Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 104 / 12.12.
2017год., гр. Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд,
наказателен състав
На единадесети декември през две
хиляди и седемнадесета година
В публично открито съдебно
заседание, в състав:
Председател: София Радославова
Членове: 1. Нели Батанова
2. Димчо
Луков
Секретар: Даниела Андонова
Прокурор: Орлин Куздов
като разгледа докладваното
от съдия Нели Батанова
ВНАХД № 386 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 313 и следващите от НПК.
С Решение № 101 от 09.11.2017
година по НАХД № 416/2017 Великопреславският
районен съд е признал М.Х.Д., ЕГН ********** за виновен в това, че на 15.10.2017 година, около 10,05 часа, по път
II-
Решението е обжалвано от М.Х.Д. ,
чрез процесуалния му представител. Излагат се доводи, че решението е неправилно
и незаконосъобразно. Счита, че деянието е с явна незначителност и не е
обществено опасно поради малозначителност. Направено е искане за отмяна на
решението и постановяване на ново, с което да бъде оправдан. Жалбата се
поддържа в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Шумен изразява становище, че депозираната жалба е
неоснователна. Счита решението за правилно и законосъобразно. Предлага да бъде
оставено в сила.
Въззивният съд при проверка на решението
по посочените основания и изцяло служебно, съгласно правомощията си по чл. 313
и следващите от НПК, констатира следното:
За да изгради своите правни
изводи относно фактическата обстановка, районния съд е анализирал
доказателствата по делото. Преценявайки ги поотделно и в своята съвкупност е
приел следната фактическа обстановка, която се приема и от настоящия състав:
Обвиняемият М.Х.Д. е с постоянен адрес ***. Същият
придобил и ползвал мотопед „PIAGGIO“, модел „CIAO”, с номер на
преден и заден калник DAT0342292. На
15.10.2017 г., без да е регистрирал мотопеда в ОД на МВР - Шумен, управлявал
същия по път II-74 от гр.
В. Преслав в посока – гр. Търговище – по път II-74 км
5+030 м. Тъй като бил без поставена защитна каска, около 10,05 ч. Д. бил спрян
за проверка от служителите на МВР ****и ****. Те констатирали, че управлявания
от Д. мотопед нямал поставена регистрационна табела на определеното за това
място и Д. не представил документи за него. При извършената служебна проверка в
сектор „Пътна полиция” на МВР била установена липсата на регистрация на
двуколесното моторно превозно средство.
Така възприетата фактическа обстановка се установява и подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум
към него, актове за установяване на административно нарушение, справка за
нарушител, докладна записка, справка за съдимост.
От изготвената и приобщена автотехническа експетиза се установява, че процесното МПС
представлява мотопед „PIAGGIO“, модел „CIAO”, произведен
от Piaggio
And Vespa, Via
Antonio Cecchi 6 16129 Genova Italy, с номер на преден и заден калник DAT0342292. Посоченият номер на преден и
заден калник не е номер на рама, а най вероятно номенклатура, сериен номер или
продуктов номер. Процесният мотопед не попада в никоя от хипотезите на чл.1,
ал.4 от Наредба № І-45 от 24 март 2000 год. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства, поради което подлежи на регистрация от звената „Пътна полиция“ при СДВР и областните дирекции на МВР по
постоянен адрес на собственика.
От обективна страна съдът е
приел, че се касае за управление на двуколесно моторно превозно средство, с
неустановена собственост, което не е регистрирано по надлежния ред.
От субективна страна съдът е
приел, че
деянието е извършено при наличие на пряк умисъл, като деецът е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното престъпление и е целял настъпването
на вредоносния резултат.
В
резултат на този анализ и събрани доказателства съдът е приел, че М.Х.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.345 ал.2 във вр.с ал.1 от НК.
Съдът е обсъдил възможността за
приложение на чл. 78-а от НК. За това престъпление закона предвижда наказание лишаване
от свобода до една година глоба от 500 лв. до 1 000 лв. Чл. 78-а от НК
предвижда възможност за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание в случаите, когато за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до 3 години или друго по-леко наказание, когато е
умишлено, при наличието на следните предпоставки - деецът да не е осъждан за
престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на този раздел. С деянието няма причинени имуществени вреди. В
разглеждания казус са налице изискуемите се предпоставки. Поради което и
Районния съд е признал обвиняемия за виновен в извършването на посоченото деяние и
го е освободил от наказателна
отговорност. Съдът му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 лева. Произнесъл се е и по направените
разноски по делото.
По
отношение на жалбата: Излагат се доводи, че решението
е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че деянието е с явна незначителност и
не е обществено опасно поради малозначителност. Направено е искане за отмяна на
решението и постановяване на ново, с което да бъде оправдан.
Оплакването
е неоснователно.
Съгласно чл. 378, ал.3 от НПК
съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в
постановлението. Когато установи нови фактически положения той прекратява
съдебното производство и връща делото на прокурора. В случая първоинстанционния
съд е разгледал делото в рамките на фактическите положения приети в
постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. В съдебно заседание не са
разпитвани свидетелите като показанията на разпитаните в досъдебното
производство са приобщени. Приобщена е и автотехническата експертиза, която страните са приели за пълна, ясна и
обоснована. Приети са и останалите материали и доказателства по досъдебното
производство. Т.е. установени са същите
обстоятелства посочени и в постановлението за освобождаване от наказателна
отговорност. Или в разглеждания казус не са установени нови фактически положения,
които да са основание за прекратяване на делото и връщането му на прокурора.
Не са налице и предпоставките за
оправдаване на обвиняемия. Великопреславският
районен съд е събрал всички относими към предмета на доказване доказателства.
Направил е анализ на тези доказателства. Събраните по делото доказателства са
обсъдени поединично и в своята съвкупност. Съпоставил ги е поотделно и в съвкупност със всички доказателства по
делото. Първоинстканционният съд е дал отговор и на поставения от защитата
въпрос относно налице ли е малозначителност на деянието, тъй като този въпрос
не се поставя за първи път във въззивното производство. Следва да се отбележи,
че изложените доводи от районния съд напълно се споделят. Обстоятелството, че
физическите характеристики на процесното двуколестно МПС в сравнение с други превозни средства са от
по-нисък клас и мощност не прави деянието нито несъставомерно, нито
малозначително. Вредоносния резултат при пътнотранспорно произшествие не е
еднозначен и предвидим, тъй като са възможни различни хипотези със участващи
лица и превозни средства и не може априори да се определи тяхната тежест и
резултатност. И това е и отговора на
въпроса на защитата – „защо законодателя е включил мотопеда в режима на
регистрация“ – защото предвиждане и оценка на бъдещ евентуален вредоносен резултат
от ПТП и евентуалното
причиняване на неимуществени и имуществени вреди не е възможно.
Малозначителността
не може да намери приложение и поради няколко други причини. На първо място
поради вида на определения режим. Предвидения законодателен режим е
регистрационен, а не уведомителен. И
това е така, тъй като с този ред е предвидена възможност за установяване на
техническата пригодност на пътните превозни средства. Прави се проверка на
произхода, на платени данъци и такси, наличие на “ гражданска отговорност„ и др.
Това са основани елементи, които касаят не само гражданския оборот, но и сигурността на ППС и
хората, както и безопасността на движението по пътищата. На второ място,
обстоятелството че Д. е установен на
пътен участък с ненатоварен трафик, без да е возил друг човек с него не прави
деянието нито с незначителна обществена опасност нито отпада противоправността
на извършеното. Ниска степен на обществена опасност на
обвиняемия, неговата възраст и мотиви за извършване на деянието –
придвижване между близко разположени населени места с цел полагане на грижа за
възрастен човек, касаят обстоятелства, които както
правилно първоинстанционния съд е посочил, следва да се преценяват при решаването на въпроса за размера на
наказанието, а не като такива, изключващи наказателната, респ. административнонаказателната
отговорност. Още повече, че разпоредбата на чл. 345, ал.2 от НК е
предвидена като санкционна норма по отношение на лице, което управлява МПС,
което не е регистрирано по съответния ред, а в разглеждания казус е установено
освен това обстоятелство и още допуснати от Д. нарушения: същият е бил без
поставена защитна каска, управлявания мотопед е бил без поставени на
съответните места регистрационни табели, Д. не е притежавал и не е представил
документи за придобиването на мотопеда. И нещо, което е най важно и което само
по себе си, дори и без останалите нарушения, изключва молозначителността - същият е управлявал мотопеда без свидетелство
за управление на МПС.
Материалният закон правилно е приложен. Този извод изцяло се споделя.
Поради което и искането на обвиняемия за отмяна на осъдителното решение и
постановяване на ново – оправдателно, е неоснователно. Решението е обосновано и
законосъобразно.
Правилно и
законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 78-а от НК. Налице са
законовите предпоставки за това. За престъплението по чл.345 ал.2 във вр.с ал.1 от НК
закона предвижда наказание лишаване от свобода до една година глоба от 500 лв. до
1 000 лв. Съгласно чл. 78а, ал.5 от НК когато е предвидено само
наказание глоба или глоба и по леко наказание административното наказание не
може да надвишава размера на тази глоба. В случая наказанието глоба не е
предвидено като самостоятелно наказание или наред с по-леко наказание поради
което този текст е неприложим. Глобата е наложена в размер на 1000 лева.
Наложеното административно наказание глоба е определено на минимално
предвиденото. Поради което не е възможно и неговото по нататъшно намаляване.
Ето защо въззивната жалба се
явява неоснователна. Поради което и ще следва решението да се потвърди.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 101
от 09.11.2017 год. постановено по НАХД № 416/2017 г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав.
Решението да се съобщи на
страните.
Решението е окончателно.
Председател : Членове: 1.
2.