Р
Е Ш Е Н И Е
23.11.2017 год.
Номер . . . . . . . . .
. . Година 2017 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти състав
На 25 (двадесет и пети) октомври Година 2017
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар Женя Проданова,
Прокурор . . . . . . . .
. . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 723
по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са съединени в условията на обективно кумулативно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от
И.В.И. ЕГН ********** *** срещу П.н.Р.Б. ***, със седалище и адрес ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 23 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от повдигнатите от Прокуратурата
на РБ обвинения в извършване на престъпления
по чл.235, ал.3, т.2 вр. с чл.235, ал.1, предл.5-то, вр. с чл.20, ал.4 от НК и по чл.311, ал.1 от НК, за които е
оправдан с влязла в сила присъда по НОХД№411/2014 г.
по описа на ВПРС, ведно със законната лихва от датата на увреждането -
07.03.2014 г./датата на привличане в качеството на обвиняем на ДП/ до
окончателното изплащане на сумата и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1772.00 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от категорията на претърпяна загуба
/извършени разходи с оглед защитата му в наказателното производство в размер на
1450.00 лв. и заплатени билети за явяване в с.з от Р*** където работел в размер
на 322.00 лв./, от повдигнатото от Прокуратурата на РБ обвинение в извършване
на престъпление по чл.235, ал.3, т.2 вр. с чл.235, ал.1, предл.5-то, вр. с
чл.20, ал.4 от НК и по чл.311, ал.1 от НК, за които
е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД№411/2014 г.
по описа на ВПРС, ведно със законната лихва от датата на увреждането -
07.03.2014 г./датата на привличане в качеството на обвиняем на ДП/ до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че през периода от 13.01.2014 г., когато за
пръв път бил призован в качеството му на свидетел в РУ-В.Преслав до 05.10.2016
г., датата на която е влязла в сила оправдателната му присъда по НОХД№411/2014
г. по описа на ВПРС бил поставен в една
извънредно стресова ситуация, която се отразила изключително зле, както за него,
така и за близките му. На 07.03.2014 г. бил привлечен в качеството на обвиняем
за престъпление
по чл.235, ал.3, т.2 вр. с чл.235, ал.1, предл.5-то, вр. с чл.20, ал.4 от НК и по чл.311, ал.1 от НК. Това обвинение и тези дела накърнили доброто му
име и му причинили неудобства, притеснения и срам пред близките, колегите и познатите му. Въпреки,
че бил невинен прокуратурата поддържала обвинението за посоченото престъпление
до края на наказателното производство пред ШОС. Освен това поради
необоснованото и недоказано обвинение за престъпление извършено във връзка с
изпълняваната от него длъжност, бил понижен от „горски стражар“ в ТП ДГС –
В.Преслав в „експедитор стоки и товари“. По време на цялото наказателно
производство изпитвал и притеснение, че може да бъде дисциплинарно уволнен от
работа. Негативните емоционални преживявания довели и до влошаване на
физическото здраве на ищеца. Съобразно изложеното счита, че са му нанесени
неимуществени вреди, които оценява на 23 000.00 лева. За да осигури
защитата си в наказателното производство му били необходими средства за
заплащане на адвокатски възнаграждения, което го принудило да излезе в неплатен
отпуск и да отиде да работи в Р***. Бил заплатил адвокатски възнаграждения за
цялата наказателно производство в общ размер на 1450.00 лв. Направил и разходи
за пътуване от Р*** до РБългария, за да присъства в съдебните заседания по
делото в общ размер на 322.00 лв. Поради което претендира и заплащане на
причинени имуществени вреди в посочения размер. Предвид горното моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати посочените
суми за причинени имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на повдигане на обвинението в ДП, до окончателното изплащане
на сумата, както и направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска, счита че не са представени доказателства установяващи
изложените от ищеца обстоятелства, както за настъпилите неимуществени, така и
за настъпилите имуществени вреди, които да са в причинна връзка с обвинението
за което е бил оправдан, алтернативно заявява че исковете са прекомерно
завишени. Претенцията за заплащане на разноски в настоящото производство за
адвокатско възнаграждение също счита за прекомерна.
От събраните по делото доказателства
и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се
установи следното от фактическа и правна страна:
Видно от материалите по НОХД№411/2014 г.
по описа на ВПРС, същото е образувано въз основа на внесен от В.
обвинителен акт срещу ищеца, за това че на 24.01.2013
г., в землището на с. С., общ. В., обл. Ш., като помагач,
в съучастие с извършителя Е А Е от гр. В. П., умишлено е улеснил
извършването на престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 2 вр. чл. 235, ал. 1, предл.
5 от НК, като в
качеството си на служител по горите, възползвайки се от служебното си положение
– горски стражар в ТП „ДГС П" гр. В. П., разрешил без
редовно писмено позволително извозването с товарен автомобил „Г
По искане на ищеца са разпитани трима свидетели, с цел установяване на
моралните страдания, които е преживял. От анализа на показанията на свидетелите *** ***-съжителка на ищеца, ***П-приятел на ищеца и ***-ръководител на ищеца, съдът приема за доказано, че в неимуществената сфера на ищеца са
настъпили негативни промени – същият е проявил видими признаци на психически
стрес, безпокойство и несигурност, които
са продължили през цялото време от началото на повдигане на обвинението до
постановяване на окончателният съдебен акт, който е период е значителен – около
три години. По делото не са посочени, съответно събрани доказателства, че в
този период, именно вследствие негативните психични преживявания е влошено
физическото здраве на ищеца. От представеното медицинско направление от 01.12.2016 г. след консулт с кардиолог е
установено, че ищеца страда от лека степен на хипертония, лека диастолна дисфункция на лявата камера и лека
атеросклероза. Не е доказано и обстоятелството, че воденото наказателно производство е
станало публично достояние, което да доведе до накърняване на честта и
достойнството му пред неопределен кръг от хора.
Според съда посочените негативни последици в нематериалния бит на ищеца са
в причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство за
престъпление, за което е оправдан и
съдът като взе предвид тяхната интензивност, продължителност, както и че
обвинението касае престъпления свързани с изпълнение на трудовите задължения на
ищеца, съответно е станало достояние на колегите му и се съобрази с общия
принцип прокаран чл.52 от ЗЗД, намира че искът за неимуществени се явява
основателен за сумата от 5 000.00 лева. За разликата от 5 000.00 лева,
до пълния предявен размер от 23 000 лева искът се явява недоказан, поради
което следва да се отхвърли.
Видно от представеният легализиран превод на
удостоверение ищецът е работил в Р*** в периода 18.11.2015 г. – 30.04.2016 г.
Датите на пътуванията през 2016 г., посочени в представените билети не съвпадат
с датата на съдебното заседание пред въззивната инстанция, поради което според
настоящият състав не е доказано обстоятелството, че направените разходи за
пътуване от Р*** до РБългария са именно за явяване на ищеца в съдебни заседания
по наказателното производство. Поради което в тази му част искът за имуществени
вреди в размер на 322.00 лв. следва да се отхвърли.
От приложените по НОХД№411/2014 г. на ВПРС договор за правна защита и съдействие
кочан №0000066245 от 07.03.2014 г. и договор за правна защита и съдействие
кочан №0000070692 от 03.11.2014 г. се установи, че ищецът е заплатил адвокатски
възнаграждения в производството в общ размер на
1450.00 лв., поради което претенцията е основателна и доказана и
като така следва да бъде уважена.
Отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитните органи по реда на чл.
2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление. От този правно релевантен момент се дължи и заплащането на
мораторна лихва. В случая оправдателната
присъда е влязла в сила на 05.10.2016
г., от която дата следва да бъдат присъдени претенциите за
имуществени и неимуществени вреди на ищеца.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на И.В.И. ЕГН
********** *** сумата 5 000.00 (пет хиляди) лева представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, настъпили в резултат на повдигнатите от Прокуратурата на РБ обвинения в
извършване на престъпления по чл.235, ал.3, т.2 вр. с чл.235, ал.1,
предл.5-то, вр. с чл.20, ал.4 от НК и по чл.311, ал.1 от НК, за които е
оправдан с влязла в сила на 05.10.2016 г. присъда по НОХД№411/2014
г. по описа на ВПРС, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 05.10.2016
г., до окончателното и изплащане по
иск с правно основание чл.2 ал.1, т.3 от
ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за разликата от 5 000.00 лева до
пълния предявен размер от 23 000.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на И.В.И. ЕГН
********** *** сумата 1450.00 (хиляда четиристотин и петдесет) лева представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди от
категорията на претърпяна загуба-заплатени адвокатски
възнаграждения, настъпили в резултат на повдигнатите
от Прокуратурата на РБ обвинения в извършване на
престъпления по чл.235, ал.3, т.2 вр. с чл.235, ал.1,
предл.5-то, вр. с чл.20, ал.4 от НК и по чл.311, ал.1 от НК, за които е
оправдан с влязла в сила на 05.10.2016 г. присъда по НОХД№411/2014
г. по описа на ВПРС, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 05.10.2016
г., до окончателното и изплащане по
иск с правно основание чл.2 ал.1, т.3 от
ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за разликата от 1450.00 лева до пълния
предявен размер от 1772.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на И.В.И. ЕГН
********** *** сумата от 612.00 (шестстотин и дванадесет)лева – деловодни разноски, съразмерно на уважената
част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд- гр.Шумен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните .
Районен
съдия: