Мотиви към присъда по НОХД № 422 по описа за 2015г. на Районен съд - Велики Преслав

На 25.11.2015г. РПВП е внесла в РС - гр.В.Преслав обвинителен акт по ПД № 42/2015г., по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу С.А.А. с ЕГН **********, за това, че на 17.11.2015г. в гр. В.Преслав, обл. Шумен, по ***управлявал МПС – л. а. „****” с ДК № В ****в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП №15-1292-001206 от 20.10.2015г., изд. от Началник на сектор ПП при ОД на МВР – гр.Търговище, с отбелязване за влизане в сила на 16.11.2015г. за управление на МПС без съответното свидетелство за управление, престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.

В съдебно заседание представителят на РПВП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода”.

Разпитан от органите на досъдебното производство и в съдебно заседание подсъдимият не се признава за виновен. В хода на съдебното следствие дава обяснения, в които сочи, че не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда. Посочва, че неговият подзащитен не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт.

След като обсъди посочените в чл. 301 от НПК въпроси, съдът съобрази следното:

УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С.А. *** не притежавал свидетелство за управление на МПС. На 17.11.2015г. в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, по ***към ул. „****” служители на РУ гр.В.Преслав са установили, че същият управлява МПС – л.а. “****” с ДК № ****. За установеното нарушение на С.А.А. бил съставен акт за установяване на административно нарушение.

От извършената служебна проверка в сектор ПП при ОДМВР гр. Шумен се констатирало, че А. не притежавал свидетелство за управление на МПС. Същият имал и наложено административно наказание за нарушение на чл. 150 от ЗДвП – управление на МПС без да е правоспособен водач, наложено с НП №15-1292-001206 от 20.10.2015г., изд. от Началник на сектор ПП при ОД на МВР – гр.Търговище, с отбелязване за влизане в сила на 16.11.2015г.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ МАТЕРИАЛИ

Съдът възприе за установена така описаната фактическа обстановка след обсъждане поотделно и в тяхната съвкупност на следните събрани по делото гласни и писмени доказателства: обясненията на подс. С.А.А.; писмени доказателства-актове за установяване на административно нарушение, справки от сектор ПП при ОД на МВР – Шумен, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия; свидетелските показания на З., Т., Н., Р. и Р.; приобщените заключения по приетите съдебно психиатрични експертизи.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство, като водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение и обосновават решението на съда.

ПРАВНИ СЪОБРАЖЕНИЯ

При така установените фактически обстоятелства, съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер по чл.343в, ал.2 от НК.

За да са налице обективните признаци на изпълнителното деяние по чл.343в, ал. 2, е необходимо да се установи, че неправоспособен водач на МПС - такъв, който или никога не е притежавал свидетелство /не е полагал изпит, не се води на отчет в КАТ/, или е бил правоспособен, но е загубил изцяло правоспособността си, поради отнемане на пълния брой контролни точки, е бил наказан с лишаване от право да управлява по административен ред на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и въпреки това управлява МПС в едногодишен срок от лишаването му.

Безспорно по делото е установено, че подсъдимият не е бил правоспособен водач, с всички произтичащи от това последици. На 17.11.2015г. в гр.Велики Преслав, подсъдимият управлявал МПС, което било установено при проверка от служители на полицията.

Обект на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, като целта на регулиране на тези отношения е да се опазят живота и здравето на участниците в движението, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазят имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяване.

От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по "управление на автомобила", което съгласно константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му".

От субективна страна, престъплението е извършено от подсъдимия, който е пълнолетно вменяемо лице, с пряк умисъл, т.е. той е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи, както несъобразяването, така и незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия.

ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ

С.А.А. с ЕГН ********** е български гражданин, с основно образование, с постоянен адрес ***, неженен, осъждан-реабилитиран.

По отношение на наказателната отговорност и при определяне вида и размера на наказанието на подс. С.А.А., съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на дееца - данните за личността му, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му: смекчаващите вината обстоятелства – добросъвестното поведение в наказателния процес, недоброто му здравословно състояние, семейното и материалното му положение; отегчаващи вината обстоятелства – предишно наказание за подобно деяние.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът се е ръководил от всички събрани по делото доказателства. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при условията на чл.54 от НК, именно 1 година “лишаване от свобода” и глоба от петстотин лева.

По отношение на така определеното наказание "лишаване от свобода", съдът взе предвид, че са налице законовите изисквания за приложението на чл.66, ал.1 от НК и счита, че не следва да изтърпя ефективно наказанието "лишаване от свобода". Поради това, съдът отложи изтърпяването на това наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Определеният размер на това наказание, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдените, освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху тях и ще им се отнеме възможността да вършат и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Воден от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: