Р Е Ш Е Н И Е
28.12.2017 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Велики Преслав трети
състав
На
02 (втори) октомври Година 2017
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател
Стоян Момов
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия С. Момов
административнонаказателно дело номер 220 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от
ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от М.М.Е. с ЕГН **********
срещу наказателно постановление № 551 от 26.04.2017 г., издадено от
Заместник-директора на Регионална дирекция по горите гр. Шумен.
Жалбоподателят оспорва фактическите констатации в акта за установяване на административно нарушение, като изтъква, че управлявания от него автомобил е негова собственост, но въз основа на сключен договор за наем с ЕТ „АТИ 65 – ****“ гр. Велики Преслав, се ползвал от последния. Именно задължение на търговеца било да осигури и оборудва автомобила с необходимото GPS-устройство. Впоследствие било установено, че устройството има фабричен дефект и затова не е функционирало – обстоятелство, което по никакъв начин не било известно на жалбоподателя. Моли съда да постанови решение, с което цитираното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Представителят на въззиваемата страна поддържа наказателното постановление. Счита, че извършването на нарушението е доказано. Моли НП да бъде потвърдено.
Видно от
материалите по приложената по делото административнонаказателна
преписка, на 01.11.2016 г. С.С.Д. – горски
инспектор при РДГ – Шумен съставил акт за установяване на административно
нарушение № 551/16.11.2016 г. (бл. Сер.: ДООА № 002869) срещу М.М.Е. с ЕГН ********** ***, за това, че „транспортира с товарен
автомобил ГАЗ66 с рег. № **** дърва за огрев от дървесен вид дъб 1 пр. куб. м,
средна технологична дървесина вид габър 1 пр. куб.м, дърва за огрев цер – 1 пр.
куб.м, липа – 1 пр. куб.м, трупи за бичене от дъб 5 бр./0,60 пл.куб.м, ОЗД –
цер – 4 бр./ 0,60 пл.куб.м, придружени с превозен билет № 5419/00299 от 22.08.2016
г., час 12:24, който не е снабден с изправно функциониращо устройство за
проследяване на движението му (GPS-устройство). Дата на извършване на нарушението – 22.08.2016
г., дата на откриването му – 28.09.2016 година. Посочено е, че с горното нарушил чл. 148, ал. 12 от ЗГ и чл. 14б, ал. 1 от Наредба № 1/30.01.2012
г. за КОГТ.”.
На основание
така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 551 от 26.04.2017 г., с което на М.Е. е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв., на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ, за
това, че „транспортира дървесина с товарен автомобил ГАЗ 66 с рег.
№ ****, придружена с превозен билет № 5419/00299 от 22.08.2016 г. – дърва за
огрев от дървесен вид дъб 1 пр. куб. м, средна технологична дървесина габър 1
пр. куб.м, дърва за огрев цер – 1 пр. куб.м, липа – 1 пр. куб.м, трупи за
бичене от дъб 5 бр./0,60 пл.куб.м, ОЗД – цер – 4 бр./0,60 пл.куб.м, от временен
склад на отдел 171, подотдел „в“ в ТП ДГС „Преслав“, ДГТ до гр. Велики Преслав,
ул. „****1, който не е снабден с изправно функциониращо устройство за
позициониране и проследяване на движението му (GPS-устройство), с
което осъществил състава на
чл. 148, ал. 12 от ЗГ и чл. 14б, ал. 1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за КОГТ“.
Жалбоподателят
оспорва фактическите констатации, изложени в акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление.
Съдът,
като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства – договор за
наем от 03.01.2016 г., приемо-предавателни протоколи от 28.10.2016 г. и от
01.11.2016 г., удостоверение изх. № 663/28.10.2016 г., превозен билет №
5419/00299 от 22.08.2016 г., час 12:24, свидетелските
показания на С.Д. (актосъставител), Н.Н. (свидетел по акта), **** и ****, установи
от фактическа страна следното:
М.М.Е. е собственик на товарен автомобил
марка „ГАЗ 66“ с рег. № ****. На 03.01.2016 г., същият сключил с ЕТ „АТИ 65 – ****“
гр. В. Преслав договор за наем, по силата на който предоставил на търговеца за
временно и възмездно ползване превозното средство. Тъй като чрез процесното
МПС, едноличният търговец осъществявал дейността си, свързана с добиване и
търговия на дървесина, на камиона било монтирано устройство за
позициониране и проследяване (GPS-устройство), като информацията за същото
била предоставена на РДГ – Шумен. През месец август
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Последната
е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител, в законоустановения
7-дневен срок – наказателното постановление е връчено на 27.04.2017 г., а
жалбата срещу него е депозирана пред Регионална дирекция по горите - Шумен на
04.05.2017 година. Ето защо, същата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока,
съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна проверка,
съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, налагащи отмяна на последното.
Спазени са законните срокове по чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 и чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, както и реда по чл. 274, ал. 1, т. 1 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от
Закона за горите, за констатиране и наказване на съставомерната деятелност
(включително в съответствие със заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на
Министъра на земеделието и храните). Актът за установяване на нарушението и
наказателното постановление отговарят на изискванията на чл. 42 от ЗАНН,
съотв., чл. 57 от ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл. 266, ал. 1 вр. чл. 148, ал. 12 от Закона за горите. Съгласно цитираните разпоредби, наказва се физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти, като частта от тези дейности, извършвана с товарни превозни средства (в случая – транспортирането на дървесина) следва да се осъществява с такива товарни превозни средства, които да са снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS). Редът за предоставяне на достъп до информацията за движението на превозните средства се определя с наредбата по ал. 11 – Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. От съвкупността на събраните както в съдебното производство, така и пред административнонаказващия орган доказателства се установи, а и от жалбоподателя не се оспорва, че в случая, по време на процесното транспортиране на дървесина от жалбоподателя М.Е., в качеството му на водач на товарно превозно средство (при обективните предели, отразени в превозен билет № 5419/00299 от 22.08.2016 г., час 12:24), на товарния автомобил с рег. № **** било монтирано такова устройство. Това било извършено от името на ЕТ „АТИ – 65 – ****“ гр. Велики Преслав, тъй като именно посоченият търговец осъществявал дейност, свързана с добиване, транспортиране и разпореждане с дървесина. Не се спори и по обстоятелството, че към 22.08.2016 г. GPS-устройството не е функционирало.
В разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗГ е посочен ясно субектът на административното нарушение – всяко физическо лице, което в нарушение на Закона за горите и на подзаконовите актове по прилагането му транспортира дървесина (относимо към настоящия случай). За съставомерността на деятелността от този вид са ирелевантни (без правно значение) обстоятелствата от чие име се осъществява транспортирането на дървесината, както и наличието на умисъл у извършващия го водач на товарното превозно средство. Последният, като водач на моторно превозно средство, преди да започне всяко отделно управляване на автомобила, е длъжен да се увери в точното функциониране на всички системи за управление, вкл. на тези, свързани с управляването, които по силата на нормативни актове следва да отговарят на определени изисквания. Това, във всички случаи на липса на представа у водача за конкретни неизправности, съотв., нефункциониране на която и да е от тези системи, обосновава наличието на вина – във формата на непредпазливост, тъй като, съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
Предвид горното съдът
приема, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана законосъобразно.
Досежно
размера на наложеното наказание:
В нормата на чл. 266, ал. 1 от ЗГ, законодателят е предвидил наказание глоба в размер от 50 лв. до 3000 лева. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание в размер, близък до минималния, предвиден в закона.
Съдът счита, че размерът
на наложеното на жалбоподателя наказание е определен правилно от
административнонаказващия орган, доколкото е съобразен с предвидените в закона
предели.
По изложените съображения
съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 551 от 26.04.2017 г., издадено от ****– Заместник-директор на Регионална дирекция по горите гр. Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 551/16.11.2016 г. (бл. Сер.: ДООА № 002869), съставен от С.С.Д. – горски инспектор в РДГ гр. Шумен, с което на М.М.Е. с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 148, ал. 12 от Закона за горите вр. чл. 14б, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100,00 лв. (сто лева).
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с
касационна жалба, пред Административен
съд – Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен съдия: