.., за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 41 от 07.03.2016 г. по ч.гр.д. № 106/2016 г. по описа на ВПРС, ведно със законната лихва върху главните парични вземания, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.03.2016 г., до окончателното й изплащане.

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посоченото в исковата молба вземане по заповедта за изпълнение с искане за издаване на заповед за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 106/2016 г. на ВПРС, представените в исковото производство писмени доказателства и заключението по изготвената ССЕ.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ:

Доказа се, че О.В.П. *** са насрещни страни по три валидни, отделни двустранни облигационни правоотношения, създадени чрез сключване на договори за аренда на земеделски земи. Тоест, доказа се, че между страните по настоящото производство възникнали валидни арендни правоотношения със срок на действие на всяко от тях по четиридесет години. По силата на същите, ищцовата страна предоставила на дружеството за временно възмездно ползване земеделски земи, находящи се в землищата на с. Осмар, с. Троица и с. Мостич, общ. В. Преслав. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ЗАЗ, както и предвиденото в процесните договори – в текстовете на чл. 6, ал. 1 и чл. 8 от всеки от тях, арендодателят е длъжен да предаде на арендатора имотите в състояние, което отговаря на ползването им по договора, и да ги поддържа в това състояние за срока на арендата. Чрез цитираните по-горе протоколи, именувани за „въвод във владение съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗАЗ” се доказа, че ищецът изпълнил това свое основно задължение. Ответникът, в качеството му на арендатор бил длъжен да заплаща цена за ползване на имота в уговорения размер, но се установи, че „НСП-АТ“ ЕООД, в уговорения срок не изпълнило задълженията си по чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ (относно плащането на арендна вноска) за стопанската 2015/2016 г. по отношение и на трите договора. Горното обстоятелство е безспорно между страните, като се доказва и чрез заключението по изготвената ССЕ.

Предвид установеното по-горе, съдът намира, че всеки от исковете по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на О.В.П. от „НСП-АТ“ ЕООД гр. В. Преслав: в размер на 1554,75 лв., представляващо арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. за ползване на недвижими имоти, находящи се в землището на с. Осмар, общ. В. Преслав, обл. Шумен, по договор за аренда на земеделски земи от 21.05.2010 г.; в размер на 708,00 лв., представляващо арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. за ползване на недвижими имоти, находящи се в землищата на с. Осмар и на с. Троица, общ. В. Преслав, обл. Шумен, по договор за аренда на земеделски земи от 12.07.2011 г.; в размер на 1483,55 лв., представляващо арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. за ползване на недвижими имоти, находящи се в землищата на с. Осмар и на с. Мостич, общ. В. Преслав, обл. Шумен, по договор за аренда на земеделски земи от 29.12.2011 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.03.2016 г., до окончателното й изплащане.

Досежно претенциите с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. В процесния случай се установи, че „НСП-АТ“ ЕООД гр. В. Преслав не изпълнило в срок задължението си за плащане на уговорената арендна вноска за ползването на недвижимите имоти по всеки от трите сключени с Община В. Преслав договори за аренда на земеделски земи. Ето защо, съобразявайки и заключението по извършената експертиза, съдът приема, че исковете следва да бъдат уважени, като по отношение на страните бъде признато за установено, че в полза на ищеца съществуват следните вземания от ответника: в размер на 49,74 лв., за периода от 01.11.2015 г. до 23.02.2016 г., представляващо обезщетение за неизпълнение на главно парично задължение в размер на 1554,75 лв. по договор за аренда на земеделски земи от 21.05.2010 г.; в размер на 22,65 лв., за периода от 01.11.2015 г. до 23.02.2016 г., представляващо обезщетение за неизпълнение на главно парично задължение в размер на 708,00 лв. по договор за аренда на земеделски земи от 12.07.2011 г. и в размер на 47,46 лв., за периода от 01.11.2015 г. до 23.02.2016 г., представляващо обезщетение за неизпълнение на главно парично задължение в размер на 1483,55 лв. по договор за аренда на земеделски земи от 29.12.2011 година.

Досежно депозирания насрещен иск с правно основание чл. 23, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗАЗ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД:

„НСП-АТ“ ЕООД гр. В. Преслав претендира Община В. Преслав да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 1328,76 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в платени арендни вноски през периода 2012 г. – 2015 г. по договор за аренда от 29.12.2011 г., поради наличие на недостатъци в обектите на договора. Твърди, че поземлени имоти с №№ 040034 и 099001 в землището на с. Осмар още при сключване на договора, не можели да бъдат използвани по предназначение, тъй като амортизационният им срок отдавна изтекъл. Това обстоятелство съдът намира за недоказано. Напротив, установи се чрез подписания и от законния представител на ответното дружество протокол за предаване на арендуваните имоти (неточно именуван „въвод във владение”), както и чрез заключението по изготвената агротехническа експертиза, че: арендаторът е приел, че описаните имоти могат да бъдат използвани по предназначение; че амортизационният срок на лозовите насаждения в процесните два имота е изтекъл през 2013 г., тоест две години след сключване на договора. Дори и да се приеме, че в недвижимите имоти са налице недостатъци, предвид установеното им много лошо агротехническо състояние, то е безспорно, че тези недостатъци са били известни на ответника при сключване на договора и са могли да бъдат забелязани от него при обикновен преглед на обектите на договора. Съгласно нормата на чл. 24 от ЗАЗ, арендодателят не отговаря за недостатъци, които са били известни на арендатора при сключването на договора или са могли да бъдат забелязани от него при обикновен преглед на обекта на договора, освен ако те са опасни за неговото, на членовете на домакинството му или на работниците здраве. Предвид установеното по-горе, следва да се приеме, че в случая, О.В.П. не носи отговорност за недостатъци на двата недвижими имота, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Относно насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 6, ал. 1 от ЗАЗ:

Ответникът претендира от ищеца и обезщетение в размер на 2880,00 лв. за претърпени вреди, изразяващи се в унищожаване на добиви през 2014 г. от имот, предмет на договора за аренда от 12.07.2011 г. (имот № 032030 в землището на с. Троица), в резултат на бездействие на арендодателя по Закона за опазване на селскостопанското имущество. Като фактическо основание на претенцията си твърди бездействие на арендодателя в качеството му на орган по опазване на селскостопанското имущество по реда на ЗОСИ, след като бил уведомен от арендатора с молба от 29.09.2014 г., сочеща нанасянето на вреди от животни, собственост на трето лице, в един от арендуваните имоти. Установяването на вреди върху селскостопанско имущество и обезщетяването им, се осъществява по специалния административнонаказателен ред, предвиден в ЗОСИ. От друга страна, отговорността на общините за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни бездействия на техни органи при или по повод изпълнение на административна дейност (каквато е и тази по ЗОСИ), предвидена в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, може да се търси по реда на ЗОДОВ, а не по общия ред (чл. 8 ал. 1 от ЗОДОВ).

В настоящия случай, така както е предявена, претенцията в същността си се основава на твърдение за неизпълнение на договорното задължение, предвидено в чл. 8 от договора за аренда от 12.07.2011 г., както и по закон – в чл. 6, ал. 1 от ЗАЗ, а именно, задължението на арендатора за осигуряване на спокойното и безпрепятствено ползване от арендатора на обекта на договора. Това договорно задължение, както в общия, така и в конкретния случай, не включва организирането на охранителни мероприятия и поставянето на ограждения. Напротив, в чл. 13 от процесния договор тези дейности, посочени наред с други като такива по текущо поддържане на имотите, са изрично посочени като задължения на арендатора. Ето защо следва да се приеме, че в случая О.В.П. не носи договорна отговорност за обезщетение за вреди, причинени на арендатора от унищожаване на добиви през 2014 г. от имот № 032030, находящ се в землището на с. Троица, предмет на договора от 12.07.2011 г., поради неосигуряване на охрана и ограждане на имота, като насрещният иск с този предмет следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Поради отхвърлянето на предявените главни насрещни претенции, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и депозираните два насрещни иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чиято основателност, поради акцесорната им същност, е обусловена изцяло от тази на главните искове.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство и материалния интерес, съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 250,00 лева.

При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на О.В.П. направените разноски по настоящото исково производство в размер на 644,21 лв. и тези по заповедното производство – в размер на 442,63 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.В.П. с ЕИК ........, с адрес: ***, представлявана от Кмета д-р А.Г.А.и „НСП-АТ“ ЕООД с ЕИК ........., със седалище:***, адрес на управление:*** 9850, общ. В.П., обл. Шумен, Омуртагов мост 0, ет. 3, ап. 3, представлявано от К.М.М. – Управител, че съществува вземане на О.В.П. от „НСП-АТ“ в размер на 1554,75 лв. (хиляда петстотин петдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки), представляващо арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. за ползване на недвижими имоти, находящи се в землището на с. Осмар, общ. В. Преслав, обл. Шумен, по договор за аренда на земеделски земи от 21.05.2010 г., вх. рег. № 601, акт № 164, том 1, № 199/25.05.2010 г. на СВ гр. В. Преслав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.03.2016 г., до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 41/07.03.2016 г. по ч.гр.д. № 106/2016 г. по описа на ВПРС.

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.В.П. ***, че съществува вземане на О.В.П. от „НСП-АТ“ в размер на 708,00 лв. (седемстотин и осем лева), представляващо арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. за ползване на недвижими имоти, находящи се в землищата на с. Осмар и на с. Троица, общ. В. Преслав, обл. Шумен, по договор за аренда на земеделски земи от 12.07.2011 г., вх. рег. № 1944, акт № 61, том 3, № 1022/13.07.2011 г. на СВ гр. В. Преслав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.03.2016 г., до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 41/07.03.2016 г. по ч.гр.д. № 106/2016 г. по описа на ВПРС.

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.В.П. ***, че съществува вземане на О.В.П. от „НСП-АТ“ в размер на 1483,55 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и три лева и петдесет и пет стотинки), представляващо арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. за ползване на недвижими имоти, находящи се в землищата на с. Осмар и на с. Мостич, общ. В. Преслав, обл. Шумен, по договор за аренда на земеделски земи от 29.12.2011 г., вх. рег. № 4569, акт № 167, том 7, № 2213/29.12.2011 г. на СВ гр. В. Преслав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.03.2016 г., до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 41/07.03.2016 г. по ч.гр.д. № 106/2016 г. по описа на ВПРС.

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.В.П. ***, че съществува вземане на О.В.П. от „НСП-АТ“ в размер на 49,74 лв. (четиридесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки), представляващо обезщетение за неизпълнение на главно парично задължение в размер на 1554,75 лв. по договор за аренда на земеделски земи от 21.05.2010 г., вх. рег. № 601, акт № 164, том 1, № 199/25.05.2010 г. на СВ гр. В. Преслав, за периода от 01.11.2015 г. до 23.02.2016 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 41/07.03.2016 г. по ч.гр.д. № 106/2016 г. по описа на ВПРС.

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.В.П. ***, че съществува вземане на О.В.П. от „НСП-АТ“ в размер на 22,65 лв. (двадесет и два лева и шестдесет и пет стотинки), представляващо обезщетение за неизпълнение на главно парично задължение в размер на 708,00 лв. по договор за аренда на земеделски земи от 12.07.2011 г., вх. рег. № 1944, акт № 61, том 3, № 1022/13.07.2011 г. на СВ гр. В. Преслав, за периода от 01.11.2015 г. до 23.02.2016 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 41/07.03.2016 г. по ч.гр.д. № 106/2016 г. по описа на ВПРС.

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.В.П. ***, че съществува вземане на О.В.П. от „НСП-АТ“ в размер на 47,46 лв. (четиридесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки), представляващо обезщетение за неизпълнение на главно парично задължение в размер на 1483,55 лв. по договор за аренда на земеделски земи от 29.12.2011 г., вх. рег. № 4569, акт № 167, том 7, № 2213/29.12.2011 г. на СВ гр. В. Преслав, за периода от 01.11.2015 г. до 23.02.2016 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 41/07.03.2016 г. по ч.гр.д. № 106/2016 г. по описа на ВПРС.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „НСП-АТ“ ЕООД гр. В.П. срещу О.В.П. иск с правно основание чл. 23, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗАЗ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД за сумата 1328,76 лв. (хиляда триста двадесет и осем лева и 76 стотинки), представляваща обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в платени арендни вноски през периода 2012 г. – 2015 г. по договор за аренда от 29.12.2011 г., вх. рег. № 4569, акт № 167, том 7, № 2213/29.12.2011 г. на СВ гр. В. Преслав, поради наличие на недостатъци в обектите на договора, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „НСП-АТ“ ЕООД гр. В.П. срещу О.В.П. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата 143,96 лв. (сто четиридесет и три лева и 96 стотинки), представляваща обезщетение за неизпълнение на главно парично задължение по чл. 23, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗАЗ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД в размер на 1328,76 лв., за периода от 01.10.2013 г., до 01.06.2016 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „НСП-АТ“ ЕООД гр. В.П. срещу О.В.П. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 6, ал. 1 от ЗАЗ за сумата 2880,00 лв. (две хиляди осемстотин и осемдесет лева), представляваща обезщетение за вреди, причинени от унищожаване на добиви през 2014 г. в имот № 032030, находящ се в землището на с. Троица, предмет на договор за аренда на земеделски земи от 12.07.2011 г., вх. рег. № 1944, акт № 61, том 3, № 1022/13.07.2011 г. на СВ гр. В. Преслав, поради неосигуряване от О.В.П. на охрана и ограждане на имота, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „НСП-АТ“ ЕООД гр. В.П. срещу О.В.П. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата 523,37 лв. (петстотин двадесет и три лева и 37 стотинки), представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 6, ал. 1 от ЗАЗ в размер на 2880,00 лв., за периода от 01.10.2014 г., до 01.06.2016 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПрП, ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца О.В.П. разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 250,00 лв. (двеста и петдесет лева).

ОСЪЖДА „НСП-АТ“ ЕООД гр. В. Преслав да заплати на О.В.П. направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 644,21 лв. (шестстотин четиридесет и четири лева и 21 стотинки).

ОСЪЖДА „НСП-АТ“ ЕООД гр. В. Преслав да заплати на О.В.П. направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 106/2016 г. на ВПРС в размер на 442,63 лв. (четиристотин четиридесет и два лева и 63 стотинки).

След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр.д. № 106/2016 г. по описа на ВПРС, III-ти състав, ДА СЕ ВЪРНЕ на същия, ведно със заверен препис на настоящото решение.

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: