Решение по Гражданско дело 677/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

15.01.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 14 (четиринадесети) декември Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 677 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и чл. 309а, ал. 1 от Търговския закон.

В исковата си молба ищецът „999-И. А“ ЕООД с. К, обл. П, представлявано от И. Б. А. твърди, че на 01.07.2014 г. сключил договор за наем с ответника „А.х.“ ЕООД г.В.П. представлявано от Т. Т. Н. По силата на същия, предоставил на ответника недвижими имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в землищата на селата Ловец и Маломир, обл. Шумен. Сделката била сключена за срок от една година, като ответното дружество, като наемател, се задължило да плати наемна цена в размер на 35 лв. на декар или общо 4360,58 лева. Ответникът не платил наемната цена в уговорения срок. В подписания договор страните уговорили, че при забава в плащането на наемната цена, наемателят дължи мораторна лихва в размер на 0,1% върху дължимата сума за всеки просрочен ден. Моли съда да постанови решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 4360,58 лв., представляваща наемна цена за стопанската 2014/2015 г. за ползване на недвижими имоти, находящи се в землищата на с. Ловец и с. Маломир, общ. Върбица, обл. Шумен по договор за наем на земеделски земи от 01.07.2014 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска – 27.09.2017 г., до окончателното изплащане; сума в размер на 2895,43 лв., представляваща обезщетение за неизпълнено в срок главно парично задължение от 4360,58 лв. по договор за наем от 01.07.2014 г., за периода от 01.12.2015 г., до 26.09.2017 г., както и деловодните разноски.

Ответникът, в предвидените от процесуалния закон форма и срок, не оспорва наличието на задължението си към ищеца в размер на 4360,58 лв., представляващо неплатена наемна цена по договора за наем. По отношение на искането за обезщетение за неизпълнение, претендирано като лихва, сочи, че същото представлява уговорена между страните неустойка. Признава този иск до размер на 808,32 лв. (размерът на законната лихва върху главното задължение за претендирания период), като излага, че в останалата си част същата е прекомерна. Моли, претенциите да бъдат частично уважени, съобразно изложеното по-горе, като прави възражение за прекомерност и на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения договор от 01.07.2014 г. е, че „999-И. А“ ЕООД гр. Пловдив (понастоящем със седалище ***), представлявано от Ивайло Боянов Асенов предоставило за временно и възмездно ползване на „А. х“ ЕООД гр. Шумен (понастоящем със седалище в гр. В. Преслав), представлявано от Т. Н общо 124,588 дка недвижими имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в землищата на с. Ловец, обл. Шумен и с. Маломир, обл. Шумен. Наемателят се задължил да заплаща наемна цена в размер на 35,00 лв./декар, като плащането следва да се извършва до 30.11.2015 година. Според раздел II, чл. 2 от договора, срокът на същия бил предвиден за една година. В раздел III, чл. 3.4 от договора страните уговорили, че при забава при плащането на наемната цена, наемателят дължи на наемодателя 0,1% лихва за забава върху дължимата сума, за всеки ден на забавата, до окончателното й плащане. По делото е представена фактура № 0000005454/28.12.2015 г. издадена от ищеца за сума в общ размер 8295,47 лв., с получател – ответното дружество, от която 4360,58 лв. – наем на земеделски земи с обща площ 124,588 дка по договор от 01.07.2014 година.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Досежно иска с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД:

Доказа се (а и не се спори по делото), че между страните в настоящото производство възникнало валидно наемно правоотношение. По силата на сделката от 01.07.2014 г., „999-И. А“ ЕООД с. К предоставило на „А х“ ЕООД гр. В. Преслав за временно възмездно ползване недвижими имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в землищата на с. Ловец и с. Маломир, обл. Шумен. Не се спори, че наемодателят изпълнил задълженията си по договора и предоставил на ответника имотите, предмет на договора. Последният, в качеството си на наемател бил длъжен да плати наемната цена за ползване на имотите в уговорения размер – 35,00 лв. на декар, или общо 4360,58 лв. за стопанската 2014/2015 година. Ответното дружество, чрез пълномощника си, признава, че не е изпълнило задължението си за плащане на наемната цена. Преценявайки същото и всички събрани по делото доказателства, съдът намира за доказано наличието на неизпълнение на главното задължение на наемателя.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че предявеният иск с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД се явява основателен и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 4360,58 лв., представляваща наемна цена за стопанската 2014/2015 г. за ползване на недвижими имоти, находящи се в землищата на с. Ловец и с. Маломир, общ. Върбица, обл. Шумен, по договор за наем на земеделски земи от 01.07.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска – 27.09.2017 г., до окончателното изплащане.

Относно иска с правно основание чл. 309а, ал. 1, пр. 1 от ТЗ:

Съгласно цитираната разпоредба, когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане на паричното си задължение, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая, търговците – страни по договора за наем са уговорили друго относно размера на обезщетението за забавено изпълнение, а именно – че размерът на лихвата за забава възлиза на 0,1% на ден върху дължимата сума, за всеки ден на забавата, до окончателното й плащане. Установи се, че „А х“ ЕООД не платило в уговорения срок дължимата парична престация по съществуващото наемно правоотношение. Предвид горното и съобразно уговореното между страните, същият дължи уговорения между страните размер на обезщетението за забава. В тази насока възражението на ответника, че се касае за уговорена неустойка и същата се явява прекомерна, е неоснователно. Дори и страните да бяха уговорили в отношенията помежду си задължение за плащане на неустойка, то съгласно нормата на чл. 309 от ТЗ, не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.

Относно размера на дължимото от ответника обезщетение – то се равнява на 0,1% върху общо 666 дни на забава за периода 01.12.2015 г. – 26.09.2017 г. върху сумата 4360,58 лева. Тоест, дължимото обезщетение от наемателя възлиза на 2904,15 лв., но доколкото се претендира такова в размер на 2895,43 лв., претенцията следва да бъде изцяло уважена съответно пределите на търсената защита, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца последно цитираната сума.

По искането на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските, представляващи заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат:

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая, при посочената в исковата молба отделна цена на всеки от исковете – 4360,58 лв. и 2895,43 лв. и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението се равнява общо на 967,92 лева (535,24 лв. за претенцията по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и 432,68 лв. за претенцията по чл. 309а, ал. 1 от ТЗ). Според задължителното за съдилищата тълкуване по т. 3 от ТР № 6/2012 г. от тълк. д. № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК, както и в резултат на законосъобразното с оглед чл. 46, ал. 1 вр. чл. 15 от Закона за нормативните актове тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 36 от ЗА, при осъществяване на правомощието си по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може да намали преценяваното адвокатско възнаграждение до предвидения в НМРАВ минимален размер без да е обвързан от незаконосъобразната разпоредба на § 2 от ДР на НМРАВ. В процесната хипотеза се установи, че минималният общ размер на дължимото от ищеца възнаграждение (основано на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 МРАВ) възлиза на 967,92 лв., а уговореният и платен от ищеца на пълномощника му размер – 1000,00 лева. Съдът, след преценка на правната и фактическа сложност на настоящия имуществен спор, намира, че заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат за представителство и защита в първоинстанционното производство, от образуването му, до приключване на устните състезания, вкл. за изготвяне на исковата молба и за иницииране и поддържане на искане в производство по обезпечаване на исковете по чл. 389 от ГПК, не е прекомерно съобразно сложността на делото и не следва да се присъжда в по-нисък размер. Касае се за процесуално представителство по два на брой обективно съединени иска, за което е уговорен общ размер на възнаграждение, надвишаващ с 32,08 лв. законния минимален размер. Тази степен на надвишаване, според съда, не следва да бъде оценявана като нарушаваща законовите изисквания за справедливост и обоснованост, въведени с нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, още по-малко – като обуславяща прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Изложените съображения обуславят извода за неоснователност на искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на разноските по делото, същите, представляващи платено от ищеца възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат съобразявани в пълния им уговорен и заплатен размер от 1000,00 лева.

По разпределението на разноските по делото:

Искане за присъждане на разноски се прави от ищеца, като същият представя своевременно списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 1321,24 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „АГРИ ХОЛДИНГ“ ЕООД с ЕИК 200228956, със седалище:***, адрес на управление:*** 9850, общ. В. П, обл. Шумен, ул. „К и М“ № 31, вх. Б, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя Т. Т. Н., да заплати на „9.– И.А.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище:***, адрес на управление:***, представлявано от управителя И. Б. А., със съдебен адресат – адв. К.С. ***, по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, банка: „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, сумата 4360,58 лева (четири хиляди триста и шестдесет лева и 58 стотинки), представляваща наемна цена за стопанската 2014/2015 г. за ползване на недвижими имоти, находящи се в землищата на с. Л. и с. М., общ. В., обл. Ш, по договор за наем на земеделски земи от 01.07.2014 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска – 27.09.2017 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „А.Х.“ ЕООД г.В.П. с ЕИК ***, да заплати на „9.– И.А.“ ЕООД ***, по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, банка: „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, на основание чл. 309а, ал. 1, пр. 1 от ТЗ, сумата 2895,43 лева (две хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и 43 стотинки), представляваща обезщетение за неизпълнено в срок главно парично задължение от 4360,58 лв. по договор за наем от 01.07.2014 г., за периода от 01.12.2015 г., до 26.09.2017 година.

ОСЪЖДА „А.х.“ ЕООД г.В.П. да заплати на „9.– И.А.“ ЕООД *** направените разноски по делото в размер на 1321,24 лв. (хиляда триста двадесет и един лева и 24 стотинки).

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: