Р Е Ш Е Н И Е

24.10.2017 г.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 19 (деветнадесети) септември Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Ивайла Димитрова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 215 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от П.Р.П. с ЕГН ********** и адрес *** срещу Наказателно постановление №7 от 13.03.2017 г., издадено от кмета на О.В.П.

В същността на обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за неправилност на наказателното постановление издадено при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършването на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, счита че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения и по несъмнен начин е доказано извършването на административното нарушение.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 21.02.2017 г. около 17.40 часа в ****на ул.****в кафе ****възникнал конфликт между жалбоподателя и стопанисващия заведението ***. В хода на който М. наредил на жалбоподателя да напусне заведението. Жалбоподателят хванал М. за яката и веднага го пуснал т.к към тях се приближил *** -клиент на заведението. След което жалбоподателят П. напуснал заведението. На случилото се бил свидетел и Ф. Ф.-друг клиент на заведението. Въз основа на подадена жалба до РУ-В.Преслав от ***, била извършена проверка от полицейският служител св.З.С.. В хода на проверката св.С. снел сведения от М., П., Ф. и А. За установеното св.З.С. съставил АУАН на жалбоподателя за административно нарушение по чл.3, ал.1 т.3 от Наредба № 1 за опазване и поддържане на обществения ред, чистотата и имуществото, предназначено за общо ползване на територията на О.В.П. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено обжалваното НП и в установения от закона седмодневен срок от връчването му.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.59, т. 2 и ч

л.60, ал. 1, т.1 от Наредба № 1 за опазване и поддържане на обществения ред, чистотата и имуществото, предназначено за общо ползване на територията на О.В.П.

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН,т.к не е съставен в присъствието на свидетелите – очевидци – Ф. Ф., *** А. или ***, а в присъствието на само на един свидетел – С.П., който не е присъствал при извършване и/или установяване на нарушението. Административнонаказващият орган не е обосновал невъзможност акта да бъде съставен в присъствието на свидетелите очевидци на нарушението или свидетели при установяването му, за да се приеме наличие на хипотезата чл.40, ал.3 от ЗАНН, освен това в такъв случай актът следва за бъде съставен в присъствието на двама други свидетели. Вместо наличните свидетели очевидци, присъствали при извършване на деянието, актосъставителят е вписал в акта за нарушение друго лице, което няма никакво отношение по установяване на нарушението.

Съгласно чл. 36, ал.1 от ЗАНН, административнонаказателното производство се образува със съставянето на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Актът за установяване на административно нарушение, освен че слага началото на административно наказателното производство, има важна констатираща, обвинителна и сезираща функция. Затова законът (чл. 36 - чл. 44 от ЗАНН) въвежда строго формални правила за съставянето, съдържанието и връчването на този официален документ. Самите правила са въведени с цел защита правата на гражданите и другите стопански субекти, обвинени в извършване на административно нарушение. Следователно, нарушаването на правилата за съставяне на актовете, установени в чл. 36 - чл. 44 от ЗАНН е съществено процесуално нарушение, когато засяга гарантираното от закона право на защита срещу повдигнатото обвинение.

Независимо от констатираните нарушения на процесуалните правила от административнонаказващия орган, обосноваващи отмяна на наказателното постановление без да се разглежда спора по същество, следва да се отбележи следното: В хода на административнонакателното производство и при изискване на административнонаказателна преписка в оригинал, въззиваемата страна не представя по делото доказателства за датата и начина на разгласяването на населението на общината по реда на чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА на Наредба № 1 за опазване и поддържане на обществения ред, чистотата и имуществото, предназначено за общо ползване на територията на О.В.П. Настоящото производството е от административно наказателен характер. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Съгласно чл.60, ал.2 от посочената Наредба установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им става по реда на ЗАНН. А чл. 84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК относно правилата за производството по разглеждане на жалбите. Съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК нарушителят се счита за невиновен до доказване на противното по безспорен начин. Съгласно ППВС № 10/1973 г., което е задължително за съдилищата, "отразените в акта фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното". Т. е. акта за установяване на административно нарушение няма обвързваща доказателствена сила. Това означава, че административно наказващият орган, следва в административно наказателното производство да докаже по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същия го е извършил виновно.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №7 от 13.03.2017 г., издадено от кмета на О.В.П. с което на П.Р.П. с ЕГН ********** и адрес *** за нарушение по чл.3, ал.1, т.3 от Наредба № 1 за опазване и поддържане на обществения ред, чистотата и имуществото, предназначено за общо ползване на територията на О.В.П. и на основание чл.61, ал.1, т.1 от същата е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00 лв.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: