Р Е Ш Е Н И Е

14.12.2017 год.

Номер . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 14 (четиринадесети) ноември Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

гражданско дело номер 778 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си, депозирана в съда на 06.11.2017 г., молителите А.М.М. и И.Д.М. излагат, че са съпрузи от 01.11.1989 година. От съвместното им съжителство нямало родени деца, имащи общ произход от съпрузите. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяването на брака си. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното споразумение.

В съдебно заседание на 14.11.2017 г. молителите се явяват лично и всеки от тях, по реда на чл. 330, ал. 3 от ГПК, потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяването на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 01.11.1989 г., когато с акт № 0047/01.11.1989 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Върбица, обл. Шумен, сключват граждански брак. По време на брака им са родени три деца, понастоящем пълнолетни, като същите нямат общ произход от страните – според отразеното в служебно изисканите справки от Регистър „НБД“ за молителите. При сключването на брака съпругата А.М. Христова приела фамилното име на съпруга си – М..

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 40,00 лв., която следва да се възложи поравно на молителите.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 01.11.1989 г. с акт за сключен граждански брак № 0047/01.11.1989 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Върбица, обл. Шумен, между И.Д.М. с ЕГН **********,*** и А.М.М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между И.Д.М. и А.М.М. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. След прекратяване на брака А.М.М. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – ХРИСТОВА.

2. Родените по време на брака деца нямат общ произход от молителите.

3. След прекратяването на брака никой от молителите не дължи издръжка на бившия си съпруг.

4. По време на брака си молителите не са придобивали недвижими вещи и моторни превозни средства, представляващи съпружеска имуществена общност, а движимите вещи са поделили извънсъдебно.

5. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Върбица, обл. Шумен, ул. „Милан Борисов” № 42, след прекратяването на брака СЕ ПРЕДОСТАВЯ за ползване на И.Д.М..

6. Молителите приемат в отношенията помежду си, че разноските по делото се поемат от молителя И.Д.М..

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 40,00 лв. (четиридесет лева), като ОСЪЖДА И.Д.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, сума в размер на 20,00 лв. и ОСЪЖДА А.М. Христова да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС, сума в размер на 20,00 лева.

Препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите, като на молителя М. – чрез пълномощника, а на молителката Христова – по посочения по делото адрес за връчване.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: