Р Е Ш Е Н И Е

20.12.2017 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 21 (двадесет и първи) ноември Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АНД дело номер 403 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от ЗП „***“, ЕИК **********, седалище и адрес на управление ***, представляван от *** срещу Наказателно постановление №27-0000321/08.09.2017 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен.

В жалбата се излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалноправните и процесуални норми и следва да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен защитник, който поддържа жалбата и развива подробно тезата си за допуснати съществени процесуални нарушения, т.к не е конкретизирано мястото на извършване на нарушението. Според защитата този пропуск бил толкова съществен, че обуславял изцяло незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление и следвало то да бъде отменено изцяло. Освен това не бил приложен правилно и материалния закон, поради липса на субективния елемент на нарушението – вина. Счита, че дори и да е осъществен състава на нарушението то същото е маловажен случай. Предвид на изложеното моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло.

Законният представител на въззиваемата страна – Дирекция ”ИТ”-Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: При извършена проверка на 02.08.2017 г. в 13.45 часа, от служители на Дирекция “ИТ” – Шумен – свидетелите М.М. и С.К. в обект на жалбоподателя – нива с маточина в землището на с.****, общ.В.Преслав, обл.Шумен, установили че лицето *** ****с ЕГН **********, работи на нивата - плеви маточина, като „сезонен работник“, без жалбоподателя да й е предоставил преди постъпването на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите Варна офис Шумен. Предвид установеното нарушение при извършената проверка на жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, връчен на представител на нарушителя. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП. Ето защо, същата е допустима.

Относно основателността на жалбата: Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на актовете за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи неговата отмяна.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 416 от КТ. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията, събраните и представени доказателства.

Достатъчно пълно и ясно е посочено мястото на извършване на нарушението, за да може жалбоподателят да организира защитата си и да разбере в какво е обвинен. Обстоятелството, дали жалбоподателят, в качеството си земеделски производител обработва 22 дка нива или нива/ниви с друга площ в землището на с.****, общ.В.Преслав, обл.Шумен е ирелевантно за нарушението, в което е обвинен. Безспорно се доказа от събраните по делото доказателства, че *** ****е работила на процесната дата на нива с маточина в землището на с.****, общ.В.Преслав, като работник по трудово правоотношение с жалбоподателя, което и не се оспорва от него. Обстоятелството колко дка обработва жалбоподателя е посочено лично от него в идентификационна карта и обяснение по чл.402, ал.1, т.2 от КТ от 02.08.17 г. Той е посочил различна площ в двата документа, с нечетлив почерк и не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение- неизпълнение на задължението да изложи точно и вярно обстоятелствата от значение за проверката. Предвид изложеното съдът, счита възражението на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение при посочване на мястото на извършване на нарушението за неоснователно.

Изпълнителното деяние на нарушението по чл.63, ал.2 вр. с ал.1 от КТ, е неизпълнение на императивното задължение на работодателя преди да е допуснал да работа работника да му връчи екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и екземпляр от уведомлението за сключването на трудовия договор, което е изпратил до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

Видно от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства – обяснение по чл.402, ал.1, т.2 от КТ от жалбоподателя, трудов договор №003/02.08.2017 г., справка за приети уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№27388173022084/02.08.2017 г., показанията на свидетелите М.М. и С.К., жалбоподателят на посочената в акта за установяване на нарушение и обжалваното наказателно постановление дата и място, в качеството си на работодател не е изпълнил задължението си преди да допусне на работа работника ****да й връчи екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и й предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП гр.Варна офис Шумен.

По делото е безспорно установено, че между жалбоподателя и посоченото лице има сключен трудов договор с датата на проверката. На датата на проверката *** ****е работела на насъждения с маточина, в нива обработвана от жалбоподателя. **** преди да започне работа не е получила екземпляр от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ и е нямало и как да получи такъв, тъй като видно от справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, уведомлението за сключения с нея трудов договор е регистрирано в НАП на 02.08.2017 г. в 17.47 часа, т.е след часа на проверката. Освен това на същата датата в часа на проверката 13.45 часа на *** ****не й е бил връчен екземпляр от трудовия договор. Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, като е допуснал на работа, работника *** ****без да й е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП гр.Шумен и екземпляр от трудовия договор, действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.63, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.62, ал.3 от КТ нарушение.

Съдът възприема изцяло показанията на свидетелите М.М. и С.К. относно изложените от тях факти и обстоятелства, тъй като същите са добросъвестни, незаинтересовани, взаимно непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Твърденията на свидетелката ****/счетоводител на жалбоподателя/, че макар и трудовият договор между работника **** и жалбоподателя да е сключен на инкриминираната дата, работника е следвало да започне работа на следващия ден -03.08.2017 г., не кредитира, намирайки показанията в тази ми част за заинтересовани, нелогични, противоречиви и имащи убедителен контрапункт в останалия еднопосочен доказателствен материал по делото. Така заявеното от свидетелката **** се оборва дори само от факта, че проверката е извършена от органите на Д "ИТ" – Шумен на 02.08.2017 г., към която дата **** е била вече подписала трудов договор с жалбоподателя, в качеството му на работодател, от съдържанието на който се извлича че датата на постъпване на работа е 02.08.2017 г. и срокът на договора е до 20.08.2017 г. или до завършване на плевене и обработка на трайно насъждение маточина.

Очертаните от кредитираната доказателствена съвкупност фактически положения обосновават по несъмнен начин направения от актосъставителя и административнонаказващия орган извод за реализирано от жалбоподателя нарушение по чл.63, ал.2 вр. с ал.1 вр. с ал.1 от КТ.

Разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ в сила от 30.07.2010 г. изрично посочва, че не може да бъде „маловажен случай“, нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ, което изключва приложението на чл.28 от ЗАНН. С тази забрана законодателят е целял да защити и гарантира трудовите права на работещите като не допуска полагането на труд без връчени трудов договор и копие от уведомлението до НАП, за неизпълнението на тези задължения са предвидени високи санкции, което обосновава високата обществена опасност на този вид нарушения.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Същата предвижда за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63, ал. 2 от КТ имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. При определяне размера на имуществената санкция административно-наказващият орган е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което наложил наказание в минималния предвиден размер от 1 500 лв. Съдът не разполага с правомощия да определи наказание под законоустановения минимум, с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган е справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

По изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №27-0000321/08.09.2017 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен, с което на “ЗП „***“, ЕИК **********, седалище и адрес на управление ***, представляван от ***, за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ и на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание ”Глоба” в размер на 1 500.00 лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: