Р Е Ш Е Н И Е

№ 346

11.12.2017 год., гр.Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав, I-ви състав

На осми ноември през два хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Мирослав Марков

Секретар: Мюжгян Ахмедова,

като разгледа докладваното от Председателя

гражданско дело №535 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от С.И.О. с ЕГН **********, с адрес: *** срещу Р.Л.П. с ЕГН ********** и С.А.П. с ЕГН **********,***.

В исковата молба се претендира за иск в размер на 1 565,76 лв., представляващи обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от животно, посочено в исковата молба като „голямо животно около 30-35 кг.“ Предявените искове са за неимуществени вреди в размер на 1 500 лв. и имуществени вреди в размер на 65,76 лв., ведно с лихвата от датата на завеждането на исковата молба.

В законният срок е депозиран писмен отговор, в който ответниците оспорват предявените искове както по допустимост, така и по основание. Сочат, че не са собственици на животното, което е описано в исковата молба.

В съдебно заседание по същество на делото и в представена писмена защита, ищецът твърди, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че през месец август 2016г. в с.Кълново същата е пострадала от нападение на животно - сръндак. Травматични увреждания са безспорно установени, чрез заключението на комплексната експертиза. Налице са и достоверни свидетелски показания, че животното е било под грижите на ответниците.

В съдебно заседание по същество на делото и в представена писмена защита, ответниците оспорват исковите претенции, като преценяват същите за недопустими, алтернативно за неоснователни. Сочат, че описаното в исковата молба животно, не е това, което е пребивавало в двора им. Според ответната страна, експертизата категорично заключава, че ищцата не е имала травми и увреждания, характерни за съприкосновяване с диво животно-сръндак.

Съдът е събрал всички допуснати доказателства с участието на страните.

В хода на делото са събрани като писмени доказателства: съдебномедицинско удостоверение № 227/2016 г., издадено от „МБАЛ-Шумен“ АД, Отделение „Съдебна медицина“, ведно със фискален бон за заплатена такса; амбулаторен лист № 001230/22.08.2016г., издаден от д-р В. В. на С.И.О.; рецепта, издадена от д-р В. с приложен фискален бон за закупени лекарства на 22.08.2016 г.; амбулаторен лист № 2444/09.09.2016 г., издаден от д-р С. Ю. С. на С.И.О.; рецепта, издадена от д-р С. с приложен фискален бон за закупени лекарства на 09.09.2016г.; амбулаторен лист № 1240/23.08.2016 г., издаден от д-р В. В. на С.И.О.; входящ номер на подаден сигнал в РДГ – Шумен; писмо отговор от РДГ – Шумен с Изх. № 6282/27.09.2016 г. до С.О.; приемо-предавателен протокол между К.Х. и И.Б. с дата 25.08.2016 г.; Оплакване от С.И.О. с Вх. № 5630/24.08.2016г.; копие от амбулаторен лист № 2694/05.10.2016 г., издаден от д-р С.С. на С.И.О..

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите: Й.Г.П., Д.Р.Д. и И.Д.Г..

Назначена е и приета по делото комплексна съдебномедицинска и ветеринаромедицинска експертиза. При изготвяне на експертизата вещите лица са посетили мястото, където се твърди, че е станал инцидента, което е силно затревен и неравен терен. Проведен е бил и личен преглед на ищцата.

Съдът, приема за установени обстоятелствата по делото и формира следните фактически констатации, които са от значение по същество на спора:

Съдът кредитира изцяло заключението на приетата и от двете страни комплексна съдебномедицинска и ветеринаромедицинска експертиза. В отговора на седмия въпрос, се заключава, че между описаните травми на ищцата не са налице увреждания, характерни за съприкосновяване с диво животно-сръндак/ например прободни рани, отпечатъци от копитата, следи от съзъбие и др./, което не изключва възможността да са били получени по общия механизъм на травми от твърди или тъпи предмети.

Съдът кредитира и гласните доказателства, като е редно да се отбележи, че свидетелите на ищцовата страна: Й.Г.П. и Д.Р.Д. са непреки свидетели на инцидента и на практика преразказват събития, споделени им от ищцата. И.Д.Г., воден като свидетел от страна на ответниците сочи, че е виждал малко „сърненце“, което е хранено от тях. Описаното от този свидетел животно, както и по-късно предаденото с приемо-предавателен протокол на ДЛС Паламара, чрез ДГС Шумен не съвпада по външен вид, с описаното в исковата молба.

Съдът, след като взе предвид установените по делото обстоятелства, прецени същите поотделно и в съвкупност, е на мнение, че не се доказаха, по несъмнен начин твърденията посочени в исковата молба. Ищецът носи тежестта на доказване, относно осъщественото от страна на ответника противозаконно поведение, настъпилите вреди след това поведение, размера на настъпилите вреди, както и причинно-следствената връзка, пряка и непосредствена между поведението на ответниците и настъпилите вреди.

Установените по делото доказателства не сочат на извода, ответниците да са осъществили фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.50 изр.2-ро от ЗЗД, т.е. за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Не доказани по безспорен начин предпоставките за ангажиране на отговорност за непозволено увреждане. Не е установено безспорно животното, за което се твърди, че е причинило вредите и под чий надзор е. Не се установи причинната връзка от деянието с твърдяното увреждане, предвид отговорите на комплексната съдебномедицинска и ветеринаромедицинска експертиза.

Ето защо, съдът намира, че претенцията на ищеца за обезвреда в размер на 1565,76 лв., представляващи обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от животно е неоснователна. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна лихва от датата на увреждането.

При този изход на делото настоящият състав на съда счита, че следва да осъди ищеца да заплати и претендираните от ответниците разноски по водене на делото, съобразно уважената част, които възлизат в размер на 582,00 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.И.О. с ЕГН **********, с адрес: *** срещу Р.Л.П. с ЕГН ********** и С.А.П. с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.50 от ЗЗД в размер на 1565,76 лв. за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.08.2016г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК – „С.И.О. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Л.П. с ЕГН ********** и С.А.П. с ЕГН **********,*** сумата от 582,00 лева, представляваща направените разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част на иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Шумен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: