Срещу подсъдимия П.Н.Р. е повдигнато
обвинение за това, че „на 29.04.2017 г. в гр. В. Преслав, обл. Шумен,
отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“ модел „SM-G925F”, един брой
СИМ-карта на М-тел и един брой калъф, тип „гръб” за мобилен телефон – всички
вещи на обща стойност 1122,00 лв., от владението на Н.Н.Н. от гр. В. Преслав,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи
били върнати и заместени – престъпление по чл. 197, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от
НК.”.
В
съдебно заседание на 19.10.2017 г., по решение на съда, е проведено
предварително изслушване на страните, като подсъдимият П.Р., на осн. чл. 371, т.
2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и заявява съгласието си да не се събират доказателства за тези
факти.
В
хода на съдебните прения представителят на ВПРП поддържа обвинението и пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен. Прокурорът пледира за налагане на
наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение да
бъде отложено за срок от три години, а размерът – да бъде намален с една трета,
на основание чл. 58а, ал. 1 от НК.
Защитникът
изтъква наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и
пледира за налагане на наказание „Пробация”, включваща освен задължителните
мерки и мярката „Поправителен труд” чрез удръжки от трудовото възнаграждение в
размер на 10 на сто, за срок от една година“.
Подсъдимият, в
хода на съдебното следствие изразява съжаление за извършеното, заявява, че
постъпил лекомислено, че извършеното от него няма да се повтори през живота му,
като моли за налагане на минимално наказание.
След направеното самопризнание
от страна на подсъдимия относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които се подкрепят от цялостния доказателствен материал,
събран на досъдебното производство, на осн. чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П.Н.Р. ***. Пострадалият Н.Н.Н.
също бил жител ***, като притежавал мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „SM-G925F”, златист на цвят. В телефона
била поставена СИМ-карта на „М-тел” (мобилен оператор „Мобилтел” ЕАД гр. София),
като устройството било поставено в предпазен силиконов калъф, тип „гръб“. През
месец април
Изложените
фактически положения се подкрепят от самопризнанието на подсъдимия Р.,
направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и следните, подкрепящи го
доказателства, събрани в досъдебното и съдебното производство: писмени
доказателства – протокол за доброволно предаване от 25.05.2017 г., разписки
от 25.05.2017 г. и от 06.06.2017 г., писмо изх. № 8017/18.05.2017 г. на
„Теленор България“ ЕАД, ведно с разпечатка, справка за съдимост рег. № 296/21.07.2017
г. на БС при ШРС, справка-характеристика на подсъдимия от УРИ № 323р10949/27.07.2017
г., декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, трудов договор
№ 217/07.11.2016 г., длъжностна характеристика от 07.11.2016 г.; заключения
по експертизи – оценителна от 28.06.2017 г.; свидетелските показания
на Н.Н., ****.
I. При така приетото за установено, съдът счита, че подсъдимият П.Н.Р.
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 197,
т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Същият,
на 29.04.2017 г., в гр****в, обл. Шумен, отнел
чужди движими вещи – един брой мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „SM-G925F”,
един брой СИМ-карта на „М-тел” и един брой калъф, тип „гръб” за мобилен телефон
– обща стойност на откраднатите вещи –
1122,00 лева,
от владението на Н.Н.Н. ***, без негово
съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие
в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати и заместени.
При
извършване на престъплението подсъдимият осъществил признаците на изпълнителното
деяние чрез прекъсване на фактическата власт на досегашния собственик и
установяване на свое владение.
Деянието,
извършено от подсъдимия следва да се квалифицира по по-леко наказуемия състав
на чл. 197, т. 1 от НК, тъй като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд, Р. върнал, респ. заместил чрез плащане стойността на
откраднатите вещи.
Престъпното деяние е
извършено от подсъдимия Р. при форма на вина – пряк умисъл. Последният е
предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици на деянието,
съзнавайки общественоопасния му характер.
С
оглед гореизложеното, съдът счита, че подсъдимият следва да носи наказателна
отговорност по цитираните по-горе законови текстове.
Причините за извършване на престъплението
се свеждат до несъобразяването и незачитането от страна на подсъдимия, макар
при условието на инцидентност, на нормите, гарантиращи неприкосновеността на
правото на собственост, а като условия – цялостната обществено-икономическа
обстановка, отразяваща се като обективни условия върху ценностната система и
степента на развитие у отделните членове на обществото (особено на тези,
намиращи се в началото на самостоятелната си реализация след завършване на
средната образователна степен) на способността им да обективират задръжки
спрямо деянията си, в съответствие със законовите и морални забрани.
Подсъдимият П.Н.Р. е роден на *** ***, с постоянен
адрес ***. Същият е български гражданин, със средно образование, неженен. Неосъждан
е. Не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК. Трудово
ангажиран, ползващ се с добро име в обкръжението си. Никога не е регистриран в
списъците на ЛПИ за полицията.
За
престъплението по чл. 197, т. 1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от
свобода” до пет години.
Съдът
прие като смекчаващи отговорността на подсъдимия Р. обстоятелства чистото
съдебно минало, младата възраст, много добрите характеристични данни,
изразеното съжаление за извършеното и съдействието за разкриване на обективната
истина. Предвид изложеното, съдът намира, че наказанието лишаване от свобода не
би спомогнало за осъществяване на целите на специалната и генералната
превенции. Налагането на по-тежки наказания означава да се засегне съществено
връзката на отделния деец с обществото и да го лиши в съществена степен от
социална перспектива. По-тежкото по вид наказание би било обаче твърде
ожесточено в случая налагане на принципите на възмездието. Наказанието в
настоящия случай би допринесло повече със своята неизбежност, а не толкова със
своите вид и строгост за поправяне и превъзпитаване на дееца към спазването на
законите. Предвид изложеното досежно установеното наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът счита, че наказанието в случая
следва да бъде определено чрез приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” от НК,
а именно чрез замяна на предвиденото в чл. 197, т. 1 от НК лишаване от свобода
с пробация. При преценка на
включените в съвкупността мерки за контрол и въздействие, образуващи пробацията
като вид наказание, настоящият състав счете, че съответните в случая такива се
явяват задължителните пробационни мерки – „Задължителна регистрация по настоящ
адрес” и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, като определи
продължителността и на двете за срок от по шест месеца. Наказанието следва да
се определи по посочения вече начин, като отговарящо на оптималните изисквания
да съответства на принципите на справедливостта и на изискването за
съответствие на деянието и на наказанието.
Съдът
счита, че така определеното по вид и размер наказание ще въздейства
предупредително върху подсъдимия и ще му отнеме възможността да върши друго
престъпление. То е съответно на целта деецът да бъде възпрян от подобно
поведение, да му се даде възможност да го преосмисли напълно и да бъде
предупреден, че подобна деятелност не може да бъде толерирана, а единствено
наказвана. Неизбежното наказване на Р. ще подейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото, а така също, ще
допринесе за удовлетворяване на общественото чувство за справедливост.
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, ВПРС осъди подсъдимия П.Р. да заплати
сума в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР – Шумен, в размер на 65,00
лв., представляваща направените по досъдебното производство разноски, както и 5,00
лв. в полза на бюджета на съдебната власт, за служебно издаване на изпълнителен
лист за присъдените в полза на държавата разноски.
В този смисъл съдът
постанови присъдата си.
Дата
на изготвяне и обявяване на мотивите:
01.11.2017
г.
Районен съдия: