Решение по Наказателно дело 231/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ .......

23.11.2017г., гр.Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав, Първи състав

На двадесет и четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: М. Марков

Секретар: М.Ахмедова

Като разгледа докладваното от Председателя

Административно-наказателно дело № 231 по описа за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 17-0323-000271 от 16.05.2017г., издадено от Началника на РУ-Велики Преслав на А.Д.Д. с ЕГН **********:

1. За нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП, на основание чл.179, ал.2, пр.1-во от ЗДП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева;

2. За нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 150,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца.

Жалбоподателят оспорва констатациите в акта и наказателното постановление. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното НП. Претендира се неговата отмяна като постановено в нарушение на закона, със законните за това последици. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неоснователно. Същият отново оспорва фактическите констатации в акта и наказателното постановление, като твърди, че наказващият орган не се е съобразил с всички обстоятелства. Иска от съда, или да се отмени наказателното постановление, или алтернативно наказанията да бъдат намалени.

Административнонаказващият орган, призован на основание чл.61, ал.1 от ЗАНН не изпраща процесуален представител, като в придружителното писмо изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствия и да бъде потвърдено наложеното наказание на водача.

За Районна прокуратура – Велики Преслав, редовно уведомени, с оглед чл.62 от ЗАНН не се явява представител.

Съдът намира, че жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Същата отговаря на изискванията на 84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 23.04.2017г., рано сутринта полицейски служители от гр.Велики Преслав, били изпратени в с.Драгоево, във връзка със станало ПТП. При извършената проверка, било установено, че водачът А.Д.Д., около 04:55 часа, при управление на собствения си л.а. „Ауди А3“, излязъл извън пътното платно, изгубил контрол над автомобила и се ударил в крайпътна ограда. След това с автомобила напуснал ПТП и се прибрал в дома си. Служителите на полицията установили тези обстоятелства на място, като водачът им оказал съдействие. Посочил, че се уплашил и за това напуснал произшествието. По-късно бил съставен АУАН, като нарушителят дал същите обяснения. По оградата имало незначителни щети, които били възстановени

В съдебно заседание е разпитан актосъставителят – М.Д. и свидетелите вписани в АУАН, които са установили нарушенията: М.М. и З.З.. Същите разказват за констатираните нарушения. Посочват, че са получили съдействие от жалбоподателя и е имало незначителни щети.

Жалбоподателят Д. е правоспособен водач на МПС. От страна на жалбоподателя е разпитана св.С.Д., собственик на ударената ограда. Същата дава показания, че щетите са възстановени непосредствено след произшествието от А.. Въз основа на посочения АУАН, Началника на РУП-Велики Преслав, издал процесното наказателно постановление.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

Изложената фактическа обстановка, за която по същество не се спори, се установява от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, както и от събраните по делото писмени доказателства. Съдът не намира основания да не кредитира показанията на полицейските служители, както и посоченото в АУАН, във връзка с чл.189, ал.2 от ЗДП. Съдът намира за достоверни и всички останали събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че в хода на административнонаказателното производството, по конкретно при издаване на наказателното постановление в частта му за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до неговата отмяна. Правните съображения за това са следните:

На първо място, съдът приема, че не е налице нарушение по смисъла на ЗАНН, а е налице случайно деяние по смисъла на чл.11 от ЗАНН, във вр. с чл.15 от НК. В тази връзка наказателното постановление е издадено при непълно изясняване на обстоятелствата предмет на производството. Не е установено както от актосъставителя, така и от наказващия орган, каква е била скоростта на движение на автомобила, за да се приеме, че същата е несъобразена. Безспорно е, че към момента на деянието са били налице форсмажорни обстоятелства и скоростта е била трудно установима, но това е следвало да бъде взето предвид при издаване на постановлението. Не може да се направи преценка, дали жалбоподателят не се е поставил сам в невъзможност да реагира и избегне настъпването на ПТП. Не е посочено, дали водачът е могъл да предвиди и предотврати настъпването на ПТП. В този смисъл съдът намира, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.11 от ЗАНН, във вр. с чл.15 от НК.

В тази връзка, преди да издаде наказателното постановление, наказващият орган е следвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по нарушението, както и да събере доказателства относно обстоятелствата по преписката. Лицето е било привлечено към административна отговорност за това нарушение и е било наказано, без да е била доказана по несъмнен начин неговата вина – умисъл или непредпазливост, или пък изобщо липсата на такава. Прието е, че щом се е стигнало до ПТП, скоростта винаги е несъобразена. В конкретният случай е възможно жалбоподателят да се е движел със съобразена скорост, но други фактори, да са довели до настъпването на ПТП.

При тези обстоятелства наказателното постановление в тази му част, за посоченото нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Съдът в настоящия състав намира, че при така установената фактическа обстановка наказателното постановление следва да бъде частично изменено по отношение на наложеното наказание по второто нарушение.

За нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДП, съдът намира, че същото е извършено от жалбоподателя. Налице е ПТП и независимо как е настъпило, водачът е следвало да уведоми органите на Министерството на вътрешните работи и да не напуска местопроизшествието.

При индивидуализацията на наказанието, административнонаказващият орган не е посочил основанията си, за да го наложи в размер около средния предвиден от закона. В чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП /в сила към датата на деянието/ се предвижда глоба в размер от 50 до 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС от 1 до 6 месеца. По преписката, не са налице доказателства за имотното състояние на нарушителя. Не е обсъдена и тежестта на нарушението. По изложените съображения, съдът намира, че справедливо и съответно на извършеното нарушение, съгласно наличните данни в кориците на делото ще бъде административното наказание да бъде намалено в размер на минимума предвиден от закона по време на извършване на нарушението. В този смисъл, следва да се измени наложеното от административнонаказващия орган административно наказание за това нарушение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.1-во и 2-ро от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0323-000271 от 16.05.2017г., издадено от Началника на РУ-Велики Преслав на А.Д.Д. с ЕГН **********, в частта му, с която за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП, на основание чл.179, ал.2, пр.1-во от ЗДП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева;

ИЗМЕНЯ, Наказателно постановление № 17-0323-000271 от 16.05.2017г., издадено от Началника на РУ-Велики Преслав на А.Д.Д. с ЕГН

********** в частта му, с която за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 150,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание “глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 /един/ месец.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено

ПРЕДСЕДАТЕЛ: