Р Е Ш Е Н И Е

27.10.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град ***

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – *** трети състав

На 27 (двадесет и седми) септември Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

гражданско дело номер 262 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

В исковата си молба, предявена на 11.04.2017 г., ищцата Ш.О.О. твърди, че с ответника Е.Р.О. са съпрузи от 29.04.2012 година. От съвместното си съжителство имали родени две деца – Е., роден на *** г. и Е., роден на *** година. Още от началото на съвместното им съжителство, ответникът пребивавал трайно в Кралство Холандия, като се завръщал за кратко при семейството си. Поради това, през месец ноември 2016 г. ищцата настояла Е. О. да остане за постоянно при нея и децата. Тъй като последният отказал, Ш. О. напуснала семейното жилище и се установила, заедно с децата, при своята майка в с. Б., обл. Шумен. В началото на месец април 2017 г. ответникът взел двете деца с обещанието да ги върне при майка им, но те останали да живеят при него в гр. ***. Ш.О. моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника; да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отноШ.е на децата Е. и Е.; да бъде определен режим на лични отноШ.я на бащата с децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 07,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя, с преспиване, както и десет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; ответникът да бъде осъден да заплаща на детето си Е. месечна издръжка в размер на 150 лв., а на детето Е. – в размер на 130,00 лв., считано от дата на предявяването на иска – 11.04.2017 г.; да бъде възстановено предбрачното й фамилно име Ш.; както и да й бъдат присъдени разноските по делото.

В производството по настоящото дело съдът е сезиран и искове за издръжка на деца от родител за минало време, предявени от името на малолетните Е. Е.О. и Е. Е.О., действащи съответно чрез и със съгласието на своя родител и законен представител Ш.О., срещу Е.О.. Претендира се плащане на издръжки за периода 04.11.2016 г., до 10.04.2017 г., включително, в размер по 150,00 лв. месечно за всяко от децата.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, подава отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията досежно основанията за разстройството на брака. Излага, че вина за същото има ищцата, тъй като същата напуснала безпричинно семейното жилище на страните, находящо се в гр. ***.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава насрещна искова молба, с която също предявява иск за прекратяване на брака по вина на ищцата. Отправя претенции за предоставяне упражняването на родителските права по отноШ.е на децата Е. и Е., за плащане на издръжка на същите от ищцата в размер на 120,00 лв. месечно за детето Е. и 115,00 лв. месечно за детето Е., считано от 08.04.2017 г. (уточнено в съдебно заседание на 30.06.2017 г.), за определяне на максимално широк режим на лични отноШ.я на ищцата и децата и за предоставяне ползването на семейното жилище.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ищцата не подава отговор на насрещната искова молба.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 29.04.2012 г., когато с акт № 0007/29.04.2012 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община *** сключват граждански брак. По време на брака си имат родени две деца – Е., роден на *** г. и Е., роден на *** г. (според удостоверения за раждане, изд. въз основа на актове за раждане № 895/16.07.2012 г. и № 473/20.04.2015 г., съставени от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен).

Разпитаните в съдебно заседание свидетели С. И. (братовчедка на ищцата), Т.Т. и М.М. излагат, че в началото на съвместния им живот, преди сключване на брака страните живели под наем в гр. Шумен. След сключването на брака се установили в дома на родителите на ответника в гр. ***. Още оттогава, Е. О. полагал труд в Кралство Холандия и през по-голямата част от годината пребивавал именно в посочената държава. Впоследствие, било ремонтирано друго жилище в същата сграда, обитавана от майката на ответника и семейството заживяло самостоятелно. През този период, Ш.О. полагала грижи за двете си деца, подпомагана от майката на съпруга си. ОтноШ.ята в семейството били нормални, безконфликтни. Свидетелката С. М. (предучилищен педагог) сочи, че детето Е. започнало да посещава детска градина от първа група, като било напълно адаптирано в обстановката. През посочения период и двамата родители водели и вземали детето от детското заведение и се интересували от развитието му. В края на 2016 г. ищцата настоявала съпругът й да се завърне трайно в страната и двамата заедно да полагат грижи за децата си. Тъй като последният не се съгласил, през месец ноември 2016 г. Ш.О. напуснала семейното жилище и заедно с двете деца се установила в дома на майка си в с. Б., обл. Шумен. Малко по-късно заживяла в друго жилище под наем в същото населено място, като полагала труд в близко питейно заведение, което стопанисвала заедно с възходящата си. Детето Е. било отписано от детската градина в гр. ***и записано в тази в близкото на с. Б. с. Х., но поради лошите метеорологични условия – от месец април 2017 година. В началото на месец април същата година, ответникът се завърнал в страната и взел децата при себе си в гр. ***, като отново записал Е. в детската градина. Двете деца били силно взаимно привързани.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: единственото основание за прекратяване на брака с развод е наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на същия. Дълбоко е разстройството на брака, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липсата на уважение, взаимност, разбирателство, привързаност и другарски отноШ.я между съпрузите, като брачната връзка е само формална и не съответства на закона и морала. Непоправимо е това разстройство на брака, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отноШ.я. В случая се доказа, че между съпрузите липсва взаимност, уважение и другарски отноШ.я. С оглед събраните гласни доказателства, настоящият състав намира, че това състояние е обективно – между страните липсва доверие, привързаност, задружност в обезпечаване на благополучието на семейството, всеки води самостоятелен личен живот и не може да бъде преодоляно. Проява на настъпилото отчуждение между брачните партньори е и фактическата раздяла между тях отпреди близо една година.

Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.

Относно вината за разстройството на брака: по делото се събраха доказателства за противобрачно поведение и на двете страни. Установи се по делото, че през месец ноември 2016 г. ищцата напуснала самоволно семейното жилище и се установила в друго населено място. Доказа се, обаче, че това поведение било обусловено от неразбирателството между съпрузите по основен въпрос – фактическото им съвместно съжителство, въпрос, по който, към момента на осъществената едностранно от съпругата фактическа раздяла, двамата съпрузи не били постигнали окончателно реШ.е. След настъпилата фактическа раздяла и ищцата, и ответникът не са предприели сериозни действия, насочени към възстановяване на брачната връзка, на другарските отноШ.я между тях, за което и двамата носят вина. Предвид изложеното, съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи

Досежно родителските права: страните имат от брака си две деца – Е., понастоящем на 5 години и Е., понастоящем на 2 години и половина. Претенции за упражняването на родителските права предявяват и двете страни. След постановяване по настоящото дело на определение № 294/07.07.2017 г. по реда на чл. 323 от ГПК, влязло в сила на 07.07.2017 г., детето Е. живее при баща си, а детето Е. – при майка си, като считано от 07.07.2017 г., до датата на приключване на настоящото исково производство с влязло в сила реШ.е, родителят Ш.О. дължи месечна издръжка на детето Е. в размер на 120 лв., съотв., родителят Е.О. – на детето Е., в размер на 120 лева.

В служебно изисканите от съда писмени социални доклади, изготвени от социални работници при Дирекции „Социално подпомагане” общ. *** и общ. Венец се сочи, че след раздялата на страните през мес. ноември 2016 г. първоначално децата били отглеждани от майка си в с. Б., обл. Шумен, но в началото на мес. април 2017 г., след посещение в дома на баща си в гр. ***, Е.О. не ги върнал при майката. В жилището на ответника, представляващо етаж от къща, били осигурени много добри хигиенно-битови условия за отглеждане на децата. Е.О. бил подпомаган от своята майка при полагане на грижите за децата, същият работел и получавал месечен доход в размер на 460,00 лева. И двете деца посещавали детски заведения в гр. ***. От друга страна, ищцата обитавала къща под наем в с. Б., общ. Х. – на ул. „Батак” № 2, където осигурила добри битови условия. Ш.О. започнала работа при уговорено месечно възнаграждение в размер на 1000 лева.

При определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права след приключване на производството за развод, следва да се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права е съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, които са от най-разнообразно естество. В тази насока, непроменени остават изводите на съда, направени в цитираното определение, постановено в производството за определяне на привременни мерки досежно   възпитателските качества на родителите, желанието на същите, полът и възрастта на всяко от децата, социалното обкръжение (с изключение на извода, че този фактор е определящ за детето Е., поради факта, че то посещава детска градина в с. Х.), помощ от трети лица и  жилищно-битови и други материални условия на живот.

След извършената съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за интересите на всяко от малолетните деца, съобразявайки и становището на социалните работници, изготвили социални доклади по делото, съдът счита, че следва да бъде определено децата Е. и Е. да живеят при своята майка – Ш.О., която следва да упражнява родителските права по отноШ.е на всяко от тях. Решаващи за този извод, при установения паритет относно материалните условия, обкръжаващата среда и качествата на всеки от двамата родители, са обстоятелствата – силната взаимна привързаност на децата и ниската възраст на детето Е., обуславяща необходимостта от непосредствена майчина грижа.

С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че на ответника следва да бъде определен режим на лични контакти с всяко от децата, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 18,00 часа в петък, до 18,00 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, ежегодно – през първите два дни от празника Рамазан байрам и през последните три дни от празника Курбан байрам, както и по един ден през коледните и през новогодишните празници.

По отноШ.е издръжката на децата: ищцата претендира такава от името на всяко от децата, в размер, както следва: на 150,00 лв. месечно за детето Е. и 130,00 лв. за детето Е., с падеж 5-то число на месеца, за който се отнася. Видно от удостоверение изх. № 27-00049067/28.06.2017 г. изд. от ТП на НОИ - Шумен е, че в периода от месец юни 2016 г., до месец април 2017 г., ищцата получавала парично обезщетение в размер на 340,00 лв. месечно. По делото е представено и удостоверение изх. № 2/20.06.2017 г., изд. от „Ем и Ен“ ЕООД с. Б., в което е отразено, че Ш. О. получила през месец май 2017 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 1006,00 лева. Съдът констатира от трудов договор № 636/18.04.2017 г., че понастоящем ответникът е в трудово правоотноШ.е с „***“ ООД гр. ***, при договорено месечно основно трудово възнаграждение в размер на 460,00 лева. Не се събраха доказателства за наличието на алиментни задължения на страните към други ненавършили пълнолетие деца. Издръжката за всяко от децата следва да се присъди от датата на влизане в сила на настоящото реШ.е, предвид действието понастоящем на определените привременни мерки в тази насока, с падеж, съответно на претенцията – 5-то число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Преценявайки потребностите на всяко от децата, обусловени от съответната им възраст и материалните възможности на техните родители, съдът определя необходима обща месечна издръжка, както следва: за детето Е. – в размер на 200,00 лв., от които ответникът следва да заплаща по 120,00 лв.; за детето Е. – в размер на 190,00 лв., от които ответникът следва да заплаща по 115,00 лева. Останалата по-малка част от всяка от сумите, до пълния им размер, следва да се поеме от майката, която ще полага и непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата.

Досежно претенциите с правно основание чл. 149 от СК:   предвид обстоятелството, че настоящото производство е за определяне на първоначална издръжка, както и установения със свидетелските показания факт по делото, че родителите на децата са във фактическа раздяла от мес. ноември 2016 г., съдът намира, че са налице предпоставките на цитирания законов текст. В тази насока, съдът взе предвид обясненията на ищцата, че получила от ответника еднократна сума в размер на 100 евро за новогодишните празници през мес. декември, но счита, че същата била предназначена за подаръци за децата, а не за изпълнение на алиментно задължение. Установи се по делото, че през периода 04.11.2016 г. – 10.04.2017 г. единствено ищцата полагала грижите за отглеждането на Е. и Е.. Предвид горното, Е. О. следва да бъде осъден да заплати и издръжки за минало време, за посочения период. Съдът, като съобрази установените по-горе обстоятелства относно доходите на родителите и потребностите на децата, определя обща месечна издръжка за този период, както следва: за детето Е. в размер на 200 лв., от които бащата следва да заплати по 120 лв. месечно, за детето Е. – в размер на 190, от които бащата следва да заплати по 115 лв. месечно, а останалата част от издръжките следва да остане в тежест на майката. Исковете, в останалата им част до пълните предявени размери следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Относно ползването на семейното жилище: по делото бе установено, а и не се спори, че то представлява етаж от къща, находяща се в гр. ***, обл. Шумен, ул. „Цанко Церковски” № 8, собственост на родител на ответника. Доказа се по делото, че понастоящем жилището се обитава от ответника, като е напуснато от ищцата. Претенции за ползването му предявява единствено Е.О.. Предвид горното, като съобрази установеното по делото задоволяване на жилищната нужда на ищцата заедно с двете деца, съдът счита, че ползването на същото следва да се предостави на ответника, като бъде констатирано, че ищцата го е напуснала.

На ищцата Ш.О.О. следва да бъде възстановено предбрачното фамилно име – Ш..

По делото, на основание чл. 6, т. 2 от ТДТКССГПК, следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв., която, предвид вината за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се възложи поравно на страните.

Ищецът, на основание чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, следва да заплати и държавни такси в общ размер 338,40 лв. – сборът на държавните върху всеки от размерите на отделно определените издръжки.

На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК и чл. 1 от ТДТ по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху размера на присъдените издръжки с правно основание чл. 149 от СК, в размер на 100,00 лева.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК и с оглед факта, че и двамата съпрузи имат вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, разноските по делото следва да останат в тежест на страните, така както са ги направили.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на реШ.ето в частта му относно присъдените издръжки.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 29.04.2012 г., с акт № 0007 от 29.04.2012 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община *** между Е.Р.О. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адресат – адв. С.Г. ***, офис 1 и Ш.О.О. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адресат – адв. С.Т.от ШАК: гр. Шумен, ул. „Съединение“ № 109, ет. 2, кантора 23, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на Ш.О.О. – Ш..

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отноШ.е на всяко от родените от страните деца Е. Е.О. ЕГН ********** и Е. Е.О. с ЕГН **********, на майката Ш.О.Ш. с ЕГН **********, като определя режим на лични отноШ.я на бащата Е.Р.О. с всяко от децата Е. и Е., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 18,00 часа в петък, до 18,00 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, ежегодно – през първите два дни от празника Рамазан байрам и през последните три дни от празника Курбан байрам, както и по един ден през коледните и през новогодишните празници.

ОСЪЖДА Е.Р.О. с ЕГН ********** да заплаща на детето си Е. Е.О. с ЕГН **********, чрез неговия родител и законен представител Ш.О.Ш., издръжка в размер на 120,00 лв. (сто и двадесет лева) месечно, считано от датата на влизане в сила на настоящото реШ.е, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

ОСЪЖДА Е.Р.О. с ЕГН ********** да заплаща на детето си Еней Е.О. с ЕГН **********, чрез неговия родител и законен представител Ш.О.Ш., издръжка в размер на 115,00 лв. (сто и петнадесет лева) месечно, считано от датата на влизане в сила на настоящото реШ.е, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище – етаж от къща, находяща се в гр. ***, обл. Шумен, ул. „Цанко Церковски” № 8, собственост на родител на Е.Р.О., на Е.Р.О., като КОНСТАТИРА, че Ш.О.Ш. го е напуснала.

ОСЪЖДА Е.Р.О. с ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 149 от СК, на малолетното си дете Е. Е.О. с ЕГН **********, чрез неговия родител и законен представител Ш.О.Ш., месечна издръжка за периода 04.11.2016 г. – 10.04.2017 г., в размер на 120,00 (сто и двадесет) лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото реШ.е до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, над 120,00 лв., до пълния предявен размер – 150,00 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Е.Р.О. с ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 149 от СК, на малолетното си дете Еней Е.О. с ЕГН **********, чрез неговия родител и законен представител Ш.О.Ш., месечна издръжка за периода 04.11.2016 г. – 10.04.2017 г., в размер на 115,00 (сто и петнадесет) лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото реШ.е до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над 115,00 лв., до пълния предявен размер – 130,00 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на реШ.ето в частта му относно присъдените издръжки.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв. (четиридесет лева).

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Е.Р.О. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС, сума в размер на 20,00 лв. (двадесет лева), представляваща дължима част от държавната такса при решаване на делото.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Ш.О.Ш. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС, сума в размер на 20,00 лв. (двадесет лева), представляваща дължима част от държавната такса при решаване на делото.

ОСЪЖДА Е.Р.О. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС, държавна такса в общ размер 338,40 лв. (триста тридесет и осем лева и 40 стотинки) – върху размерите на отделно определените издръжки.

ОСЪЖДА Е.Р.О. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС, държавна такса в общ размер 100,00 лв. (сто лева) – върху размерите на отделно определените издръжки за минало време.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, в тежест на Ш.О.Ш. остават направените от нея деловодни разноски.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, в тежест на Е.Р.О. остават направените от него деловодни разноски.

РеШ.ето, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл. 64, ал. 3 от ЗСВ, настоящото съдебно реШ.е, засягащо гражданския статус на страните, подлежи на публикуване на интернет страницата на ВПРС без мотивите.

Районен съдия: