Р Е Ш Е Н И Е

06.11.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 03 (трети) октомври Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 228 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от К.Г.З. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №26-19/11.05.2017 г., издадено от Началник отдел РК-Централен Дунав гр.Русе към ГД“РК“ при ИАРА със седалище гр.Бургас.

В жалбата се съдържат доводи за неправилност на наказателното постановление като издадено при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението. В представената писмена защита се доразвива изложеното в жалбата и се сочат и допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява представлява се от редовно упълномощен защитник. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата, като я допълва с изводи за извършени от административноназващия орган и съществени процесуални нарушения при описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата които го подкрепят, сочи гласни доказателства и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна изпраща представител - Началник отдел РК-Централен Дунав гр.Русе, които поддържа НП и моли същото да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: На 29.04.2017 г. служителят на ИАРА Отдел“РК-Централен Дунав“-***- свидетеля С.И., извършил проверка на яз.“Тича“ в района на Кьолменски ръкав, посока ***, обл.***. Проверката започнала около 05.30 -06.00 часа. Съдействие му оказвали служители на ДГС –Преслав – П.Р. и С.Д.. След като приближили със служебния автомобил на ДГС-Преслав до брега, свидетелите И. и Р. започнали да наблюдават с бинокъл язовира, като се прикривали зад храстовидната растителност. Видели как жалбоподателя, който бил навлязъл във водите на язовира, извадил рибарска мрежа от водата. След като разбрал, че го наблюдават той прибрал мрежата в раницата си и се отправил към свидетелите И. и Р.. Жалбоподателят, който бил обут с гумени ботуши и още мокър, обяснил, че е намерил мрежата и решил да я прибере. Доброволно извадил мрежата от раницата си и я предал на св.И.. Служителят на ИАРА му разяснил административната отговорност за установеното нарушение, при което З. заявил че си тръгва и напуснал местопроизшествието пеш, като оставил мотопеда си на брега. За да установи самоличността на нарушителя св.И. поискал съдействие от РУ-В.Преслав. След като била установена с помощта на служителите на реда самоличността на нарушителя, същият бил призован за съставяне на АУАН.

За установеното нарушение по чл.32, ал.1 от ЗРА свидетелят С.И. съставил на жалбоподателя АУАН №В 0012224/14.05.2017 г. Въз основа на съставеният акт било издадено обжалваното Наказателно постановление №26-19/11.05.2017 г., издадено от Началник отдел РК-Централен Дунав гр.Русе към ГД“РК“ при ИАРА, с което за извършено административно нарушение по чл.32, ал.1 от ЗРА и на основание чл.70, ал.1 от ЗРА на жалбоподателя било наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500.00 лв. Постановено е и отнемане в полза на държавата на средството за извършване на нарушението.

Горната фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства.

Показанията на разпитаните като свидетели служителя на ИАРА С.И. и служителя на ДГС-В.Преслав П.р., осъществили процесната проверка, са логични и безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото и писмените доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра. Показанията на св. С.И. и Петър Р. са последователни и взаимно допълващи се, не са налице противоречия между тях, поради което съдът ги възприема изцяло. Същите са незаинтересовани от изхода на делото.

Показанията на останалите разпитани по делото свидетели, които не са очевидци, косвено подкрепят кредитираните свидетелски показания.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити, нарушението е описано пълно, посочени са нарушената и санкционната норма, индивидуализиран е нарушителя. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя и същият е разбрал за какво точно нарушение е санкциониран още към момента на съставяне на АУАН, като както се установи и в съдебно своевременно е организирал и защитата си срещу обжалваното НП.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.91 от ЗРА и съгласно Заповед №РД 09-25/21.01.2014 г. на министъра на ЗХ.

В АУАН и НП са посочени времето и мястото на осъществяване на нарушението, за които обстоятелства писмените документи кореспондират, както помежду си, така и с показанията на свидетелите, поради което съдът намира че възраженията на защитата в тази насока са неоснователни.

По силата на чл. 32, ал.1 и ал.2 от ЗРА /чието систематично място в нормативния акт е в раздел ІІ "Мерки и дейности по опазване на рибните ресурси"/ временните забрани за стопански и любителски риболов във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 или отделни зони от тях за опазване на популациите от риба и от други водни организми се определят от министъра на земеделието и храните, съгласувано с министъра на околната среда и водите. Относима в настоящия случай е визираната в наказателното постановление Заповед № РД 09-360/13.04.2017 г. на Министъра на земеделието и храните, която е оповестена в интернет сайта на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и същата по силата на чл. 65 от АПК създава права и задължения за неопределен брой лица. На осн. чл. 66 от АПК общите административни актове се оповестяват чрез средствата за масова информация или по друг подходящ начин. В случая заповедта на министъра е публично обявена на информационния сайт на ИАРА и достъпна за всички лица, заинтересовани като практикуващи риболов и респективно - задължени да спазват закона, уреждащ тази материя. Съгласно тази заповед в р. І е въведена забрана за улов на риба през периода на нейното размножаване в рибностопанските обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗРА /естествени води и водни обекти, изкуствени водни обекти - язовири, бентове и изравнители и др./, като в т. 4 е фиксиран периодът на пролетно - лятно размножаване на рибите в рибностопанските обекти с посочена надморска височина. Забраната е от 18.04.2017 г. до 02.06.2017 г. за рибностопански обекти с надморска височина до 500 м. и от 01.05.2017 г. до 15.06.2017 г. в тези обекти с надморска височина от 500 м. до 1500 м. Независимо от обстоятелството, че в наказателното постановление не е указана в конкретика надморската височина на яз. "Тича" /за която има достатъчно публична информация/, процесният риболов е извършен на 29.04.2017 г. и попада във времевия обхват на първия посочен период и липсата на изрично посочване в обстоятелствата при извършване на нарушението че яз.Тича е обект с надморска височина под 500 м не е съществено процесуално нарушение.

От показанията на разпитаните свидетели актосъставителя св.И. и свидетеля по акта св.Р. безпротиворечиво се установява, че са извършвали проверка като са наблюдавали язовира, включително и с бинокли продължително време и са видели как жалбоподателят е извадил хрилна мрежа от язовира. В подкрепя на техните показания за извършване на проверка са показанията на свидетелите Д., М. и П.. Жалбоподателят е разбрал че е наблюдаван от служителите на ИАРА и това е била причината да извади мрежата от водата и сам да се насочи към тях. След като се приближил нарушителя сам извадил от раницата, която носел и извадил празна мокра хрилна мрежа и я предал доброволно. По смисъла на §1, т.26 от ДР на ЗРА

"Риболов" е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. Фактът, че няма уловена риба не изключва извършването от жалбоподателя на горното нарушение. З. е отишъл рано сутринта с мотопед, обут в рибарски ботуши с раница до брега на язовира. И според настоящият състав, само въпрос на време е било той да улови риба и това не се е случило поради намесата на служителите на ИАРА и на ДГС-Преслав, които са предотвратили улова. Не може жалбоподателят да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Непосочване на вида на уловената риба не е съществено процесуално нарушение, което да е попречило на жалбоподателя да организира защитата си, т.к видно от Заповед № РД 09-360/13.04.2017 г. на Министъра на земеделието и храните, същата се отнася за пролетно –лятно размножаващите се риби в рибностопанските обекти на страната. Този извод съдът прави както от датата на издаването й, така и от отразените в същата периоди. За останалите посочени в заповедта видове риба е видно, че същите не обитават водни обекти различни от посочените р.Дунав и Черно море. Представеното от защитата доказателство, че на същият ден жалбоподателят е брал билки не оборва установеното от административнонаказващия орган деяние.

Предвид изложеното, съдът счита възраженията на жалбоподателя за недоказаност на действия по извършване на риболов, за неоснователно, като правилно е бил санкциониран жалбоподателя с предвиденото административно наказание. За това нарушение законодателя е предвидил размер на глобата от 1500 лв. до 3000 лв., като в случая АНО е наложил законосъобразно минимално наказание в размер на 1500 лв., с което са спазени изискванията на чл. 27 и чл. 12 от ЗАНН, предвид тежестта на нарушението и личността на нарушителя.

В конкретния случай не са налице предпоставките на т.нар "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и чл. 93, т.9 от НПК, като в този смисъл е достатъчно да се отбележи, че осъщественото от жалбодателя административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушение от този вид, като при установяването му нарушителят е демонстрирал в значителна степен незачитане на установените правила и норми относно въведения ред за ползването и опазването на рибните ресурси.

Правилно и съгласно чл. 90, ал.1 от ЗРА, административнонаказващият орган е постановил отнемане в полза на държавата на иззетата 1 бр.хрилна мрежа с обща дължина 20 м, т.к независимо от собствеността уредите и средствата, послужили за улов на риба и други водни организми в нарушение на ЗРА се отнемат в полза на дръжавата.

Ето защо, съдът счита че процесното Наказателно постановление №26-19/11.05.2017 г.,, издадено от Началник отдел РК-Централен Дунав гр.Русе към ГД“РК“ при ИАРА е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №26-19/11.05.2017 г.,, издадено от Началник отдел РК-Централен Дунав гр.Русе към ГД“РК“ при ИАРА със седалище гр.Бургас, с което на К.Г.З. с ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл.32, ал.1 от ЗРА и на основание чл.70, ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/ и с което на осн.чл.90, ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата на 1 бр.хрилна мрежа с обща дължина 20 м.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. *** по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: