Производство по чл. 375 и сл. от
НПК.
В Районен съд – Велики Преслав е
внесено постановление вх. ПП № 681/2017 от 31.10.2017 г. на прокурор в Районна
прокуратура – Велики Преслав, с което се прави предложение за освобождаване на М.Х.Д.
– обвиняем по ДП (БП) № 347/2017 г. по описа на РУ гр. Велики Преслав при ОД на
МВР гр. Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК по обвинението за извършено на 15.10.2017 г. престъпление
по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Като основание за това се излага, че са
налице предпоставките на чл. 78а от НК, а именно: наказателното производство
било образувано за умишлено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК,
наказуемо с лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда
лева, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, от
престъплението не са причинени имуществени вреди.
Прокурорът, в съдебно заседание поддържа изводите си,
направени в постановлението по чл. 375 от НПК и пледира на обвиняемия да бъде
наложено административно наказание „Глоба” в размер на минималния, предвиден в
закона – 1000 лева.
Защитникът намира, че искането за освобождаване от
наказателна отговорност се явява неоснователно. Същият счита, че осъщественото
от Д. деяние е малозначително по смисъла на чл. 9,
ал. 2 от НК, предвид липсата на обществена опасност на извършеното. Предлага,
подзащитният му да бъде оправдан.
Обвиняемият не се явява в съдебно
заседание. Съдебното производство, на основание чл. 378, ал. 1 от НПК, е
проведено в негово отсъствие.
От приложените по делото писмени доказателства (по ДП БП/
№ 347/2017 г. по описа на РУ гр. В. Преслав при ОДМВР - Шумен) и от приложената
справка за съдимост на обвиняемия рег. № 438 от 17.10.2017 г., изд. от Бюро
съдимост при Районен съд – Велики Преслав чрез БС при Районен съд – Свиленград,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
Обвиняемият М.Х.Д., роден на *** г., е с регистриран
постоянен адрес ***. Същият придобил и ползвал мотопед „Пиаджио” („PIAGGIO“), модел „ЧАО”(„CIAO”), с номер на преден и заден калник DAT0342292. На 15.10.2017
г., без да е регистрирал мотопеда в МВР - Шумен, управлявал същия по път II-74
от гр. В. Преслав в посока – гр. Търговище – по път II-
Така установената фактическа обстановка дава основание на
съда да приеме, че пълнолетният обвиняем, на 15.10.2017 г., около 10,05 часа,
по път II-
От субективна страна престъплението е извършено с пряк
умисъл.
Съдът
намира за неоснователно възражението на защитата за малозначителност на
деянието. Същото се основава главно на съображения, изведени от физическите
характеристики на управляваното, при условията на твърдяна като формална
съставомерност, конкретно моторно превозно средство (мотопед, фабрично
производство, включващо професионални техническа разработка и контрол, ниска мощност,
неголяма маса, широчина на гумите му, висока стабилност на пътя, обусловена от
клиренса му /разстоянието между най-ниско разположената граница на габаритите
му и повърхността на пътя/), като се правят сравнения по тези спецификации с
други превозни средства (от велосипед с променена конструкция чрез монтиране на
двигател с вътрешно горене, мотоциклети с различна мощност, лек автомобил, до
тежкотоварно моторно превозно средство). Това сравнение, макар да сочи на особено
съществена разлика между евентуалния обективен вредоносен ефект при
пътнотранспортно произшествие, е ирелевантно. Същото представлява
обстоятелство, което може, по преценка на законодателя, да служи като основание
за необходимост от нормативно предвиждане и уредба, но не и при прилагането на
закона чрез правораздаване. Освен това, изводите на защитата за
малозначителност на деянието не са основани на предвиждане и оценка на
евентуален субективен вредоносен резултат от ПТП (евентуалното причиняване на
неимуществени вреди), което при наказателното правоприлагане е с фундаментално
значение – пряко изведено от нормата на чл. 1, ал. 2 от НПК вр. чл. 1, ал. 1 от
НПК.
Останалите
съображения на защитата в същата насока – за ниска степен на обществена
опасност на обвиняемия, за неговата почти 60-годишна възраст и за посочените за
пръв път в съдебното производство мотиви за извършване на деянието –
придвижване между близко разположени населени места с цел полагане на грижа за
възрастен човек, касаят обстоятелства, които следва да се преценяват в случая,
при решаването на въпроса за размера на наказанието, а не като такива,
изключващи наказателната, респ. административнонаказателната отговорност.
Съдът
намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване
на М.Д. от наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание:
1. За престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, което е умишлено,
се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до една година или „Глоба” от 500
до 1000 лева; 2. Видно от приложената по делото и цитирана в настоящите
мотиви справка за съдимост, деецът е неосъждан и не се е ползвал от
разпоредбата на чл. 78а от НК; 3. От престъплението не са причинени
имуществени вреди.
При
определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства сравнително ниската степен
на обществена опасност на осъщественото престъпление и на дееца. Съдът не
констатира наличието на отегчаващи отговорността на Д. обстоятелства. С оглед
гореизложеното, съдът счита, че на обвиняемия следва да бъде наложено наказание
по чл. 78а, ал. 1 от НК при наличието на превес на горепосочените смекчаващи
обстоятелства, в размер на минимума, предвиден в закона, а именно „Глоба” в
размер на 1000,00 лв. (хиляда лева).
В този смисъл съдът постанови решението си.
Дата на
изготвяне и обявяване на мотивите:
24.11.2017 г.
Районен съдия: