Р
Е Ш Е Н И Е
08.01.2018 год.
Номер
. . . . . . . . . . . Година
2018 Град Велики Преслав
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Велики Преслав трети
състав
На 28 (двадесет и осми) ноември Година 2017
В
публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Стоян Момов
Секретар
М. Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия С. Момов
гражданско дело номер 558
по описа за 2017 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди.
В исковата си молба ищците Д.Б.Д. и Т.Д.Т. твърдят, че на 07.11.2013 г. били привлечени като обвиняеми по ДП № 441/2013 г. по описа на РУ Полиция – В. Преслав, за извършени престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 6, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 234, ал. 1 и чл. 237, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Спрямо двамата била взета мярка за неотклонение „Подписка“. С постановление от 17.03.2016 г., воденото срещу ищците наказателно производство било частично прекратено с постановление на прокурор при ВПРП – в частите относно пълния обем на обвиненията срещу всеки от тях, като ДП било изпратено на Митница В. с оглед данни за извършено административно нарушение. По този начин, в продължение на три години по отношение на Д. и Т. били извършени редица процесуални действия и ограничителни действия от страна на прокуратурата на Република България. Обвиненията срещу ищците имали широк обществен отзвук, като в малък град като В. П., двамата били злепоставени пред всички членове на обществото. И двамата били принудени да напуснат работните си места, изпитвали срам и неудобство и по този начин се изолирали от обществеността. Тъй като били иззети законно притежаваните от тях оръжия, те не били в състояние да упражняват ловна дейност. В резултат от стреса, съжителстващата на съпружески начала с Т. Д. – М. С.ова починала поради усложнения на заболяванията й. Вследствие на незаконно повдигнатите срещу Д. и Т. обвинения, всеки от тях претърпял неимуществени вреди. Молят съда да постанови решение, по силата на което да осъди Прокуратурата на Република България да им заплати сума в размер на 10000,00 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от увреждане при обвинение от Р. п. – Велики Преслав в извършване на престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 6 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. от НК; чл. 234, ал. 1 от НК; чл. 237, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за които наказателното производство по ДП № 441/2013 г. по описа на РУ – В. П. при ОДМВР – Ш. е прекратено с постановление на прокурора № 1056/13 от 17.03.2016 г., влязло в сила на 01.04.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху размера на обезщетението, считано от датата на влизане в сила на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство – 01.04.2016 г., до окончателното изплащане, както и разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът, чрез представляващия го по право прокурор при ВПРП, подава отговор на исковата молба. Същият оспорва претенциите като неоснователни. Счита, че същите са недоказани, а искът за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди – в изключително завишен размер. Възразява срещу претендирания начален момент на законната лихва върху обезщетенията. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа страна следното: видно от материалите по приложеното по делото
ДП № 441/2013 г. по описа на РУ – Велики Преслав е, че с постановления за привличане
на обвиняем от 07.11.2013 г., Д.Б.Д. и Т.Д.Т. били обвинени за извършени
престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 6 вр. чл. 194, ал. 1, вр. (само относно
Д. Д.) чл. 26, ал. от НК; чл. 234, ал. 1 от НК; чл. 237, ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 от НК. А именно за това, че Т. Т., 1) „за времето от
29.10.2013 г. до 06.11.2013 г. край с. Д. отнел от владението на „К. Д.“ АД с.
Д. чужди движими вещи –
Спрямо двамата, на 07.11.2013 г. били взети мерки за неотклонение „Подписка“, като в периода от 21,40 ч на 06.11.2013 г., до 20,00 ч на 07.11.2013 г., всеки от тях бил задържан по административен ред, на осн. чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съдът констатира, че с постановление № 1056/13 от 17.03.2016 г. на прокурор в Районна прокуратура – В. П., воденото срещу всеки от ищците наказателно производство било прекратено, като след влизане в сила на постановлението било разпоредено същото да продължи срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 237, ал. 1 от НК. Прокурорът е приел, че в хода на досъдебното производство не са събрани достатъчно доказателства, чрез които обвиненията да бъдат установени. Постановлението е влязло в сила на 01.04.2016 г. (видно от разписките за връчване на преписи на всяка от страните и на ощетените юридически лица). По делото е представена заповед № 8/11.11.2013 г. на Изп. директор на „В. П.“ АД гр. В. П., по силата на която въз основа на молба вх. № 63 от същата дата, подадена от Д.Д., трудовото правоотношение между страните било прекратено поради забавено изплащане на трудовите възнаграждения. Приложени са извлечения от интернет-страницата „Шум.бг” от 24.07.2017 година. Видно от справка за съдимост от 02.10.2017 г., изд. от БС при РС – В. Преслав е, че Т.Т. е неосъждан – реабилитиран е.
Разпитаните в качеството на свидетели Г. Г., С.С.и Р. Т. излагат, че след извършените в домовете на ищците претърсвания и повдигането на обвинения срещу тях, двамата понесли много тежко тези действия на държавните органи. Т. бил силно разстроен психически, като завявал, че ще се самоубие. Двамата били уволнени, в резултат на което останали без доходи и се изолирали от обществото. Тъй като гр. В. Преслав бил малко населено място, обвиненията срещу Д. и Т. станали достояние на по-голямата част от населението. В хода на воденето наказателно производство съжителстващата на съпружески начала с Т. жена починала, след като заболяванията й се обострили в резултат от изживявания от нея стрес във връзка с обвинението. Веднага след повдигане на обвинението срещу Д., жената с която той живеел и имали родено дете, напуснала семейното жилище под натиска на родителите си – породен от отрицателно отношение към ищеца Д. заради съдържанието на наказателните обвинения срещу него. Впоследствие, след като узнали за прекратяване на наказателното преследване, майката на детето му и негова съжителка се завърнала при Д. Д.. Освен това, всеки от ищците бил силно привързан към общото си хоби – лова, но по време на наказателното производство, в резултат на административно-ограничителната мярка относно дейностите с огнестрелно оръжие, не били в състояние да го упражняват.
При
така описаните фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В случая, всеки от ищците претендира обезщетение, възлизащо на 10000,00 лв. срещу Прокуратурата на РБългария, за причинени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно обвинение в извършени престъпления.
По делото е безспорно установено, че Д.Д. и Т.Т., на 07.11.2013 г. били привлечени като обвиняеми в извършване на престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 6 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. от НК; чл. 234, ал. 1 от НК; чл. 237, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК от Д. и по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 6 вр. чл. 194, ал. 1 от НК; чл. 234, ал. 1 от НК; чл. 237, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК от Т.. Доказа се също, че с постановление на прокурор при ВПРП от 17.03.2016 г., влязло в сила на 01.04.2016 г., воденото срещу ищците наказателно производство било прекратено поради недоказаност на обвиненията, тоест – деянията не са извършени от обвиняемите. Установи се, че в резултат на незаконното обвинение Д. и Т. са претърпели неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от него.
В съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на дължимото обезщетение се определя по справедливост, като следва да се вземат предвид всички обстоятелства – вида на престъпленията, за които били обвинени ищците, вида на взетата спрямо всеки от тях мярка за неотклонение, продължителността на наказателното преследване и негативните последици за всеки от ищците.
В случая, срещу всеки от ищците били повдигнати обвинения в извършване на три престъпления, като едното от тях – по чл. 195, ал. 1 от НК, е тежко умишлено такова по смисъла на НК. Взетата спрямо всеки от тях мярка за неотклонение е била най-леката, предвидена в НК – подписка, но предхождана от почти 24-часово задържане по реда на ЗМВР във връзка със същото обвинение. От момента на привличането на Д. и Т. като обвиняеми – на 07.11.2013 г., до влизането в сила на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство – 01.04.2016 г., са изминали две години и почти пет месеца – сравнително дълъг период от време.
Съдът намира за доказани преживените от всеки от Д. и Т. негативни емоции във връзка с воденото срещу всеки от тях наказателно производство. Същите се изразяват в непрекъснат душевен дискомфорт, безпокойство, притеснения и страх от наказателна репресия на държавата, изпитван срам и неудобство от злепоставянето им пред обществото, изолирането им от членовете на същото. Възражението на ответната страна, че не следвало да бъдат кредитирани показанията на свидетелите поради близките им приятелски отношения с ищците се явява неоснователно. Именно лицата от най-близкия роднински и приятелски кръг са най-добре запознати с психическото състояние на ищците по време на воденото срещу тях производство. Налице са и данни за медийно отразяване на случилото се, но дори и без такова, следва да се отбележи, че в малък провинциален град, фактът на повдигане на обвинение безспорно става лесно достояние на повечето от гражданите му по разнообразен начин. А общественото достояние на воденото наказателно производство води до изграждане на негативни оценки за всеки от ищците, за злепоставянето им и накърняване на личния им авторитет и достойнство. Соченото от ответника, че нямало как да бъде накърнено личното достойнство на ищеца Т. поради предходното му осъждане е несъстоятелно. На първо място – същият е реабилитиран преди много години, а освен това се установява, че предходното му осъждане му за престъпление по чл. 123 от НК е отменено по реда на надзора от Върховния касационен съд на Република България.
Съдът намира за недоказано наличието на причинно-следствена връзка между воденото срещу Д. и Т. наказателно производство и прекратяването на трудовите правоотношения с всеки от тях. Ищецът Д. не представя доказателства в тази насока, а се установява, че съществувалото правоотношение между Т. и „В. П.“ АД гр. В. П. било прекратено по молба на работника поради неизплатени трудови възнаграждения.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск от
всеки от Д.Д. и Т.Т. се явява частично основателен и доказан.
Съобразявайки
горните обстоятелства, съдът намира, че за възмездяване на претърпените от всеки
от Д.Д. и Т.Т. неимуществени вреди от незаконните обвинения срещу всеки от тях,
следва да бъде заплатено обезщетение в размер, възлизащ на по 5000,00 лв. за
всеки от ищците. В останалата им част, до пълния предявен размер, всеки от
исковете следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При
така установеното, съдът намира, че ответникът следва бъде осъден да заплати на
всеки от ищците сума в размер по 5000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени от прокуратурата, неимуществени вреди от увреждане при обвинение от
Р. п. – В. П. в извършване на престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 6 вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. от НК; чл. 234, ал. 1 от НК; чл. 237, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 2 от НК, за които наказателното производство по ДП № 441/2013 г. по
описа на РУ – В. П при ОДМВР – Ш., е прекратено с постановление на прокурора №
1056/13 от 17.03.2016 г., влязло в сила на 01.04.2016 г., ведно със законната
лихва за забава върху размера на обезщетението, считано от датата на влизане в
сила на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство
– 01.04.2016 г., до окончателното изплащане.
По искането на ответника с правно основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане
на по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските, представляващи
заплатеното от всеки от ищците възнаграждение за адвокат:
Съгласно
чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди
по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено
възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. В случая, при посочената в исковата
молба цена на всеки от исковете от 10000,00 лв. и разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 3 и 4 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
възнаграждението се равнява на 830,00 лева. Според задължителното за съдилищата
тълкуване по т. 3 от ТР № 6/2012 г. от тълк. д. № 6/2012 г. по описа на
ВКС, ОСГТК, както и в резултат на законосъобразното с оглед чл. 46, ал. 1 вр.
чл. 15 от Закона за нормативните актове тълкуване и прилагане на разпоредбите
на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 36 от ЗА, при осъществяване на правомощието си
по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може да намали преценяваното адвокатско
възнаграждение до предвидения в НМРАВ минимален размер без да е обвързан от
незаконосъобразната разпоредба на § 2 от ДР на НМРАВ. В процесната
хипотеза се установи, че минималният размер на платимото от всеки от ищците
възнаграждение (съответно на чл. 7, ал. 2, т. 3и 4
от Наредба № 1 МРАВ) възлиза на 830,00 лв., а уговореният и платен от всеки, на
пълномощника им размер – по 2000,00 лева. Съдът, след преценка на конкретната
правна и фактическа сложност на настоящия имуществен спор, намира, че
заплатеното от всеки от ищците възнаграждение за един адвокат за
представителство и защита в първоинстанционното производство, от образуването
му, до приключване на устните състезания, е прекомерно съобразно сложността на
делото и следва да се присъди в по-нисък размер. Касае се за процесуално
представителство – защита на ищец по един иск с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ, с изготвяне на искова молба, посочване и представяне на писмени
и гласни доказателства и явяване в едно съдебно заседание. Тези констатации,
според съда обосновават извод за по-ниска степен на правна сложност на делото.
С
оглед гореизложеното, като съобрази и конкретно установените усилия на защитата
на всеки от ищците, направени от общия им пълномощник за защита на материални
права чрез извършване на процесуални действия, съдът приема, че платеният от
всеки от ищците размер на адвокатското възнаграждение не съответства съобразно
законовите изисквания за справедливост и обоснованост, въведени с нормата на
чл. 36, ал. 2 от ЗА, на действителната правна и фактическа сложност на делото. Същото
се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Изложените
съображения обуславят извода за основателност на искането на ответника по чл.
78, ал. 5 от ГПК. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на
разноските по делото, същите, в частта им представляваща платено от всеки от
ищците възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат съобразявани до размер
от 1106,67 лв. – надвишаващ с една трета определения съобразно чл. 36 от ЗА
минимален размер. При решаването на въпроса за разпределението на разноските по
делото следва да бъде констатирано, че това намаляване няма действие в
договорните отношенията между всеки от ищците и пълномощника им адв. Р.Н. от АК
– Варна относно действително уговорения и платен размер на всяко от
адвокатските възнаграждения.
По разпределението на разноските по делото:
Искане за присъждане на разноски се прави от всеки от
ищците, без да се представя списък на разноските.
При съобразяване
на извода за основателност на искането на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, общия
размер на направените от всеки от ищците разноски по делото (10,00 лв. платена
държавна такса по исковата молба и 1106,67 лв. – намален поради прекомерност
размер на заплатено възнаграждение за адвокат), както и на основание чл. 78,
ал. 1 вр. ал. 5 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от
ищците сума от по 558,34 лв., представляваща направените по делото разноски
съразмерно с уважената част от всеки от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.Н.Р.Б. с адрес: ***, да заплати, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, на Д.Б.Д. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Р.Н. от Адвокатска колегия – В: гр. С., ул. „С. В.“ № 44, сумата 5000,00 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени от прокуратурата неимуществени вреди от увреждане при обвинение от Районна прокуратура – В. П. в извършване на престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 6 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; чл. 234, ал. 1 от НК; чл. 237, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което наказателното производство по ДП № 441/2013 г. по описа на РУ – Велики Преслав при ОДМВР – Шумен, в частта му, водена срещу Д.Б., е прекратено с постановление на прокурора № 1056/13 от 17.03.2016 г., влязло в сила на 01.04.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на влизане в сила на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство – 01.04.2016 г., до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – над 5000,00 лв., до пълния предявен размер от 10000,00 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.Н.Р.Б. с адрес: ***, да заплати, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, на Т.Д.Т. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Р.Н. от Адвокатска колегия – В: гр. С., ул. „С. В“ № 44, сумата 5000,00 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени от прокуратурата, неимуществени вреди от увреждане при обвинение от Районна прокуратура – В. П. в извършване на престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 6 вр. чл. 194, ал. 1 от НК; чл. 234, ал. 1 от НК; чл. 237, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което наказателното производство по ДП № 441/2013 г. по описа на РУ – В. П.при ОДМВР – Ш., в частта му, водена срещу Т.Т., е прекратено с постановление на прокурора № 1056/13 от 17.03.2016 г., влязло в сила на 01.04.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на влизане в сила на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство – 01.04.2016 г., до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – над 5000,00 лв., до пълния предявен размер от 10000,00 лв., като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 5 от ГПК, ОСЪЖДА П.н.Р.Б. да заплати на Д.Б.Д. направените разноски по делото съразмерно с уважената част от иска, в размер на 558,34 лв. (петстотин петдесет и осем лева и 34 стотинки).
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 5 от ГПК, ОСЪЖДА П.н.Р.Б. да заплати на Т.Д.Т. направените разноски по делото съразмерно с уважената част от иска, в размер на 558,34 лв. (петстотин петдесет и осем лева и 34 стотинки).
Присъждането по чл. 78, ал. 5 от ГПК на по-нисък в сравнение с действително уговорения и платен размер на адвокатското възнаграждение, няма действие в договорните отношенията между всеки от ищците Д.Д. и Т.Т. и пълномощника му адв. Р.Н. от Адвокатска колегия – В.
Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: