Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                   27./ гр. Шумен, 19.03.2018 год.

 

 

           Шуменският окръжен съд,             наказателно отделение

На деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета година

В открито  съдебно заседание,  в следния състав:

 

 

 

                     Председател: София Радославова

                                                                Членове : 1. Нели Батанова

                                                                                  2. Димчо Луков

 

Секретар: Д. Андонова

Прокурор: Д. Димов

като разгледа докладваното от съдия  Д. Луков   

ВНАХД   № 61 по описа за 2018 г. на ШОС,

 

                                               Р   Е   Ш   И:

 

             ОТМЕНЯВА решение № 1/11.01.2018 г. постановено по АНД № 487/2017 г. по описа на Великопреславския районен съд в частта му с която  обв. Н.М.С. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 354 ал. 1 от НК, както и в частта с която обв. Р.А.Р. е осъден да заплати разноските по делото и вместо това

 

                                           П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

 

           ПРИЗНАВА обв. Н.М.С., ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, неженен, основно образование, неосъждан,  ЗА ВИНОВЕН в това, че за времето от 15.04.2017 г. до 05.05.2017 г.  в гр. Смядово обл. Шумен, без надлежно разрешение придобил и държал отровно вещество живак с тегло 30 г, което не е наркотично вещество, поставено под разрешителен режим /Закон за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси ДР §1 чл. 6 и Наредба за реда и начина на класифициране, опаковане и етикиране на химични вещества и смеси прил. 12  „клас“ №80/ – престъпление по чл. 354 ал. 1 от НК и на осн. чл. 78а от НК го освобождава от наказателна отговорност като му налага административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.

          Осъжда обв. Р.А.Р., ЕГН ********** да заплати разноски по досъдебното производство в размер на 44. 75 лв. по сметка на ОД МВР Шумен.

          Осъжда обв. Н.М.С., ЕГН ********** да заплати по сметка на ОД МВР Шумен разноски по д. п. в размер на 44. 75 лв.

        Потвърждава решението в останалите му части.

          Решението е окончателно.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        

                                                                                                     2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

        МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО ВНАХД № 61/2018 г. на ШОС

 

   Производство по чл. 317 от НПК.

              С решение № № 1/11.01.2018 г. по АНД № 487/17 г. на ВПРС, обв. Р.А. РУСЕВе признат за виновен за това, че от неустановена дата през месец декември 2016 г. до края на месец април 2017 г. в гр. **** област Шумен, без надлежно разрешение придобил, държал и предал на Н.М.С. *** отровно вещество живак с тегло 30 г, което не е наркотично вещество, поставено под разрешителен режим /Закон за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси и Наредба за реда и начина на класифициране, опаковане и етикиране на химични вещества и смеси прил.12  „клас“№80/ – престъпление по чл. 354 ал. 1 от НК и на осн. чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.

Със същото решение обв.  Н.М.С. е признат за невиновен в това, че за това че за времето от 15.04.2017 г. до 05.05.2017 г.  в гр. **** област Шумен, без надлежно разрешение придобил и държал отровно вещество живак с тегло 30 г, което не е наркотично вещество, поставено под разрешителен режим /Закон за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси и Наредба за реда и начина на класифициране, опаковане и етикиране на химични вещества и смеси прил.12  „клас“№80/ – престъпление по чл. 354  ал.1 от НК.

С решението е отнет в полза на държавата предмета на престъплението – отровно вещество – живак с тегло 30 грама, а обв. Р. е осъден да заплати разноски на д. п. в размер на 89. 49 лв.

 

Срещу решението е подаден протест от ВПРП. В протеста се твърди, че решението в частта в която обв. С. е признат за невиновен е необосновано и неправилно. Прави се искане за отмяна и признаване на С. за виновен по предявеното му обвинение. В мотиви към протеста се сочи, че неправилно районния съд при едни и същи мотиви и за двамата обвиняеми, е приел по отношение на С., че се касае за маловажен случай. Поддържа искането в протеста.

          Редовно призован, обв. С. се явява в съд. заседание лично. Заявява, че не желае да ползва защитник във въззивното производство. Намира протеста за правилен и се признава за виновен по обвинението за което е предаден на съд. Дава становище съда да вземе най - правилното решение.

Обв. Р.А.Р., редовно призован не се явява и не изпраща защитник.

          Представителят на прокуратурата намира протеста за основателен. Предлага същия да бъде уважен.

 Съдът като с е запозна с приложените по делото доказателства, установи:

 

През м. декември 2016 г. обв. Р. отишъл в изоставено детско възпитателно заведение за малолетни - детска градина в гр. **** за да търси метали и електрически проводници с цел продажба. В стара готварска печка намерил запоена стъклена ампула с два метални извода, съдържаща метален живак. На обв. Р. било ясно, че тази ампула съдържа живак. Демонтирал ампулата и я взел със себе си с цел да я продаде. Знесъл я у дома си. Държал ампулата около два месеца, след което през м. февруари 2017 г., заедно с други вещи я оставил в залог на обв. Н.М.С. *** срещу сумата от два лева. Обв. С. задържал ампулата с живак като съзнавал, че ампулата съдържа метален живак. След известно време обв. Р. научил, че за ампулата би могъл да получи по-добра цена и си я поискал обратно от С.. Като взел ампулата обв. Р. регистрирал обява за продажба на ампулата в  интернет, обявявайки продажна цена от две хиляди лева. След като никой не проявил интерес към обявата, той отново я върнал на обв. С. този път за сумата от три лева. През това време действията му с ампулата били разкрита от органите на МВР. В дома на обв. Р. *** било извършено претърсване с цел откриване на ампулата и нейното изземване. По случая било образувано досъдебно производство. Обв. Р. признал, че е държал живака в дома си, както и, че го е продал впоследствие на обв. С. ***. При последвалото претърсване в дома му, обв. С. сам предал ампулата.

От заключението на извършената физико­химична експертиза (протокол № 17) е видно,че веществото което се съдържа в ампулата  действително представлява метален живак с висока чистота от 99,95%, съдържащ като примеси незначителни количества от желязо и магнезий. Според вещото лице, това вещество е силно токсично и опасно за човешкото здраве при вдишване на неговите живачни пари или при абсорбиране през кожата. Никой от обвиняемите нямал разрешение за придобиване и държане на вещество – живак по Закон за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси ДР §1, т.6 и §2 вр. с чл.1 от същия закон.

При правилно установена фактическа обстановка районния съд достигнал до извода, че деянието на обв. С. не представлява престъпление, тъй като обществената му опасност била явно незначителна. Тази явна незначителност съда е извел от приетите от него ниската степен на обществена опасност на обв. С. и деянието, предвид чистото съдебно минало на С., минималното количество на инкриминираното вещество, краткото време през което е осъществено деянието и липсата на вредни последици за околната среда и здравето на човека. На това основание оправдал обв. С. по предявеното му обвинение.

Въззивната инстанция не споделя тези изводи на ВПРС. Безспорно е, че обв. С. е с чисто съдебно минало и, че е държал живака за по кратко време, отколкото обв. Р.. Безспорно е и, че и двамата обвиняеми са държали едно и също количество живак, както и, че и обв. Р. е с чисто съдебно минало. Правилно е прието, че и двамата обвиняеми са с ниска степен на обществена опасност, както и, че деянията и на двамата обвиняеми са с ниска степен на обществена опасност. Следователно, при  едни и същи обстоятелства, районния съд е приел, че едно от деянията е с явно незначителна обществена опасност – това извършено от обв. С., а другото – извършено от обв. Р. не е с явно незначителна обществена опасност. Още повече, че безспорно е установено, че обв. С. е осъществил деянието с цел да използва живака. Както сам признава, той е взел това вещество с цел да го използва при промиване на златоносен пясък с цел извличане на злато. А използването на живака по начина желан от С. би създал неминуемо опасност, както за околната среда, така и за човешкото здраве. Ето защо въззивната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд за явна незначителност на обществената опасност на деянието осъществено от обв. С..

Предвид изложеното ШОС приема, че обв. С. е осъществил деянието за което му е предявено обвинение и е предаден на съд с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. По отношение и на този обвиняем са налице предпоставките на чл. 78а от НК – същия не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, от деянието не са причинени имуществени вреди и за това деяние е предвидено наказание лишаване от свобода до 2 г. или глоба от 100 до 300 лв. Поради това ШОС освободи обв. С. от освободен от наказателна отговорност и на осн. чл. 78а от НК му наложи административно наказание глоба. При определяне размера на  глобата съда взе предвид чистото съдебно минало, ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, малкото количество на живака, както и начина на придобиване. Не са налице отегчаващи вината обстоятелства. Ето защо ШОС намери за справедливо на обв. С. да бъде определен размера на глобата в минимално предвиденото в закона.

След като въззивната инстанция приема, че и обв. С. следва да бъде признат за виновен да е извършил деянието за което е предаден на съд, съда отмени решението на ВПРС в частта му с която обв. С. е признат за невиновен и постанови ново с което обв. С. призна за виновен за престъпление по чл. 354 ал. 1 от НК и на осн. чл. 78а от НК го освободи от наказателна отговорност като му наложи административно наказание глоба в размер на 1 000 лв., като осъди всеки от двамата обвиняеми да заплати разноски по д. п. в размер по 44. 75 лв. и потвърди решението в останалата му част.

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

 

          В този смисъл съдът постанови решението си.

          Решението да се съобщи на обв. Р. и С. и ВПРП.

 

 

 

                                                                               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        

                                                                                                      2.