Р Е Ш Е Н И Е

20.10.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град ВЕ.ки Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЕ.копреславският районен съд трети състав

На 25 (двадесет и пети) септември Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 355 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от СК и чл. 149 от СК.

В исковата си молба ищцата Д.Л.Г. твърди, че с ответника С.В.К. са родитЕ. на детето Л., родена на *** година. Страните съжителствали в дома на родителитена ищцата в гр. С., но няколко месеца след раждането на детето се раздЕ.ли. Първоначално, К. плащал месечна издръжка на детето си, но отпреди седем години всякаква връзка с него била преустановена. Л. не го познавала като свой баща, последният напълно се дезинтересирал от отглеждането и издръжката й. Понастоящем, майката и детето живеЕ. в гр. С., обл. Ш., като Г. сама се справяла с грижите за детето. Тъй като Л. посещавала школа по народни танци към местното читалище, на децата били организирани участия в концерти извън предЕ.те на страната. Във връзка с необходимостта от даване на съгласие от страна на ответника за пътувания на детето, ищцата се свързала с К.. Последният, първоначално обещал да даде съгласието си, но впоследствие преустановил контакт с Г.. Моли съда да постанови решение, по силата на което местоживеенето на детето Л.С.К. да бъде определено при ищцата; да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето; на ответника бъде определен режим на лични отношения с детето; ответникът да бъде осъден да заплаща на детето Л. месечна издръжка на дете от родител в размер на 150,00 лв., считано от датата на предявяването на иска – 29.05.2017 г. (включително за минало време – в същия месечен размер, за периода от 29.05.2016 г. , до 28.05.2017 г.); да бъде заменено липсващото съгласие на С.К. за разрешаване на детето да пътува извън предЕ.те на страната единствено със съгласието на майка си до Кралство Испания, Република Гърция и Република Италия за срок от пет години. Прави искане ответникът да бъде осъден да й заплати деловодните разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Не се противопоставя родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на ищцата, като същевременно оспорва някои от обстоятелствата, изложени в исковата молба. Твърди, че е баща и на друго дете. Не се противопоставя на искания режим на лични отношения, но размерът на претендираната издръжка бил прекомерен, като можел да плаща такава в размер на 115,00 лв. месечно. Оспорва като неоснователен иска за издръжка за минало време. К. сочи, че претенцията за даване на разрешение за пътувания на детето е неоснователна. Излага, че единствената цел на ищцата е да ограничи контактите между бащата и детето, и последното да заживее в чужбина. Намира, че искането не е в интерес на малолетното дете, поради което следва да бъде отхвърлено.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 0393/28.09.2009 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Столична е, че Д.Л.Г. и С.В.К. са родитЕ. на детето Л.С.К., род. на *** година. По делото е представено удостоверение изх. № 1/25.05.2017 г., изд. от ЕТ „М. Ж.“ гр. С., в което се сочи, че през периода мес. май 2016 г. – мес. април 2017 г. Д. Г. получавала средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 261,58 лева. В изготвената от ищцата декларация от 25.05.2017 г. се сочи, че единствените доходи на същата са от трудово възнаграждение. Видно от удостоверение изх. № 1520/23.05.2017 г., изд. от СУ „Св.Св. Кирил и Методий“ гр. С. е, че детето Л. е било записано като ученик в I-ви клас през учебната 2016/2017 година. Съдът констатира от служебна бележка изх. № 4/26.04.2017 г., изд. от НЧ „Братство – 1860“ гр. С., че детето е записано и участва в репетициите на Детска вокално група „Маргаритка“ към читалището, като за това се плаща месечна такса в размер на 10,00 лева. По делото е представено удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 0346/18.08.2015 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Столична, район Овча купел, от което се установява, че ответникът е родител и на детето Е. С.К., род. на *** година. Видно от приложените 27 бр. вносни бележки е, че от 2011 г. до 2013 г. К. внасял по банкова сметка *** „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД суми в размер от 30,00 лв. до 80,00 лева.

В изискания социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. ВЕ.ки Преслав е отразено, че непосредствените грижи по отглеждането на детето на страните се полагат от ищцата. Последната съжителствала на съпружески начала с лицето А.С., като тримата обитавали жилище, собственост на сестрата на последния. Л. посещавала учебни занятия, както и извънкласни дейности, на детето били осигурени добри хигиенно-битови условия.

Разпитаните като свидетЕ. М.Ж.и А.С. (съжителстващ на съпружески начала с ищцата) излагат, че след 2013 г. Г. съжителства на съпружески начала със свид. Стратиев в гр. С., обл. Ш., в жилище, собственост на свид. Желева (сестра на Стратиев). Двамата заедно отглеждали Л., като свидетелят плащал издръжка и на две свои деца от предходно съжителство, които не отглеждал. Отпреди два-три месеца ищцата била безработна. СвидетЕ.те сочат, че след 2013 г. Г. и К. не поддържат никакъв контакт. Детето Л. посещавало детска вокална група в читалището в гр. С., като участниците в същата участвали в концерти в чужбина. Именно във връзка с посещение в чужда държава и необходимостта от наличие на съгласие от страна на бащата на детето, ищцата се свързала с ответника чрез електронна социална мрежи и поискала такова. К., обаче, отказал. Освен това, Г. имала роднини, които се установили в Кралство Испания и канили нея и детето да им гостуват, но това било невъзможно поради липса на съгласие от страна на ответника.

В хода на производството, като свидетЕ. са разпитани и Р.Б.(родител на ответника) и Стойо Стоев. Същите излагат, че ищцата изгонила ответника от съвместно обитаваното от тях жилище в гр. С., когато детето им било на четиримесечна възраст. Първоначално К. предоставил на Г. банкова карта, като внасял по обслужващата я банкова сметка ***, но след изтичане на срока на картата, това станало невъзможно. Ищцата напуснала известното на ответника свое местоживеене, като последният по никакъв начин не успял да открие къде се намират тя и Л.. Поради това, същият преустановил контактите с детето си и плащането на издръжка, въпреки желанието си в тази насока.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Досежно искането с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителитене живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето си, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на детето Л. и за упражняването на родителските права спрямо него са предявени единствено от ищцата.

Установи се по делото, че родителитена детето не са сключвали граждански брак и са разделени отпреди повече от седем години. От 2010 г. грижите по отглеждането и възпитанието на Л. били поети изцяло от майка й – ищцата, активно подпомагана от своя съжител.

При разделеното живеене на родителителипсва обективно възможността да вземат текущи решения относно цялостното упражняване на родителските права, както и ежедневно да решават въпроси, свързани с конкретни права на децата. Когато родителитеса трайно разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да опредЕ. не само при кого от тях да живее детето, но и кой от родителитеда упражнява родителските права.

При определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, следва да се държи сметка за интересите на всяко от децата. В понятието „интереси на детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права е съвкупността от обстоятелствата във всеки конкретен случай, които са от най-разнообразно естество:   възпитателски качества на родителите– в случая съдът приема, че майката на детето Л. притежава в пълнота родителските качества, необходими за неговото правилно отглеждане и възпитание. Съдът приема, че ответникът не доказа наличието на такива свои качества в необходимата степен. Основание за този извод е установеното фактическо негово разделяне с детето му, по причина, която се дължи на ищцата, в продължение на години.   Желанието на родителите– изявена е готовност от страна единствено от майката да отглежда и възпитава детето Л.;   полът и възрастта на детето – Л. е момиче на 8 години – възраст, при която ежедневната непосредствена майчина грижа не е незаменима;   социално обкръжение – социалната среда, в която предстои да живее детето е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските права. Този критерий определя възпитателното въздействие на околната социална среда. В тази насока, съдът счита, че благоприятна за развитието на детето Л. е социалната среда в дома на ищцата и съжителстващия с нея свид. Стратиев, с чието съжителство е свикнало. Освен това, фактически детето не познава ответника, налице са данни и че у детето липсва друга представа за собственото му бащинство, различна от субективната за детето насоченост към мъжа с когото съжителства майката.  Жилищно-битови и други материални условия на живот – установи се, че в жилището на ищцата са осигурени много добри битови условия, докато за жилището, обитавано от ответника не са налице доказателства.

След извършената съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за интересите на малолетното дете, съобразявайки и становището на социалния работник, изготвил социалния доклад по делото, съдът счита, че следва да бъде определено детето Л. да живее при своята майка – Д.Г., която ще упражнява родителските права по отношение на същото. Независимо, че съдът не е задължен да определя адреса, на който ще живее детето, предвид сравнително ниската му възраст, наличието на създадена социална среда, осигуряваща условия за неговото нормално физическо, интелектуално и социално развитие, съдът намира, че детето следва да живее в жилището на своята майка, по регистрирания от последната постоянен адрес ***).

С оглед установените по делото обстоятелства, обсъдени по-горе при определяне на местоживеенето и родителските права спрямо детето, съдът намира, че на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето Л. както следва: всяка трета седмица от месеца, от 09,00 часа до 18,00 часа в събота, както и една седмица през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

Досежно определянето на издръжка на детето по реда на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК:

Установи се по делото, че след настъпилата раздяла между страните, детето Л. било отглеждано, възпитавано и издържано от майка си, активно подпомагана от своя съжител. При определяне на размера на необходимата за детето издръжка, настоящият състав съобрази възрастта му, нуждите му и материалните възможности на родителитему. Ищцата претендира месечна издръжка в размер на 150,00 лева. Съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, понастоящем минималният размер на дължимата от родител издръжка на ненавършилото пълнолетие дете възлиза на 115,00 лв. След извършване на тези преценки, съдът определя обща месечна издръжка за детето Л. в размер на 215,00 лв., от които бащата следва да заплаща по 125,00 лв. месечно, а останалите 90 лв. следва да се заплащат от майката. По-голямото парично участие на бащата е обусловено от факта, че непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от майката. В тази насока, съдът взе предвид и наличието на алиментни задължения на К. и спрямо друго дете, поради което определяне на по-висок размер на месечната издръжка, дължима на детето Л. би накърнило собствената му такава.

Размерът на така опредЕ.та издръжка се дължи от датата на депозиране на исковата молба – 29.05.2017 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

Досежно претенцията с правно основание чл. 149 от СК: предвид обстоятелството, че настоящото производство е за определяне на първоначална издръжка, както и установеното по делото, че родителитена детето са във фактическа раздяла от началото на 2010 г., съдът намира, че са налице предпоставките на цитирания законов текст. Установи се, че до началото на 2013 г. ответникът плащал различни суми за издръжката на детето си, но след това и допреди една година не е изпълнявал това си родителско задължение, макар по причина поведението на другия родител. Предвид горното, К. следва да бъде осъден да заплати и издръжка за минало време за времето от 29.05.2016 г. до датата, предхождаща завеждането на исковата молба – 28.05.2017 г., включително. Съдът, като съобрази установените по-горе обстоятелства относно доходите на родитЕ.те, определя обща месечна издръжка за този период за детето Л. в размер на 200 лв., от които бащата следва да заплати по 120 лв. месечно, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане. Искът за издръжка за минало време, в останалата му част до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Касателно искането с правно основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от СК:

Подадена е молба за решаване на спор при разногласие между родитЕ., за пътуване на детето на страните в чужбина. В това производство съдът не решава този правен спор със сила на пресъдено нещо, а само администрира материалните правоотношения, преценявайки конкретните факти с оглед интересите на детето и вземайки предвид и правата на родитЕ.те, замества или отказва да замести липсващото съгласие на единия родител за пътуването на неговото дете извън предЕ.те на Р.Б.. С оглед изрично заявеното от ответника оспорване на това искане, по делото е установен правният интерес на ищцата от предявяването му по съдебен ред.

Ищцата моли за съдебно разрешение малолетното дете Л., за срок от пет години, да пътува извън предЕ.те на страната единствено със съгласието на своята майка – да излиза извън границите на Р.Б., до Кралство Испания, Република Гърция и Република Италия.

В чл. 13, т. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с Резолюция 217 А (III) на ОС на ООН от 10.12.1948 г. и чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон и обнародвана в ДВ, бр. 66/14.08.1992 г. (част от вътрешното право на Р.Б. – арг. чл. 5, ал. 4 от КРБ), е въздигната като основно право на човека възможността да напуска всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си, като това естествено, основно човешко право може да бъде ограничавано от административните или съдебните органи на съответната държава само по изключение и то ако тези правни основания са уредени в закон (в тесния смисъл на този термин), и са необходими в едно развито общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Това основно човешко право е обявено в КРБ като основно право и на гражданина в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от КРБ, като неговото ограничаване е допустимо, само ако е предвидено в закон – за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Тъй като децата не могат да изразяват правновалидна воля (малолетните са недееспособни), респ. тяхната дееспособност е ограничена (при непълнолетните) и за да извършват правни и фактически действия е необходимо техните родитЕ., като законни представитЕ., да осъществяват от тяхно име определени правни действия, респ. да предоставят попечителско съдействие – арг. от чл. 3, ал. 2 и чл. 4, ал. 2 от ЗЛС, законодателят е въвел специални норми, насочени към охраняване на техните права и законни интереси, с цел да се защити телесната им неприкосновеност, здраве и морал, както и с цел да се обезпечи тяхното нормално физическо, психическо, духовно и културно развитие като свободни личности.

В съответствие с международните правни актове, по които Р.Б. е страна, е създадена детайлизирана вътрешна нормативна уредба, гарантираща правото на детето, когато родителитеса разделени и не упражняват съвместно родителските права, на местоживеене при единия родител, но с гарантираната и призната от закона възможност за широк личен контакт между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Именно във висш интерес на всяко дете е да се предвидят такива нормативни правила, които да обезпечат правната възможност за неговото пълноценно общуване с двамата родитЕ. в тяхната семейна среда, в случай че те са разделени и не упражняват съвместно родителските права.

Израз на тази закрила на основните човешки права на детето представлява уредената и гарантирана в чл. 127, ал. 1 от СК правна възможност на родитЕ.те, които не живеят заедно, по общо тяхно съгласие да решат всички съществени въпроси, касаещи интересите на детето, а именно местоживеенето му, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Видово проявление на този принцип представляват правните норми, уредени в чл. 127а, ал. 1 и ал. 2 от СК, които предписват, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родитЕ.те, а когато родителитене постигнат съгласие за това, спорът между тях се решава от съда. За да се обезпечи възможността на родителитепо взаимно съгласие да определят дали, кога, за какъв период и за каква дестинация детето да напуска предЕ.те на Р.Б., в чл. 76, ал. 9 от ЗБЛД е уредено правомощието на компетентните административни органи да забранят напускането на страната на дете, което не притежава нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родитЕ..

Когато родителитене могат по взаимно съгласие да решат въпроса за излизането на детето извън предЕ.те на страната, този спор може да бъде разрешен от съда, който да замести липсващото съгласие на единия родител. Но с оглед защита правата на детето заместването на съгласието трябва да се отнася за определен, конкретен случай, за да може съдът да прецени дали излизането извън предЕ.те на страната е в изключителен интерес на детето, като се вземе предвид и правото на всеки от родителитеда осъществяват пълноценно общуване с него. Именно с оглед конкретната преценка на интереса на детето е недопустимо да се дава заместващо съгласие безсрочно, за неопределен период и без да са описани конкретните факти, обуславящи необходимостта на детето да напуска териториалните предЕ. на Р.Б..

В тази насока е формирана задължителна съдебна практика, в която безпротиворечиво е застъпено следното обобщено становище: разрешение за неограничено извеждане на детето от територията на страната без съгласие на единия от родитЕ.те, не е в интерес на детето. Разрешение може да бъде дадено за определен период, в опредЕ. държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, като интересът на детето се преценява във всеки конкретен случай.

В съответствие с горното е искането на ищцата да бъде разрешено на малолетната Л. да пътува до посочените три държави-членки на Европейския съюз, за определяеми периоди от време, съвпадащи с пътуванията на Детска вокална група „Маргаритка“ гр. С., както и за гостуване при роднини.

По делото бе установено, че детето посещава посочената вокална група, както и че същата участва в концерти, конкурси и други културни събития извън предЕ.те на страната.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира, че в интерес на детето е същото да пътува в чужбина, за да продължи участието си в извънкласни самодейни занимания, да придобива впечатления за културата на други държави, спомагайки му да разшири своя мироглед и да придобие чуждоезикови познания.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че молбата за допускане на заместващо съгласие на родителя на детето Л.К. – С.К. за разрешаване на детето да пътува до Кралство Испания, се явява основателна. С оглед обстоятелствата, посочени като причина за бъдещите пътувания, настоящият състав намира, че разрешението следва да бъде дадено за излизане в период от пет години, считано от датата на влизане на решението в сила, извън предЕ.те на Р.Б. – в Кралство Испания – един път годишно за срок до десет дни, както и за неограничени по брой пътувания в годината през този петгодишен период, необходими за осигуряване на участие на детето в културни прояви на Детска вокална група „Маргаритка“ към НЧ „Братство – 1860“ гр. С..

По събирането на държавната такса по исковата молба, в частта й относно присъдените издръжки:

С оглед този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от ТДТ по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху размера на присъдената издръжка с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, в размер на 180,00 лева.

На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса и върху размера на присъдената издръжка с правно основание чл. 149 от СК, в размер на 57,60 лева.

По разпределението на разноските по делото:

Всяка от насрещните страни прави искане за присъждане на направените по делото разноски, като списък на разноските по чл. 80 от ГПК се представя единствено от ищцата.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото в общ размер 283,33 лв., съразмерно с уважената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 16,67 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, ПОСТАНОВЯВА детето Л.С.К. с ЕГН ********** да живее при родителя си Д.Л.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Л.С.К. с ЕГН ********** на майката Д.Л.Г. с ЕГН **********, като определя режим на лични отношения на бащата С.В.К. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. А.Ч. ***, с детето Л. всяка трета седмица от месеца, от 09,00 часа до 18,00 часа в събота, както и една седмица през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА С.В.К. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето Л.С.К. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.Л.Г. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 125,00 лв. (сто двадесет и пет лева), считано от 29.05.2017 г., до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1 от СК.

ОСЪЖДА С.В.К. с ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 149 от СК, на малолетното си дете Л.С.К. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.Л.Г. с ЕГН **********, издръжка за периода 29.05.2016 г. – 28.05.2017 г., вкл., в размер на 120,00 (сто и двадесет) лв. месечно, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.С.К. иск с правно основание чл. 149 от СК в останалата му част над 120,00 лв., до пълния предявен размер от 150,00 лева месечно, като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от Семейния кодекс, РАЗРЕШАВА на малолетната Л.С.К. с ЕГН **********, родена на *** г. в гр. С. от родитЕ. Д.Л.Г. с ЕГН ********** и С.В.К. с ЕГН **********, ДА ПЪТУВА, в период от ПЕТ ГОДИНИ, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, извън границите на Р.Б., както следва: до Кралство Испания – един път годишно, за срок до десет дни, заедно с майка си Д.Л.Г., без съгласието на баща си С.В.К., както и: неограничени на брой пътувания годишно, необходими за личното участие на детето във вокалните програми на Детска вокална група „Маргаритка“ към НЧ „Братство – 1860“ гр. С., заедно с майка си Д.Л.Г., без съгласието на баща си С.В.К..

ОСЪЖДА С.В.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – ВЕ.ки Преслав, държавна такса върху размера на присъдената издръжка по чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, в размер на 180,00 лв. (сто и осемдесет лева).

ОСЪЖДА С.В.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – ВЕ.ки Преслав, държавна такса върху размера на присъдената издръжка по чл. 149 от СК, в размер на 57,60 лв. (петдесет и седем лева и 60 стотинки).

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА С.В.К. да заплати на Д.Л.Г. направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 283,33 лева (двеста осемдесет и три лева и 33 стотинки).

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА Д.Л.Г. да заплати на С.В.К. направените разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 16,67 лева (шестнадесет лева и 67 стотинки).

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Ш., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: