Р Е Ш Е Н И Е
08.11.2017 год.
Номер . . . . . . . . .
. . Година 2017 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 19 (деветнадесети) септември Година 2017
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар Ивайла
Димитрова,
Прокурор . . . . . . . .
. . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 168
по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от З.А.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез
пълномощника адв.А.А. от ШАК в условията на първоначално обективно и субективно
кумулативно съединяване положителен
установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между ищеца и
всеки от ответниците С.Р. , ЕГН **********,***, представлявана по пълномощие от
адв.И.Т. от ШАК и Ф.И.М. с постоянен адрес ***, че ищецът е собственик на
недвижим имот: 1/3 идеална част от дворно място с идентификатор № 70398.501.130
с площ от 520 кв.м, находящ се в ***, ведно с построените в него жилищна сграда
с идентификатор № 70398.501.130.1 със застроена площ 51 кв.м., селскостопанска
сграда с идентификатор № 70398.501.130.2 с площ от 29 кв.м, и осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС да бъдат осъдени ответниците С.Р. и Ф.И.М.
да отстъпят собствеността и да предадат владението на ищеца З.А.А. върху посочения в исковата молба
недвижим имот.
Като последица от положителния за ищцата изход на
спора, същата моли за постановяване на решение, с което бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2, пр. ІІ ГПК
съставеният нотариален акт № 60, том 12, рег. № 5170, дело № 1187 от 2013г. по описа на Нотариус с
рег. № 592, с район на действие РС гр. В. Преслав.
В исковата молба ищцата З.А.А., твърди че е
собственик на 1/3 идеална част от дворно място с идентификатор №
70398.501.130 с площ от 520 кв.м, находящ се в ***, ведно с построените в него
жилищна сграда с идентификатор № 70398.501.130.1 със застроена площ 51 кв.м.,
селскостопанска сграда с идентификатор № 70398.501.130.2 с площ от 29 кв.м, по наследство от наследодателя й Асен Ангелов
Петров ЕГН ********** /неин баща/, б.ж на с.Сушина, общ.Върбица, обл.Шумен,
починал на 21.12.2002 г., който пък е собственик на целия процесен имот по силата
на нотариален акт №182 от 09.08.1964 г., том І, дело №361/1964 г. на преславския
народен съдия. Твърди още, че
ответниците, които са съпрузи неправомерно се нанесли да живеят в имота и до
настоящият момент живеят в него. Твърди се,
че ответниците, които владеят
имота на 23.09.2013 г. са
се снабдили с нотариален акт № 60, том 12, рег. № 5170, дело № 1187 от 2013г. по описа на Нотариус с
рег. № 592, с район на действие РС гр. В. Преслав по обстоятелствена
проверка, като същите
са обявени за
собственици на процесния имот на основание давност.
Оспорва се обстоятелството, че ответниците са
придобили имота на ищцата
по давност. Ищцата твърди, че е собственик на процесния имот, придобит по описания по – горе
начин, т.к ответниците не са владяли непрекъснато
като свой процесния недвижим имот в определения от закона 10 годишен срок. Ето защо за нея възниквал правен интерес от
предявяване на исковете. Моли съдът да се произнесе с решение с което да
уважи същите, както и да й присъди и направените по делото разноски.
Ответникът С. в депозирания
по делото писмен отговор оспорва основателността на исковете. Счита, че процесните сгради собственост на нея и на съпруга
й-вторият ответник, т.к приживе наследодателят на ищцата е сключил с
ответниците договор за покупко-продажба на процесния имот/без да посочват
датата на която е сключен договора/ и след като е получил продажната цена
изцяло им е предал владението на имота, от тогава включително и след смъртта му
от 21.12.2002 г. и до настоящият момент същите владеят имота, като свой. Предвид изложеното, счита че исковете следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и да й бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Другият ответник не депозира отговор в законния
срок.
В о.с.з., страните редовно призовани, ищеца се представлява от собственика и редовно
упълномощен процесуален представител – адвокат, ответниците не се явяват и не се
представляват.
Процесуалния представител на ищцата в съдебно заседание поддържа изложеното в
исковата молба, като счита че предявените искове са основателни и доказани и моли съда да ги уважи изцяло, както
и да му присъди направените по делото разноски.
По делото са приети като писмени доказателства: заверени от страната преписи от: справка за поземлен имот с идентификатор
70398.501.130 от Служба по геодезия картография и кадастър – гр.Шумен, удостоверение
за идентичност на лице с различни имена изх.№4/27.06.2013 г., издадено от
Община Върбица, нотариален акт №182 от 09.08.1964 г., том І, дело №361/1964 г. на
преславския народен съдия, удостоверение за търпимост изх.№943-103/18.09.2013
г. издадено от Община Върбица, удостоверение за данъчна оценка
изх.№7703000401/06.07.2015 г., удостоверение за наследници изх.№7/07.07.2015
г.; приходна квитанция №075560/14.04.15 г., приходна квитанция №075561/14.04.15
г., приходна квитанция №050535/11.04.14 г., приходна квитанция №050536/11.04.14
г.; приходна квитанция №076378/07.04.16 г., приходна квитанция №076379/07.04.16
г. и становище изх.№11/27.08.2013 г. ; заверени преписи от Нотариално дело
№1187/2013г. по описа на Нотариус, с рег. № 592, с район на действие РС гр. В.
Преслав: Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №
60, том 12, рег. № 5170, дело № 1187 от 2013г. по описа на Нотариус с рег. №
592, с район на действие РС гр. В. Преслав; молба-декларация с изх. №
94-С-291/16.09.2013г. на Община Върбица; молба-декларация от С.Р. до Нотариус Светлозар Николов; протокол на
Нотариус Светлозар Николов от 23.09.2013г.- 3стр.; Удостоверение от Областна
администрация гр. Шумен с изх. № 94С-00-43/19.09.13г.; Удостоверение от Община
Върбица с изх. №94-С-292/16.09.13г.; становище от Община Върбица изх. №
11/27.08.2013г.; удостоверение за данъчна оценка от Община Върбица с изх. №
7703000500/05.09.2013г.; скица на поземлен имот № 12062/04.09.2013г. издадена
от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Шумен; пълномощно от С.Р. ;
преводно нареждане – вносна бележка от Банка ДСК ЕАД от 23.09.2013г.
Събрани
са гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите ***и Хатидже Хасанова Алиеваот страна на ищцата.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа и
правна страна следното:
Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно
правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да
докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе
си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
При положителен установителен иск за
собственост ищеца следва да докаже правото си на собственост, породено на
твърдяното основание в частност наследство на процесния недвижим имот. Ищецът
следва да докаже и фактите, които изключват, унищожават или погасяват правото
на ответника, в настоящият случая прекъсване на придобивната давност. Предявеният положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК се преценя от съда за
допустим, тъй като ищецът претендирайки положително установяване на правото си на
собственост върху недвижим имот, може да предяви иск за защита на
претендираното от него право на собственост против лицето/лицата/, ползващо се
от нотариален акт за собственост по отношение на същия имот. Правният интерес
от воденето на предявения положителен установителен иск против ответника, ищецът
обосновава с издаването на констативен Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност № 60, том 12, рег. № 5170, дело № 1187 от
2013г. по описа на Нотариус с рег. № 592, с район на действие РС гр. В.
Преслав, в частта му с която ответниците са признати за собственици на
процесния недвижим имот. От преценката на ищеца зависи в какъв обем да потърси
искова защита и в зависимост от това да предяви положителен или отрицателен
установителен иск по смисъла на чл. 124, ал.1 от ГПК. В случая ищецът иска
да се установи по отношение на ответниците, че той е собственик на описания в
исковата молба имот - 1/3 идеална част
от дворно място с идентификатор № 70398.501.130 с площ от 520 кв.м, находящ се
в ***, ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор №
70398.501.130.1 със застроена площ 51 кв.м., селскостопанска сграда с идентификатор
№ 70398.501.130.2 с площ от 29 кв.м. Предявявайки положителен установителен
иск, ищецът се стреми и цели да получи по-пълна по обем защита, тъй като в
случай, че претенцията му бъде уважена, едновременно с признаването на
претендираното от него право на собственост, ще бъде отречено и правото на
собственост на ответниците.
Тежестта на
доказване при този иск е на ищеца по делото, който следва да установи правата
си, които претендира върху имота. От своя страна ответниците по предявения положителен
установителен иск могат само да отричат правото на ищеца, като по предвидения
процесуален ред чрез възражения могат да сочат фактите, които опорочават
твърдяното придобивно основание, като изключват възникването на правото.
Не се спори по делото и това се установява от
представеното копие на нотариален акт №182 от 09.08.1964 г., том І, дело №361/1964 г. на преславския народен
съдия и удостоверение за търпимост, удостоверение за идентичност на лице
с различни имена, че бащата на ищцата - Асен Ангелов Петров ЕГН ********** е бил собственик на целия имот.
Не се спори по делото и това се установява от
представеното копие от удостоверение за наследници, че ищцата е наследница на Асен Ангелов Петров ЕГН ********** /неин баща/, б.ж на с.Сушина, общ.Върбица,
обл.Шумен, починал на 21.12.2002 г. и че припадащата й се
част от наследството оставено от него е в размер на 1/3.
Видно от приложеният по делото нотариален акт за придобиване на
недвижим имот по давност № 60, том 12, рег. № 5170, дело № 1187 от 2013г. по
описа на Нотариус с рег. № 592, с район на действие РС гр. В. Преслав,
ответниците са признати за собственици на целия имот по давностно владение. Не се спори по делото, че и до момента ответниците
са във владение на имота.
От показанията на
водените от ищцата свидетели ***и ***се
установи, че от 1989 г., наследодателят на ищцата и съответно ищцата не са
посещавали процесния имот. От 1991 г. - 1992 г. ответниците живят в имота и не
са го напускали и до настоящия момент. Ответнитиците явно са демонстрирали упражняване
на фактическа власт върху имота и намерението си да държат веща, като своя. От
показанията на свидетелите, които в тази им част са непълни, поради изминалия
дълъг период от време и заинтересоваността им от изхода на делото, съдът приема
за установени обстоятелствата, които кореспондират с писмените доказателства –
удостоверение за търпимост изд.2013 г., данъчна оценка, изд. 2015 г;
удостоверение изд.2015 г. и нотариален
акт за придобиване на недвижим имот по давност № 60, том 12, рег. № 5170, дело
№ 1187 от 2013г. по описа на Нотариус с рег. № 592, с район на действие РС гр.
В. Преслав, че владението на ответниците е било необезпокоявано до момента, когато ищцата е узнала за
снабдяването им с нотариален акт за собственост по давностно владение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. За да се приеме, че едно лице притежава правото на собственост върху
недвижим имот, следва да бъде установено по категоричен начин, че е придобило
това право чрез един от изброените в закона придобивни способи, а ако
съответният придобивен способ изисква осъществяването на определен фактически
състав, следва да се установи наличието на всички елементи от този фактически
състав.
Според нормата на чл. 79 от ЗС правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години, а ако владението е добросъвестно, правото на собственост се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
От събраните
гласни доказателства се установи, че фактическата власт и намерението
за своене върху имота ответниците са демонстрирал чрез обработване,
облагородяване и извършване на ремонт. Свидетелите заявяват към кой момент
ответниците са се настанили в имота, а именно от преди 19-20 г. /1991 г. - 1992
г./. Изложеното кореспондира и с показанията на свидетелите в нотариалното
производство.
По делото липсват доказателства, че давността е
била прекъсната от страна на ищцата. Прекъсването на
давността се изразява в извършване на действие по отстраняване на
владелеца от имота, предявяване на права по съдебен ред или установяване на
фактическа власт върху същия имот от трето лице, Само по този начин владението
може да бъде обезпокоено, респ. прекъснато. Владението на ответниците е било
необезпокоявано до момента, в който
ищцата е узнала за снабдяването им с нотариален акт за собственост по давностно
владение.
С оглед изложеното по – горе, съдът приема, че
ищецът не е провел пълно доказване на релевантните за спора факти, което
безспорно налага извода, че предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че е собственик на описания в исковата му молба недвижим имот, е
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване
владението на процесния недвижим имот, съдът съобрази следното:
За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, е
необходимо по делото да бъде установено по безспорен начин наличието на
определените в закона предпоставки, а именно: ищецът да е собственик на
процесния недвижим имот, на твърдяното в исковата молба придобивно основание,
както и същият да се владее от ответника по делото към настоящия момент.
Наличието на тези предпоставки следва да бъде установено по пътя на главното и
пълно доказване, тъй като същите обуславят изхода на спорното правоотношение. В
тежест на ответниците е да установят, че владеят имота на правно основание или че е изтекла в негова
полза придобивна давност.
В конкретния случай, съдът
счита, че ответниците владеят процесният имот на основание изтекла в негова полза
повече от 10 г. давност.
При съвкупната преценка на
писмените и гласни доказателства, че установява, че от 1991 г. - 1992 г. до
настоящия момент, процесният имот е владян от ответниците. Владението им е било явно,трайно, постоянно, непрекъснато и
спокойно. В резултат на давностно владение, продължило повече от 10 години,
ответниците са придобили собствеността върху въпреки, че са недобросъвестни владелци, тъй като същият не се доказа правното основание - предварителен договор за покупко - продажба на имота между бащата на ищцата и ответниците, в тяхна полза е изтекла общата придобивна давност, т.к. същите са
владеели имота трайно, непрекъснато, явно и необезпокоявано процесния имот в
продължение на повече от 10 години. Доказателства в обратната посока не бяха
ангажирани от ищеца.
Заплащането на данъци и деклариране на имота,
не са елементи от фактическия състав на владението, поради което не прекъсват и
неопорочават владението на ответника.
Следователно
в настоящото производство, ответникът установи по безспорен начин оригинерното
придовно основание давност, което основание го прави собственик на процесният
имот, поради което предявените искове по чл.108 от ЗС е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Като естествена последица от неуважаването на иска
и по аналогия на разпоредбата на чл. 537, ал.2 изр. последно от ГПК, не
следва да се уважава и искането за отмяна на констативен Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност № 60, том 12, рег. № 5170, дело № 1187 от
2013г. по описа на Нотариус с рег. № 592, с район на действие РС гр. В. Преслав.
От нормата на чл. 537, ал.2 от ГПК следва, че отмяната на
Констативен нотариален акт за право на собственост няма самостоятелно значение,
а зависи от изхода по иска, с който е разрешен спора за удостовереното в него
материално право. В настоящият случай отхвърлянето на предявения положителен
установителен иск, съответно съединения с него иск по чл.108 от ЗС, като
неоснователни и недоказани, обуславя отхвърлянето и на искането по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяната на
издаденият в полза на ответниците констативен Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност № 60, том 12, рег. № 5170, дело № 1187 от
2013г. по описа на Нотариус с рег. № 592, с район на действие РС гр. В. Преслав.
На основание
чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ищеца
да заплати на ответника С. направените
по делото разноски в размер на 200.00 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от от З.А.А., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника адв.А.А. от ШАК в условията на
първоначално обективно и субективно кумулативно съединени положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между ищеца и всеки от ответниците С.Р. , ЕГН **********,***,
представлявана по пълномощие от адв.И.Т. от ШАК и Ф.И.М. с постоянен адрес ***,
че ищецът е собственик на недвижим имот: 1/3 идеална част от дворно място с
идентификатор № 70398.501.130 с площ от 520 кв.м, находящ се в ***, ведно с
построените в него жилищна сграда с идентификатор № 70398.501.130.1 със
застроена площ 51 кв.м., селскостопанска сграда с идентификатор №
70398.501.130.2 с площ от 29 кв.м, и
осъдителен иск с правно основание
чл. 108 ЗС да бъдат осъдени ответниците С.Р. и Ф.И.М.
да отстъпят собствеността и да предадат владението на ищеца З.А.А. върху посочения в исковата молба
недвижим имот, , както и предявеното искане на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт №66,
том 8, рег.№2978, дело №1467/23.09.2013 г. по описа на нотариус Светлозар
Николов с район на действие ВПРС.
ОСЪЖДА З.А.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на С.Р. , ЕГН **********,***,
сумата 200.00 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнагражданение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: