Р Е Ш Е Н И Е
28.11.2017 год.
Номер . . . . . . . . .
. . Година 2017 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 27 (двадесет и седми) октомври Година 2017
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Женя Проданова,
Прокурор . . . . . . . .
. . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 158
по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
В настоящото производство, съдът е сезиран с
осъдителен иск от Х.Ш.Е. ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адреса*** - адвокатска кантора Г.И.
ШАК, срещу К.М.Е. с ЕГН **********, с
адрес *** с правно основание чл.45 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да му заплати обезщетение за
причинените му имуществени вреди в размер на 12 000.00 лв., настъпили в
резултат от виновно извършено от ответницата неправомерно деяние по чл.194 от
НК/кражба/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
06.03.2017 г. Претендират се и заплащане на направените по делото разноски.
В исковата молба ищеца
твърди, че с ответницата са съпрузи от 17.07.1989 г. През 2009 г. от дома на
ищеца били отнети 730.00 лв., за което било образувано ДП в хода на което не
бил открит извършителя на престъплението. У ищецът възникнало съмнение, че
парите са отнети от съпругата му- ответницата. За периода от 01.01.2013 г. до
30.06.2013 г., ответницата без позволение на ищеца е взела от съхраняваните от
него около 15000.00 лв. във войнишко куфарче лични пари, първо 5000.00 лв.,
след което още 7000.00 лв. Ответницата признала на ищеца, че е взела парите и е
ги е депозирала в банка на свое име. При поискване от страна на ищеца, включително
и с нотариални покани през 2016 г., ответницата не му върнала сумата. След
което ищецът депозирал тъжба във ВПРС, но поради просрочие на същата,
производството по делото било прекратено.
Предвид изложеното за
него възниквал правен интерес да възстанови вредите в имуществената си сфера,
настъпили от противоправното деяние на ответницата.
В хода на устните състезания ищецът чрез процесуалния
си представител и в депозираните писмени бележки, счита предявеният иск за
основателен и доказани и моли съда, същия да бъде уважен. Претендира и
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от
ГПК ответницата, чрез пълномощника си –
адвокат К.Д. от ШАК, подава отговор на исковата молба, с който прави възражение
за неоснователност на иска и сочи други фактически положения. Ответницата
оспорва изцяло изложената в исковата молба фактическа обстановка, като заявява че
с ищеца са съпрузи и в процесния период са имали общо домакинство и заедно са
спестявали средства и твърденията на ищеца, че процесните пари са единствено
негови са недоказани. Не отрича че е взела 7000.00 лв. от спестените им пари,
за които твърди че са били не 15000.00 лв., а 17000.00 лв. и то със съгласието
на ищеца и ги е депозирала в личен влог. Ищецът от своя страна е внесъл на свой
личен влог остатъка от 10000.00 лв. Взетата от нея сума от 7000.00 лв. била
употребила за заплащане на разходи за общото им домакинство – консумативи-ток,
вода, газ, дърва и хранителни продукти. Тезата си ответницата доразвива в
съдебно заседание и в депозираното писмено становище. Добавя че още преди процесния период от време
е имала спестовен влог в ДСК в периода 11.08.2011 г.-13.02.2013 г. с начално
салдо 12817.45 лв. Ищецът също е имал банкови сметки в ДСК и ОББ, в които е
внасял, съотв. теглил различни суми. Поради което счита че иска е неоснователен
и недоказан и моли да бъде отхвърлен. Претендира и заплащане на направените по
делото разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното:
Ищецът и ответницата
са съпрузи от 17.07.1989 г. Двамата имали спестени 15000.00 лв., които държали
в дома си. Ответницата имала открит на 11.08.2011 г. в банка ДСК срочен депозит
с начално салдо 12817.45 лв., който бил закрит на 13.02.2013 г. След закриване
на същия сумата по депозита ведно с лихвите в общ размер на 13054.22 лв. била
прехвърлена в нов срочен депозит, който също бил закрит на 13.10.2014 г. На
11.01.2012 г. ищецът е внесъл в банка ДСК по негов влог сумата от 5000.00 лв.
На 02.12.2010 г. внесъл в ОББ на свой влог сумата от 3790.00 лв. Към същата
сметка внесъл на 28.11.2013 г. сума от 2000.00 лв. На 11.07.2013 г. също по тази
сметка внесъл още 1000.00 лв. От посочените суми ищецът е правил частични
тегления на различни суми. От признанието на ответницата се установи, че същата
от спестените им общи средства с ищеца - 15000.00 лв. е взела 7000.00 лв. и ги е
депозирала в свой банков влог. Въпреки, че от приложените банкови документи
това не се установява. Не се установява и дали това е се е случило именно в
процесния период
от 01.01.2013 г. до 30.06.2013 г. На 16.05.2016 г. е връчена на ответницата
нотариална покана, с която ищецът кани ответницата да му заплати сумата от
12000.00 лв., като е посочил, че същата е обща сума на семейството, за която през
2013 г. ответницата му споделила че е внесла по своя сметка в банка ДСК. Със
същата нотариална покана й е разяснено че в случай на неизпълнение ще бъде
заведено срещу нея наказателно производство по инициатива на ищеца. Същата
покана е връчена отново на ответницата на 28.07.2016 г. На 26.09.2016 г. е
депозирана във ВПРС тъжба от ищеца, с която е повдигнато обвинение срещу
ответницата за престъпление по чл.194 от НК извършено в периода 01.01.2013 г. –
31.08.2013 г. Производството по образуваното въз основа на тъжбата
НЧХД№341/2016 г. по описа на ВПРС е прекратено с влязло в сила разпореждане на
13.12.2016 г., поради недопустимост/ депозирана след изтичане на 6-месечния
срок от извършван на деянието/. Ищецът споделил със свои познати свидетелите Алтунян
и ***, че ответницата е взела от събраните им пари 7000.00 лв. По този повод
отношенията между тях, като съпрузи се били влошили. Ответницата от своя страна
споделила със свидетелите ***-нейна дъщеря и св.***-съпруг на дъщеря й, че е
във влошени отношения със съпруга си от 2012
г.-2013 г. Свидетелката *** знаела, че майка й имала личен банков влог. Такъв личен
влог имал и ищеца.
От приложените по делото писмени
доказателства, включително и документи за трудовата заетост на ответницата,
както и от показанията на свидетелите се установи, че страните са полагали труд
и са имали спестявания.
По делото са представени документи
за здравословното състояние на ищеца и постановление за спиране на наказателно
производство от ВПРП, които съдът счита за ирелевантни за настоящия спор.
Като
писмени доказателства по делото са приети: заверени преписи на: удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за
сключен граждански брак №0002/17.07.1989 г. на Община Велики Преслав,
епикриза ИЗ№835/2011 г. от СБАЛ
Кардиология ЕАД гр.В. Т., епикриза ИЗ №2206/24.10.2013 г. от СОБАЛ Д-р Тасков
ООД, гр.Търговище, оригинал на:
нотариална покана рег.№2018, том 1, акт 58 от 28.04.2016 г. на нотариус
рег.№592 на НК с район на действие ВПРС; нотариална покана рег.№3058, том 1,
акт 93 от 12.07.2016 г. на нотариус рег.№592 на НК с район на действие ВПРС;
констативен протокол рег.№3394, том 1, акт 104 от 28.07.2016 г. на нотариус
рег.№592 на НК с район на действие ВПРС, тъжба от 24.08.2016 г.; служебна
бележка изх.№01.02.2017 г. от ДСП – ***;
заверени преписи от постановление за спиране на наказателното
производство от 16.03.2010 г. на ВПРП по ДП№567/2009 г. по описа на РУ-***;
разпореждане №891/03.10.2016 г. по НЧХД№341/16 г. по описа на ВПРС и незаверен
препис на решение от 13.12.2016 г. по ВЧНД№431/2016 г. по описа на ШОС; вносна
бележка №ТТ/13192/11300 от 11.07.2013 г. от ОББ АД; операционна бележка
№36/11.01.2012 г. от Банка ДСК ЕАД; операционна бележка №46/27.11.2013 г. от
Банка ДСК ЕАД; операционна бележка №5/16.10.2013 г. от Банка ДСК ЕАД;
операционна бележка №10/21.10.2013 г. от Банка ДСК ЕАД; операционна бележка
№56/18.11.2013 г. от Банка ДСК ЕАД; вносна бележка №ТТ/10336/12600 от
02.12.2010 г. от ОББ АД; вносна бележка №ТТ/не се чете/13437 от 28.11.2013 г.
от ОББ АД; вносна бележка №ТТ/13192/11300 от 11.07.2013 г. от ОББ АД; нареждане
разписка №ТТ/14224/29560 от 12.08.2014 г. от ОББ АД; списък на клиенти от ОББ
АД – *** към 01.12.2014 г.; налично салдо по сметка от ОББ АД – *** към 08.12.2015 г.; списък на
клиенти от ОББ АД – *** към 01.12.2014 г.
и втори екземпляр на стокова разписка №00000300095/01.08.2014 г.;удостоверение №
7/28.04.2017г. изд. от ЕТ „А. С. – ***“ гр. Ш., удостоверение изх. №
245/05.05.2017 г. изд. от МБАЛ – В. П. ЕООД и трудова книжка № 193, серия Т, №
626383 на К.М.Е. и писмо изх. № 14 ИСК-1250/1 от 03.10.2017г. на Банка ДСК ЕАД,
с приложени извлечения от банкови сметки – 2 страници.
Събрани са гласни доказателства – показанията на свидетелите на ищеца -***и ***и показанията на свидетелите на ответницата - ***и А. А ***.
Съдът кредитира показания на свидетелите изцяло, незивисимо че разгледани поотделно, очевидно обслужват
каузата на страните, които са ги довели да свидетелстват в съдебно заседание, макар свидетелите да са заинтересовани от изхода на делото, разгледани в тяхната
съвкупност, показанията им дават ясна картина какво точно се е случило и
показанията им във взаимовръзката си са логични, безпротиворечиви и
кореспондират с установеното по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица,
които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия.
Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда при наличността на
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки
конкретен случай. Вината се предполага до доказване на противното.
По делото се установи по безспорен начин, че в имота на съпрузите – ищеца и
ответницата, двамата съхранявали спестената с общи усилия сума от 15000.00 лв.
Установи се още и че ответницата е взела от посочената сума 7000.00 лв. и я е
внесла в банка на свое име, което не се оспорва от нея.
Първата предпоставка за предявяване на иск за непозволено увреждане е
наличието на деяние-действие или бездействие. В настоящият случай се доказа
наличието на действие от ответницата – взела и използвала определена парична
сума, от общата такава която съхранявали с ищеца-неин съпруг в дома си.
Втората
предпоставка е деянието да бъде противоправно, т.е да нарушава закона. В случая
се твърди, че същото е престъпление/което не е задължително/ кражба по чл.194, ал.1
от НК. Според настоящият състав не се доказа, че деянието на ответницата е
противоправно. Кражба по смисъла на чл.
194, ал. 1 от НК е отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго
без негово съгласие с намерение за противозаконното й присвояване. Тъй като
ответницата не е осъдена за соченото престъпление кражба,
ищецът по пътя на пълното и главно
доказване следва да установи наличието на противоправно поведение на ответницата. В настоящият случай
не се доказа освен датата на осъществяване на деянието и че парите, който е
взела ответницата са лична собственост на ищеца, неин съпруг. Видно от
приложените писмени доказателства страните по време на осъществяване на
твърдяното престъпление са били съпрузи и в имуществените им отношения е
действал законов режим на общност /СИО/. Не бяха представени, съотв.събрани
доказателства, че процесните пари са
придобити преди брака, или по време на брака по наследство и по дарение на
съпруга-ищец, нито че са придобити от
съпруг - едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му
дейност и включени в неговото предприятие.
Ето защо не е оборена законовата
презумпция по чл. 21, ал.2 вр. с
ал.1 от СК, т.е процесните пари са придобити по време на брака в резултат на съвместен
принос и принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити. Съпругата-ответницата има право, като собственик да ги ползва, като не се доказа че се е разпоредила с тях, без
съгласието на ищеца-съпруг, нито че същата ги е употребила единствено за себе
си, а не за общи нужди на семейството. Ето защо липсва елемент от обективния
състав на престъплението-неговия предмет, както и намерението на ответницата да
свои парите. Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.
Но при режим на СИО, която е особена бездялова съсобственост до момента на
прекратяването й няма обособени части на съпрузите-съсобственици по отделно.
Отговорността за непозволено увреждане е отговорност за причинен вредоносен
резултат. Като ищецът претендира такива
под формата на претърпени загуби в размер на 12 000.00 лв. Не се доказа и
отнемане в размер на претендираната сума. От приложените банкови документи се
установи, че както ответницата, така и ищеца са имали лични банкови сметки, с
които са се разпореждали. Поради липсата на доказателства, че ответницата е
употребила средствата единствено в своя полза и този елемент съдът счита за
недоказан.
Поради липса на посочените елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане не следва да бъде обсъждан другия елемент - наличие на причинна връзка между
противоправното деяние и вредите.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
За
установяване на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД по делото ищецът по пътя на
пълното и главно доказване не можа да установи наличието на противоправно
поведение на ответницата, както и претърпени вреди, поради което искът следва
да бъде отхвърлен изцяло.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищеца следва да заплати на
ответницата направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска в размер на 650.00 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х.Ш.Е. ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адреса*** - адвокатска кантора Г.И.
ШАК, срещу К.М.Е. с ЕГН **********, с
адрес ***, иск с правно основание основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 12 000.00
лв., настъпили в резултат от виновно извършено от ответницата неправомерно
деяние по чл.194 от НК/кражба/, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба 06.03.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Х.Ш.Е. ЕГН **********
с адрес ***, да
заплати на К.М.Е. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 650.00 лв. /шестстотин и петдесет лева/,
представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: