МОТИВИ
на присъда по НОХД № 494/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав
Срещу
подсъдимия М.И.К. е повдигнато обвинение за това, че „на 07.12.2017 г., около 19,20 часа, в гр. Велики Преслав, обл. Шумен, по
ул. ****управлявал МПС – лек автомобил ****с рег. № ****, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – с 1,55 на хиляда, установено по надлежния ред с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDN-0037, в проба с пореден номер 2622 – престъпление
по чл. 343б, ал. 1 от НК”.
В
съдебно заседание на 21.12.2017 г., по искане на защитата, на осн. чл. 372, ал.
3 вр. чл. 371, т. 1 от НПК, към доказателствата в съдебното производство са
приобщени гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите М.В.,
М.М.и Й. Д., събрани в хода на досъдебното производство.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа
обвинението и отправя искане подсъдимият да бъде осъден, като му бъде
определено наказание една година „Лишаване от свобода”. Счита, че не е
необходимо ефективното изтърпяване на наказанието, поради което предлага същото
да бъде отложено за срок от три години, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК. По размера
на наказанието глоба, прокурорът сочи като съответен в случая предвиденият в
закона минимален размер от 200 лева.
Защитникът счита, че по делото не било доказано, че
подзащитният му управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта, поради обстоятелството, че е налице разминаване в описанието на
техническото средство, с което бил изпробван К.. Същото не било описано
идентично в материалите по делото и в обвинителния акт. Моли, подзащитният му
да бъде оправдан.
Подсъдимият се присъединява към становището на защитника,
като излага, че е водач на МПС повече от тридесет години и до настоящия момент
не е санкциониран за такова нарушение.
Съдът,
като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК всички доказателства по делото: обяненията на
подсъдимия, показанията на разпитаните на досъдебното производство
свидетели М.В., М.М.и Й.Д., огласения на осн. чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал, приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М.И.К. ***.2017 г. същият употребил алкохол.
Независимо от това, около 19,20 часа, К. привел в движение и управлявал по
улиците на гр. Велики Преслав собствения на брат му К. К. лек автомобил марка ****с
рег. № ****. Преминавайки по ул. ****в посока към кръстовището с ул. „***“, бил
спрян от служители на РУ гр. В. Преслав при ОДМВР - Шумен, които извършили
проверка на К. с техническо средство „Алкотест Дрегер” с фабр. № ARDN 0037
и установили наличие на алкохол в кръвта му в размер на 1,55 на хиляда, за
което съставили акт за установяване на административно нарушение и талон за
изследване по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В талона за изследване подсъдимият вписал собственоръчно,
че приема показанията на техническото средство, поради което и на основание чл.
6, ал. 3 от Наредба № 1/2017 г. РУУАНВТА, не му бил връчен екземпляр от талона за
изследване и не били предприети действия за установяване с доказателствен
анализатор, медицинско и химическо лабораторно изследване.
Посочените
на основание чл. 305, ал. 3, изр. 1-во от НПК обстоятелства се установяват от
следните събрани по делото гласни и писмени доказателства:
1. Гласни доказателства, съдържащи се
в показанията на свидетелите М.В., М.М.и Й.Д., депозирани на досъдебното
производство;
2. Писмени документи и други
материали: акт за установяване на административно нарушение серия Д, Бл. №№
212266/07.12.2017 г., разпечатка от техническо средство „Алкотест Дрегер
ОТ
ПРАВНА СТРАНА съдът намери за
установено следното:
По
чл. 301, ал. 1, т. 1. от НПК – има виновно извършено деяние от подсъдимия. Същият, на 07.12.2017 г., около 19,20 часа, в гр. Велики
Преслав, по ул. „***в посока към кръстовището с ул. „***”, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил ****с рег. № *** с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,55 на хиляда, установено по надлежния ред с
техническо средство „Алкотест Дрегер” с фабр. № ARDN 0037, проба пореден №
2622;
По
чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК – деянието съставлява престъпление по НК – по
чл. 343б, ал. 1 от НК. По тази правна
квалификация, съдът призна подсъдимия за виновен;
По чл. 305, ал. 3,
изр. 2-ро от НПК – събраните по делото доказателства са изцяло
безпротиворечиви, като не се налага да се обсъждат каквито и да било
противоречия.
По чл.
31, ал. 1 и чл. 33 от НК – несъмнено е, че
подсъдимият е наказателноотговорно лице, което е и пълнолетно, тъй като към
осъществяване на престъплението той бил навършил 54-годишна възраст. Същият
действал в състояние на вменяемост, тъй като по делото не съществуват никакво
съмнение и никакви индиции, за да се направи извод в обратна насока.
От
субективна страна е налице следното:
Деянието е извършено при форма на
вина пряк умисъл. Подсъдимият е предвиждал и искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието, съзнавайки общественоопасния му
характер. Към момента на извършване на деянието К. съзнавал, че управлява МПС,
след употреба на алкохол.
Ето защо, съдът счита, че М.И.К. следва
да носи наказателна отговорност по горепосочения текст на НК.
По чл. 301,
ал. 1, т. 3 от НПК – ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА:
При
определяне вида и размера на наказанията, съдът прецени обществената опасност
на деянието и личната опасност на подсъдимия, оцени отегчаващите и смекчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно изискванията на закона.
Подсъдимият М.И.К. е роден на *** ***, към датата на извършване на
престъплението – ****, с постоянен адрес ***. Същият е български гражданин,
неженен, със средно образование. К. е неосъждан. Правоспособен водач на МПС е,
считано от 15.07.1983 г. (категория „С”) и от 16.09.1983 г. (категория „А”).
Наказван за административни нарушения по ЗДвП с два фиша от 2014 и 2016 година.
Съдът
прие като отегчаващи отговорността обстоятелства високата степен на обществена
опасност на деянието – извършеното престъпление е едно от най-често
извършваните в страната, често представляващо главна причина за осъществяване
на други престъпления, увреждащи живота, здравето и собствеността на
гражданите. Съдът обсъди като смекчаващи отговорността съдействието на
подсъдимия за разкриване на обективната истина още от момента на установяване
на престъплението от контролните полицейски органи, чистото му съдебно минало и
обстоятелството, че е водач на МПС от 1983 г. и до настоящия момент е наказван само
два пъти, с фишове, за друг вид административни нарушения. Предвид
гореизложеното, съдът приема, че в случая е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
За
престъплението по чл. 343б, ал.
1 от НК са предвидени кумулативно наказанията „Лишаване от свобода” от една до
три години и „Глоба” от двеста до хиляда лева.
При
така установените, имащи значение за наказателната отговорност на подс. К.
обстоятелства, съдът намери за справедливо на същия да бъдат определени
наказания „Лишаване от свобода” и „Глоба”, чиито размери определи в минималните,
предвидени в закона, а именно – една година лишаване от свобода и глоба в
размер на 200 лева. При решаването на този въпрос, съдът, съобразявайки
залегналите в чл. 36 от НК цели на наказанието, счита, че спрямо подсъдимия би
се въздействало най-пълно чрез налагане на наказания в посочения размер. Това са,
според настоящия състав, справедливите размери на предвидените в закона
наказания, които в пълна степен осигуряват осъществяване както на
индивидуалната, така и на генералната превенция като цели на наказанието. Съдът
счита, че по делото не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността на К. обстоятелства, обуславящи определяне на наказанието „Лишаване
от свобода”, предвидено в чл. 343б, ал. 1 от НК, под най-ниския предел (на осн.
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК).
Съдът,
като взе предвид, че в случая са налице всички предпоставки за приложението на
чл. 66, ал. 1 от НК, счита, че с оглед постигане целите на наказанието, не е
необходимо ефективното му изтърпяване. Прие, че отлагането на изпълнението на
наказанието „Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила, ще бъде достатъчно за поправяне и превъзпитание на К..
Съдът, на основание чл. 59, ал. 1 вр. ал.
2 от НК, приспадна от наложеното наказание „Лишаване от свобода” (в случай на
привеждането му в изпълнение) времето, през което подсъдимият е бил задържан по
реда на Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с
престъплението по настоящата присъда, считано от 19,30 ч на 07.12.2017 г. г., до
21,40 ч на 07.12.2017 година.
Съгласно
разпоредбата на чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 1 от НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7,
вр. чл. 49, ал. 1 и ал. 2 от НК, съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство”, чийто размер, по изложените по-горе
съображения, следва да бъде в размер близо до средния и по-ниско от него,
предвиден в НК, а именно – за срок от една година, считано от
влизането на присъдата в сила, като
на осн. чл. 59, ал. 4 от НК, постанови приспадане на времето, през което
подсъдимият,
за същото деяние със заповед № 17-0323-000363/08.12.2017 г. на Началника на РУ
гр. Велики Преслав при ОДМВР - Шумен е бил лишен по административен ред от
право да управлява моторно превозно средство, считано от 07.12.2017 г., до
влизане на присъдата в сила.
Съдът,
на основание чл. 49, ал. 4 от НК, намали срока на наказанието „Лишаване от
право на управляване на моторно превозно средство” с времето от 19,30 ч на 07.12.2017
г. г., до 21,40 ч на 07.12.2017 г. – съответно на намаляването на наказанието
„Лишаване от свобода” на основание чл. 59, ал. 1 вр. ал. 2 от НК,
представляващо задържане на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с
престъплението по настоящата присъда.
По
изложените от фактическо и правно естество съображения, съдът постанови
присъдата си.
Дата
на изготвяне и обявяване на мотивите:
11.01.2018
г.
Районен съдия: