МОТИВИ на присъда № 36/02.11.2017 г. по НОХД № 392/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав

Срещу подсъдимия Д.Н.Р. е повдигнато обвинение за това, че  „че на 01/02.09.2017 г., в гр. В. Преслав, обл. Шумен, в немаловажен случай при условията на повторност като разрушил прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – сумата от 150 лв., собственост на Църковен храм „Св. Архангел Михаил” гр. В. Преслав, от владението на съответното длъжностно лице, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 във вр. с 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК”.

В съдебно заседание на 02.11.2017 г., по решение на съда, при спазване на реда и при наличието на условията на чл. 371, т. 2 и чл. 372 от НПК, е проведено предварително изслушване на страните, при което подсъдимият Д.Р., на основание чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. Счита, че на Р. следва да бъде наложено наказание в размер на една година „Лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно и което следвало да се редуцира с една трета при условията на чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а от НК.

Защитникът не оспорва приетото от прокурора за установено от фактическа страна. Моли, на подзащитния му да бъде определено наказанието, посочено от прокурора.

Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си. Изразява съжаление за извършеното. Сочи, че извършил престъплението в минал период от време, когато употребявал наркотици.

След направеното самопризнание от страна на подсъдимия относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което, според настоящия състав, се подкрепя от цялостния доказателствен материал, събран на досъдебното производство, на осн. чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

През есента на 2017 г. подсъдимият Д.Н.Р. ***, а преди това бил настаняван в специализирани институции – ДДЛРГ гр. В. Преслав, ЦНСТДМ „Слънчево детство“ гр. Шумен. На 01.09.2017 г. същият се нуждаел от парични средства и решил да си ги осигури в гр. В. Преслав, като за целта около полунощ се придвижил с велосипед от гр. Шумен до гр. В. Преслав. Р. се разходил за кратко из централната част на града и взел решение да извърши кражба от Църква „Св. Архангел Михаил”, Великопреславска енория – местно поделение на Българската православна църква - Българска Патриаршия. Р. се опитал да влезе през входната врата на храма, но тъй като тя била заключена с катинар, не успял. Подсъдимият потърсил подходящо средство, за да бъде използвано за осъществяване на целта му и намерил малка мотика, тип „чапа“, с която разбил катинара и влязъл в църквата. Там взел, от поставена кутия за събиране на дарения, намиращата парична сума от 94,00 лв., а от кутия, в която се събирали парите от продажба на църковни свещи, взел пари на обща стойност 56,00 лева. След това Р. излязъл от помещенията, изхвърлил наблизо намерената от него мотика и отишъл в градския парк, където дочакал сутринта. Около 08,00-08,30 часа, подсъдимият посетил сградата на ДДЛРГ - В. Преслав, където преди време бил настанен и помолил свид. Х. – възпитател в институцията, да го пусне вътре. След като влязъл, Р. посетил познатия си – свид. Р.С., на когото се похвалил, че е „богат” и го поканил да посетят кафене в града. Посоченият свидетел отказал, а впоследствие подсъдимият заедно със свид. Ф.М.посетил такова питейно заведение, където платил сметката. Впоследствие, през същия ден, Р. продал велосипеда, с който се придвижвал и се прибрал с таксиметров автомобил до гр. Шумен, където изразходвал придобитите парични средства за свои нужди.

Посочените на основание чл. 305, ал. 3, изр. 1-во вр. чл. 373, ал. 3 от НПК обстоятелства съдът приема за установени от направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на подсъдимия Р., подкрепено от следните, събрани в досъдебното и съдебното производство доказателствени средства: от свидетелските показания, както и от оценения като достоверен, прочетен и приет на основание чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал.

В подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка са свидетелските показания на Н. Н., С. С., М. Г., К.Х., Р.С., Г. Й., Ф.М. и С. Ю., депозирани в хода на досъдебното производство. С тях се установяват отделни елементи от състава на престъплението – времето на неговото осъществяване, мястото, предметите на посегателство и неговото авторство. Същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото чрез съдържащите се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за събитията предхождащи и следващи извършването на деянието. Посочените показания са логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с останалия оценен като достоверен доказателствен материал, и взаимно се допълват. В същите не се констатират противоречия, които да бъдат обсъждани.

При така приетото за установено, съдът счита, че подсъдимият Д.Н.Р. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

Същият, на 01 срещу 02 септември 2017 г., в гр. Велики Преслав, обл. Шумен, в немаловажен случай, при условията на повторност, като разрушил прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – парични знаци – банкноти и монети на обща номинална стойност 150 лева, собственост на Църква „Св. Архангел Михаил”, Великопреславска енория – местно поделение на Българската православна църква - Българска Патриаршия, от владението на съответното длъжностно лице, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

При извършване на престъплението подсъдимият осъществил признаците на изпълнителното деяние чрез прекъсване на фактическата власт на собственика и установяване на свое владение.

В случая кражбата е квалифицирана, тъй като при извършване на деянието, подсъдимият повредил врата, представляваща преграда, здраво направена за защита на имот.

Осъщественото от подсъдимия Д. Р. деяние е при условията на повторност, по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, поради наличието на влязло в сила на 06.11.2015 г. определение по НОХД № 277/2015 г. по описа на РС – В. Преслав, с което подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК.

Престъпното деяние е извършено от подсъдимия при форма на вина – предварително сформиран, пряко насочен умисъл. Р. предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици на деянието, съзнавайки общественоопасния му характер.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че подсъдимият Д.Н.Р. следва да носи наказателна отговорност по цитирания законов текст.

Като причини за извършване на престъплението следва да се отбележат несъобразяването и незачитането от страна на подсъдимия Р. на нормите, гарантиращи неприкосновеността на правото на собственост, а като подбуди – непосредствената му цел да се снабди с пари.

При определяне размера на наказанието, съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността му обстоятелства, съобразно изискванията на закона.

Подсъдимият Д.Н.Р. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, бездомен, неустановен фактически на адрес на местоживеене в страната. Същият е български гражданин, с основно образование, неженен, с ЕГН **********. Осъждан е с определение за одобряване на споразумение № 48/06.11.2015 г., постановено по НОХД № 277/2015 г. по описа на Районен съд – В. Преслав, влязло в сила на 06.11.2015 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, на „Пробация“.

Деянието по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК като цяло се отличава с висока степен на обществена опасност. По вида си и последиците за обществото, конкретното деяние се явява с ниска степен на обществена опасност.

Като отегчаващи обстоятелства съдът прие: завишената степен на обществена опасност на престъпленията от този вид – осъществен е съставът на едно от най-често извършваните престъпления против собствеността, както и проявената от Р. упоритост при незачитането на правовия ред в страната. Що се отнася до смекчаващите обстоятелства, съдът взе предвид следното: младата възраст, тежкото социално положение, както и изразеното съжаление за извършеното.

Съобразявайки изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че предвидените цели на наказанието могат да бъдат постигнати с налагане на наказание, чийто размер следва да бъде определен на една година „Лишаване от свобода”. На основание чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 от НК, съдът намали така определеното на подсъдимия Д.Р. наказание с четири месеца, като го осъди на осем месеца „Лишаване от свобода”. С оглед данните за предишното осъждане на подсъдимия, настоящият състав намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и наказанието следва да бъде изтърпявано ефективно. Поради това, на основание чл. 41, ал. 6 от НК, и чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието.

Съдът счита, че така определеното по вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му отнеме възможността да върши друго престъпление. То е съответно на целта деецът да бъде възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност да го преосмисли напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може да бъде толерирана, а единствено наказвана.

На основание чл. 59, ал. 1 и чл. чл. 59, ал. 1 вр. ал. 2 от НК, съдът приспадна от така определеното наказание „Лишаване от свобода” времето, през което спрямо подсъдимия Д.Р. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по настоящото дело и времето, през което същият е бил задържан на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с престъплението по настоящата присъда, считано от 11,00 часа на 11.09.2017 г., до влизане в сила на присъдата.

Съдът постанови, на основание чл. 111, ал. 1 от НПК приложените като веществени доказателства по делото метален катинар, сив на цвят, повреден; метален секретен ключ с надпис „ЗМ”; метален секач; черна кутия от картон – две части, да бъдат върнати на Църква „Св. Архангел Михаил”, Великопреславска енория – местно поделение на Българската православна църква - Българска Патриаршия, а иззетият като веществено доказателство по делото ръчен земеделски инструмент тип „чапа” с дървена дръжка, да остане за пазене във ВПРС до изтичане на срока по чл. 112, ал. 1 от НПК, в който може да бъде потърсен.

На основание чл. 112, ал. 4 от НПК, съдът постанови приложените като веществени доказателства по делото дактилоскопна следа и следи от стъпки по под с обувка, да се оставят към делото.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Дата на изготвяне и обявяване на мотивите:

17.11.2017 г.

Районен съдия: