Р Е Ш Е Н И Е
14.11.2017 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Велики Преслав трети състав
На 12 (дванадесети) октомври Година 2017
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Стоян Момов
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия С. Момов
гражданско дело номер 505 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от Закона за задълженията и договорите.
В исковата си молба ищецът
Ш.Р.Ш. твърди, че по НОХД № 143/2016 г. по описа на ВПРС бил осъден за
извършено престъпление – палеж на лек автомобил, собственост на ответника Е.А.М..
В хода на наказателното производство били изготвени оценителни експертизи,
според които стойността на причинените вреди възлизала общо на 18461,00 лева. С
разписка от 01.04.2016 г., Ш. платил на ответника сума в размер на 25000,00 лв.
за възстановяване на причинените му с престъплението вреди. Между двете суми,
обаче, имало разлика в размер на 6539,00 лв., с която счита, че М. се обогатил
неоснователно. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника
да му заплати сума в размер на 6539,00 лв., представляваща получена на
01.04.2016 г., от ответника Е.А.М. сума, от ищеца Ш.Р.Ш., при първоначална
липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на иска – 21.09.2016 г., до окончателното й изплащане.
След допуснато
изменение на предявения иск, Ш. претендира осъждане на ответника за сума в
размер на 6089,00 лева.
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Същият оспорва
претенцията, като сочи, че ищецът действително му дължал парична сума, но не
било доказано, че предоставената на М. такава представлявала обезщетение за
причинени имуществени вреди. В съдебно заседание, пълномощникът му твърди, че
останалата част от платената от Ш. сума била дължима от последния,
представляваща общ размер на обезщетения за причинени имуществени вреди чрез
унищожаване на 4 бр. автомобилни гуми за МПС – лек автомобил, марка „Пежо“,
модел „607” и унищожаване на домашно куче, както и обезщетение за пропуснати
ползи от лишаването на ответника от възможността да ползва за лични нужди МПС –
лек автомобил „Фолксваген“, модел „ЛТ
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното: видно
от материалите по приложеното НОХД № 143/2016 г. по описа на Районен съд –
Велики Преслав е, че производството по делото било прекратено с определение №
29/18.05.2016 г., влязло в сила на 18.05.2016 година. По силата на същото, по
реда на чл. 382, ал. 7 от НПК е одобрено споразумение, въз основа на което Ш.Р.Ш.
е признат за виновен в това, че на 03.03.2016 г. в гр. Върбица, обл. Шумен, запалил имущество на значителна стойност,
собственост на Е.А.М. ***, като нанесените щети с палежа с в размер на 18911,00
лв. (16606,00
лв. – стойност на лек автомобил и 2305,00 лв. – обща стойност на намиращите се
в запаленото МПС вещи), с
което осъществил състава на престъплението по чл. 330, ал. 1 от НК. В
материалите по наказателното производство (том
При така визираната фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Ищецът претендира вземане срещу ответника поради неоснователно обогатяване, в частност – получаване на парична сума без основание. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено, или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Законодателят поставя условието получаването да е без основание или ако такова основание първоначално е било налице, то да не се е осъществило или да е отпаднало с обратна сила. Т.е., основният елемент от фактическия състав, от който произтича претенцията за връщане на неоснователно обогатяване е основанието. Последното представлява валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо. Вземанията за връщане на получено без основание не предпоставят вина на получателя.
В конкретния случай, ищецът цели връщане на получена от М. парична сума при първоначална липса на основание. Фактическият състав в тази хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД се характеризира с това, че в момента на престирането, получилата нещо страна не е имала право да го иска и получи.
Установи
се по делото, че срещу Ш.Ш. било водено наказателно производство с обвинение в
извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК, като в същото производство ответникът
имал качеството пострадал по смисъла на НПК. Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата
в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, вкл. и досежно
размера на причинените вреди, когато същите са съставомерни. Воденото срещу
ищеца наказателно производство приключило с определение за одобряване на споразумение
за решаване на наказателното производство. Същото, съгласно чл. 383, ал. 1 от
НПК, има последиците на влязла в сила присъда. Предвид горното и на осн. чл.
300 от ГПК, настоящият състав приема за доказано в настоящото исково
производство, че Ш. причинил на М. имуществени вреди в размер на 18911,00 лева.
Доказа се, че в хода на наказателното производство ищецът платил на ответника
сума в размер на 25000,00 лв. – обстоятелство, отразено в издадена от последния
разписка. Именно посоченият документ дал основание на състава на съда по НОХД №
143/2016 г. по описа на ВПРС да приеме, че причинените с престъплението имуществени
вреди са възстановени и да одобри постигнатото между страните споразумение за решаване
на наказателното производство. Тоест, доказа се наличие на основание за плащане
от Ш. на М., на сума в размер на 18911,00 лева. Последният твърди, че основание
за плащане на сумата в размер на 6089,00 лв. (остатъкът, до посочения в
разписката размер от 25000 лв.) е дължимост от ищеца на обезщетения за
причинени имуществени вреди чрез унищожаване на 4 бр. автомобилни гуми за МПС –
лек автомобил, марка „Пежо“, модел „607” и унищожаване на домашно куче, както и
обезщетение за пропуснати ползи от лишаването на ответника от възможността да
ползва за лични нужди МПС – лек автомобил „Фолксваген“, модел „ЛТ
Поради това, съдът намира, че са налице елементите, включени във фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД – ответникът е получил парична сума в размер на 6089,00 лв. при първоначална липса на основание.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че претенцията се явява изцяло основателна и Е.М. следва да бъде осъден да заплати на Ш.Ш. сума в размер на 6089,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска – 21.09.2016 г., до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 888,55 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.А.М. с
ЕГН **********,*** да заплати на Ш.Р.Ш. с ЕГН **********,***, на
основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, сума в размер на 6089,00 лв. (шест хиляди и осемдесет и девет
лева), представляваща получена на 01.04.2016 г., от ответника Е.А.М. сума,
от ищеца Ш.Р.Ш., при първоначална липса на основание, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от предявяване на иска – 21.09.2016 г., до окончателното й
изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА
Е.А.М., да заплати на Ш.Р.Ш. направените разноски по делото в размер на 888,55
лв. (осемстотин осемдесет и осем лева и 55 стотинки).
Решението,
на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред
Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: