Р Е Ш Е Н И Е

08.11.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 05 (пети) октомври Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 414 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД; чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба, ищецът „А.з.с.н.в.” ЕАД гр. С. твърди, че на 08.03.2016 г. „М.К.“ АД сключило с ответника В.М.А. договор за потребителски заем, по силата на който предоставило на последния сума в размер на 500,00 лева. Страните по договора се договорили общата дължима сума от А. да възлиза на 550,32 лв., разсрочена на 24 седмични вноски съобразно уговорен погасителен план. Общият размер на неплатените вноски, съставляващи главница по договора възлизал на 343,24 лева. Заемателят дължал и договорна лихва в размер на 23,28 лева за периода 13.05.2016 г. – 26.08.2016 година. На същата дата, между посочените страни бил подписан и договор за допълнителни услуги, като „М.К.“ АД се задължило да предостави на ответника пакет допълни услуги срещу цена в размер на 96,00 лв., която А. се задължил да върне на 24 седмични вноски. По силата на този договор, посоченото дружество платило застрахователна премия по договор за застраховка със застраховател в размер на 198,00 лв. поради неизпълнение, на длъжника била начислена лихва за забава, както следва – по договора за заем – в размер на 19,95 лв., а по договора за допълнителни услуги – в размер на 10,67 лв. Заемателят не платил изцяло задълженията си, като останал задължен към заемодателя и по двата договора. На 10.09.2016 г. между ищеца (с организационна форма към този момент – ООД) и „М.К.“ АД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който последното дружество прехвърлило н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД вземанията си по цитирания договор за кредит срещу А.. В съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, последният бил уведомен за извършеното прехвърляне. Поради това, ищецът депозирал пред ВПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 331/2017 г. по описа на съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, А. подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 331/2017 г. по описа на ВПРС:

– в размер на 343,24 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за паричен заем № 1161-10126959, сключен на 08.03.2016 г. между „М.К.“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен рамков договор за цесия от 16.01.2015 г.;

– в размер на 23,28 лв., представляващо задължение за плащане на лихва за периода 13.05.2016 г. – 26.08.2016 г. върху заета сума по договор за паричен заем № 1161-10126959, сключен на 08.03.2016 г. между „М.К.“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен рамков договор за цесия от 16.01.2015 г.;

– в размер на 19,95 лв., представляващо обезщетение за неплатено в срок, в периода от 14.05.2016 г. до 21.04.2016 г., главно парично задължение по договор за паричен заем № 1161-10126959, сключен на 08.03.2016 г. между „М.К.“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен рамков договор за цесия от 16.01.2015 г.;

– в размер на 64,00 лв., представляващо дължима сума по договор за допълнителни услуги, сключен на 08.03.2016 г. между „М.К.“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен рамков договор за цесия от 16.01.2015 г.;

– в размер на 132,00 лв., представляващо дължима сума за застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, сключен на 08.03.2016 г. между „М.К.“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен рамков договор за цесия от 16.01.2015 г.;

– в размер на 10,67 лв., представляващо обезщетение за неплатено в срок, в периода от 14.05.2016 г. до 21.04.2016 г., главно парично задължение по договор за допълнителни услуги, сключен на 08.03.2016 г. между „М.К.“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен рамков договор за цесия от 16.01.2015 г.,

ведно със законната лихва върху всяко от главните вземания, считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 21.04.2017 г. до окончателното плащане, като претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба. Същият оспорва исковете, като сочи, че при сключване на договорите никой не проверил дали той действително работи и получава доходи.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото договор за заем Креди хоум № 1161-10126959 от 08.03.2016 г. е, че „М.К.“ АД гр. С. предоставило на В.М.А. сума в размер на 500,00 лева. В договора е предвидено, че общата сума за погасяване възлиза на 550,32 лв., платима на 24 седмични вноски в размер по 22,93 лв. Към договора са приложени и подписани от ответника погасителен план и общи условия. По делото е представен и подписан между посочените страни договор за допълнителни услуги към заем № 1161-10126959 от 08.03.2016 г. Според уговореното в същия, дружеството се задължило да предостави на А. пакет допълнителни услуги и/или финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „М.К.“ АД застраховка „Защита“ пакет „Премиум живот“ за срок от 24 седмици, като вноската възлиза на 8,25 лева. Към договора е приложена тарифа за допълнителни услуги, подписана от ответника. Съдът констатира от представения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., че „М.К.“ АД прехвърлило н. „А.з.с.н.в.“ ООД (понастоящем ЕАД) свои вземания, произтичащи от сключени договори за заем. Същите са описани в приложение № 1/10.09.2016 г. към договора, в което под № 92 фигурира вземането на дружеството срещу В.А.. По делото е представено уведомително писмо от 16.09.2016 г. (изх. № УПЦ-П-МКР/1161-10126959) от ищеца до В. А., в което последният бил уведомен за сключения договор за цесия. Съдът констатира от известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка, че адресираното до ответника с пощенска пратка, описано по-горе уведомление, било доставено лично, на 20.09.2016 година.

От приложеното ч.гр.д. № 331/2017 г. по описа на ВПРС се установи, че ищецът „А.з.с.н.в.” ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление пред ШРС на 21.04.2017 г. (ч.гр.д. № 1141/2017 г.), по което, след получаване, на 17.05.2017 г., на делото по подсъдност във ВПРС, по ч.гр.д. № 331/2017 г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 146/18.05.2017 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове и за разноски в заповедното производство в общ размер 75,00 лева. Срещу издадената заповед, длъжникът, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 23.05.2017 г., депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на усвоената от А. главница по договора за заем от 08.03.2016 г. е в размер на 500,00 лв. Вещото лице описва задълженията на ответника, като общият размер на неплатената главница по договора възлизал на 343,24 лв., на договорната лихва – 23,28 лв., на платени застраховки – на 132,00 лв., услуги по пакет – 64,00 лв., а на законните лихви до датата на предявяването на исковете – 21.04.2017 г., представляващи размера на обезщетения за неплатени в срок главни парични задължения, както следва: 22,70 лв. – върху неплатената главница по договора за заем и 12,14 лв. – върху главното парично задължение по договора за допълнителни услуги. Заключава, че не са налице документи, удостоверяващи плащане на дължимите суми.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от „А.з.с.н.в. ” ЕАД гр. С. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника В.М.А. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 146/18.05.2017 г. по ч.гр.д. № 331/2017 г. на ВПРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителните искове са допустими.

По основателността на установителните искове:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника за следните парични суми: 343,24 лв., представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за паричен заем № 1161-10126959, сключен на 08.03.2016 г. между „М.К.“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен рамков договор за цесия от 16.01.2015 г.; 23,28 лв., представляваща задължение за плащане на лихва за периода 13.05.2016 г. – 26.08.2016 г. върху заета сума по договор за паричен заем № 1161-10126959, сключен на 08.03.2016 г. между „М.К.“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен рамков договор за цесия от 16.01.2015 г.; 19,95 лв., представляваща обезщетение за неплатено в срок, в периода от 14.05.2016 г. до 21.04.2016 г., главно парично задължение по договор за паричен заем № 1161-10126959, сключен на 08.03.2016 г. между „М.К.“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен рамков договор за цесия от 16.01.2015 г.; 64,00 лв., представляваща дължима сума по договор за допълнителни услуги, сключен на 08.03.2016 г. между „М.К.“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен рамков договор за цесия от 16.01.2015 г.; 132,00 лв., представляваща дължима сума за застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, сключен на 08.03.2016 г. между „М.К.“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен рамков договор за цесия от 16.01.2015 г.; 10,67 лв., представляваща обезщетение за неплатено в срок, в периода от 14.05.2016 г. до 21.04.2016 г., главно парично задължение по договор за допълнителни услуги, сключен на 08.03.2016 г. между „М.К.“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен рамков договор за цесия от 16.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от предявяването на иска до окончателното плащане.

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 331/2017 г. на ВПРС, представените в настоящото исково производство писмени документи и заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:

Доказа се, че на 08.03.2016 г. между „М.К.“ АД и ответникът В.М.А. сключен договор за потребителски кредит, като бил уговорен срок за погасяване на кредита – 24 седмици. Тоест, по смисъла на приложимия в случая чл. 240 от ЗЗД, между дружеството и ответника по делото е налице валидно сключен договор за заем. Съдът намира за доказано, че „М.К.“ АД предоставило на А. уговорената сума в размер на 500,00 лева. От своя страна, последният се задължил да върне заетата сума, чрез плащане на седмични вноски, включващи всички компоненти, подробно описани в договора. Страните по сделката са уговорили подробно начина и сроковете на изпълнение на всяко от насрещните си задължения. Не се събраха доказателства, че ответникът платил изцяло и точно дължимите суми, представляващи главница по договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. При този вид договори, цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към момента на сключване на договора. Вземането преминава от първоначалния кредитор върху новия такъв от момента на сключване на договора, като правото на вземане на цесионера все още е неконсолидирано, до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор – чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Цитираната норма вменява в задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне с цел да защити последния срещу ненадлежно изпълнение. Доказа се по делото, че „М.К.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД сключили валиден договор за прехвърляне на вземания, между които и вземането срещу В.А. по процесния договор за кредит. Установи се, че ответникът бил надлежно уведомен от цедента за сключения договор за цесия.

Чрез заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че дължимата от ответника главница по договора за заем възлиза на 343,24 лв., както и че до настоящия момент не е налице плащане на суми от страна на А..

Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява изцяло основателен. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане н. „А.з.с.н.в.” ЕАД гр. С. от В.М.А. за парична сума в размер на 343,24 лв., представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за потребителски кредит от 08.03.2016 г., сключен между „М.К.“ АД и ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.04.2017 г. до окончателното й изплащане.

Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД:

В конкретния случай, страните по валидно сключения договор за заем свободно уговорили размера на т. нар. възнаградителна лихва – чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. Доказа се настъпването на изискуемостта на уговорената договорна лихва за претендирания период. И по отношение на този иск важат изводите за надлежното прехвърляне на вземането от страна на заемодателя по договора на ищеца. От заключението на вещото лице се установи, че за периода 13.05.2016 г. – 26.08.2016 г. размерът на същата възлиза на 23,28 лева.

Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане н. „А.з.с.н.в.” ЕАД гр. С. от В.М.А. за парична сума в размер на 23,28 лв., представляващо задължение за плащане на лихва за периода за периода 13.05.2016 г. – 26.08.2016 г. върху заета сума по договор за паричен заем № 1161-10126959, сключен на 08.03.2016 г. между „М.К.“ АД и ответника.

Касателно претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД относно претендираното обезщетение за неплатено в срок главно парично задължение на заемателя по договора за паричен заем:

В съответствие с договорната свобода, страните по процесния договор уговорили дължимост от заемателя на обезщетение при забава в плащанията, като това вземане възниква при определени в сделката условия. Установи се, че А. не платил в срок дължимите главница и договорни лихви и в полза на дружеството-заемател възникнало и вземане за обезщетение за забава. От заключението на вещото лице се установи, че за периода 14.05.2016 г. – 21.04.2017 г. размерът на същото възлиза на 22,70 лева. И по отношение на това вземане важат изводите, направени по-горе досежно надлежното му прехвърляне на ищеца.

Предвид горното, съдът счита, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се явява изцяло основателен. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане н. „А.з.с.н.в.” ЕАД гр. С. от В.М.А. за парична сума в размер на 19,95 лв. (съответен на пълния размер на търсената защита по съдебен ред), представляваща обезщетение за неплатено в срок, в периода от 14.05.2016 г. до 21.04.2016 г., главно парично задължение по договор за заем № 1161-10126959, сключен на 08.03.2016 г. между „М.К.“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен рамков договор за цесия от 16.01.2015 година.

По двата иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД относно главните претенции по договора за допълнителни услуги:

Доказа се, че на 08.03.2016 г. между „М.К.“ АД и ответникът В.М.А. бил сключен и договор за допълнителни услуги, подробно описани в приложената тарифа. С подписването му, заемателят по договора за заем се съгласил дружеството да извършва определените услуги срещу плащане на цена, дължима от него на 24 седмични вноски. Доказа се, чрез заключението по изготвената ССЕ, че А. не платил дължимата цена по договора, възлизаща общо на 64,00 лева. Освен това, „М.К.“ АД платило от името на А. и застрахователна премия в размер на 132,00 лв. по договор за застраховка, като последният се задължил да върне същата на части – задължение, което също не изпълнил. И по отношение на двете претенции важат изводите за надлежното прехвърляне на вземането от страна на заемодателя по договора на ищеца.

Поради това, тази претенция чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се явява изцяло основателна, като по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществуват в.н. „А.з.с.н.в.” ЕАД гр. С. от В.А. за: парична сума в размер на 64,00 лв., представляваща дължима сума по договор за допълнителни услуги, сключен на 08.03.2016 г. между „М.К.“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен рамков договор за цесия от 16.01.2015 г. и за парична сума в размер на 132,00 лв., представляваща дължима сума за застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, сключен на 08.03.2016 г. между „М.К.“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен рамков договор за цесия от 16.01.2015 г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми, считано от датата на предявяването на иска – 21.04.2017 г., до окончателното им изплащане.

Касателно претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД относно претендираното обезщетение за неплатено в срок главно парично задължение на заемателя по договора за допълнителни услуги:

В съответствие с договорната свобода, страните по процесния договор за допълнителни услуги уговорили дължимост от заемателя на обезщетение при забава в плащанията, като това вземане възниква при определени в сделката условия. Установи се, че А. не платил в срок дължимата цена за предоставените услуги и на платената застрахователна премия, в следствие на които в полза на дружеството-заемател възникнало и вземане за обезщетение за забава. От заключението на вещото лице се установи, че за периода 14.05.2016 г. – 21.04.2017 г. размерът на същото възлиза на 12,14 лева. И по отношение на това вземане важат изводите, направени по-горе досежно надлежното му прехвърляне на ищеца.

Предвид горното, съдът счита, че и този иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се явява изцяло основателен. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане н. „А.з.с.н.в.” ЕАД гр. С. от В.А. за парична сума в размер на 10,67 лв. (съответен на пълния размер на търсената защита по съдебен ред), представляваща обезщетение за неплатено в срок, в периода от 14.05.2016 г. до 21.04.2016 г., главно парично задължение по договор за допълнителни услуги, сключен на 08.03.2016 г. между „М.К.“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен рамков договор за цесия от 16.01.2015 година.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство, съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лева.

При направеното искане от ищеца, с приложен списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД направените разноски в настоящото исково производство в размер на 525,00 лв. (включващ определеното юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.), както и разноските по заповедното производство, в размер на 75,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.А. с ЕГН **********,*** и „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ........, със седалище: гр. С., адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, че съществува вземане н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД от В.М.А. в размер на 343,24 лв. (триста четиридесет и три лева и 24 стотинки), представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за паричен заем № 1161-10126959, сключен на 08.03.2016 г. между „М.К.“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен рамков договор за цесия от 16.01.2015 г. и приложение № 1 от 10.09.2016 г. към него, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.04.2017 г., до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 146/18.05.2017 г. по ч.гр.д. № 331/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.А. с ЕГН ********** и „А.З.С.Н.В.” ЕАД, гр. С. с ЕИК ........, че съществува вземане н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД от В.М.А., в размер на 23,28 лв. (двадесет и три лева и 28 стотинки), представляващо задължение за плащане на лихва за периода 13.05.2016 г. – 26.08.2016 г. върху заета сума по договор за паричен заем № 1161-10126959, сключен на 08.03.2016 г. между „М.К.“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен рамков договор за цесия от 16.01.2015 г. и приложение № 1 от 10.09.2016 г. към него, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 146/18.05.2017 г. по ч.гр.д. № 331/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.А. с ЕГН ********** и „А.З.С.Н.В.” ЕАД, гр. С. с ЕИК ........, че съществува вземане н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД от В.М.А., в размер на 19,95 лв. (деветнадесет лева и 95 стотинки), представляващо обезщетение за неплатено в срок, в периода от 14.05.2016 г. до 21.04.2016 г., главно парично задължение по договор за паричен заем № 1161-10126959, сключен на 08.03.2016 г. между „М.К.“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен рамков договор за цесия от 16.01.2015 г. и приложение № 1 от 10.09.2016 г. към него, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 146/18.05.2017 г. по ч.гр.д. № 331/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.А. с ЕГН ********** и „А.З.С.Н.В.” ЕАД, гр. С. с ЕИК ........, че съществува вземане н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД от В.М.А., в размер на 64,00 лв. (шестдесет и четири лева), представляващо дължима сума по договор за допълнителни услуги, сключен на 08.03.2016 г. между „М.К.“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен рамков договор за цесия от 16.01.2015 г. и приложение № 1 от 10.09.2016 г. към него, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.04.2017 г., до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 146/18.05.2017 г. по ч.гр.д. № 331/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.А. с ЕГН ********** и „А.З.С.Н.В.” ЕАД, гр. С. с ЕИК ........, че съществува вземане н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД от В.М.А., в размер на 132,00 лв. (сто тридесет и два лева), представляващо дължима сума за платена застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, сключен на 08.03.2016 г. между „М.К.“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен рамков договор за цесия от 16.01.2015 г. и приложение № 1 от 10.09.2016 г. към него, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.04.2017 г., до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 146/18.05.2017 г. по ч.гр.д. № 331/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.А. с ЕГН ********** и „А.З.С.Н.В.” ЕАД, гр. С. с ЕИК ........, че съществува вземане н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД от В.М.А., в размер на 10,67 лв. (десет лева и 67 стотинки), представляващо обезщетение за неплатено в срок, в периода от 14.05.2016 г. до 21.04.2016 г., главно парично задължение по договор за допълнителни услуги, сключен на 08.03.2016 г. между „М.К.“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен рамков договор за цесия от 16.01.2015 г. и приложение № 1 от 10.09.2016 г. към него, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 146/18.05.2017 г. по ч.гр.д. № 331/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПрП, ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД гр. С., разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. (сто лева).

ОСЪЖДА В.М.А. да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД гр. С., направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 525,00 лв. (петстотин двадесет и пет лева).

ОСЪЖДА В.М.А. да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД гр. С., направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 331/2017 г. по описа на ВПРС, в размер на 75,00 лв. (седемдесет и пет лева).

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните, като на ищцовото дружество – чрез пълномощника му – юрисконсулт А.А..

След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр.д. № 331/2017 г. по описа на ВПРС, III-ти състав, ДА СЕ ВЪРНЕ на същия, ведно със заверен препис на настоящото решение.

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: