Р Е Ш Е Н И Е

 

15.12.2017 год.

 

Номер 120                                      Година 2017                 Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                             четвърти състав

На 15 (петнадесети) ноември                                                                     Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

          Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 299 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от И.Д.В. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №12/03.07.2017 г., издадено от Началника РУ гр.В.Преслав.

            В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Твърди се и че нарушението е маловажен случай.

            Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

            В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. Прилага по делото писмено становище от защитник, с което поддържа жалбата и прави искания за събиране на писмени доказателства, които представя с молбата.

            Въззиваемата страна не изпраща представител и не развива становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 14.06.2017 г. свидетелят К.К. при изпълнение на служебните си задължения като младши полицейски инспектор по КОС в РУ В.Преслав, установил че жалбоподателката е променила постоянния си адрес. Това обстоятелство К. установил, т.к видял, жалбоподателката да получава документа си за самоличност/лична карта/ в сградата на РУ-В.Преслав. Тъй като на свидетеля му било служебно известно, че жалбоподателката притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, направил справка в системата БДС от където установил промяната в постоянния й адрес извършена на 11.05.2017 г. За жалбоподателката съществувало задължение като лице, получило разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях в 14-дневен срок от настъпването на промяната на постоянния адрес да уведоми съответното РУ-В.Преслав за това.  В настоящият случай този срок е изтекъл на 25.05.2017 г. и жалбоподателката до момента на установяване на промяната на постоянния й адрес от К. – 14.06.2017 г. не е уведомила за настъпването й РУ-В.Преслав, нито е представила съответните документи. За установеното нарушение на жалбоподателката бил съставен АУАН за нарушение по чл.86, ал.2 от ЗОБВВПИ. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.86, ал.2 от  ЗОБВВПИ и на основание чл.165, ал.1 от същия закон било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лв.

            По допустимостта на жалбата:

            Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.215 от ЗОБВВПИ и съгласно Заповед №8121з-595/26.05.2015 г. на министъра на МВР.

            Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

Задължителното съдържание на акта за установяване на административно нарушение и НП включва мястото на извършване и описание на извършено нарушението (вж.  чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4, и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН). Мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението са необходими, за да бъде изяснено нарушението. Поради това обстоятелствата, които спомагат за изясняване на нарушението следва да бъдат посочени в акта и в НП. Обратното би довело до неяснота относно това, за какво нарушение се наказва нарушителя и по този начин би се накърнило правото на защита на нарушителя. Липсата на посочване в НП на времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението е съществено нарушение на процесуалните правила и води до незаконосъобразност на НП.

            В конкретният случай, нито в АУАН, нито в НП са посочени датата и мястото на извършване на нарушението.

Без конкретизация на местизвършване на нарушението, съдът не е в състояние да извърши преценка относно местната компетентност /подсъдност/ и правилно и законосъобразно ли е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Не е посочена и датата на извършване на нарушението, като е посочено че същото е извършено на 14.06.2017 г. в РУ-В.Преслав, на която дата и място е установено нарушението. Видно от събраните доказателства жалбоподателката е променила постоянния си адрес на 11.05.2017 г. и срокът за уведомяване на РУ-В.Преслав за това, предвид полученото разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е изтекъл на 25.05.2017 г. От следващият ден жалбоподателката е в нарушение на чл.86, ал.1, т.1 вр. с ал.2 от  ЗОБВВПИ, т.е нарушителя е в неизпълнение на 26.05.2017 г.

Не се спори и от доказателствата по делото се установи, че жалбоподателката е получила разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях №20150153240/22.10.2015 г., издадено от РУ-В.Преслав със срок за валидност до 21.10.2010 г.  На 11.05.2017 г. е извършена промяна в постоянния адрес на жалбоподателката. Безспорно се установи, че до 14.06.2017 г. жалбоподателаката не е уведомила РУ-В.Преслав за промяната на постоянния си адрес във връзка с издаденото й разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.

Разпоредбата на чл. 86, ал.1, т.1 от  ЗОБВВПИ, изисква задължително поведение от лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях при промяна на постоянния си адрес да уведомят съответното РУ на МВР. Алинея втора от същата разпоредба пояснява, че това задължение следва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от настъпването на промяната, като следва да бъдат представени и документите, свързани с нея, както и документ за платена държавна такса.

В конкретният случай, както в АУАН, така и в НП нарушението е описано непълно и неточно. При описанието е посочено, че жалбоподателката не е предоставила на компетентния орган в 14-дневен срок от настъпването на промяната на обстоятествата, при които е било издадено разрешението, а именно в постоянния адрес, документите, свързани с нея. Според настоящият състав това е неточно описание на нарушението, което не дава възможност да се прецени и правилността на правната квалификация на деянието.Липсата на точно описание на административното нарушение е накърнила правото на защита на наказаното лице, тъй като жалбоподателят е бил лишен от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършил, и да се защитава пълноценно по него.

Неправилно е посочена нарушената разпоредба на ЗОБВВПИ. Квалификацията на извършеното от жалбоподателката нарушение е чл.86, ал.1, т.1 вр. с ал. 2  от ЗОБВВПИ, за това че до 25.05.2017 г., в качеството й на  лице, получило разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, не е уведомила РУ-В.Преслав за промяна на постоянния си адрес, а не посочената в АУАН и НП чл.86, ал.2 от ЗОБВВПИ.

В случая е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Това е така, защото допуснатите от актосъставителя нарушения са пренесени и в наказателното постановление.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, без да разглежда спора по същество.

Настоящият състав намира, че извършеното административно нарушение е “маловажен случай” по смисъл на чл.28 от ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от които зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е ТР № 1/12.12.07г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т.9 от НК. Легалното определение на "маловажен случай" по чл. 93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Настоящият състав намира, че "маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по- ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, обществената опасност на деянието и дееца, съдът приема че административното нарушение, за което е санкционирана жалбоподателката, следва да се квалифицира като "маловажен случай" и като не е приложил посочената разпоредба, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно- наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Жалбоподателката е изпълнила задължението си, след като е била уведомена с АУАН за него, неуведомяването е било в непродължителен период от време, липсата на доказателства същата  да е санкционирана за други нарушения по ЗОБВВПИ. Налице са били всички предпоставки за прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и като не я е приложил, наказващият орган е издал наказателното постановление в противоречие със закона. Преценката за "маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол и настоящата инстанция счита, че действително в случая нарушението е с ниска обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Като не е приложил тази разпоредба, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление.

            По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като постановено в нарушение на процесуалния закон.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                                           Р     Е     Ш     И :

 

            ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО  Наказателно постановление №12/03.07.2017 г., издадено от Началника РУ гр.В.Преслав, с което на И.Д.В. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.86, ал.2 от  ЗОБВВПИ и на основание чл.165, ал.1 от същия закон, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на  200.00 лв.

            Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

           

 

 

                                                                                                     Районен съдия: