Р Е Ш Е Н И Е

13.11.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд трети състав

На 12 (дванадесети) октомври Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

НАХ дело номер 270 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от М.М.Б. срещу наказателно постановление № Ш-10-СИР 13/12.04.2017 г., издадено от Началника на Регионална д.з.н.с. ***.

В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Оспорват се констатациите в атакуваното наказателно постановление. Излага се, че предписанията не били насочени индивидуално към жалбоподателя в качеството му на *** и отделно, че последният възложил изпълнението на функциите си по ЗУТ на свой заместник-кмет. Сочи, че цитираната в наказателното постановление от административнонаказващият орган като нарушена разпоредба е напълно неотносима. Освен това, в качеството си кмет, Б. не бил длъжностно лице от общинската администрация, за да му се изискват документи и данни. Предвид изложеното се иска наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа жалбата.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, счита, че извършеното нарушение и неговото авторство са установени, и моли съда наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка е, че на 21.11.2016 г. З.С.З. – инспектор в Регионален отдел „Национален строителен контрол“ при РДНСК – Североизточен район, съставил акт за установяване на административно нарушение № Ш-10/21.11.2016 г. срещу М.М.Б. с ЕГН **********, в качеството му на *****, за това, че „До 18.10.2016 г. не е изпълнил писмени разпореждания на Регионален отдел „Национален строителен контрол“ – Шумен като контролен орган, дадени му с разпоредително писмо изх. № В-597-00-259/29.09.2016 г., с което нарушил чл. 221, ал. 4 от ЗУТ, осъществявайки състава на административно нарушение по чл. 232, ал. 5, т. 1, пр. 1 от ЗУТ”. Актът е подписан от жалбоподателя на 15.12.2016 година. На 20.12.2016 г. подал писмени възражения срещу акта по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН с основното съдържание на тези, направени и в жалбата срещу наказателното постановление, с искане за извършване на разследване на спорните обстоятелства – по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № Ш-10-СИР-13/12.04.2017 г., от К.Н.М. – изпълняващ длъжността Началник на Регионална д.з.н.с. ***, с което на М.М.Б. е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лв., на осн. чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, за това, че „Във функциите си на длъжностно лице – ***** не е изпълнил писмени разпореждания на Регионален отдел „Национален строителен контрол“ – Шумен като контролен орган, дадени му с разпоредително писмо изх. № В-597-00-259/29.09.2016 г., до 18.10.2016 г., с което нарушил чл. 221, ал. 4 от ЗУТ и осъществил състава на чл. 232, ал. 5, т. 1, предл. 1 от ЗУТ.”.

Жалбоподателят оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на В.Т. (свидетел по акта), заповед № 1525/06.11.2015 г. на *****, писмо изх. № В-597-00-259/29.09.2016 г., обратна разписка за връчване на 12.10.2016 г., сигнално писмо вх. № В-597-00-750/19.09.2016 г., прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

М.М.Б. изпълнява длъжността *****. Въз основа на получено на 19.09.2016 г. в РДНСК сигнално писмо от лицето Е.Ф.Г., с писмо изх. № В-597-00-259/29.09.2016 г., изпратено от регионалният отдел до Община Върбица на 04.10.2016 г., получено в Общинска адмистрация Върбица на 12.10.2016 г., е разпоредено в 3-дневен срок от получаване на писмото да бъдат изпратени трите имена, ЕГН, длъжност и постоянен адрес на виновното длъжностно лице, неизпълнило задълженията си, ведно с образуваната преписка по издаване на скица на лицето Е.Г..

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно легитимирано лице имащо правосубектност и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 221, ал. 4 от ЗУТ. Съгласно цитираната норма, заповедите, предписанията и нарежданията на органите на Дирекцията за национален строителен контрол, издадени в рамките на тяхната компетентност, са задължителни за лицата, за които се отнасят. Административнонаказващият орган се позовал на разпоредбата на чл. 232, ал. 5, т. 1, пр. 1 от ЗУТ като основание за налагане на наказанието. Според последната, обаче, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което не изпълни писмено нареждане на контролен орган, издадено в рамките на неговата компетентност или на лицето, упражняващо строителен надзор, да спре, да премахне, да възстанови или да поправи строежи или части от строежи. Според съда, в настоящия случай цитираната норма е неотносима към отговорността на Б., както относно качеството му на ***, така и по отношение на посоченото като съставомерно негово бездействие. В случая, с наказателното постановление е вменено като съставомерно поведение, подведено незаконосъобразно само под част от хипотезата на чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ – относно неизпълнение на писмено нареждане на контролен орган, без съобразяване на другия кумулативно въведен обективен елемент на нарушението – това нареждане да е дадено за спиране, премахване, възстановяване или поправяне на строежи или части от строежи. уредена да се съобрази. Отделно, в самото писмено нареждане, дадено с писмо изх. № В-597-00-259/29.09.2016 г., като адресат на изпълнението е посочена Община Върбица, а не което и да е нейно длъжностно лице или орган. Ето защо, съдът приема за недоказано по делото, че чрез бездействието, посочено в обстоятелствената част на наказателното постановление, жалбоподателят – Кметът на Община Върбица извършил административно нарушение по чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ.

Предвид горепосочените нарушения на материалния закон, съдът приема, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като постановено в нарушение на материалния закон.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО наказателно постановление № Ш-10-СИР-13/12.04.2017 г., издадено от К.Н.М. – изпълняващ длъжността Началник на Регионална д.з.н.с. ***, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № Ш-10/21.11.2017 г., съставен от З.С.З. – инспектор в Регионален отдел „Национален строителен контрол“ – Шумен при РДНСК – Североизточен район, с което на М.М.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на *****, обл. Шумен, за нарушение по чл. 232, ал. 5, т. 1 от Закона за устройство на територията, е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева).

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: