Р Е Ш Е Н И Е

 

  № .......                            

 23.11.2017г., гр.Велики Преслав

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд – Велики Преслав,  Първи състав

На двадесет и четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

Председател: М. Марков

Секретар:  М.Ахмедова

Като разгледа докладваното от Председателя

Административно-наказателно дело № 232 по описа за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 16-0323-000702 от 30.12.2017г., издадено от началника на РУ”Полиция” - гр.Велики Преслав на Х.В.Б. с ЕГН **********, за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лв., на основание чл.177, ал.1, т.4, предл.1-во от ЗДП.

Жалбоподателят оспорва констатациите в акта и наказателното постановление. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното НП. Претендира се неговата отмяна като постановено в нарушение на закона, със законните за това последици. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като чрез процесуален представител писмено моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неоснователно. Същият отново оспорва фактическите констатации в акта и наказателното постановление, като твърди, че наказващият орган не се е съобразил с всички обстоятелства. Иска от съда да се отмени наказателното постановление, алтернативно да се намали наложената глоба.

Административнонаказващият орган, призован на основание чл.61, ал.1 от ЗАНН не изпраща процесуален представител, като в придружителното писмо  изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствия и да бъде потвърдено наложеното наказание на водача.

За Районна прокуратура – Велики Преслав, редовно уведомени, с оглед чл.62 от ЗАНН не се явява представител.

Съдът намира, че жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.  Същата отговаря на изискванията на 84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 417 от 21.07.2016 год., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.177, ал.1, т.4, предл.1-во от ЗДП от Закона за движението по пътищата – ЗДП, /действащ към датата на деянието/ - за управление на 21.07.2016 год. на моторно превозно средство – л.а. „Сеат Инка“, спрян от движение на 11.07.2016г. 

В съдебно заседание е разпитан актосъставителят – М.З.Д., както и свидетелят по акта М.М.В. и М.С.С. Същите разказват за констатираното нарушение. Посочват, че докато са изпълнявали служебните си задължения като служители на РУ-В.Преслав, в с.Златар са спрели за проверка посочения автомобил. Установили са, че водача е неправоспособен и моторното превозно средство – л.а. „Сеат Инка“ е спряно от движение на 11.07.2016г. По-късно след съставянето на АУАН, разбрали, че л.а. бил пуснат в движение на 25.07.2016г.

Жалбоподателят прави възражение в хода на производството, че не е знаел, че автомобилът не е бил в движение и е трябвало спешно да пътува до гр.Варна.

Описаната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и гласните такива.

При приетата за установена фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Съдът приема, че безспорно са установени извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.  При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посоченото нарушение е формално и е установено с приложените писмени и гласни доказателства.

  При така изяснените обстоятелства, съдът намира, че правилно жалбоподателят е бил санкциониран за посоченото нарушение и му е наложено наказание „глоба”. В този смисъл, съдът е на мнение, че наказателното постановление, следва да бъде потвърдено. Наложената глоба е в среден размер, съгласно закона, който е действал към датата на деянието.

Предвид направеното искане за налягане на глоба в минимален размер, същото е неоснователно. С оглед наличните данни по преписката, за съставени на жалбоподателя 54 броя АУАН, 51 броя НП, 16 броя фишове  и постановени 3 бр. присъди, съдът само може да констатира, че наказанието е занижено и е следвало да бъде наложено в максимален размер.

Водим от горното  и  на  основание  чл.63, ал.1,  предл. 1-ро от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0323-000702 от 30.12.2016г., издадено от началника на РУ”Полиция” - гр.Велики Преслав на Х.В.Б. с ЕГН **********, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лв., на основание чл.177, ал.1, т.4, предл.1-во от ЗДП.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс  в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е  изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: