Мотиви към присъда по НОХД №350 по описа за 2017 г. на ВПРС
На 28.08.2017 г. от Районна прокуратура - гр. Велики Преслав е внесен в РС
- гр. Велики Преслав обвинителен акт по ПД №59/2017г. по описа на ВПРП, ведно с
ДП№129/15 г. по описа на РУ гр.В.Преслав, по който в същия ден е образувано
производство пред първа инстанция срещу: М.П. *** с ЕГН **********,***,
български гражданин, с постоянен адрес ***, със средно образование, неженен,
неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че през периода от 18.10.2014 г. до
21.02.2017 г.
в с.****общ.В.Преслав, обл.Шумен, след като е осъден с определение по
гр.д.№398/2011 г. по описа на ВПРС, влязло в сила на 04.11.2011 г. да издържа
своя низходяща Й.М.П. с ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си
в размер на повече от две месечни вноски – двадесет и девет месечни вноски от
по 80.00 лв. всяка, в общ размер 2320.00 лв.
- престъпление по чл. 183, ал.1 от
НК.
С оглед диференцираните процедури в НПК и по-специално в глава двадесет и
седма “Съкратено съдебно следствие”, което дава по-благоприятна възможност за
подсъдимия, съдът служебно е разпоредил предварително изслушване на страните
без призоваване на свидетелите и вещите лица на основание чл.370, ал.2 от НПК.
Така е дадена възможност на страните да се възползват от разпоредбите на
чл.371, т.1 от НПК или чл.371, т.2 от НПК. В първото по делото заседание
подсъдимия желае делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие по
чл.371, ал.1, т.2 от НПК, като съдът съгласно чл.370, ал.3 от НПК не може да
отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице условията,
предвидени в НПК.
Пострадалата се явява в съдебно заседание и предявява граждански иск, който
не е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, т.к не
отговаря на изискванията на закона.
Подсъдимият в съдебно заседание заявява, че ще се
възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът
като съобрази че самопризнанието по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните
в досъдебното производство доказателства с определение от 17.10.2017 г. обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от
НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ВПРП поддържа повдигнатото обвинение
и предлага на подсъдимият да бъде наложено наказание 3 месеца„лишаване от
свобода“ и на осн.чл.66 от НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване
от свобода“ да бъде отложено за срок от три години.
Защитникът на подсъдимия, счита че обвинението е доказано от обективна и
субективна страна и моли същият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено
наказание „пробация“, чрез което счита че ще бъдат изпълнени целите на
наказанието.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е
обвинен, наясно е с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е
съгласен с тях. В своя защита заявява, че поради обективна невъзможност не е
изплатил издръжката.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност
и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от
фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, а именно: В периода от 05.01.2007г. до 07.03.20011г., Й.И.М.
съжителствала на съпружески начала с подс.М.П.М. от гр.В.Преслав. Домакинството
си били установили в гр.В.Преслав в апартамент, находящ се на ул."****№
15. На ***г. им се родила дъщеря -****По – късно родителите на детето - М. и подс.М. се
разделили, като по силата на съдебно решение (Определение № 306/04.11.2011г., вл.в з.с. на същата
дата за одобряване на постигната спогодба) по гр.д.№398/2011г. по описа на
ВПРС, подсъдимият бил осъден да заплаща месечна парична издръжка на своята
низходяща в размер на осемдесет лева. Независимо че знаел
за задължението си, считано от 18.10.2014г. до момента на повдигане и
предявяване срещу него на обвинение за извършено престъпление по смисъла на чл.183,
ал.1 от НК, подсъдимият не е заплащал на малолетната си дъщеря **** П. (чрез
нейния законен представител Й.М.) нито една месечна вноска от определената
издръжка. Свидетелката М. е била безработна и освен получаваните месечни детски
парични надбавки не е получавала други доходи. Живеела в с.****обл.Шуменска в
наследствен имот, собствен на майка й. Помощ в отглеждането на пострадалата
оказвал приживе нейният родител, но след смъртта на последната, М. била лишена
и от възможността да издържа домакинството си чрез паричните средства от
пенсията на възходящата си. Подсъдимият освен, че не изплащал дължимите суми
към дъщеря си, не помагал за отглеждането й по какъвто и да било начин - не
участвал в заплащането на такси към детското възпитателно заведение (детска
градина), където до постъпване в училище пребивавала малолетната, не се грижел
за нея чрез покупки на облекло, обувки, храна или по друг начин. Това дало
повод на свидетеля М. да потърси обезпечаване правата на пострадалата чрез
съдействието на прокуратурата. В резултат на депозирана тъжба от нейна страна е
било образувано настоящото досъдебно производство №129/2015г. В хода на
разследването било установено, че действително е налице влязъл в сила съдебен
акт, въз основа на който претенцията на свидетеля М. като законен представител
на пострадалата малолетна **** П. с явява напълно законосъобразна и
основателна. Било образувано и изпълнително дело № 131/2011г. на държавен
съдебен изпълнител при ВПРС за принудително събиране на издръжката. От
материалите по изпълнителното дело също се установява, че считано от 18.10.2014г. до 21.02.2017г., подсъдимият
не е заплатил нито една дължима към дъщеря му месечна парична вноска по
присъдената в полза на малолетната издръжка. Разпитан в хода на досъдебното
производство, подс.М. е посочил, че не изплаща дължимите суми поради липса на
получавани от него доходи. Посочил по същество, че е с влошено здравословно
състояние, което му пречи да започне работа и поради тази причина не работел
никъде и не получавал доходи отникъде. Не получавал доходи и от наем, рента или
парични суми от продажба на собствени имоти или движими вещи. В резултат на събраните
доказателства по делото било установено, че подс.М.П.М. действително не
притежава собствени моторни превозни средства. Същият не получавал доходи от
наем или от рента. Притежавал апартамент, находящ се в гр.В.Преслав, на
административен адрес ул."****№ 15, вх.З, ет.5, ап.50. В това жилище не
живеел поради обстоятелството, че няколко години по-рано същото е било умишлено
запалено от роднина на бившата му съжителка (наказателното производство по
случая е било приключено чрез предаване на съд на дееца и е постигната
осъдителна присъда спрямо него). През посоченият период подс.М. не е бил
подпомаган от Дирекция „Социално подпомагане" - гр.В.Преслав, не е бил регистриран и в Бюро по труда -
гр.В.Преслав, като предишната му регистрация била прекратена служебно поради
неспазване от негова страна на условията, произтичащи от регистрацията. Същият
е в работоспособна възраст и няма доказателства да е нетрудоспособен по
здравословни причини. На 18.12.2014г., подс.М.П.М. е извършил в своя полза продажба на своя
припадаща се идеална част от наследствен имот. Продал идеалните части на сестра
си св.****. От получената сума от продажбата обаче не заплатил нито една
дължима месечна парична вноска (от 80.00лв) в полза на пострадалата **** П..
Изразходил я за покриване на свои битови нужди като посочил пред разследващия
орган, че получената от продажбата сума била в размер на 1500.00 лева.
Свидетелят ****- купувач по сделката и сестра на подсъдимия е категорична че
действително е заплатила 4500.00 лева, а не хиляда и петстотин за дела на брат
си. Освен това видно от нейните показания, същата му е предложила да му
съдейства за извършването на ремонт на собствения му апартамент на ул."****№
15, която помощ обаче подсъдимия немотивирано отказал. След повдигане на
обвинението подсъдимият е започнал да изплаща суми за издръжка на детето си.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието
на подсъдимият в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на
основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Освен това съдът намира, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са
приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по
този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и
се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод,
непораждащ съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението му.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно
чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер по чл.183, ал.1 от НК, защото:
- обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
условията за нормалното развитие на подрастващите;
- от обективна страна подсъдимият,
след като е бил осъден и независимо, че е имал
възможност съзнателно не е изплатил задължението си за издръжка на детето
си в размер на повече от две месечни вноски; продълженото престъпление е
осъществено чрез бездействие от страна на подсъдимия. Престъплението е
резултатно, като престъпния резултат е отрицателен по своето съдържание – не
плащане в размер на две месечни вноски; престъпния резултата настъпва по
местоживеене на кредитора, тъй като паричното задължение е носимо.
- субект на престъплението са пълнолетно вменяемо лице, осъдено да заплаща
издръжка;
- от
субективна страна, подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл, знаел е
че като не изпълнява своето задължение по изплащане на издръжката, нарушава
влязло в сила съдебно решение, съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, разбирал е това и е желаел настъпването на
общественоопасните последици
Подсъдимият М.П. *** с
ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен адрес ***, със средно
образование, неженен, неосъждан.
Съдът прецени, като смекчаващи, следните обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимият: чистото му съдебно минало и начало на
плащане на издръжката, тежкото му материално положение. Съдът прецени, като отегчаващо, обстоятелство от значение за
отговорността на подсъдимия високия общ
размер на неплатените задължения за издръжка. Поради изложеното настоящият
състав счете, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства и определи наказанието при превес на смекчаващите такива, а
именно наказание „пробация“.
Като съответни да повлияят поправително и превъзпитателно върху подсъдимия
съдът прецени следните ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС” с продължителност ЕДНА ГОДИНА и периодичност два пъти седмично и
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” с продължителност ЕДНА ГОДИНА и „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО”
с продължителност 200 (ДВЕСТА) ЧАСА годишно за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Така определеното наказание, съдът намира за справедливо
и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него
и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: