Р Е Ш Е Н И Е

 

13.12.2017 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                               Година 2017                     Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Великопреславският районен съд                                     четвърти състав

На 09 (девети) ноември                                                       Година 2017

 

В публично съдебно заседание, в следния състав:

 

Председател Дияна ***

 

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.***

гражданско дело номер 582 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с  чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, от Р.7.” ЕООД, с ЕИК 201911314, седалище:***, представляван по закон от И. Петров И., представляван по пълномощие от адв.Ж.А.Ж. от ШАК срещу И.Я.И. с ЕГН **********, постоянен адрес *** и Р.В.И. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответниците солидарно дължат на ищеца сумата от 1110.00  лева /хиляда сто и десет лева/ главница, представляваща неустойка по чл.3, ал.2 във вр. с чл.2, ал.1 от предварителен договор за покупко – продажба на недвижими имот от 31.01.2014 г., както и законната лихва за забавата върху главницата от 27.06.2017 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на осн.чл.410 от ГПК №212/30.06.2017 г. по ч.гр.д.№427/17 г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените по делото разноски, включително и тези в заповедното производство.

В исковата молба ищецът, твърди че е сключил в качеството си на купувач с ответниците, в качеството им на продавачи на 31.01.2014 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. В чл.2, ал.1 от същия договор бил определен срок за сключване на окончателен такъв – 28.03.2017 г., а в чл.3, ал.1 от същия часът и мястото на сключването.  Ищецът изпълнил всички задължения по предварителния договор, но ответниците не изпълнили своето задължение на 28.03.2017 г. да се явят в уговорения час и място за сключване на окончателния договор. Задължението си изпълнили едва на 05.05.2017 г. Ето защо за него възниквал интерес да претендира от неизправната по договора страна уговорената в чл.3, ал.2 вр. с чл.2, ал.1 от предварителния договор неустойка за забавено изпълнение изчислена в размер на 1110.00 лв. 

За осъждане на ответниците да заплатят дължимата неустойка ищеца подал заявление по чл.410 от ГПК.  На основание заявлението било образувано ч.гр.д.№427/17 г. по описа на ВПРС, била издадена заповед за изпълнение №212/30.06.2017 г., с която било постановено  ответниците, в качеството им на длъжници да му заплатят претендираната въз основа на предварителния договор за покупко-продажба неустойка.

В законния срок, след връчване на заповедта, всеки от ответниците бил депозирал  възражение срещу нея. В указаният от съда срок ищецът-заявител по заповедното производство предявил при първоначално обективно и субективно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с  чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с които моли съда с решението си да признае за установено в отношенията между страните, че ответниците солидарно дължат на ищеца сумата от 1110.00  лева /хиляда сто и десет лева/ главница, представляваща неустойка по чл.3, ал.2 във вр. с чл.2, ал.1 от предварителен договор за покупко – продажба на недвижими имот от 31.01.2014 г., както и законната лихва за забавата върху главницата от 27.06.2017 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на осн.чл.410 от ГПК №212/30.06.2017 г. по ч.гр.д.№427/17 г. по описа на ВПРС, както и направените по делото разноски.

            В законният едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответниците депозират отговор в който оспорват исковете по основание и размер.

Ищецът, чрез пълномощника, поддържа исковете в съдбено заседание  и  моли съдът да се произнесе с положително решение по тях.

            Ответниците, представлявани от пълномощника адв.Гатев от ШАК, в съдебно заседание поддържат изложеното в отговора. Считат, че не са представени доказателства за изпълнение на задължението на ищеца да се яви пред нотариуса на определената дата и час за сключване на окончателния договор за покупко-продажба. Твърдят че между страните е била постигната договорка за отлагане на сключването на окончателния договор. Поради което претендирането на неустойка е неоснователно. Дори съдът да приеме че ответниците са изпаднали в забава, същата е само 34 дни, като през това време ищецът е ползвал имота по предназначение, като търговски обект, като не е заплащал наем и ако съдът прецени че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗЗД, размерът на претендираната неустойка следва да бъде намалена поради прекомерност.  

            Като писмени доказателства по делото са приети: заверени от страната преписи от:  предварителен договор за покупко – продажба на недвижими имот от 31.01.2014 г., констативен протокол, акт 73, том І, рег.№1045 от 28.03.2017 г. на нотариус с рег.№592 на нот.камара с район на действие ВПРС; нотариален акт за продажба на недвижим имот №51/05.05.2017 г., том ІІІ, рег.№1540, дело 246/2017 г. на нотариус с рег.№592 на нот.камара с район на действие ВПРС, материалите по ч.гр.д.№427/17 г. по описа на ВПРС.

Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля ***от страна на ответниците.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното:

Съдът, като съобрази предявената претенция и като взе предвид разпределянето на доказателствената тежест в процеса намира, че задължение на ищеца е да установи надлежно твърдените от него обстоятелства, и то най - вече досежно основния факт, въз основа на който се претендира исковата сума - съществуването на валидни облигационни отношения с ответниците, както и изпълнение на своите задължения породени от сключения договор. Следва да установи размера на претендираната неустойка. Предвид оспорването, всеки от ответниците следва да установи, или че е изпълнил задължението си, или че изобщо не дължи такова.

По ч.гр.д.№427/2017 г. по описа на  ВПРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК по искане на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответниците И.Я.И. и Р.В.И. да заплатят солидарно на ищеца сумата 1110.00 лева (хиляда сто и десет лев), представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 27.06.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумите, представляващи разноски по заповедното производство: 25.00 лв. – платена дължима държавна такса по заявлението и 150.00 лв. – адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: предварителен неизпълнение на задължение по  чл.2/1/ от договор от 31.01.2014 г. за покупко – продажба на недвижим имот.

В срока по чл.414 от ГПК, всеки от длъжниците е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

В указаният от съда срок заявителят е депозирал в съда искова молба, с която при условията на първоначално обективно и субективно съединяване са предявени  положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с  чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,  срещу длъжниците.

            Предявените от ищеца обективно и субективно съединени положителни установителни искове, предвид наличие на правен интерес са допустими.

Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между тях е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.01.2014 г., с който ответниците продават на ищеца, подробно описан в договора недвижим имот. Видно от приложения по делото частно заверен препис от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.01.2014 г., страните са постигнали съглашение освен за заплащане на продажната цена на части, като първата част е задатък в размер на 1500.00 лв. от купувача в периода от 31.01.2014 г. до 05.10.2017 г. и за датата, мястото и часа на сключване на окончателния договор за покупко-продажба на 28.03.2017 г. в 10.00 часа в кантората на Нотариус Светлозар Николов с район на действие ВПРС. Владението на имота е предадено на купувача на датата на сключване на предварителния договор. 

От констативен протокол от 28.03.2017 г., акт 73, том І рег.№1045 на Нотариус Светлозар Николов рег.№592 на НК с район на действие ВПРС, се установява че на 28.03.2017 г. в 15.00 часа в кантората му се е явил законния представител на ищеца – И.И. за сключване на окончателния договор за покупко-продажба, но ответниците не са се явили лично нито са изпратили представител.

От показанията на св. *** се установи, че ответниците не са могли да се снабдят с данъчната оценка на имота и да го прехвърлят, поради липса на средства.

От нотариален акт за продажба на недвижим имот от 05.05.2017 г. №51, том ІІІ, рег.№1540, дело №246/2017 г.  на Нотариус  Светлозар Николов рег.№592 на НК с район на действие ВПРС, се установи че на посочената дата ответниците са прехвърлили собствеността върху имота, предмет на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.01.2014 г. на ищеца.

Видно от чл.3, ал.2 на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.01.2014 г., при неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор неизправната страна дължи неустойка за забавено изпълнение, в размер на 2%  върху платения задатък /1500 лв./ за всеки просрочен ден, т.е по 30.00 лв. на ден.

Предварителният договор от 31.01.2014 г. представлява валидно съглашение между договарящите страни за постигане на определен резултат- подготовка и сключване на окончателен договор с предмет- посочения недвижим имот. Договорът не е изменян, отменян или анексиран и отразява общата воля на договарящите страни за съществените условия на окончателния договор, на основание чл. 20а във връзка с чл. 19 от ЗЗД.

 Видно от събраните по делото доказателства окончателния договор е сключен със забава от  34 дни.

Съгласно договореното от страните неизправната страна по договора може да търси заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор. Неустойката е предвидена като мораторна за забавено изпълнение извън рамките на уговорения срок.

Не се доказаха сочените от ответниците обстоятелства за наличие на договорености между страните за удължаване на срока за сключване на окончателен договор.

По делото не се установи и че ищецът е изправна страна по договора и че към момента определен за сключване на окончателния договор 10.00 часа на 28.03.2017 г. се е явил в кантората на  нотариуса за сключване на окончателния договор, съответно че по същото време ответниците не са се явили.  От констативен протокол от 28.03.2017 г., акт 73, том І рег.№1045 на Нотариус Светлозар Николов рег.№592 на НК с район на действие ВПРС, се установява че на 28.03.2017 г., в 15.00 часа, време различно от договореното, се е явил законния представител на ищеца – И.И. за сключване на окончателния договор за покупко-продажба и че в този час ответниците не са се явили. Въпреки, че неявяването на ответниците на посочената датата за сключване на окончателния договор не се оспорва от тях.

Предвид, че единствено изправната страна по договора има право да претендира заплащане на уговорената неустойка, съдът счита че така предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли изцяло.  

Изходът на спора и релевираното от ответниците искане за присъждане на реализираните от тях  разноски, задължава съда да се произнесе по тях, но т.к то не е подкрепено с доказателства за действително реализирани такива не следва да им бъдат присъждани разноски.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с  чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от Р.7.” ЕООД, с ЕИК 201911314, седалище:***, представляван по закон от И. Петров И., представляван по пълномощие от адв.Ж.А.Ж. от ШАК срещу И.Я.И. с ЕГН **********, постоянен адрес *** и Р.В.И. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 1110.00  лева /хиляда сто и десет лева/ главница, представляваща неустойка по чл.3, ал.2 във вр. с чл.2, ал.1 от предварителен договор за покупко – продажба на недвижими имот от 31.01.2014 г., както и законната лихва за забавата върху главницата от 27.06.2017 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на осн.чл.410 от ГПК №212/30.06.2017 г. по ч.гр.д.№427/17 г. по описа на ВПРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОТХВЪРЛЯ искането на ответниците И.Я.И. с ЕГН **********, постоянен адрес *** и Р.В.И. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, представлявани от пълномощника адв.Генчо Гатев от ШАК, за осъждане на ищеца да им заплати направените по делото разноски като НЕДОКАЗАНО.

   РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

               Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Приложеното ч.гр. дело №427/2017г. по описа на ВПРС да се върне в състава, ведно с препис от решението за сведение.

 

 

                                                          

                                                                             Районен съдия: