Р Е Ш Е Н И Е

01.12.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 25 (двадесет и пети) септември Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 77 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от С.О.Х. срещу Н.О.Т. и С.И.Т. в условията на първоначално обективно кумулативно и субективно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между ищцата и ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот: реална част от УПИ ІV - 201 кв. 47 по плана на с.***, общ.Върбица /която след последното изменение на дворищната регулация между съседните имоти със Заповед №576/02.04.2014г. на ***, попада в този имот/, ведно с част от сайвант, както и да бъдат осъдени ответниците Н.О.Т. и С.И.Т. да им отстъпят собствеността и да й предадат владението върху посочения недвижим имот. Претендират се и заплащане на направените по делото разноски.

Ищцата основава исковата си претенция на твърдения, съобразно които е придобила собствеността на процесния имот на основание нотариален акт № 71, том I, дело № 1124/1999 г. на ВПРС, с който нейните родители О.Т. и *** Т. са й дарили имот с площ 1355 кв.м, съставляващ парцел УПИ ІІІ-201 от кв.47 по плана на с.***, урегулирано 1 400 кв.м по скица, а по нотариален акт 720 кв.м, който бил идентичен с имот УПИ ІІІ-201а в кв.47 по плана на с.*** с площ 1092 кв.м. Твърди, че ответниците неоснователно владеят собственият й имот.

В отговор на исковата молба депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответниците оспорват изцяло насочените срещу тях искове по същество като неоснователни. Поддържат, че владеят процесния имот като собственици на основание нотариален акт № 47, том I, дело № 139/1993 г. на ВПРС по обстоятелствена проверка на новообразувания имот УПИ ІV – 201 от кв.47 по плана на с.*** от 1991 г., от който съгласно допуснато изменение на дворищната регулация в границите между имота на ищцата УПИ ІІІ-201 от кв.47 и посочения имот със Заповед №576/02.04.2014г. на *** е неразделна част процесния имот. Според ответниците ищцата е собственик на имот УПИ ІІІ-201а в кв.47 по плана на с.***, а не на УПИ ІІІ-201 от кв.47 по плана на с.***. Подробно излагат в отговора и в съдебно заседание хронологията на изменение на плана на с.*** и изменението на границата между имота на ищцата и имота на ответниците. Предвид изложеното молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и до им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В хода на съдебното заседание страните, поддържат заявените с исковата молба и отговора становища.

Като писмени доказателства по делото са приети: представените с исковата молба, заверени от страната преписи от: нотариален акт № 71, том I, дело № 1124/1999 г. на ВПРС, нотариален акт № 127, том I, дело № 266/1988 г. на ПРС, скица изх. № 228/19.09.2013 г. на ***, удостоверение изх. № 3/25.09.2013 г. на ***, удостоверение за данъчна оценка изх. № 7703001301/04.12.2014 г. на ***. удостоверение за идентичност изх. № 94-С-323/29.09.2015 г. и скица изх. № 254/29.09.2015 г., изг. от отдел „ТСУ и ИП“ в ***; представените с отговора на исковата молба, заверени от страната преписи на: официално заверени преписи на: скица изх. № 54/05.03.2015 г. на ***, заповед № 576/02.04.2014 г. на кмета на ***, обяснителна записка към нея, скица-проект, подробен устройствен план на с.***, общ.Върбица, обл.Шумен за изменение на регулацията между УПИ ІІІ-201 и УПИ ІV-201 кв.47, известие за доставяне, удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 24/08.10.2013 г., изд. от ***, скица № 1095/04.03.1975 г. на ОНС Преслав, нотариален акт № 47, том I, дело № 139/1993 г., скица изх. № 75/02.03.1993 г. на ***.

Събрани са гласни доказателства – показанията на свидетеля на ищеца – *** Х. и показанията на свидетеля на ответниците – К. И.

Прието е по делото заключението на назначената СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявените реивандикационне искове са процесуално допустими, предявени са от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от воденето на настоящия спор. Разгледани по същество исковете по чл.108 от ЗС са неоснователни и недоказани, поради следните съображения:

Претенцията по ревандикационния иск следва да се установи по пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на собственост на ищцата, придобито именно на твърдяното основание, упражнявана фактическа власт от ответниците върху спорния имот с намерение за своене, както и липса на правно основание за това.

Не е спорно обстоятелството, че ответниците владеят и ползват към момента процесния недвижим имот, индивидуализиран в обстоятелствената част на исковата молба, като обосновават това с нотариален акт № 127, том I, дело № 266/1988 г. на ПРС, нотариален акт № 47, том I, дело № 139/1993 г., скица изх. № 75/02.03.1993 г. на ***, скица изх. № 228/19.09.2013 г. на *** и заповед № 576/02.04.2014 г. на кмета на ***, обяснителна записка към нея, скица-проект, подробен устройствен план на с.***, общ.Върбица, обл.Шумен за изменение на регулацията между УПИ ІІІ-201 и УПИ ІV-201 кв.47.

Спорно е кой притежава собствеността върху процесния имот.

По делото не се доказа, че ищцата е собственика на спорния имот.

За населеното място с.*** е действал кадастрален план от 1935 г., като съгласно същия имотът, собственост на ищцата е бил с планоснимачен №173 и за него бил отреден УПИ ІІ-173 от кв.49, части от УПИ ІІІ-174 и УПИ ІV-172 от кв.49. Имотът е придобит от ищцата на основание нотариален акт № 71, том I, дело № 1124/1999 г. на ВПРС, с който нейните родители О.Т. и *** Т. са й дарили дворище с пл.№201, съставляващо парцел ІІІ-201 от кв.47 по плана на с.*** действал от 1991 г., заедно с построените в него къща и стопански сгради. Придобитият от ищцата имот съответства на УПИ ІІ-173 от кв.49 части от УПИ ІІІ-174 и УПИ ІV-172 от кв.49 по плана на с.*** от 1935 г. като разликата в площта се дължи на последващото изменение съгласно новия регулационен план от 1991 г. Границите на имота са посочени в изготвената от вещото лице комбинирана скица.

Съгласно действащият кадастрален план от 1935 г.имотът собственост на ответниците е бил с планоснимачен №172 и за него бил отреден УПИ ІV-172 от кв.49 по плана на с.***. С нотариален акт № 127, том I, дело № 266/1988 г. на ПРС родителите на отв.Н.Т. - О.Т. и *** Т. са дарили на него и отв.С.Т. празно дворно място съставляващо имот УПИ ІV-172 от кв.49 по плана от 1935 г. на с.***, общ.Върбица, обл.Шумен, от който имот към датата на дарението е бил част и процесния имот. С плана от 1991 г. са променени границите на имота, като за същият бил отреден УПИ ІV – 201 от кв.47. В него се включват част от УПИ ІV-172 от кв.49 и част от ІІІ-174 от кв.49 по плана от 1935 г. В новообразуваният имот не е включен процесния. Границите на имота са посочени в изготвената от вещото лице комбинирана скица. С нотариален акт № 47, том I, дело № 139/1993 г. на ВПРС ответниците са признати за собственици на новообразувания имот УПИ ІV – 201 от кв.47 по плана на с.*** от 1991 г. по обстоятелствена проверка. Към датата на издаване на нотариалния акт по обстоятелствена проверка на ответниците процесния имот е придаден към имот УПИ ІІІ-201 от кв.47 по плана на с.***, собственост на ищцата.

Не са представени, съотв. открити от вещото лице документи за уреждане на регулационни сметки между страните по регулация по плана от 1991 г. на с.***.

По инициатива на отв.Н.Т. и след проведена административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ (сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ) за изменение на неприложения дворищнорегулационен план със заповед № 576/02.04.2014 г. на кмета на *** е допуснато изменение на плана на с.*** от 1991 г., като границата между УПИ ІІІ-201 и УПИ ІV-201 от кв.47 се възстановява както е била очертана преди придаването по регулация с плана от 1991 г.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2010 г., ОСГК, докладчик съдията Теодора Гроздева-

с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ (сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ) за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. С изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел, образуван от два маломерни имота, се прекратява. В конкретният случай е проведена административната процедура от ***, която е приключила с издаване на заповед № 576/02.04.2014 г. на кмета на ***. Заповедта е влязла в сила на 09.06.2014 г., видно от направена справка в официалните сайтове на ШАС и ВАС.

Изводът, че отчуждителното действие на посочените в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ дворищнорегулационни планове се прекратява автоматично с изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, се налага и при систематичното тълкуване на тази разпоредба с разпоредбите на § 6, ал. 5 от ПР на ЗУТ и § 8, ал. 2, т. 1 от ПР на ЗУТ:

- Съгласно § 6, ал. 5 от ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете на § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ не могат да се извършват сделки за разпореждане с дворищнорегулационен парцел, за който не са изплатени дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация, когато такива обезщетения се предвиждат, тоест с парцел, за който дворищната регулация не е била приложена. Тази забрана за разпореждане с целия парцел налага извода, че законодателят изхожда от разбирането, че след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ собствеността върху имотите, за които дворищната регулацията не е приложена, се възстановява автоматично в положението от преди влизане в сила на неприложения дворищнорегулационен план, тоест че собственикът на парцела вече не е собственик на придадените към този парцел части от съседни имоти. Следователно е прието, че отчуждителното действие на неприложения дворищнорегулационен план е прекратено по силата на закона с изтичане на горепосочените преклузивни срокове.

- Съгласно § 8, ал. 2, т. 1 от ПР на ЗУТ, собствениците на поземлените имоти по ал. 1 могат да приложат влезлите в сила неприложени дворищнорегулационни планове с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма. В тази разпоредба законодателят също изхожда от разбирането, че с изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ собственикът на парцел, към които по силата на неприложената дворищна регулация е била придадена част от съседен имот, вече е загубил правото на собственост върху тази придаваема част. Именно заради това, за да може отново да придобие собствеността върху придаваемата част, той следва да сключи договор в нотариална форма със собственика на съседния имот за прехвърляне на собствеността върху тази реално определена част от парцела, какъвто договор е допустим съгласно чл. 200, ал. 2 ЗУТ.

Предвидената в § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ административна процедура не е условие за прекратяване на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове, а възможна и незадължителна последица от това прекратяване, имаща за цел да приведе вътрешните регулационни линии в съответствие с границите на собственост на имотите, спрямо които е отпаднало отчуждителното действие на неприложената дворищна регулация. Непровеждането на тази административна процедура е пречка, съгласно § 8, ал. 5 от ПР на ЗУТ, само за застрояването на бившия парцел, но не и за настъпване на предвиденото в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ прекратяване на отчуждителното действие на регулацията.

След като не е приложен плана от 1991 г. на с.*** относно придаваемата част към имот УПИ ІІІ-201 от кв.47, т.к същата не е оценена, съответно - платена и след изтичане на срока за отчуждителното действие на плана от 1991 г. се възстановява границата между имотите преди плана от 1991 г. Т.е защриховата част, която представлява процесния имот съгласно изготвената комбинирана скица от вещото лице, след изменение на плата на с.*** през 2014 г. е част от УПИ ІV-201 от кв.47, който е собственост на ответниците. Не отговаря на действителното положение твърдяното от ищцата обстоятелство, че собственият й имот УПИ ІІІ-201 от кв.47 по плана на с.*** е идентичен с имот УПИ ІІІ-201а от кв.47 по плана на с.***. С изменението на плана на с.*** през 2014 г. и възстановяване на придаваемата част/процесната/ към УПИ ІV-201 от кв.47 и промяна на имотната граница имотът на ищцата, за който е бил отреден УПИ ІІІ-201 с площ 1374 кв.м по плана от 1991 г. е изменен и за него е отреден УПИ ІІІ-201а с площ 1092 кв.м по плана от 2014 г. и от който не е част процесиня имот. Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора и релевираното от ищците искане за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски до приключване на устните състезания по него, подкрепено с ангажираните за целта доказателства,обуславят основателност на искането в доказаните параметри, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.О.Х. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. С.Е. *** против Н.О.Т. с ЕГН ********** и С.И.Т. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, със съдебен адресат – адв. Г.Г. *** иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между ищцата и ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот: реална част от УПИ ІV - 201 кв. 47 по плана на с.***, общ.Върбица /която след последното изменение на дворищната регулация между съседните имоти със Заповед №576/02.04.2014г. на ***, попада в този имот/, ведно с част от сайвант КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.О.Х. против Н.О.Т. и С.И.Т. иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с искане за осъждане да предадат владението върху собствения на С.Х. недвижим имот, представляващ реална част от УПИ ІV - 201 кв. 47 по плана на с.***, общ.Върбица /която след последното изменение на дворищната регулация между съседните имоти със Заповед №576/02.04.2014г. на ***, попада в този имот/, ведно с част от сайвант КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Ю. С. В с ЕГН ********** и Х. Х. В с ЕГН ********** и двамата с адрес с.Н. Б. р., общ.В., обл.Ш., ул.“Х“№5 ДА ЗАПЛАТЯТ на Г М Р ЕГН **********, М А И ЕГН ********** и Е А Н с ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, “Сентрал парк“, бл.3, ап.20 сумата от 470.00 лева /четиристотин и седемдесет лева/, представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за държавни такси и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Районен съдия: