Р
Е Ш Е Н И Е
15.12.2017 год.
Номер 120 Година 2017 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти състав
На 15 (петнадесети) ноември Година 2017
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Петрова
АН дело номер 299
по описа за 2017 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН,
образувано въз основа на жалба, подадена от И.Д.В. с ЕГН **********, с адрес ***
срещу Наказателно постановление №12/03.07.2017 г., издадено от Началника РУ
гр.В.Преслав.
В жалбата се съдържат
доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление
като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и
необосновано прилагане на материалния закон. Твърди се и че нарушението е
маловажен случай.
Предвид изложеното се иска
от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателката не се явява и не се представлява. Прилага по делото писмено
становище от защитник, с което поддържа жалбата и прави искания за събиране на
писмени доказателства, които представя с молбата.
Въззиваемата страна не изпраща
представител и не развива становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл.
60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по
приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в
тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 14.06.2017 г.
свидетелят К.К. при изпълнение на служебните си задължения като младши
полицейски инспектор по КОС в РУ В.Преслав, установил че жалбоподателката е
променила постоянния си адрес. Това обстоятелство К. установил, т.к видял, жалбоподателката
да получава документа си за самоличност/лична карта/ в сградата на
РУ-В.Преслав. Тъй като на свидетеля му било служебно известно, че
жалбоподателката притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси, направил справка в системата БДС от където установил
промяната в постоянния й адрес извършена на 11.05.2017 г. За жалбоподателката
съществувало задължение като лице,
получило разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях в 14-дневен срок от настъпването на промяната на постоянния
адрес да уведоми съответното РУ-В.Преслав за това. В настоящият случай този срок е
изтекъл на 25.05.2017 г. и жалбоподателката до момента на установяване на
промяната на постоянния й адрес от К. – 14.06.2017 г. не е уведомила за
настъпването й РУ-В.Преслав, нито е представила съответните документи. За
установеното нарушение на жалбоподателката бил съставен АУАН за нарушение по
чл.86, ал.2 от ЗОБВВПИ. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя за нарушение по чл.86, ал.2 от ЗОБВВПИ и на основание чл.165, ал.1 от същия
закон било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лв.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в
установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.
Относно основателността на
жалбата:
Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
АУАН
и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.215 от ЗОБВВПИ и съгласно Заповед №8121з-595/26.05.2015 г. на министъра
на МВР.
Въз основа
на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
Задължителното
съдържание на акта за установяване на административно нарушение и НП включва мястото
на извършване и описание на
извършено нарушението (вж. чл. 42, ал. 1, т. 3 и т.
4, и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН). Мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението са необходими, за
да бъде изяснено нарушението. Поради това обстоятелствата, които спомагат за
изясняване на нарушението следва да бъдат посочени в акта и в НП. Обратното би
довело до неяснота относно това, за какво нарушение се наказва нарушителя и по
този начин би се накърнило правото на защита на нарушителя. Липсата на
посочване в НП на времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението е съществено нарушение на процесуалните правила и води до
незаконосъобразност на НП.
В конкретният случай, нито в АУАН,
нито в НП са посочени датата и мястото на извършване на нарушението.
Без конкретизация на местизвършване на нарушението, съдът не
е в състояние да извърши преценка относно местната компетентност /подсъдност/ и правилно и законосъобразно ли е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
Не е посочена и датата на извършване на
нарушението, като е посочено че същото е извършено на 14.06.2017 г. в
РУ-В.Преслав, на която дата и място е установено нарушението. Видно от
събраните доказателства жалбоподателката е променила постоянния си адрес на 11.05.2017
г. и срокът за уведомяване на РУ-В.Преслав за това, предвид полученото разрешение за
придобиване, съхранение,
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е изтекъл на
25.05.2017 г. От следващият ден жалбоподателката е в нарушение на чл.86, ал.1,
т.1 вр. с ал.2 от ЗОБВВПИ, т.е нарушителя е в неизпълнение на 26.05.2017 г.
Не се спори и от доказателствата по делото се установи, че жалбоподателката
е получила разрешение
за придобиване, съхранение,
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях
№20150153240/22.10.2015 г., издадено от РУ-В.Преслав със срок за валидност до
21.10.2010 г. На 11.05.2017 г. е извършена промяна в постоянния адрес на жалбоподателката.
Безспорно
се установи, че до 14.06.2017
г. жалбоподателаката не е уведомила РУ-В.Преслав за промяната на постоянния си
адрес във връзка с издаденото й разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.
Разпоредбата на чл. 86, ал.1, т.1 от ЗОБВВПИ,
изисква задължително поведение от лицата, получили разрешение за придобиване,
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях при промяна на
постоянния си адрес да уведомят съответното РУ на МВР. Алинея
втора от същата разпоредба пояснява, че това задължение следва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от
настъпването на промяната, като следва да бъдат представени и документите, свързани с
нея, както и
документ за платена държавна такса.
В конкретният случай, както в АУАН, така и в НП нарушението е описано
непълно и неточно. При описанието е посочено, че жалбоподателката не е
предоставила на компетентния орган в 14-дневен срок от настъпването на промяната на
обстоятествата, при които е било издадено разрешението, а именно в постоянния
адрес, документите,
свързани с нея. Според настоящият състав това е неточно описание на нарушението, което не дава
възможност да се прецени и правилността на правната квалификация на
деянието.Липсата на точно описание на
административното нарушение е накърнила правото на защита на наказаното лице,
тъй като жалбоподателят е бил лишен от възможността да разбере конкретно какво
нарушение се твърди, че е извършил, и да се защитава пълноценно по него.
Неправилно е посочена нарушената разпоредба на ЗОБВВПИ. Квалификацията на
извършеното от жалбоподателката нарушение е чл.86, ал.1, т.1 вр. с ал. 2 от ЗОБВВПИ, за това че до 25.05.2017 г., в
качеството й на лице, получило разрешение за
придобиване, съхранение,
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, не е уведомила
РУ-В.Преслав за промяна на постоянния си адрес, а не посочената в АУАН и НП
чл.86, ал.2 от ЗОБВВПИ.
В случая е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2
ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Това е така,
защото допуснатите от актосъставителя нарушения са пренесени и в наказателното
постановление.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, без да разглежда спора по същество.
Настоящият
състав намира, че извършеното административно нарушение е “маловажен случай” по
смисъл на чл.28 от ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията
по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като
отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от
нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява
"маловажен" случай на административно нарушение, той следва да
приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност
освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не
може да почива на преценка по целесъобразност. Преценката за "маловажност
на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и
проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от
решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е
сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от
които зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми следва
изводът, че преценката на административнонаказващия орган за
"маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е ТР № 1/12.12.07г. по тълк. н. д. №
1/2005г. на ОСНК на ВКС. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от
ЗАНН и чл. 93, т.9 от НК. Легалното определение на "маловажен случай"
по чл. 93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Настоящият състав намира, че "маловажен случай" ще
е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-
ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, обществената опасност на деянието и дееца, съдът приема че
административното нарушение, за което е санкционирана жалбоподателката, следва
да се квалифицира като "маловажен случай" и като не е приложил
посочената разпоредба, въпреки наличието на основания за това,
административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че
обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена
важност, но това не може да бъде основание административно- наказващият орган
да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с
оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.
Жалбоподателката е изпълнила задължението си, след като е била уведомена с АУАН
за него,
неуведомяването е било в непродължителен период от време, липсата на
доказателства същата да е санкционирана
за други нарушения по ЗОБВВПИ. Налице са били всички
предпоставки за прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и като не я е
приложил, наказващият орган е издал наказателното постановление в противоречие
със закона. Преценката за "маловажност на случая" подлежи и на
съдебен контрол и настоящата инстанция счита, че действително в случая
нарушението е с ниска обществена опасност и представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Като не е приложил тази разпоредба,
административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно
наказателно постановление.
По изложените съображения
съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено
изцяло, като постановено в нарушение на процесуалния закон.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №12/03.07.2017
г., издадено от Началника РУ гр.В.Преслав, с което на И.Д.В.
с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.86,
ал.2 от ЗОБВВПИ и на основание чл.165,
ал.1 от същия закон, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200.00
лв.
Решението може да се
обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред
Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен съдия: