Р Е Ш Е Н И Е

 

19.12.2017 год.

 

Номер 123                        Година 2017                   Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                 трети  състав

На 16 (шестнадесети) ноември                                                   Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                 Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

НАХ дело номер 386 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от „*****ЕООД ***, представлявано от П. Ц. Х.а, срещу наказателно постановление № 27-0000265/25.08.2017 г., издадено от Директора на Д. „И.п.т.“ г.Ш.

            В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Излага се, че описаното нарушение не е извършено виновно, тъй като по време на неоспорваното неплащане на трудово правоотношение дружеството не разполагало с парични средства. Освен това, в срока на дадените му предписания, дружеството платило на посочения работник трудовото възнаграждение. Ето защо, нарушението представлявало маловажен случай, тъй като било отстранено веднага. Предвид изложеното се иска наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата.

            Процесуалният представител на въззиваемата страна счита, че извършеното нарушение и неговото авторство са установени, и моли съда наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.

            Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 28.06.2017 г. служители на Д. „И.п.т.” г.Ш. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и здравословните и безопасни условия на труд в обект – производствена база, находяща се в гр. Велики Преслав, Индустриална зона, стопанисвана от „*****ЕООД гр. В. Преслав, за което, въз основа на допълнителни проверки на документи, съставили протокол от 26.07.2017 година. В същия, на проверявания работодател – „*****ЕООД гр. В. Преслав били дадени предписания. По време на проверката по документи, извършена на 04.07.2017 г. и 27.07.2017 г., присъствал законният представител на жалбоподателя, като същият подписал протокола, получавайки препис от него.

            Въз основа на протокола, на 27.07.2017 г. С.Р.К. – главен инспектор в ДИТ гр. Шумен съставила акт за установяване на административно нарушение № 27-0000265/27.07.2017 г. срещу „*****ЕООД гр. В. Преслав за това, че „в качеството на работодател не е платил в установените срокове, на Г. Н. Х. с ЕГН **********, назначен на длъжност „шлосер електрозаварчик“, назначен на 30.09.2015 г., уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец февруари 2017 година. Видно от представената платежна ведомост за месец февруари и фиш за заплата за месец февруари 2017 г. срещу името на Г. Х. не фигурира подпис на лицето, удостоверяващ получаването на трудовото възнаграждение за месец февруари 2017 година. Същото е следвало да бъде изплатено до 30.03.2017 година. Нарушението е извършено на 31.03.2017 г. в гр. Велики Преслав. С описаното е нарушил чл. 128, т. 2 от КТ”. Актът е подписан от представляващият жалбоподателя на 27.07.2017 година.

            Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 27-0000265/25.08.2017 г. на Директора на Д. „И.п.т.” г.Ш. Със същото, на „*****ЕООД гр. В. Преслав е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на осн. чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, за административно нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ. А именно за това, че „работодателят „В.о.” ЕООД с ЕИК ***, при осъществяване на дейността си, нарушил разпоредбите на трудовото законодателство като не е платил в установените срокове, на Г. Н. Х. с ЕГН **********, назначен на длъжност „шлосер електрозаварчик“, назначен на 30.09.2015 г., уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец февруари 2017 година. Същото е следвало да бъде изплатено до 30.03.2017 година. Нарушението е извършено на 31.03.2017 г. в гр. Велики Преслав. С описаното е нарушил чл. 128, т. 2 от КТ”.

            Жалбоподателят не оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на С.К. /актосъставител/, представените в съдебно заседание от жалбоподателя писмени документи, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

            „*****ЕООД гр. В. Преслав, в качеството на работодател, през месец февруари 2017 г. било в трудово правоотношение с работника Г. Н. Х. с ЕГН **********. През същия месец – февруари 2017 г., последният предоставял на жалбоподателя-работодател работната си сила, изпълнявайки трудовите си задължения като „шлосер електрозаварчик. В срока за плащане на трудовото възнаграждение – до 30.03.2017 г., вкл. към 27.07.2017 г., работодателят „*****ЕООД не платил уговореното в размер 467,01 лв. (сума за получаване), на работника Г. Х., трудово възнаграждение за извършената през мес. февруари 2017 г. работа. Възнаграждението било платено на 07.08.2017 г. – след приключване на процесната проверка, вкл. тази по документи.

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Последната е подадена от надлежно легитимирано лице имащо правосубектност и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да налагат отмяна на последното.

            При така установените фактически положения, съдът приема за установено, че жалбоподателят осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ. Доказа се по делото безспорният факт, че „*****ЕООД гр. В. Преслав притежава качеството „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Между жалбоподателя и лицето Г. Х. е налице валидно трудово правоотношение, действало вкл. през месец февруари 2017 година. Установи се по безспорен начин, че дружеството не изпълнило в установения срок – до 30.03.2017 г., вкл. до 07.08.2017 г., основното си задължение – да плати на работника (в случая – на Г. Н. Х.) трудовото възнаграждение за месец февруари 2017 година.

            Поради това, съдът намира за доказано по делото, че жалбоподателят извършил вмененото му административно нарушение. Становището на пълномощника на работодателя, че съставомерното деяние не било осъществено виновно, поради наличие на финансови затруднения е несъстоятелно. За случаите на неплатежоспособност на търговец, законът предвижда специални права и задължения, вкл. в случаите, при които същата се изразява в невъзможност за изпълнение на парични задължения, представляващи престация срещу получена работна сила по трудово правоотношение.

            Съдът намира, че посочената от административнонаказващия орган правна квалификация на процесното деяние е отнесена правилно към разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ.

            Досежно наложеното наказание:

            Административнонаказващият орган наложил на „*****ЕООД гр. В. Преслав административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500,00 лв. на основание чл. 414, ал. 1 от КТ. Според цитираната норма, нарушителят се наказва с имуществена санкция от 1500 до 15000 лева.

            По отношение на размера на наказанието съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е определил същия в размер на минимума, предвиден в закона.

            Относно възражението на жалбоподателя, че нарушението е маловажно: в разпоредбата на чл. 415в от КТ са предвидени случаите на маловажни нарушения по КТ: за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му и от което не са произлезли вредни последици за работници. Действително, конкретното нарушение е отстранено на 07.08.2017 г., като на работника било платено трудовото възнаграждение за мес. февруари 2017 година. В случая, в резултат от извършеното административно нарушение от „*****ЕООД са настъпили вредни последици за работника, изразяващи се в липсата на възможност за задоволяване на основни жизнени потребности с паричната сума срещу която вече е престирал работната си сила. Следва да се отбележи, че това крайно неблагоприятно за работника и състава на домакинството му състояние е продължило четири месеца. Предвид изложеното, съдът намира, че специалната уредба на маловажния случай по смисъла на КТ е неприложима.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 27-0000265/25.08.2017 г., издадено от С.С.М.– Директор на Д. „И.п.т.“ г.Ш. въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 27-0000265/27.07.2017 г., съставен от С.Р.К. – главен инспектор в ДИТ гр. Шумен, с което на „*****ЕООД с ЕИК ***, със седалище:***, адрес на управление:***, Индустриална зона, представлявано от П. Ц. Х.а, за нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ, извършено на 31.03.2017 г. в гр. Велики Преслав и на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева).

            На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

 

                                                                                              Районен съдия: