Р Е Ш Е Н И Е

 

 

09.11.2017 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                   Година 2017                 Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                 четвърти състав

На 11 (единадесети) октомври                                                                   Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

          Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 337 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от  Х.М.Х. с ЕГН **********, адрес *** срещу Наказателно постановление №128/02.08.2017 г., издадено от Началника на Митница -Варна.

В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Изразява се и становище, че извършеното административно нарушение е маловажен случай. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

            В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със защитник, който  поддържа жалбата.

            Процесуалният представител на въззиваемата страна – Митница - Варна счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

            На  20.06.17 г. след получен сигнал, служителите на МБ-Шумен, Митница Варна – А.А. и М.Р., при извършване на проверка в частен имот, находящи се в с.***, общ.Върбица, обл.Шумен, ул.***, собственост на жалбоподателя, установили наличие на съоръжение за дестилация на етилов алкохол.  Съоръжението работело и изварявало прозрачна течност с мирис на ракия. Извареният алкохол, след приключване на дестилацията бил 1.7 литра с измерено алкохолно съдържание 45.10 % VОl. За резултата от проверката бил съставен Протокол за осъществяване на оперативен контрол на лица, извършващи дейности с акцизни стоки №17BG2000А0285/20.06.2017 г. Иззети били намерените съобръжение за изваряване на етилов алкохол и извареното количество прозрачна течност с мирис на ракия, налято в пластмасова бутилка с вместимост 2 литра. С оглед събраните доказателства бил издаден АУАН на жалбоподателя за нарушение по чл.109, ал.1 вр. с чл.60, ал.2 от ЗАДС.  Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление. В хода на административнонаказателното производство не е определена стойността на дължимият акциз.

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление. Ето защо, същата е допустима.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

По делото е представена Заповед онагледяваща материалната компетентност на издателя за процесното НП, актуална към датата на изготвяне на обжалваният акт.

НП е издадено от компетентен за това орган, но при допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН. За такива съдът приема липсата на достатъчно фактически обстоятелства, с които да се опише твърдяното нарушение по ЗАДС.

В тази връзка съдът констатира, че нито в АУАН, нито в НП е посочено защо проверяващите и санкционният орган са приели и квалифицирали намерената при проверката алкохолна течност /ракия/ като краен продукт и акцизна стока, подлежаща на регистрационен режим по чл. 56, ал.1, т.1 и респ. по чл. 60, ал.2 от ЗАДС. В АУАН е посочено, че със съоръжението, открито в имота на жалбоподателя е изварен/дестилиран етилов алкохол с установено алкохолно съдържание. По същият начин е описано нарушението и в НП. Определението за "Етилов алкохол (алкохол)" се съдържа в разпоредбата на чл. 9, ал.1 от ЗАДС, която има три подточки определящи различните характеристики на продукти, които по смисъла на закона са „етилов алкохол“. В т.1. от същата разпоредба се определя като етилов алкохол, всеки продукт  включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, дори когато този продукт е част от продукт, попадащ в друга глава от Комбинираната номенклатура. На жалбоподателят е повдигнато обвинение за извършено административно нарушение по чл.109, ал.1 вр. с чл.60, ал.2 от ЗАДС, за това че на посочените в НП дата и място е произвел акцизни стоки – етилов алкохол /ракия/ 1.7 литра с алкохолно съдържание 45.10 % VОl, без регистрация на обект като специализиран малък обект за дестилиране в съответнствие с чл.56 от ЗАДС. Видно от разпоредбата на чл.56, ал.1, т.1 от ЗАДС на задължителна регистрация по този закон подлежат специализираните малки обекти за дестилиране. Която разпоредба не е посочена точно в НП при описание на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал.2 от ЗАДС алкохолни напитки с код по КН 2208 (ракии) могат да се произвеждат и в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране. Но видно от ал.1 на същата разпоредба производството на алкохол и алкохолни напитки се извършва само в данъчен склад за производство и складиране.

Неясно за настоящият състав е как административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.109, ал.1 вр. с чл.60, ал.2 от ЗАДС, а не по чл.109, ал.1 във вр. с чл.60, ал.1 вр. с чл.59, ал.1 от ЗАДС, без да е посочил, че произведеният етилов алкохол е ракия с код по КН 2208 с определени характеристики, което обстоятелство е част от обективната страна на административното нарушение. Както беше посочено по – горе понятието етилов алкохол съдържа в себе си различни характеристики на продуктите, една от които е код КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol. Подобни пояснителни фактически обстоятелства обаче досежно процесното веществено доказателство не са посочени в двата акта/АУАН и НП/, а това е съществено нарушение и неясен и непълен реквизит на тези документи по чл. 42, т.4 и респ. чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при издаване на атакуваното наказателно постановление е допуснато нарушение и на материалния закон. Не на последно място, доколкото се установи, че квалифицираната като акцизна стока при процесната проверка е с количество именно 1.7 литра, от нейното произвеждане не са настъпили вреди и се касае за инцидентен случай, съдът счита, че ако и доколко нарушението в казуса се квалифицира като такова по чл. 60, ал.2 от ЗАНН, то такова деяние е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и санкционният орган не е следвало да ангажира административно-наказателната отговорност за него на жалбоподателя с издаването на обжалваният акт . Като е сторил това, наказващият орган е издал незаконосъабразен акт и на това основание, който подлежи на отмяна.

По отношение на частта на наказателното постановление, в която е постановено отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението, съдът намира, че правилно е приложен материалният закон - чл. 124, ал. 3 от ЗАДС, като е постановено отнемане в полза на държавата на съоръжението използвано за извършване на нарушението.

            Предвид изброените нарушения процесуалния и на материалния закон, съдът приема, че незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя в частта, в която му е наложено административно наказание „глоба“.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                           Р     Е     Ш     И :

 

 

            ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №128/02.08.2017 г., издадено от Началника на Митница -Варна, с което на Х.М.Х. с ЕГН **********, адрес *** а нарушение по чл. 109, ал.1 вр. с чл.60, ал.2 от ЗАДС и на основание същата разпоредба, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000.00 (хиляда) лева.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

            Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

           

 

 

                                                                                                     Районен съдия: