Р Е Ш Е Н И Е

29.12.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2014 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 21 (двадесет и първи) ноември Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 430 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.258 вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, от „С.2”ООД, с ЕИК ......, седалище и адрес на управление:*** ,представляван по закон от В. Ц.П.– управител срещу „Е.“ЕООД с ЕИК 104637274, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.С.В., по който ищецът претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 5585.69 лв./пет хиляди петстотин осемдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща възнаграждение за извършена услуга – сушене на 240.42 тона зърно царевица, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба-28.06.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

Ищецът твърди в исковата молба, че между него и ответника бил сключен устен договор, по силата на който ищецът се задължил да извърши сушене на 750 т царевица, реколта 2015 г., предоставена от ответника, като била уговорена и цената, която ответника следва да заплати за услугата. Ищецът бил изпълнил своите задължения по договора. В периода 13.10.2015 г. – 31.10.2015 г. ищецът извършил сушене на 489.08 т царевица реколта 2015 г. предадена му от ответника. За извършената обработка, съобразно договорената цена била издадена фактура №0000016037/30.10.2015 г. на стойност 12286.81 лв., която била заплатена от ответника на 13.11.2015 г. В периода 03.11.2015 г.-17.11.2015 г. ищецът извършил сушене на 240.42 т царевица реколта 2015 г. предадена му от ответника. За извършената обработка, съобразно договорената цена била издадена фактура №0000010782/30.11.2015 г. на стойност 5585.69 лв., която не била заплатена от ответника, поради което за ищеца възниквал интерес от предявяване на настоящия иск, с който същия претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата, предмет на договор за изработка, за която е издадена посочената фактура, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и да му заплати направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ответникът оспорва иска, като твърди, че не е получавал процесната фактура, поради което и не дължи плащане.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Между ищеца и ответника бил сключен устен договор, по силата на който ищецът се задължил да извърши сушене на 750 т царевица, реколта 2015 г., предоставена от ответника срещу уговорена цена, която ответника следвало да заплати за услугата. В периода 13.10.2015 г. – 31.10.2015 г. ищецът извършил сушене на 489.08 т царевица реколта 2015 г. предадена му от ответника. След изсушаване на царевицата съобразно договорения процент на влажност, същата била предадена на ответника. За извършената обработка, съобразно договорената цена била издадена фактура №0000016037/30.10.2015 г. на стойност 12286.81 лв., която била заплатена от ответника на 13.11.2015 г. В периода 03.11.2015 г.-17.11.2015 г. ищецът извършил сушене на 240.42 т царевица реколта 2015 г. предадена му от ответника. След изсушаване на царевицата съобразно договорения процент на влажност, същата била предадена на ответника, чрез нает от него превозвач. За извършената обработка, съобразно договорената цена била издадена фактура №0000010782/30.11.2015 г. на стойност 5585.69 лв., която не е получена и заплатена от ответника, въпреки отправените устни покани до представителя на ответника. С писмена покана изх.№46/24.04.2017 г., получена от законния представител на ответника на 25.04.2017 г., същият е поканен да заплати доброволно сумата по процесната фактура в размер на 5585.69 лв. До настоящият момент фактурата не е отразена в счетоводството на ответника, нито е заплатена на ищеца.

Като писмени доказателства по делото са приети: представените с исковата молба: заверени от страната преписи на: акт за изработка №18/30.10.2015 г.; справка за доставена царевица за месец 10.15 г.; сметка за изчисляване стойността за сушене, фактура №0000016037/30.10.2015 г.; дневно извлечение от банкова сметка №2175 за дата 13.11.2015 г.; договор за наем на складови вместимости от 01.09.2015 г.; кантарни бележки №№ 2074/13.10.15 г. ; 2177; 2180; 2187/18.10.15 г.;2339, 2347, 2363/24.10.15 г.; 2369, 2383/26.10.15 г.; 2420/28.10.15 г.;2425/, 2426/29.10.15 г.; 2459/30.10.2015 г.; 2462/31.10.2015 г. за доставено зърно за сушене; кантарни бележки №№ 2076/13.10.15 г.; 2181, 2189/16.10.15 г.; 2307/22.10.15 г.; 2343, 2364, 2368/24.10.15 г.; 2375, 2384/26.10.15 г.; 2421/28.10.15 г.; 2428, 2429/29.10.15 г.; 2467, 2472/30.10.15 г. за върнато изсушено зърно; акт за преработка №40/30.11.15 г.; справка за доставена царевица за м.11.15 г.; сметка за изчисляване стойността за сушене, фактура №0000010782/30.11.15 г.; кантарни бележки №№ 2511, 2513/03.11.15 г.; 2567, 2571/10.11.15 г.; 2573, 2574/11.11.15 г.; 2642/17.11.15 г. за доставено за сушене зърно; кантарни бележки №№2515, 2521/03.11.15 г.; 2569, 2572/10.11.15 г.; 2576/11.11.15 г.; 2648/17.11.15 г.; 2711/25.11.15 г. за върнато изсушено зърно; покана за доброволно изпълнение и обратна разписка №233227854/25.04.17 г., изд. от „Еконт Експрес“ООД; справка за актуално състояние на ***ЕООД, гр.Разград, „Семпекс“ЕООД, гр.Разград и „Експрестрой“ЕООД, гр.Смядово, представен от ответника незаверен препис от покана от „Е.“ ЕООД *** до „Семпе-2“ ООД заедно с известие за доставянето му; материалите по ЧГРД№344/17 г. на ВПРС.

Прието е по делото заключението на назначената СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Настоящият съдебен състав намира, че претенцията на ищеца е основателна. По смисъла на чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Законът не поставя изискване за сключването на договора за изработка в писмена форма с оглед на неговата действителност, с изключение на някои изрично предвидени хипотези, в които обаче не попада конкретния случай, поради което устно сключеният договор е напълно действителен, доколкото не страда от друг порок. От събрания по делото доказателствен материал съдът прави категоричен и обоснован извод за наличието на валидно облигационно правоотношение между двете страни, произтичащо от сключен договор за изработка. Това е така, защото в отношенията между страните обективно съществуват правата и задълженията, изграждащи съдържанието на правоотношението, което поражда редовно сключеният договор за изработка. Ищецът е престирал определен трудов резултат, за което е извършил съответните фактически действия, а ответникът след като е одобрил изработеното се е задължил да заплати възнаграждение за приетата работа.

Видно от кантарните бележки, след получаване на изсушената царевица поръчващият - ответник е приел извършената съгласно договора работа от изпълнителя-ищец. При приемането ответникът не е направил възражения за неправилно изпълнение и не е известил за откриването на такива, лед като не е направи такива възражения, работата се счита приета. Ответникът не е направил и възражения за неточно изпълнение, че изпълнителя се е отклонил от поръчката или изпълнената работа е с недостатъци в срока по чл.265, ал.3 от ЗЗД, поради което за него възниква задължение да заплати уговореното възнаграждение за приетата работа.

Не се установява по реда на чл. 301 от ТЗ търговецът (дружеството-ответник) да се е противопоставило веднага, че кантарните бележки са подписани от лице, което не е било натоварено със съответните правомощия – да получи изработеното.

Възражението, че представената по делото фактура не била получена съответно отразена в счетоводството на ответника, и това задължение не му е станало известно е неоснователно, тъй като соченото обстоятелството е ирелевантно за правоотношението, възникнало между страните. Касае се за предоставяне на информация, която няма как да влияе върху задълженията на ответницата за плащане, защото основанието на това задължение е услугата, която е предоставена и ползвана от ответника, а не получаването на фактурата. Освен това е изпратена покана за доброволно изпълнение до ответника за задължението по договора за изработка. Съдът не споделя възражението на ответника, че поканата за доброволно изпълнение не е надлежно връчена, тъй като е получена от законния представител на дружеството.

Изложеното се подкрепя и от заключението на съдебно счетоводната – експертиза , от което се установява, че ищецът е извършил сушене на общо 240.42 т царевица реколта 2015 г. предадена му от ответника за периода 03.11.2015 г.-17.11.2015 г. В табличен вид са посочени приетите количества царевица и експедираните такива. Обстоятелството, че се установяват някой несъответствия в отделните количества по кантарните бележки не дават основание за съмнение в полученото от ответника общо количество изсушена царевица за процесния период.

Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл.258 вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан.

Искането на ищеца за присъждане на реализираните от него разноски по делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива под формата на заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, държавни такси, преводни такси и др. е основателно, поради което следва да бъде уважено съобразно уважената част от иска, в размер на 1406.27 лева, включващи и разноските в обезпечителното производство.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Е.“ЕООД с ЕИК 104637274, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.С.В., ДА ЗАПЛАТИ на „С.2”ООД, с ЕИК ......, седалище и адрес на управление:*** ,представляван по закон от В. Ц.П.- управител, сумата от 5585.69 лв./пет хиляди петстотин осемдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща възнаграждение за извършена услуга – сушене на 240.42 тона зърно царевица по договор за изработка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба-28.06.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и да му заплати направените по делото разноски в размер на 1406.27 лв./хиляда четиристотин и шест лева и двадесет и седем стотинки/, съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: