Р Е Ш Е Н И Е

 

23.11.2017 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                   Година 2017                 Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                             четвърти състав

На 27 (двадесет и седми) октомври                                                          Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

          Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АНД номер 362 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от  ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, ****, представлявано по закон от  управителя Д.Б.Х., представлявано по пълномощие от адв.П.Н. от ШАК срещу Наказателно постановление №27-0000280/25.08.2017 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен.

            В жалбата се излага, че при съставяна на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което се поддържа и в съдебно заседание. Дори да е имало допуснато нарушение, то същото е маловажен случай.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен защитник, който поддържа жалбата.

Процесуалният представител на въззиваемата страна –Дирекция ”ИТ”-Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 28.06.2017 г. служителите на Д“ИТ“-Шумен, свидетелите  С.К. и Г.Г. извършили проверка на обект, намиращ се в с.****, общ.Върбица, обл.Шумен, ****, стопанисван от жалбоподателя, а на 03.07.2017 г. и 27.07.2017 г. и документална такава. При проверката на обекта, свидетелите установили, че не е проведен начален инструктаж на работниците ***, които били назначени на длъжност „тракторист“ при друг работодател, но извършвали пръскане на слънчоглед с препарат за растителна защита на 08.04.2017 г. на посевите на жалбоподателя в с.****, общ.Върбица, обл.Шумен.  За установеното административно нарушение бил съставен АУАН, предявен и подписан без възражения от пълномощник. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени документи. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото. Следва да се отчете липсата на заинтересованост от страна на свидетелите от изхода на делото.

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.

Ето защо, същата е допустима.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното.

            Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 416 от КТ. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях доказателства.

Съдът намира за неоснователно макар и подробно аргументирано възражение на жалбоподателя, касаещо липсата на представителна власт у лицето, присъствало при съставяне на АУАН и на което е връчен същия. В жалбата се релевира довод за нарушения по чл.40, ал.1, чл.42, т.8, чл.43, ал.1 и чл.44 от ЗАНН свързан с това, че АУАН е ненадлежно съставен и връчен на нарушителя-работодател. По делото не се спори, че съставеният АУАН и обжалваното НП са връчени на пълномощника Г.К.И., а от приложеното пълномощно е видно, че с него се делегира представителна власт пред всички държавни институции, които са неизчерпателно изброени, каквато именно Дирекция "Инспекция по труда". В приложеното пълномощно с нотариална заверка е посочено, че е упълномощен пълномощника навсякъде, където е необходимо, да съставя, подписва, подава и получава от името и за сметка на търговеца – жалбоподател, всички необходими документи, след което следва отново неизчерпателно изброяване на такива. Следователно не може да бъде споделена тезата на защитата на жалбоподателя за опорочаване на процедурата по връчване на акта и НП, доколкото самия работодател е делегирал пълномощията на процесуален представител с нужния обем представителна власт. Съответно получаването на НП не е попречило на жалбоподателя да организира защитата си.

Фактическата обстановка и правната квалификация са еднакво отразени в АУАН и НП.Съдът намира, че е осъществен състава на визираното нарушение.

От обективна страна безспорно се установи, че на 08.04.2017 г. работниците *** са извършили пръскане на слънчоглед с препарат за растителна защита на посевите на жалбоподателя в с.****, общ.Върбица, обл.Шумен без същия, в качеството му на работодател да им е осигурил провеждане на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, като  работещи от други предприятия на територията на предприятието му, с което е  осъществен състава на административно нарушение по чл.281, ал.1 от КТ вр. с чл.11, ал.1, т.3 от НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Горното съдът прие въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени документи. Доколкото санкционираното лице е юридическо и наложеното административно наказание е в минимално установеното, съдът не следва да разглежда въпроса относно субективна страна и размер.

В разглеждания случай не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 415 В от КТ. Същата визира нарушение, отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ и от същото да не са настъпили вредни последици за работници/служители. Не са представени доказателства, че нарушението е отстранено веднага след установяването му, респективно не е налице първата, кумулативно изискуема предпоставка, което прави безпредметно разглеждането на втората такава. Предвид факта, че нарушения от подобен вид засягат здравословните и безопасни условия на труд съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи и да не се санкционират, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция. Освен това с оглед спецификата на регулираните от трудовото право правоотношения и в частност правата и задълженията на работодателите, по осигуряване безопасност и здраве при престиране на работна сила от работниците и неспазване на правилата за инструктиране и обучаване на работниците по безопасните методи на работа не може да бъде квалифицирано, като маловажен случай.

            По изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление №27-0000280/25.08.2017 г. на Директора на Дирекция „ИТ” гр.Шумен следва да бъде потвърдено изцяло.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление №27-0000280/25.08.2017 г., издадено от Директора на Дирекция „ИТ” гр.Шумен, с което ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, ****, представлявано по закон от  управителя Д.Б.Х., за нарушение по чл.281, ал.1 от КТ вр. с чл.11, ал.1, т.3 от НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и на основание чл.413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание ”Имуществена санкция” в размер на 1 500.00  лева.

            Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

         

                                                                                              Районен съдия: