Р Е Ш Е Н И Е

 

№ . . . .

24.11.2017 год., Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                   Първи състав

На двадесет и четвърти октомври през двe хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател:Мирослав Марков

Секретар: М.Ахмедова,

като разгледа докладваното от районен съдия Марков

гражданско дело №402по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 92, ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД – за съществуване на вземането.

Гр.дело № 402/2017г. по описа на РС-Велики Преслав е образувано, след като в съда е постъпила искова молба, по предявен установителен  иск по реда на чл.422 от ГПК. С исковата молба, ищецът „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК , със седалище гр. София, с адрес на управление:***, сграда 6, представляван по закон от Саша Филипович – Изпълнителен директор, представляван по пълномощие от Адвокатско дружество „Г. и П.“, Булстат , представлявано от адв. В.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, тел. , моли да бъде признато по отношение на ответника Р.Т.Й. с ЕГН **********, адрес: ***, че дължи сумата от 200,00 лв. (двеста лева), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, както и законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението - 11.04.2017 г. до изплащане на вземането. Според ищеца, сумата е дължима по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от дата 07.08.2014 г., сключен между кредитора „Т.Б.“ ЕАД и длъжника Р.Т.Й., съгласно фактура № **********/10.03.2015 г. за абонатен номер 005128136 с падеж на плащане 25.03.2015 г.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът не  е подала отговор на исковата молба. Явява се в съдебно заседание, като по същество признава, че дължи посочената сума на ищеца. Отказала се от услугата, като признава, че била предупредена от служител на оператора, че дължи неустойка.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Видно от приложеното ч.гр.дело № 265/2017г. по описа на РС-Велики Преслав в полза на ищеца по настоящото дело против ответника като длъжник е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е направил възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Закономерна последица от това е предявяването в едномесечния срок на разглеждания в настоящото производство иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК за установяване на вземането.

Видно от Договор за мобилни услуги, сключен между ответника и ищеца, дружеството в качеството на кредитор е предоставил на ответника в качеството на кредитополучател услуга, за определен срок от време. Ответникът поел задължението да спазва договора, като извършва ежемесечни плащания, за определения период. Ищецът като кредитор изпълнил задължението си по договора. Тези факти и обстоятелства не се оспорват от длъжника. Ответникът не спори, че е прекратил едностранно договора и е бил известен за дължимата неустойка.

          Предвид установената фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:

          Предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 92, ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД – за съществуване на вземането, е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява основателен. Съображенията за това са следните:

Ищецът основава своето вземане срещу ответника на сключен Договор за мобилни услуги между „К. Б. М.“ ЕАД и Р.Т.Й. с дата 07.08.2014 г. с приложение – ценова листа за частни клиенти от дата 07.08.2014 г. за срок от 12 месеца. Основанието на вземането на ищеца се установява от представения и приет като доказателство по делото договор, както и от приложените към него – ценова листа за частни клиенти от дата 07.08.2014г.; фактура № **********/10.03.2015 г., издадено от „Т.Б.“ ЕАД и Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Размерът на вземането на ищеца се установява също от другите писмени доказателства по делото: покана за доброволно плащане до Р.Й. с посочена дата 11.02.2015 г.; кредитно известие № 7220854989/10.02.2015 г. с посочен получател Р.Т.Й.; фактура № 7219491239/10.01.2015 г., издадена от „Т.Б.“ ЕАД с посочен получател Р.Т.Й.. Налице е признание на ответника, че не е изпълнил остатъкът от договора. Ирелевантни за спора са наведените аргументи относно причината за неизпълнението. Същият обаче не прави признание на иска. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е настъпила пълна изискуемост на цялото вземане на кредитора – ищец по делото.

Ето защо съдът приема за основателен иска и следва да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 200,00 лв. (двеста лева), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, както и законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението - 11.04.2017 г. до изплащане на вземането.

          Предвид това, че съдът уважава претенцията на ищеца, то на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 205,00 лв., представляваща направените по настоящото дело разноски. Разноските по заповедното производство са присъдени с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение.

          Водим от изложените съображения, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 92, ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, че Р.Т.Й. с ЕГН **********, адрес: ***,

 ДЪЛЖИ на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК , със седалище гр. София, с адрес на управление:***, сграда 6, представляван по закон от Саша Филипович – Изпълнителен директор, представляван по пълномощие от Адвокатско дружество „Г. и П.“, Булстат 176733159, представлявано от адв. В.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, общо

СУМАТА от 200,00 лв. (двеста лева), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, както и законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението - 11.04.2017 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№265/2015г. по описа на на РС-Велики Преслав, както и направените по заповедното производство разноски в размер на 205,00 лева.

          На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ОСЪЖДА Р.Т.Й. с ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК , със седалище гр. София, с адрес на управление:***, сграда 6, представляван по закон от Саша Филипович – Изпълнителен директор, представляван по пълномощие от Адвокатско дружество „Г. и П.“, Булстат 176733159, представлявано от адв. В.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, СУМАТА от 205,00 лв., представляваща направените разноски по настоящото дело за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от страните.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.д. № 265/2017г. на РС-Велики Преслав.

         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: