Р Е Ш Е Н И Е

 

14.11.2017 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                   Година 2017                 Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                 трети състав

На 12 (дванадесети) октомври                                                   Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                 Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

административнонаказателно дело номер 278 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Х.М.Е. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 26-21/19.06.2017 г., издадено от Началник-отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол” на И.а.п.р.и а.

            В жалбата се излага, че с наказателното постановление, на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение по Закона за рибарството и аквакултурите. В същността на обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление спрямо прилагането на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е извършено, като в хода на административно-наказателното производство не са събрани достатъчно доказателства в тази насока. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата. Допълва същата, като счита, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

            Законният представител на въззиваемата страна счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

            Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 08.06.2017 г. С.С. Ю. – главен инспектор в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр. Русе, съставил акт за установяване на административно нарушение № В 0012464/08.06.2017 г. срещу Х.М.Е. с ЕГН ********** ***, за това, че „на 08.06.2017 г., около 04,40 ч извършва стопански риболов във водите на яз. „Тича”, в района на с. Маломир – „Змийски” остров – воден обект, различен от р. Дунав и Черно море, без издадено разрешително за стопански риболов и придобито право за усвояване  на рибен ресурс в яз. „Тича” през 2017 г., при което използва 4 бр. хрилни мрежи с дължина 240 м, потопени във водата, в работно положение, за да улови риба – 3 кг каракуда (обявена от нарушителя). Описаното е стопански риболов и административно нарушение по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА.”. При съставянето на акта е иззета риба, от която: 3 кг каракуда, 2 кг. шаран и 1 кг сом, и риболовни уреди, средства и приспособления, с които е извършено нарушението: 4 бр. хрилни мрежи, с обща дължина 240 м, 1 бр. гумена лодка, зелена на цвят „Колибри“, 2 бр. гребла, 1 бр. електромотор „HASШРС”.

            На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 26-21/19.06.2017 г., с което на Х.Е. е наложено следното административно наказание – глоба в размер на 1500 лв., на осн. чл. 56, ал. 1 от ЗРА, за това, че „на 08.06.2017 г. около 04,40 ч, извършва стопански риболов (по смисъла на § 1, т. 28 от ДР на ЗРА) във водите на яз. „Тича”, в района на с. Маломир – „Змийски” остров, общ. Върбица, обл. Шумен – воден обект различен от р. Дунав и Черно море, без издадено разрешително за стопански риболов и придобито право за усвояване на рибен ресурс (по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗРА) за 2017 г., при което използва 4 бр. хрилни мрежи с дължина 240 м, потопени във водата, в работно положение (по смисъла на § 2, т. 36 от ДР на ЗМПВВППРБ), за да улови риба – 3 кг каракуда, 2 кг шаран и 1 кг сом (обявена от нарушителя по реда на чл. 29 от ЗРА), което е в нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА по смисъла на § 1, т. 28, изр. 2 от ДР на ЗРА.”. С наказателното постановление, на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата описаната риба (която е върната във водата непосредствено след установяване на нарушението), 4 бр. хрилни мрежи, с обща дължина 240 м, 1 бр. гумена лодка, зелена на цвят, марка „Колибри“, 2 бр. гребла и 1 бр. електромотор „HASШРС”.

            Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на С.И. (актосъставител), Б.Б. и Н.Н. (свидетели по акта), И. С. М., И.Х.Е. и И. И. И., констативен протокол № 7/08.06.2017 г., прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

            На 08.06.2017 г., около 04,30 – 04,40 ч, служителите в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Шумен И., Б., Н. и П. изпълнявали служебните си задължения в района на язовир Тича. И. и Б. се придвижвали с помощта на специализирания служебен плавателен съд (моторна лодка), а Н. и П. – със служебен автомобил – спрял в близост до акваторията, на територията на с. Ловец, общ. Върбица. Около 04,40 часа свидетелите, които били в плавателното средство приближавали в посока от с. Тушовица (централната част на язовира), към с. Ловец, в южната част на акваторията (откъм с Нова Бяла река и с. Маломир). При приближаването им към т. нар. „Змийски” остров (общоизвестно: антична тракийска могила, находяща се в акваторията, в близост до южната й граница в тази част на водоема, трансформираща се от остров, в полуостров, в зависимост от променливото ниво на язовира с кота „0”, съвпадаща с надморска височина 186 м), забелязали (тъй като по това време настъпвала светлата част от денонощието) намираща се във водата гумена лодка, в която се намирал човек в седнало положение. Тъй като същият извършвал специфични движения с ръцете си, служителите на ИАРА разбрали, че лицето изважда поставена във водоема мрежа. Свидетелите много бързо се придвижили до забелязаната лодка и установили, че в нея е жалбоподателят Х.Е., тъй като познавали същия в качеството му на регистриран в ИАРА рибовъдец от с. Тушовица. Последният, виждайки служебната лодка се опитал да насочи своята към брега, в резултат на което мрежата се закачила за поставения електрически двигател. Свидетелите констатирали, че се касае общо за четири хрилни мрежи, съединени една за друга чрез ръчно връзване, като двето от тях вече били извадени и поставени мокри в чувал в лодката. В тях се намирала и уловена риба. По указания на служителите, Е. оставил лодката до брега, като със служебния плавателен съд И., Б. и нарушителят се придвижили и акустирали на брега на язовира в с. Ловец, където ги очаквали другите двама служители на ИАРА. Там Е. слязъл на сушата, а свидетелите И. и Б. се насочили към с. Кьолмен във връзка с друга задача по служебните си контролно задължения. След завръщането им малко по-късно, бил съставен актът за установяване на административно нарушение и физически били иззети мрежите, гумената лодка с гребла и двигателя, а уловената в мрежите риба – 3 кг каракуда, 2 кг шаран и 1 кг сом била пусната във водата.

            При така установените фактически положения, като извърши служебна проверка по допустимостта на жалбата и на законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, обсъди направените с жалбата възражения и искане, взе предвид становищата на страните, и като извърши оценка на събраните доказателства, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 7-дневен срок – наказателното постановление е връчено на 22.06.2017 г., а жалбата срещу него е депозирана пред ИАРА, отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр. Русе, на 27.06.2017 година. Ето защо, същата е допустима.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, налагащи отмяна на последното.

            Доказа се по делото, че на 08.06.2017 г. жалбоподателят Х.Е. извършвал риболов в яз. „Тича“, в района на с. Маломир, в близост до т.нар. „Змийски” остров, в нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА. Касае се за извършване на стопански риболов по смисъла на § 1, т. 28, изречение второ от ДР на закона. Съгласно цитираната разпоредба, за стопански риболов се смята и риболов, извършван с уреди, различни от описаните в чл. 24, ал. 1 от ЗРА. В конкретният случай, по делото бе доказано, че жалбоподателят извършвал риболов с хрилни мрежи. В тази насока съдът изцяло кредитира изложеното в съдебно заседание от свидетелите И., Б. и Н.. Показанията на същите са логични, последователни, във взаимна връзка помежду си и взаимно допълващи се. Посочените свидетели са категорични че именно Е. се намирал в надуваема лодка в язовира, като извършвал специфични действия по изваждане от водата на мрежа. Описаната манипулация съответства и на впоследствие извършвана от Е. такава по разплитане на закачила се за лодката мрежа и несъмнено сочи на изваждане от водата на водоема на предварително поставена в нея мрежа, снабдена със съответните тапи. Тоест, така установените факти, включващи както боравенето от страна на Е. с мрежите, действията на жалбоподателя по време на приключване на риболова, непосредствено след установяване на нарушението (изразяващо се в пълно съгласие с установеното от контролните органи), и същността и последователността на тези действия, води до единствено възможния извод, че жалбоподателят извършвал риболова на посоченото място с помощта на хрилни мрежи. Съдът не кредитира изложеното в свидетелските показания на свидетелите И.М., И.Е. и И. И., тъй като съобщеното от тях, от една страна е в крайно противоречие с кредитираните показания, а от друга – поради вътрешна и взаимна противоречивост, и липса на логика. Обяснение за недостоверността на тези свидетелски показания е личното познанство с жалбоподателя.

            Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА, съставомерно по чл. 56, ал. 1 от ЗРА. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА, стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми. Безспорно е, че Е. не притежава подобно разрешително, както и че язовир „Тича“ е воден обект, различен от река Дунав и Черно море. Съобразно приетото за доказано по-горе, съдът намира, че Х.Е. извършил от обективна и субективна страна нарушението по чл. 56, ал. 1 вр. чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА.

            По отношение на възражението на пълномощника на жалбоподателя, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН: легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, която разпоредба, съгласно чл. 11 от ЗАНН се прилага субсидиарно в административнонаказателното производство. Според чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Нарушението по чл. 56, ал. 1 вр. чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА не изисква наличие на вредни последици, а е такова на просто извършване. Извършването на стопански риболов чрез хрилни мрежи (т.нар. бракониерство), само по себе си се явява особено вредно за рибните ресурси, тъй като се нарушава естественото им състояние от гледна точка на числеността им, режима на съществуване, отразяващо се косвено, но с особено голямо значение на екосистемата, в която са включени – както към момента на посегателството, така и за в бъдеще. В случая средствата за извършване на съставомерния риболов са голям брой – касае се за обща дължина на мрежи, съответстваща на не по-малко от една втора от разстоянието между насрещните брегове на водоема в тази му част. Тоест, съдът приема, че осъщественото не се характеризира с по-ниска обществена опасност. Поради това съдът приема, че осъщественото от Е. нарушение не съставлява маловажен случай.

            Предвид горното, съдът приема, че законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

            Досежно размера на наложеното наказание:

            В нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗРА, законодателят е предвидил наказание глоба в размер от 1500 лв. до 3000 лева. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание в минималния, предвиден в закона размер.

            Съдът счита, че размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е определен правилно от административнонаказващия орган, доколкото е съобразено с предвидените в закона предели.

            С наказателното постановление, на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА, е постановено отнемане на 3 кг каракуда, 2 кг шаран и 1 кг сом, 4 бр. хрилни мрежи, с обща дължина 240 м, 1 бр. гумена лодка, ведно с 2 бр. гребла и 1 бр. елекромотор. Според цитираната норма, в случаите по чл. 56 от ЗРА, рибата и другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на държавата. Предвид приетото по-горе, че Е. е извършил нарушението, квалифицирано като такова по чл. 56, ал. 1 вр. чл. 17, ал. 1 от ЗРА, съдът приема, че при наличие на всички предпоставки, административнонаказващият орган правилно постановил отнемането в полза на държавата.

            По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 26-21 от 19.06.2017 г., издадено от М. С. М. – Началник-отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол” на И.а.п.р.и а. въз основа на акт за установяване на административно нарушение № В 0012464/08.06.2017 г., съставен от С.С.И. – главен инспектор в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе (Шумен), с което на Х.М.Е. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите и на основание чл. 56, ал. 1 вр. чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева); и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА, са отнети в полза на държавата: 3 кг каракуда, 2 кг шаран и 1 кг сом, 4 бр. хрилни мрежи, с обща дължина 240 м, 1 бр. гумена лодка, зелена на цвят, марка „Колибри“, 2 бр. гребла, 1 бр. електромотор „HASШРС”.

            На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

 

                                                                                              Районен съдия: