Р Е Ш Е Н И Е

№ 522

гр.В.П., 27.11.2017 год.,

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – В.П. - I-ви състав, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател:Мирослав Марков

при секретаря Мюжгян Ахмедова,

като разгледа докладваното от Председателя

гражданско дело № 522 по описа за 2016 година, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 21, ал. 3 и чл. 26 от ЗДФИ.

В Районен съд – В.П. е депозирана искова молба с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника „Д.И.“ ЕООД, гр. В.П., ЕИК ......, представляван по закон от А.М.Ш., че дължи сумата от 11 569,54 лв. на О.В. ЕИК ......., представляваща неправомерно изплатени парични средства главница, по договори за строително монтажни работи в Джамия с. Ч., както и лихва в размер на 3 008,08 лв. от 03.09.2009 г. до 31.01.2012 г., лихва в размер на 417,69 лв. от 01.02.2012 г. до 07.06.2012 г. и законна лихва върху главницата от 13.06.2012 г. Сочи се, че посочените суми са установени с Акт за начет № 11-04-0001 от 31.01.2012 г. от АДФИ, трети отдел „Североизточен район“, Дирекция „Извънпланова Инспекционна дейност“. С оглед на това О.В. ЕИК 000931415 се е снабдила със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 332/2012 г. по описа на Районен съд – В.П.. След постъпило възражение е подадена исковата молба.

В хода на производството е депозиран писмен отговор от страна на ответника. В същия се оспорва иска по допустимост, основание и доказаност. С отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане на насрещно вземане „Д.И.“ ЕООД, гр. В.П., ЕИК ...... срещу О.В. ЕИК 000931415, за заплащане на сумата от 13243,00 лв., представляваща стойността на допълнително извършените строително-монтажни работи в Джамия с. Ч., ведно със законната лихва върху главницата от заявяване на вземането.

С оглед разпределението на доказателствената тежест, съдът е приел, че е налице разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ, т.е. фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

Видно от ч.гр.дело №332/2012г. по описа на РС-В.Преслав, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжника „Д.И.“ ЕООД, гр. В.П., ЕИК ......, представляван по закон от А.М.Ш., че дължи сумата от 11 569,54 лв. на О.В. ЕИК ......., представляваща неправомерно изплатени парични средства главница, по договори за строително монтажни работи в Джамия с. Ч., както и лихва в размер на 3 008,08 лв. от 03.09.2009 г. до 31.01.2012 г., лихва в размер на 417,69 лв. от 01.02.2012 г. до 07.06.2012 г. и законна лихва върху главницата от 13.06.2012 г. Сочи се, че посочените суми са установени с Акт за начет № 11-04-0001 от 31.01.2012 г. от АДФИ, трети отдел „Североизточен район“, Дирекция „Извънпланова Инспекционна дейност“. Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение е издаден изпълнителен лист по чл. 418 ГПК в полза на кредитора против длъжника. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника, което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.  

Обстоятелството, по което не се спори между страните е, че не следва да се доказва по делото наличието на облигационни правоотношения между ищеца и ответника.

            От показанията на разпитаните свидетели А.И. и С.Б. се установява по какъв начин е проведен строежа и какви допълнително извършени работи извън предмета на обществената поръчка са констатирани.

            От заключението на приетата допълнителна съдебно техническа експертиза, която не се оспорва от страните и която съдът възприема изцяло се констатира, че при строителните работи са изпълнени количества надвишаващи предвидените в договорите за строителство в общ размер на 16984,94 лева.

За да обоснове своето решение, съдът взе предвид и следните приети писмени доказателства: Акт за начет № 11-04-0001/31.01.2012 г.-7 листа; Удостоверение за избран Кмет на О.В. № 1/07.11.2007 г.; заповед на О.В. за прекратяване на трудово правоотношение с Исмаил Мехмед Исмаил считано от 24.10.2011г.; допълнително споразумение към трудов договор № 1112/28.10.2008г., сключен между О.В. *** и С.Б.Б.; длъжностна характеристика на длъжност Главен специалист „Незаконно строителство и екология“, утвърдена от кмета на О.В. – 3 листа; Заповед № 587/14.05.2009г. на кмета на О.В. Договор за „Строително-монтажни работи в Джамия с. Ч.“, сключен между О.В. *** и „Делта-инженеринг“ ЕООД, гр. В.Преслав–3 листа; количествено-стойностна сметка за Обект „Аварийно-възстановителни работи джамия с. Ч.“; вносна бележка за плащане на 24 260,30 лв., с посочено основание за плащане ф-ра 0000000008/29.07.2009г.; фактура № 0000000010/28.08.2009 г. за сумата от 41 099,70 лв. с получател О.В. *** и доставчик „Делта-инженеринг“ ЕООД, гр. В.Преслав; Протокол обр. 19 № 2 за извършени строително монтажни работи към 20.08.2009 г. за обект: Аварийно-възстановителни работи на Джамия с. Ч.; вносна бележка за плащане за 41 099,70 лв., с посочено основание за плащане ф-ра 0000000010/28.08.2009 г.; фактура № 0000000008/29.07.2009 г. за сумата от 24 260,30 лв.; Протокол обр. 19 № 1 за извършени строително монтажни работи към 29.07.2009 г. за обект: „Аварийно-възстановителни работи на Джамия с. Ч.“; експертно заключение от инж. Станислав Георгиев Момов с дата 05.01.2012 г. – 5 листа; заменителна таблица обект: Джамия с. Ч. – 2 листа; подробна количествена сметка обект Джамия с. Ч.-4листа; постановление за прекратяване на наказателно производство 01.03.2013 г. на ВПРП; ч.гр.д. № 332/2012 год. по описа на Районен съд – В.П..

           При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното :

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК. Целта на предявяването на този иск, при подадено възражение от длъжника, е да установи по безспорен начин съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение.

 В конкретния случай вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по частното гр.дело произтича от документ по чл. 417, т. 8 ГПК – акт за начет. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното. Следователно актът за начет се ползва с материална доказателствена сила относно констатираните с него вреди и тяхната стойност, като в тежест на ответника е да ги обори.

 Съдът намира, че установената от чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ презумпция за истинност на фактическите констатации в акта за начет на АДФИ беше по същество оборена в настоящото производство посредством, приетата допълнителна съдебно техническа експертиза.

По отношение на направеното възражение за прихващане, настоящия съдебен състав намира следното:

Според правната теория и безпротиворечивата съдебна практика, възражението за прихващане е средство за защита на ответника срещу предявения иск, като максималният полезен резултат, който той може да постигне е отхвърляне на иска поради погасяване на вземането по него чрез прихващане с насрещно вземане на ответника към ищеца. Процесуалното право да се предяви възражение за прихващане е елемент от правото на защита на ответника в процеса. Процесуалните предпоставки са свързани с наличието на висящ процес по ищцовото вземане и правният интерес на ответника обусловен от твърдяните с възражението за прихващане вземане и компенсационно право, както и погасяването на двете насрещни права в резултат на прихващането. От друга страна, като процесуално действие възражението за прихващане е насочено към съда и е искане за разрешаване на спора по прихващането и отхвърляне на иска. Затова възражението за прихващане може да бъде основателно или неоснователно. Като разпростира силата на пределите на решението и относно възражението за прихващане, ГПК в чл. 298, ал. 4 посочва, че вземането, предявено с възражението за прихващане става ликвидно, даже преди това да е било спорно. Съдебното прихващане погасява насрещните вземания занапред, а не от деня на възражението за прихващане, защото към този момент насрещните вземания не са ликвидни.

Във връзка с горното, съдът е длъжен да разгледа възражението за прихващане като обсъди всички факти и доказателства отнасящи се до вземането на ответника, тъй като ако се окаже, че вземането на ищеца съществува, при постановяване на решението съдът трябва да се произнесе относно съществуването и изискуемостта на насрещното вземане на ответника и в зависимост от това, да отхвърли въз основа на него изцяло или отчасти предявения иск. В този смисъл е и постоянната съдебна практика.

Предмет на предявения иск е установяване дължимостта на вземането на ищеца по издадената вече в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение, която има изпълнителна сила и подлежи на принудително изпълнение в случай, че искът му бъде уважен. Срещу основателността на този иск, ответникът има право да противопостави всякакви възражения /както произключващи или правопогасяващи, че сумата е недължима, че е погасена по давност или чрез плащане, така също и да предяви възражение за прихващане с негово насрещно вземане/, които биха довели до отхвърляне на иска или до частичното му уважаване.

Ето защо съдът е приел, че възражението за прихващане, така както е направено е допустимо, а разгледано по същество е основателно.

Твърденията на ответника за извършени в повече работи и вложени в повече труд и материали, са установени, чрез заключението на експерта. Събрани са и гласни доказателства, а и фактически тези обстоятелства не се оспорват от  ищеца, като той намира също възражението за основателно.

Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане с насрещно вземане по чл. 103, ал.1 от ЗЗД в размер на 12261,78, изчислен на основание чл. 162 от ГПК, като съдът взема за критерий заключението на вещото лице.

Ето защо следва да се извърши съдебната компенсация между двете насрещни вземания на страните до размера на по-малкото от тях, които са: на ищеца - сумата общо от 11 569,54 лв. и на ответника сума в размер на 12261,78 лева, като искът следва да се отхвърли като погасен чрез прихващане. Съдът намира, че за разликата в двете суми не дължи произнасяне, предвид посочените по-горе съображения, че възражението за прихващане е средство за защита на ответника срещу предявения иск, като максималният полезен резултат, който той може да постигне е отхвърляне на иска поради погасяване на вземането по него чрез прихващане.

От страните не са представени списъци за разноските и не са направени искания в тази насока в съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 21, ал. 3 и чл. 26 от ЗДФИ, с който се иска да се признае за установено, по отношение на „Д.И.“ ЕООД, гр. В.П., ЕИК ......, представляван по закон от А.М.Ш., че в полза на ищеца: О.В. ЕИК ....... съществува вземането по ч.гр.д. № 332/2012г. на РС-В.П., а именно: за сумата в размер 11 569,54 лв., поради съдебно прихващане със сумата 12261,78 като погасен ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане, заявено по реда на чл.298, ал.4 от ГПК.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Шумен в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: