Р Е Ш Е Н И Е
№ .......
23.11.2017г., гр.Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд –
Велики Преслав, Първи състав
На двадесет и
четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
Председател: М. Марков
Секретар:
М.Ахмедова
Като разгледа
докладваното от Председателя
Административно-наказателно
дело № 232 по описа за 2017г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 16-0323-000702
от 30.12.2017г., издадено от началника на РУ”Полиция” - гр.Велики Преслав на Х.В.Б.
с ЕГН **********, за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДП е наложена глоба в
размер на 200 лв., на основание чл.177, ал.1, т.4, предл.1-во от ЗДП.
Жалбоподателят оспорва
констатациите в акта и наказателното постановление. В жалбата се излагат доводи
за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното НП. Претендира се неговата
отмяна като постановено в нарушение на закона, със законните за това последици.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като чрез процесуален
представител писмено моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неоснователно. Същият отново оспорва фактическите констатации в акта и наказателното постановление, като твърди, че наказващият
орган не се е съобразил с всички обстоятелства. Иска от съда да се отмени наказателното
постановление, алтернативно да се намали наложената глоба.
Административнонаказващият
орган, призован на основание чл.61, ал.1 от ЗАНН не изпраща процесуален
представител, като в придружителното писмо
изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствия и
да бъде потвърдено наложеното наказание на водача.
За Районна прокуратура –
Велики Преслав, редовно уведомени, с оглед чл.62 от ЗАНН не се явява
представител.
Съдът намира, че жалбата е
била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Същата отговаря на изискванията на 84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от
НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Съдът,
след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение № 417 от 21.07.2016 год., жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.177, ал.1, т.4, предл.1-во от ЗДП от Закона за движението по
пътищата – ЗДП,
/действащ към датата на деянието/ - за управление на 21.07.2016 год. на моторно
превозно средство – л.а. „Сеат Инка“, спрян от движение на 11.07.2016г.
В съдебно заседание е разпитан
актосъставителят – М.З.Д., както и свидетелят по акта М.М.В. и М.С.С. Същите разказват
за констатираното нарушение. Посочват, че докато са изпълнявали служебните си
задължения като служители на РУ-В.Преслав, в с.Златар са спрели за проверка
посочения автомобил. Установили са, че водача е неправоспособен и моторното
превозно средство – л.а. „Сеат Инка“ е спряно от движение на 11.07.2016г.
По-късно след съставянето на АУАН, разбрали, че л.а. бил пуснат в движение на
25.07.2016г.
Жалбоподателят прави възражение в хода на производството,
че не е знаел, че автомобилът не е бил в движение и е трябвало спешно да пътува
до гр.Варна.
Описаната фактическа обстановка се
установява от приетите по делото писмени доказателства, както и гласните
такива.
При приетата за установена фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Съдът
приема, че безспорно са установени извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Посоченото нарушение е формално
и е установено с приложените писмени и гласни доказателства.
При така изяснените обстоятелства, съдът
намира, че правилно жалбоподателят е бил санкциониран за посоченото нарушение и
му е наложено наказание „глоба”. В този смисъл, съдът е на мнение, че наказателното
постановление, следва да бъде потвърдено. Наложената
глоба е в среден размер, съгласно закона, който е действал към датата на
деянието.
Предвид направеното искане за налягане
на глоба в минимален размер, същото е неоснователно. С оглед наличните данни по
преписката, за съставени на жалбоподателя 54 броя АУАН, 51 броя НП, 16 броя
фишове и постановени 3 бр. присъди,
съдът само може да констатира, че наказанието е занижено и е следвало да бъде
наложено в максимален размер.
Водим от горното и
на основание чл.63, ал.1,
предл. 1-ро от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0323-000702
от 30.12.2016г., издадено от началника на РУ”Полиция” - гр.Велики Преслав на Х.В.Б.
с ЕГН **********, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДП е наложена
глоба в размер на 200 лв., на основание чл.177, ал.1, т.4, предл.1-во от ЗДП.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд на основанията
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс в
14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: