Р Е Ш Е Н И Е

19.10.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 11 (единадесети) септември Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Данаила Добрева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 283 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от жалба от Й.Р.К. срещу НП №17-0323-000351/06.06.2017 г. издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав.

В същността на обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, както и за несправедливост на наложеното наказание. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен защитник, който поддържа жалбата.

Не се спори по делото и от доказателствата безспорно се установи, че на процесните дата и място жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство посочено в АУАН и НП. Спорни са обстоятелствата дали е осъществен състава на вмененото нарушение.

Въззиваемата страна не развива становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 12.05.2017 г. около 14.05 часа в общ.Велики Преслав по път първи клас №І-7 км 140-117 след като употребил алкохол, жалбоподателят е управлявал двуколесно МПС с рама №LKXYCJL405200116. На същата дата и място, служителите в РУ гр.В.Преслав – свидетелите М.В. и С.Н., при изпълнение на служебните си задължения, спрели за проверка жалбоподателя. При извършената от посочените служители проверка, жалбоподателят бил изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, което отчело наличие на алкохол в издишания въздух 0.7 на хиляда, след което му бил издаден талон за медицинско изследване. Жалбоподателят не се явил в ЦСМП гр.В.Преслав. При проверката било установено още че жалбоподателя е неправоспособен водач на МПС. Въз основа на установеното на жалбоподателя бил съставен АУАН №325, бл.№248733/12.05.2017 г. за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на осн.чл.174,ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба” в размер на 500.00 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за 6 месеца, отнети са му и 10 контролни точки.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: свид.С.Н.– актосъставител, свид. М.В. – свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта, както и приетите и приложени по делото писмени доказателства- талон за медицинско изследване, ЗПАМ, докладна записка, сведение от нарушителя, справка за нарушител/водач.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал двуколесно МПС с рама №LKXYCJL405200116. Безспорно е установено, че същият е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация 0.7 на хиляда в издишания въздух.

Показанията на свид. М.В. и С.Н., съдът кредитира изцяло, като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. Същите се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени доказателства и не са противоречиви.

Представени са доказателства за извършена проверка по ЗИ и изправност на техническото средство, с което е извършена проверка на наличието на алкохол в издишания въздух от жалбоподателя. Предвид гореизложеното, съдът приема за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил административно нарушение на ЗДвП, като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, а именно 0.7 на хиляда, установена с химическа експертиза.

Настоящата инстанция счита, че разпоредбата на чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП освен санкционна, е и материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. В случая административно-наказващият орган е посочил непрецизно, че описаното в НП деяние е нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, която е обща и не съдържа състав на административно нарушение, вместо директно да посочи, че е извършено нарушение по чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП. Но допуснатото нарушение не е съществено и не обуславя отмяната на наказателното постановление. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. В наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено.

Съгласно разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП, обстоятелствата, отразени в акта, издаден по реда на този закон, се считат за доказани, до доказване на противното. Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт. Съдът намира, че нарушението е извършено както от обективна, така и от субективна страна и допуснато в АУАН процесуално нарушение не е съществено.

Възражението за липса на дата на осъществяване на нарушението в АУАН, поради непосочване на годината, което според защитата е съществено процесуално нарушение е неоснователно. В чл.42, т. 3 от ЗАНН е визирано, че в акта следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението. Според настоящият състав липсата в АУАН на годината при изписване на датата на извършване на нарушението не е съществено и не е довело до нарушаване правото на защита на нарушителя, т.к от показанията на свидетелите се установява, че нарушителят на инкриминираната дата е спиран за проверка само веднъж, когато е установено процесното нарушение, което се подкрепя и от приложената докладна записка.

Освен това в НП е посочена точната дата, месец и година на извършване на нарушението и съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН: „наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.“, какъвто е и настоящият случай.

Отнемането на контролни точки не фигурира сред принудителните административни мерки и сред наказанията по ЗДвП, което означава, че отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно – отчетен характер, което изпълнява предупредителна и информационно – статистическа функция.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №17-0323-000351/06.06.2017 г. издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав, с което на Й.Р.К. с ЕГН ********** с адрес ***, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание ”Глоба” в размер на 500.00 лева и шест месеца “лишаване от право да управлява МПС”.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Шумен.

Районен съдия: