Р Е Ш Е Н И Е

№ ......

09.11.2017г., Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав, Първи състав

На десети октомври през две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: М.Марков

Секретар: М.Ахмедова

Като разгледа докладваното от Председателя

Административно-наказателно дело № 306 по описа за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление № КХ-14 от 13.07.2017г. на Директора н.О.д.п.б.н.х. ***, с което за нарушение на чл.16а, ал.1 от Закона за храните, във връзка с чл.12,ал.1, чл.13,ал.2, чл.15,ал.2 и чл.35, ал.3 от Наредба №9/16.09.2011г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детски заведения на „Д.г.М.“***, с ЕИК ****, с адрес на управление:***, представлявано от директора – В.Б.Л. с ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000.00 лева.

Жалбоподателят оспорва констатациите в акта и наказателното постановление. В жалбата, се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на НП. Претендира се неговата отмяна като постановено в нарушение на закона. В съдебно заседание, чрез процесуален представител поддържа жалбата си на посочените по-горе основания. Сочи нарушения на материалния и процесуалния закон, както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП. Претендира се, че неправилно е посочена правната квалификация.

Административнонаказващият орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

За Районна прокуратура – Велики Преслав, редовно уведомени, с оглед чл.62 от ЗАНН не се явява представител.

Съдът намира, че жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Същата отговаря на изискванията на 84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 27.04.2017г., компетентни длъжностни лица към отдел “Контрол на храните” при О.д.п.б.н.х. ***, в т.ч. свид. Д.Х. – главен инспектор, констатирали, че в хранителен блок на „Д.г.М.“***, са установени храни, които не отговарят на изискванията за безопасност и качество. Резултатите от проверката били подробно документирани в Доклад за извършена инспекция от 27.04.2017г., където подробно са описани храните. Впоследствие, за констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение №0…0403 от 04.05.2017г., като  актосъставителят  е посочил, че дружеството-жалбоподател е нарушил разпоредбата на чл.16а, ал.1 от Закона за храните, във връзка с чл.12,ал.1, чл.13,ал.2, чл.15,ал.2 и чл.35, ал.3 от наредба №9/16.09.2011г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детски заведения. Актът бил съставен и връчен на директора на Д.Г.М.. Жалбоподателят е депозирал възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Във възражението и в хода на производството, жалбоподателят по същество сочи, че ако следва да се санкционира определено лице, то това трябва да е търговецът или производителят на стоките. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.48, ал.2 от Закона за храните на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция”  в размер на 1000,00, за посоченото в акта нарушение.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на Д.Х. - актосъставител  и К. В.К. – свидетел в хода на проверката и при съставяне на акта. Показанията на свидетелите следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, като същите се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съдът приема, че в хода на производството безспорно е установено извършеното нарушение.

В чл.2, ал.1 на ЗХ, е посочено, че по смисъла на този закон храна е всяко вещество или продукт, който е предназначен или може да бъде използван за консумация от човека, независимо дали е преработен, частично преработен или непреработен.

В чл. 16а, ал.1 от ЗХ е конкретизирано, че производителите и търговците осигуряват и контролират спазването на нормативните изисквания към храните, произвеждани или предлагани под техен контрол.

В §1, т.60 и т.61 на ДР на Закона за храните е дадено легално определение за „търговия на храни“ и „търговец“, а именно: "Търговия е процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни“ и "Търговец на храни" е всяко физическо или юридическо лице, което се занимава с търговия с храни.

По делото са представени писмени доказателства, че хранителния блок на ЦД.Г.М., с. **** е регистриран по надлежния ред като „обект за търговия с храни“.

Ето защо, ЦД.Г.М., с. **** е търговец, по смисъла на Закона за храните и като такъв е следвало да осигурява и контролира спазването на нормативните изисквания към храните, предлагани на децата. Жалбоподателят е съхранявал и предлагал към датата на проверката, храни и суровини, които не са отговаряли на изискванията за безопасност и качество, във връзка с чл.12,ал.1, чл.13,ал.2, чл.15,ал.2 и чл.35, ал.3 от Наредба №9/16.09.2011г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детски заведения.

Установеното нарушение е формално, тъй като съвсем явно и видимо от етикетите на процесните храни и суровини: телешка кайма, краве сирене, пилешка разфасовка и доматено пюре, може да се направи извод, че същите не отговарят на специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детски заведения. В този смисъл, съдът не приема мнението на жалбоподателя, че няма съставомерност на деянието. Освен това, настоящият съдебен състав, не споделя застъпеното от жалбоподателя становище, за наличието на процесуални нарушения. Вярно е, че жалбоподателят не е следвало да бъде единствено санкционирано лице, но това може само да бъде констатирано в настоящото производство.

Съдът приема, че административнонаказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно съставен АУАН издаден от компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от компетентен орган, в законоустановения срок; отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН. В НП се съдържат факти, които в достатъчна степен описват нарушението, дата място и обстоятелства, които го потвърждават, като са посочени и нарушените материално-правни норми, които съвпадат с отразените в АУАН.

Нарушението е формално и наказващият орган правилно е издал НП, тъй като безспорно са установени извършването на нарушението, самоличността н.нарушителя и неговата вина.

Ето защо, съдът намира, че оспорваното наказателно постановление № № КХ-14 от 13.07.2017г. н. Директора на О.д.п.б.на х. ***, с което за нарушение на чл.16а, ал.1 от Закона за храните, във връзка с чл.12, ал.1, чл.13, ал.2, чл.15, ал.2 и чл.35, ал.3 от Наредба №9/16.09.2011г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детски заведения на „Д.г.М.“***, с ЕИК ****, с адрес на управление:***, представлявано от директора – В.Б.Л. с ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000.00 лева е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Жалбата против него се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът н.основание чл.63, ал.1, предл.1-во от ЗАНН

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № КХ-14 от 13.07.2017г. н. Директора на О.д.п.б.на х. ***, с което за нарушение на чл.16а, ал.1 от Закона за храните, във връзка с чл.12, ал.1, чл.13, ал.2, чл.15, ал.2 и чл.35, ал.3 от Наредба №9/16.09.2011г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детски заведения на „Д.г.М.“***, с ЕИК ****, с адрес на управление:***, представлявано от директора – В.Б.Л. с ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000,00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: