Р Е Ш Е Н И Е
№……
18.12.2017 год., гр. Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд –
Велики Преслав, I-ви състав
На двадесет и втори
ноември през две хиляди и седемнадесета година
В публично
съдебно заседание, в следния състав:
Председател:Мирослав
Марков
Секретар: Мюжгян Ахмедова,
като разгледа
докладваното от председателя,
гражданско дело
№281 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са:
установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК,
ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС и искане за отмяна на нотариален акт с правно
основание чл.537, ал.2 от ГПК.
Исковете
са предявени от ищците: И.Д.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и С.Д.Д.
с ЕГН **********,***, обл. Ш., ул. „В. Л.“ № 14, вх. 2, ет. 1, ап. 1; против ответниците:
В.И.М. с ЕГН ********** и съпругата му В.Д.М. с ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес: ***; В.И.В. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, Ж.В.М. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, И.В. М. с ЕГН **********, с постоянен
адрес:***, З.С.Й. с ЕГН ********** и съпругата му С.М.Й. с ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес:***.
След
уточнение в първото по делото заседание, ищците искат да бъде признато за
установено по отношение на всички ответници, че първите са собственици на
недвижим имот посочен в исковата молба, а именно: дворно място, находящо се в
с. Л., общ. В., обл. Ш. с площ от 660 кв.м., което представлява УПИ с площ от
665 кв.м., представляващо парцел в УПИ II-320, в кв. 48, заедно с построената в него
жилищна сграда и стопански постройки. Едновременно с това се иска, да се отмени
на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 99, т. 1, дело № 229 от 1985 г. на Районен съд – Велики Преслав,
както и да бъде предадено владението на имота от ответниците В.И.М. и В.Д.М..
Претендират се разноски по делото.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците,
които заявяват, че оспорват изцяло исковите претенции.
Процесуалният представител на ищците в съдебно
заседание и в депозирано становище, поддържа изложеното в исковата молба. Иска
от съда да осъди ответниците М. да предадат описания по-горе имот, които владеят
и държат без основание. Сочи, че искът е основателен и доказан изцяло, тъй
като се установява от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност,
че наследниците на Д. М.Д. са съсобственици на процесния имот, който към
момента се владее от ответниците М.. Излага подробни съображения, че процесният
имот е бил одържавен към момента, в който В. и Й.ови са се сдобили с Нотариален
акт по обстоятелствена проверка на 06.08.1985г. През цялото време
наследодателят на ищците, а след това и самите те, са считали процесната
собственост за своя. Не приема твърденията на ответниците, както и счита, че не
следва да се дава вяра на показанията на свидетелите водени от ответниците
поради множество противоречия в тях. По същество се твърди, че Д. М.Д. е
придобил имота с нот. акт № 130, дело 485/1951г. на околийски съд Преслав. С
решение на МС № 366/12.09.1963г. имотът бил отчужден за изграждане на язовир. Тъй
като имотът не бил засегнат при изграждане на язовира, собствеността върху него
била възстановена със заповед през 1998г. Около 1999г. узнали, че ответниците В.В.
и З.Й. владеят имота и започнали с тях спор, че собствеността им е възстановена
със заповедта на кмета. Междувременно В. и Й. продали имота на В.М. с нот. акт
№ 21, дело 301/2000г. Твърди се, че В. и Й. не са придобили имота по давностно
владение, осъществявано повече от 10 години, преди 06.08.1985г., тъй като
имотът след отчуждаването бил одържавен, поради което независимо от владението
му, давност не можела да тече.
Процесуалния
представител на ответниците в депозирано становище, поддържа изложеното в
отговора на исковата молба. Твърди, че самите ищци изрично признават в исковата
молба, че те и техният наследодател не са оспорвали собствеността на
ответниците В.И.В. и З.С.Й., респ. техните съпруги до 1999г., като знаели, че
имотът е отчужден от държавата през 1963г.
За това, чрез непрекъснато владение на имота, осъществено повече от 10 години,
започнало през 1974г. и приключило през 1984г. е изтекла предвидената в закона
10 годишна придобивна давност и с основание В.И.В. и З.С.Й. са се снабдили с
нотариален акт по давност. Относно ревандикационият иск, сочи че ответниците В.И.М. и В.Д.М. притежават имота
на годно придобивно основание
купен от
действителните му собственици.
Съдът е събрал всички допуснати
доказателства с участието на страните.
Като писмени доказателства
по делото са приети: скица с Изх. № 366/17.11.1998 г. на парцел:
част от III-234, кв. 59 по плана на с. Л., общ. В.; Удостоверение за
идентичност с Изх. № 94-С-139/10.05.2016 г., издадено от Отдел „ТСУ и ИП“ при
Община В. с приложена скица № 146/28.04.2016 г.; нареждане за превод с дата
05.10.1998 г. за сумата от 752 лв. със записано основание: „възст. обезщетение
недвижим имот язовир „Тича“ и вносна бележка № 0001153897/05.10.1998 г. за
сумата от 366 лв., с посочен вносител Д. М.Д.; уведомителни писма до ДСКаса, гр.
В. за сумата от 500 лв. и до Дан. Бюро, гр. В. за сумата от 752 лв. с посочен
вносител и на двете Д. М.Д.; Удостоверение за наследници с Изх. № 24/03.02.2016
г. на Неделчо М.Д., издадено от длъжностно лице при Община Велики Преслав;
Удостоверение за идентичност на имена с Изх. № 21/25.04.2016 г., издадено от
длъжностно лице при Община Велики Преслав; справка за прогнозни данъчни оценки
на декл. по чл. 14 с дата 10.05.2016 г. с посочен декларатор Неделчо М.Д.; Удостоверение
с № 94-Д-77/05.10.1998 г., издадено от Отдел „ТСУ“ при Община В.; Нотариален
акт за покупко-продажба № 130/07.06.1951 г., том II, дело № 485/1951 г. на
Районен съд – Преслав; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
21/07.07.2000 г., том II, рег. № 527, дело № 301/2000 г. на Районен съд –
Велики Преслав; Заповед № 105/16.06.1998 г. на Кмета на Община В.; Нотариален
акт за собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка №
99/06.08.1985 г., том I, дело № 229/1985 г. на Преславски районен съд; заверено
копие от удостоверение за данъчна оценка с Изх. № 7703000437/08.07.2016 г.,
издадено от Община В. и удостоверение за идентичност на имоти с Изх. №
94-И-137/10.08.2016 г.; Решение № 366/12.09.1963 г. на Министерски
съвет за изселване жителите на селищата, попадащи в чашката на язовир „Виница“;
Протокол на комисията по § 85 от Правилника за ПЗЛИНМ от 30.10.1963 г. на
Община В. за оценяване на имоти; скица № 188/12.08.1985 г. на имот III-234, кв.
59 в землището на с. Л.; извадка от картата на с. Л., общ. В.;
справки от НБД „Население“ относно лицата: З.С.Й., С.М.Й., Н.З., И.В. М., М.Т.М.,
В. М. М., Т. М. М., Ж.В.М., П.Д.М., Д.П. М., Х.Р.В., В.И.В., В.Д.М., В.И.М., Б.В.М.К.,
Д.
В.М.-К. ; Протокол на ПК гр. В.
с № 46-685 за въвод във владение на имоти с №№ 036008 и 036234 в землището на
с. Л. с дата 21.05.2001 г.; Решение № 189/01.07.2002 г. на ПК гр. В. за
възстановяване правото на собственост на земи в землището на с. Л. на Д. М.Д.;
нотариален акт за покупко-продажба № 13/20.12.2002 г., т. 4, рег. № 1477, дело
№ 675/2002 г. на Районен съд – Велики Преслав; Заповед № 295/24.06.2002 г. на
Общинска администрация гр. В.; Решение от 21.01.2002 г. по Гр.д. № 156/2001 г.
по описа на ВПРС; платежно нареждане с дата 05.10.1998 г. за сумата от 752 лв. и вносна бележка №
0001153897 за сумата от 366 лв.; 2 бр. уведомителни писма до ДСКаса – В. за
сумата от 500 лв. и до Дан.бюро гр. В. за сумата от 752 лв.; приходна квитанция
с дата 09.05.2017 г. с посочено име Н.М.Д.;
нотариален акт /ръкописен/ № 130, т. 2, дело № 485/1951 г.; удостоверение за
наследници № 298/16.08.2006 г. на Неделчо М.Д.; скица № 68/16.03.2004 г. на
имот № 036017 в землището на с. Л., общ. В.; Протокол
на комисията по § 85 от Правилника за ПЗПИНМ от 30.10.1963 г. в с. Л.,
Коларовградски окръг – 3 листа и извадка от кадастрален и регулационен план,
одобрен със Заповед № 225, 1552/1933 г.; обяснителна
записка към проект гараж на В.И.В. с дата 11.1985 г. с приложена скица №
188/12.08.1985 г. и скица с разрешение – одобрен арх.проект за изграждане на
два гаражи в оригинал.
По
делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите Стоян Стоянов, Руска Илиева и Й. Й. допуснати по
искане на ищцовата страна, както и свидетелите С. С., Върби Г.ев и
Милко Шейтанов, допуснати по искане на ответника.
Събрани са
и обяснения от ответника В.И.М. по реда
на чл. 156, ал. 3 от ГПК.
Към делото
са приобщени две съдебно технически експертизи от вещите лица: И.И. и А.Ц.М..
От показанията на С.К.С. се
установява, че Д. М. е брат на майка му. Процесната къща, е строена
между 1930 г. и 1940 г. През 1951 г. е купена от Д. М.. В
къщата като квартирант живеел А.Б.. За строежа на язовира, държавата отчуждила този имот през
1963-1964 г., но той останал на сушата. Виждал
е ответниците В. и З. в имота. По късно
разбрал, че са собственици на имота. Знае, че ищците проявявали претенции към
имота, след като останал на сушата при строежа на язовира.
От показанията на Руска Илиева се установява, че същата
познава
имота, за който казва, че е бил собственост на бай Д.. До 1961 г. в къщата
живеел А. Бенев. Казва, че знае, че новите собственици са от Преслав, но имота
и двора не е подържан.
От показанията на Й. Й. се установява, че
е син на ищцата С.Д.Д., и внук на Д.
М. починал през 2006 г. Като правили язовира отчуждават къщата. Във връзка с
реституцията, дядо му тръгнал да вади документи, да си възстанови имота. Тогава
разбрали, че част от него е собственост на други хора. По съдебен път си
възстановили част от имота. Търсили са
правна помощ за другата част.
В показанията си С. С., посочва, че къщата
е строена от А.Б.. Ответниците са й съседи. Правили са ремонт на покрива и голям
гараж. Сменили са мазилката на къщата. Не е чувала Делеви да имат претенции за
този имот.
От
показанията на В.Г. се установява, че също
живее в близост на спорния имот. Къщата А.Б.я е строил,
която е тухлена
на един етаж. След А.Б.са живяли
роми. В. и З. я купили от тях през 1974г. Сменили
покрива, направили
два масивни гаража. Засадили овощки в двора, гледали
ягоди.
От
показанията на М.Ш.се установява, че има
имот в непосредствена близост до имота на В.И.В. и З.С.Й. в
с.Л..
Заедно правили поливна инсталация с помпи, за
да поливали с вода от язовира. Свидетелства
за всички
ремонти на къщата и покрива, на нейното измазване, за
строежа на двата гаража в имота и на оградата.
Съдът, приема за установени обстоятелствата по делото и формира следните
фактически и правни констатации, които са от значение по същество на спора:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за
собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК, ревандикационен иск с
правно основание чл.108 от
ЗС и искане за отмяна на нотариален акт с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК. Положителният установителен иск за собственост е против
всички ответници. Ревандикационият иск е против В.И.М. и В.Д.М..
Правото си на собственост ищците основават на
извършена реституция - възстановено право на собственост по силата на заповед №
105/16.06.1998г. на кмета на община В..
Сочи се, че Неделчо /Д./ М.Д. е придобил имота с нот.
акт № 130, дело 485/1951г. на околийски съд Преслав, като в него къщата била
записана като сайвант, а стопанските постройки като плевня. С решение на МС №
366/12.09.1963г. имотът бил отчужден за изграждане на язовир, но тъй като не
бил засегнат от отчуждителното мероприятие, собствеността върху него била
възстановена с горепосочената заповед през 1998г.
През 1999г. узнали, че ответниците В.В. и З.Й. владеят
имота, които продали имота на В.М. с нот. акт № 21, дело 301/2000г.
Съдът приема за
основателно становището на ответниците, че не съществува пречка, процесният
имот да може да бъде придобиван от В.И.В. и З.С.Й. по
давност, поради следното:
Процесният имот не е бил предмет на отчуждаване с решението
на МС, поради което и собствеността върху този имот няма как да бъде
възстановена по реда на реституционния Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти
по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане
на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за
държавните имоти и Закона за собствеността /ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и
ЗС/. От назначените по експертизи и от събраните по делото писмени
доказателства, по конкретно Решение
№ 366/12.09.1963 г. на Министерски съвет за изселване жителите на селищата,
попадащи в чашката на язовир „Виница“, Протокол на комисията по § 85 от
Правилника за ПЗЛИНМ от 30.10.1963 г. на Община В. за оценяване на имоти; скица
№ 188/12.08.1985 г. на имот III-234, кв. 59 в землището на с. Л., както и извадка от картата на с. Л., общ. В. се
установява, че предмет на отчуждаване е само част от имота, която попада в
чашката на язовира, под кота 190 с площ 640 кв.м. Останалата част от
имота, предмет на настоящото дело не
попада под кота 190 и не е била предмет на отчуждаване. Видно от протокола, тази
част от имота се отчуждава от А.Б.А., а не от Неделчо /Д./ М.Д.. По делото не
са налице доказателства, как А.Б.А. е станал собственик на имота. Както беше
посочено, от протокола за отчуждаване е видно, че същият е бил третиран
собственик на процесния имот, към момента на отчуждаване през 1963г.
Съдът
кредитира изцяло заключенията на двете назначени по делото технически
експертизи. Изложените по-горе обстоятелства се потвърждават от вещите лица,
които дават заключение, че процесния имот не е бил предмет на отчуждаване.
Тъй като процесния имот не е станал държавна
собстевонст, не са съществували пречки
да бъде придобит по давност от ответниците В.И.В. и З.С.Й.. Същите са осъществявали
непрекъснато владение на имота, осъществено повече от 10 години, което е започнало
през 1974г. В.И.В. и З.С.Й. са се снабдили Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка №99, том I, дело
229/06.08.1985г. на ПРС, издаден от съдия в РС В. Преслав. За това В.И.В. и З.С.Й.
са станали собственици на процесния имот при условията на чл.79 от ЗС. Същите
са продължили да владеят имота и след съставения констативен акт през 1985г. като
собственици. Извършили са подобрения в имота, които са установени по делото. Положена
е външна мазилка, правен е ремонт на покрива. Построили двоен гараж, с
разрешение от 12.08.1985г. на ОБНС гр. В..
Относно предявеният ревандикационен иск против В.И.М.
и В.Д.М..
Съгласно разпоредбата на
чл.108 от ЗС „собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това”. При оспорване на признатото
с нотариален акт право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна.
Уважаването на иска предполага установяването от
страна на ищеца, на първо място наличието на активна материално-правна
легитимация, установяваща качеството
му на единствен и изключителен собственик на соченото основание,
както и че имотът се владее от ответника, без
последният да има валидно правно основание за това.
Ответниците В.И.М. и В.Д.М. притежават имота на годно
придобивно основание като купен от действителните му собственици. Към момента
на продажбата през 2000г., В.И.В. и З.С.Й. и техните съпрузи са собственици на
имота и като такива са продали имота на В.И.М. и съпругата му, които са го
придобили законосъобразно, на редовно правно основание.
По делото не се установи недобросъвестността на
последните собственици на имота.
Всички останали съображения и факти посочени от страните,
съдът приема, че са ирелевантни на спора, предвид посочените по-горе
обстоятелства.
При
тези съображения настоящият съдебен състав намира, че предявените искове се
явява неоснователни и недоказани. Ищците не са собственици на процесния имот, а
ответниците са го придобили на валидно правно основание, първите през 1985г.,
настоящите през 2000г.
На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищците следва да заплатят на ответника
направените от него разноски съразмерно уважената част от иска в размер на 760,00
лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ, предявените от ищците: И.Д.М. с ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** и С.Д.Д. с ЕГН **********,***, обл. Ш., ул. „В. Л.“ № 14,
вх. 2, ет. 1, ап. 1, против ответниците: В.И.М. с ЕГН **********, В.Д.М.
с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***; В.И.В. с ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, Ж.В.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, И.В. М. с
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, З.С.Й. с ЕГН ********** и С.М.Й. с ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес:*** установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124,
ал.1 от ГПК, ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС и иск за отмяна на
нотариален акт с правно основание чл.537,
ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал. 3 от ГПК – И.Д.М.
и С.Д.Д. ДА ЗАПЛАТЯТ
на В.И.М., В.Д.М., В.И.В., Ж.В.М.,
И.В. М., З.С.Й. и С.М.Й. сумата
от 760,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 14 – дневен
срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Ш.ски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: