Срещу
подсъдимата С.В.Ж. е повдигнато обвинение за това, че „в
периода от 31.05.2011 г. до 30.06.2011 г. в гр. ****, обл. ***, при условията
на продължавано престъпление, противозаконно обсебила чужди движими вещи, а
именно: покривна машина „KANSAI Spesial” WX - 8000, сер. № KS 736816М; покривна
машина автомат „KINGTEX”, сер. № CTL 6511-0-
В обстоятелствената част на
обвинителния акт се посочва, че „В процесния период от време, пострадалата Й.М.С. ***.
Същата притежавала шевни машини и техническа окомплектовка към тях с марка,
модел и предназначение както следва: покривна машина „KANSAI Spesial" WX - 8000, сер. № KS
Предмет
на първия договор били покривната
машина „KANSAI Spesial" WX - 8000, сер. № KS
На 12.07.2010
г., подсъдимата, отново като представител (пълномощник) на „***" ЕООД,
закупила от С. още шевни машини, а именно: оверлог
„YAMATA" 514М, сер. № 2068314, покривна машина „YAMATA", сер. №
2068735, права машина „YAMATA" FY 8500-5-6D, модел VP- 1443 №2, сер. № J
1401857, права машина „YAMATA" FY 8500-5-6D, модел VP-1443 №2, сер. № J
1401648. Продажната цена на техниката била определена между
страните в размер на 2900.00 лв., която следвало да бъде заплатена разсрочено
на вноски, считано до 30.06.2011 г. Закупената техника била
транспортирана в посока гр. *** от подсъдимата още на същия ден, като
предаването на машините било документирано отново чрез приемо-предавателен
протокол, съставен на 12.07.2010 г. Вторият договор бил сключен отново чрез
нотариално удостоверяване на подписите на двете страни със същата уговорка за
прехвърляне на правото на собственост.
На 29.09.2010
г. бил сключен трети договор за покупко-продажба между пострадалата и
подсъдимата. Предмет на тази сделка били понт
„YAMATA" FY 1850,2063477, „иличарка" „К-chaance" КВН-780,
KLC-943885, пекир „YAMATA" FY-101-M, модел DOL 124, оверлог „YAMАТА"
№ 2060196, оверлог „YAMATA" № 2060582, „копчарка" „Brother"
СВ-391-1, комплект гладачна техника „HASEL", парогенератор, две тесни маси
с ръкавици и две ютии, комплект гладачна техника „FURKAN", парогенератор,
една тясна и една широка маси с ръкавици и две ютии, подлепваща преса „T-TUCUKO". Уговорената цена на вещите
– предмет на договора била определена на 8200.00 лв., която цена разсрочена на
вноски купувачът Ж. следвало да заплати в срок
до 30.06.2011 г. По идентичен начин бил извършен превоза на
вещите, при наличие на съставен протокол и съдържаща се в договора клауза за
собствеността.
С.Ж. платила общо сума в размер на
4500.00 лв., като сума в размер на 1000,00 лв. – при сключване на първия
договор, в брой, а останалата част – по банков път в полза на Й.С.. Подсъдимата
не платила изцяло остатъка от задълженията си по сделките. След като падежът за
плащане изтекъл, а пострадалата не получила дължимите парични средства от
страна на подсъдимата, Й.С. се свързала с подсъдимата, при който поискала да й
бъде издължен остатъкът от цената на продадените вещи
или същите да й бъдат върнати обратно.
Първоначално Ж. оправдавала забавата си с липсата на свободни парични средства
за издължаване, а впоследствие, след като уверила пострадалата, че няма да й
заплати дължимото, нито да върне машините и техническата окомплектовка към тях,
преустановила всякакъв контакт със С.. В тази връзка последната депозирала
съобщение за извършено спрямо нея престъпление, в резултат на което било
образувано досъдебното производство. В процеса на разследване било установено,
че първоначално посочените горе процесни вещи били транспортирани действително
до гр. ***, а впоследствие и в гр. ****, където обвиняемата продължила да
осъществява своята търговска дейност. Процесните вещи били транспортирани и
установени в гр. ****, поради което държавното обвинение приема с обвинителния
акт местоизвършване на процесното деяние именно в това населено място.
Закупените машини били в начален етап на своя експлоатационен цикъл и не били
амортизирани - обстоятелство, признато от самата обвиняема Ж. пред орган на МВР
в хода на първоначалните действия по изясняване процесния случай. Всички вещи
били годни за употреба по производственото им предназначение. В хода на
разследването чрез способите, предвидени в НПК и извършените
оперативно-издирвателни мероприятия, местонахождението на процесните вещи не било
установено. Обвиняемата Ж. не е отрекла пред разследващия орган обстоятелството
на закупуване на посочените горе процесни вещи, но е изложила защитна теза,
съгласно която тези вещи впоследствие „са станали предмет на кражба” от
оборудван от нея цех (сграда на бивша детска градина), установен в гр. ****,
обл. *** и попадащ в УПИ II, кв. 12, имот № 67708.305.84 по плана на град ****
(понастоящем със собственик Община ****). В посочения имот действително е имало
организирана шивашка производствена единица. С оглед установеното, в посочения
цех е била организирана шивашка дейност и от друго търговско дружество, а
именно от „Ес джинс 2" ЕООД, собственост на дъщерята на обвиняемата -
свидетелят ***Машините, ползвани от „Ес джинс" са били предмет на
обезпечение по сключен договор за ипотека с „Първа инвестиционна банка"АД
гр. София. Изводимо от направения опис при сключване на договорната ипотека,
процесните машини на пострадалата С.
не са били включени в него. Тоест същите не са били предмет на
принудително вземане от страна на кредитора на „ЕсДжинс”. До приключване на
разследването, процесните вещи не са били открити или върнати на правоимащото
лице от страна на обвиняемата. Последната не е съдействала в тази посока на
органите на досъдебното производство.”. При така изложената като
установена фактическа обстановка, прокурорът прави извода, за „осъществен
състав на престъпление „обсебване”, съставомерно по смисъла на чл. 206, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК (обсебване).
Процесното деяние било осъществено при условията на продължавано престъпление,
тъй като обосновано върху събраните доказателства, връщане на процесиите машини
след неплащане на тяхната цена е следвало да стане на две дати – 31.05.2011 г.
(срок, вписан в първия договор) и 30.06.2011 г. (срок, вписан във втория и
третия договори с пострадалата С.).”. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът
излага също, че за да е налице „обсебване” е необходимо от обективна страна
владението на вещите-предмет на деянието да бъде установено на законово
основание от субекта на престъпление, което в процесната хипотеза било налице,
тъй като подсъдимата С.Ж. владяла чуждите вещи на законово основание. След
отпадане на това основание (поради неплащане в уговорения срок на цената по
продажбата им) машините следвало да бъдат върнати на собственика им –
пострадалата С.. Прокурорът приема в обвинителния акт, че неизпълнението на
такова задължение за връщане било осъществено от подсъдимата умишлено. Тъй като
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК можело да бъде
осъществено от субекта на престъпление освен чрез изрично разпореждане с
предмета на престъплението, а
също и чрез невръщане на вещите на техния собственик въпреки изричното им
поискване, в обвинителния акт прокурорът приема, че „безспорно,
обвиняемата С.В.Ж. се явява субект на осъществено „обсебване” на получените от
пострадалата Й.М.С. в нейно владение посочени подробно по-горе шевни машини.”.
В обвинителния акт действията, представляващи изрично поискване на владяните от
подсъдимата чужди движими вещи и насрещното им поведение на подсъдимата се
описва така: „Видно от събраните доказателствени материали, до обвиняемото
лице е била адресирана нотариална покана с цел уреждане на среща пред нотариус
за заплащане на процесиите вещи или тяхното
връщане на собственика им. Това начинание обаче останало
безрезултатно (по делото са приложени копия от известия и изготвени протоколи
по отношение призоваването за среща). В своята защитна теза обвиняемото лице ***.
изтъква, че в нейно отсъствие от територията на Република България, процесиите
вещи са станали предмет на кражба, тъй като при завръщането си в гр.****,
обвиняемата не ги била открила в цеха, където преди това ги била ситуирала.
Тази защитна теза обаче не се явява издържана и достоверна, тай като изводимо
от представените по делото доказателства, органите на МВР не са били сезирани
за извършено такова деяние спрямо имущество на обвиняемата. Не е имало
регистрирано депозирано от страна на Ж. или неин представител съобщение за
извършена кражба на въпросните машини или на окомплектовка към тях. Що касае твърденията на обвиняемата, че не е заплатила
дължимите на С. суми поради неплатежоспособност, то безспорно Ж. е дължала при
това положение връщане на машините на собственика им, още повече, че С.
недвусмислено е предявила и такава претенция.
Въпреки това обвиняемата се е укрила, надявайки се по този начин да се освободи
и от двете си задължения, произтичащи от сключените с пострадалата в гр.Добрич
три броя сделки.”.
В
съдебното производство, в публично съдебно заседание на 11.04.2017 г., с
определение № 76/11.04.2017 г., съдът, на основание
чл. 288, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратил съдебното производство и изпратил
делото на прокурора поради допуснато на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо процесуалните права
на обвиняемата С.Ж. и на защитника й адв. Г.С. от ШАК, изразяващо се в непълноти
в обстоятелствената част на обвинителния акт досежно всички обстоятелства, на
които се основава обвинението по чл. 206, ал. 1 от НК, включително
квалифицирано по чл. 26, ал. 1 от НК, а именно:
– описание на конкретното съставомерно присвояване
във формата на отказ да се върнат инкриминираните вещи – не като
незаконосъобразен отказ да се върнат вещите, а като невръщане на вещите на
техния собственик въпреки изричното им поискване (л. 4 от ОА), при условията на
насрещно посочване от дееца на наличието на причини за това неоспорвано иначе
невръщане – факти, които не следва да й се вменят във вина, а именно – кражба
на вещите;
– определяне в обвинителния акт (л. 6 от ОА) на
горепосоченото невръщане на вещите като бездействие с умисъл, без да се
конкретизира нито формата на такъв умисъл, нито конкретните обективни прояви,
от които може да се направи изводът за наличието на такъв съставомерен
субективен елемент.
С определение № 180/06.06.2017 г. на Окръжен съд – ***,
постановено по ВЧНД № 182/2017 г., на основание чл. 345, ал. 3 вр. чл. 334, т.
1, пр. 2 от НПК, определение № 76/11.04.2017 г. на ВПРС, постановено
по настоящото дело е отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за
разглеждането му по същество. При въззивната проверка ШОС постановява, че
категорично не приема тезата на първоинстанционния съд, тъй като изложените
доводи от ВПРС не са аргументирани – с три сложни и взаимно противоречащи си
изречения съдът е „мотивирал” своя акт. Въззивният съд постановява процесното
деяние, за което прокуратурата е внесла обвинителен акт срещу подсъдимата ***.,
да се разгледа от ВПРС в открит процес, който от своя страна е гаранция за
законност и спазване правата на страните и ще даде възможност в производството,
обвинението и защитата да изложат своите тези. Едва тогава съдът следва да
постанови своя съдебен акт (било то оправдателен или осъдителен).
На
проведеното в съдебното производство разпоредително заседание от 11.01.2018 г.,
по реда на чл. 248, ал. 5 и 6 от НПК, настоящият съдебен състав е произнесъл
определение, с което се:
1) констатира липсата на поставяне от страните за
обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на
съдията-докладчик, на допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл. 249, ал. 4 от
НПК;
2) констатира посочването в разпоредителното
заседание, от прокурора, на грешка в заключителната част на обвинителния акт
относно посочването на съставомерното по обвинението по чл. 206, ал. 1 от НК
изпълнително деяние – „обсебила”, вместо предвиденото в закона „присвои”, както
и липсата на възражения от защитника и подсъдимата срещу тази грешка;
3) на основание чл. 252, ал. 1 от НПК, се
пристъпва към разглеждане на делото по реда на предварително изслушване на
страните по глава ХХVII, чл. 372, ал. 3 от НПК.
В съдебно заседание на 11.01.2018 г., незабавно
след провеждане на разпоредителното заседание, по искането на защитата с правно
основание чл. 248, т. 4 вр. чл. 370, ал. 1 от НПК, на осн. чл. 372, ал. 3 вр. чл.
371, т. 1 от НПК, към доказателствата в съдебното производство са приобщени всички
гласни доказателства, събрани на досъдебното производство, вкл. заключението по
извършената на досъдебното производство оценителна експертиза, съдържаща извода
за пазарната стойност на инкриминираните вещи към „31.06.2011” година.
В съдебно заседание на 11.01.2018
г., след приключване на съкратеното съдебно следствие – на съдебните прения
представителят на Районна прокуратура – Велики Преслав поддържа обвинението
против подсъдимата и пледира същата да бъде призната за виновна и осъдена, като
й се наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година, чието
изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, да бъде отложено за срок от три
години.
Защитникът пледира за
постановяване на оправдателна присъда поради липса на доказателства,
установяващи както обективната, така и субективната страна на престъпното
деяние. Излага, че се касае за гражданско-правни отношения между страните, при
уреждането на които не следва да се прилагат наказателноправни разпоредби.
Подсъдимата С.Ж., в хода на
съдебното следствие се възползва от правото си да не дава обяснения. Същата не
се признава за виновна, като се присъединява към изложеното от защитника й.
Съдът, като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК, и
чл. 372, ал. 3 вр. чл. 371, т. 1 от НПК всички доказателства по делото,
прочетени на основание чл. 373, ал. 1 вр. чл. 283 от НПК: обясненията на подсъдимата, дадени в
хода на досъдебното производство, свидетелските
показания, депозирани в хода на досъдебното производство от свидетелите ******,
***, ***, ***, ***, ***, *** ***и Й.С., заключението по изготвената съдебно-оценителна
експертиза от 21.10.2015 г., писмения
доказателствен материал – договори за покупко-продажба от 07.06.2010 г., от
12.07.2010 г. и от 29.09.2010 г., извършени с нотариално удостоверяване на
подписите, ведно с приемо-предавателни протоколи, разписка от 07.06.2010 г., извлечение
от банкова сметка ***.11.2013 г., протоколи за претърсване от 09.12.2014 г., фактура
№ 0000000076/15.08.2011 г., изд. от „МиСи
Подсъдимата
С.В.Ж. ***, като след
Изложените
фактически положения се установяват от следните събрани по делото гласни и
писмени доказателства: от горепосочените
обяснения на подсъдимата и показанията на свидетелите ******, ***, ***, ***,
*** ***и Й.С., както и от относимия към предмета на доказване горепосочен писмен
доказателствен материал.
В
подкрепа на приетата за установена от съда фактическа обстановка са гореизброените
кредитирани от съда свидетелски показания, събрани по делото. Те допринасят за
изясняване на фактическата обстановка по делото досежно събитията, предшестващи,
по време и следващи обсъжданата деятелност на подсъдимата, пряко и косвено
възпроизвеждат отделни елементи от развитието й – времето на осъществяването,
мястото, конкретните действия на подсъдимата и пострадалата. Същите са логични,
непротиворечиви и кореспондират помежду си и взаимно се допълват.
В
подкрепа на приетата от съда фактическа обстановка са и приложените и приети по
делото писмени доказателства, изброени по-горе, които съдът оцени като относими
към предмета на доказване в настоящото производство.
Съдът счита, че показанията на свидетелите ***и ***, не
изясняват обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото.
По чл. 304 от НПК – съдът намери, че
повдигнатото и поддържано обвинение срещу подсъдимата за осъществено обсебване
на процесните движими вещи не е доказано по несъмнен и категоричен начин.
На първо място, следва
несъмнено и категорично да се приеме, че на 07.06.2010 г., на 12.07.2010 г. и
на 29.09.2010 г. въз основа на сключени договори за продажба с продавача Й.С.,
подсъдимата получила владението върху процесните движими вещи, представляващи
шивашки машини. По силата на първите два договора, за купувача по същите – „***“
ЕООД гр. *** възникнало задължение за плащане на продажната цена, а по силата
на третия договор това задължение поела Ж.. Тъй като в обсъжданите сделки е
налице клауза, въз основа на която продавачът запазва правото на собственост
върху движимите вещи докато получи последната вноска от предвиденото във всеки
договор разсрочено плащане, то следва да се приеме, че страните сключили в
писмена форма, с нотариално удостоверяване на подписите, договори за продажба
на изплащане по смисъла на чл. 335, ал. 1 от ТЗ (по отношение на първите два
договора) и чл. 205, ал. 1 от ЗЗД (по отношение на третия договор). Доказа се,
че считано от предаването на вещите на съответната дата на сключване на всеки
от договорите, именно Ж. упражнявала владение върху шивашките машини,
използвайки ги по предназначение в помещение, представляващо бивша детска
градина, находящо се в гр. ****. Установи се по делото, че „***“ ЕООД платило
на продавача сума в общ размер 4500,00 лв. – част от продажната цена по
договорите от 07.06.2010 г. и от 12.07.2010 година. Тоест, несъмнено е, че
правото на собственост върху движимите вещи, предмет и на трите договора, не е
изключвано от патримониума на продавача С., тъй като купувачите по тях не
изпълнили изцяло задълженията си за плащане на пълния размер на всяка от
продажните цени. Поради това, считано от 31.05.2011 г., съотв., от 30.06.2011 г.,
между контрагентите по сделките възникнало фактическо основание за
осъществяване на облигационни правоотношения, уредени от нормите на ТЗ и на
ЗЗД, касаещи неизпълнението.
Второ – фактите, изведени както
от съвкупността, така и възпроизведени от включените в нея отделни събрани по
делото доказателства не обосновават фактическите изводи, съдържащи се в
обвинителния акт, че след като С. установила контакт с подсъдимата, поискала да
й бъде издължен остатъкът от цената или вещите да й бъдат върнати. Същият е и
изводът за необоснованост на обвинителната теза досежно наличието на
обективиране от подсъдимата на изричен отказ както да плати пълния размер на
цените, така и да върне машините и оборудването им (л. 4 от ОА: „Първоначално Ж. оправдавала забавата си с
липсата на свободни парични средства за издължаване, а впоследствие, след като уверила
пострадалата, че няма да й заплати дължимото, нито да върне машините и
техническата окомплектовка към тях, преустановила всякакъв контакт със С..”).
Наличието на такива факти не се извежда от нито едно доказателство по делото.
Твърдения в тази насока не се съдържат дори в показанията на С. и нейната
низходяща (дъщеря) – свид. Силвия Колева. Действително, налице са документи,
удостоверяващи насочени от нотариуси действия по връчването на неустановено по
делото юридическо лице – търговец, съотв. на Ж. (чрез уведомления) на нотариални
покани, но такива покани не са приложени и са с неустановено по делото
съдържание.
Съдът намира, че не е налице изпълнително
деяние, осъществено от подсъдимата, покриващо фактическия състав на чл. 206,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК – обсебване. Изпълнителното
деяние „присвои” по основния
състав на чл. 206, ал. 1 от НК сочи на отношение на дееца към инкриминираните чужди движими вещи, които владее
или пази, като към свои.
Присвояването на вещите безспорно
може да намери израз във фактическо или правно разпореждане с тях. В настоящия случай липсват
доказателства Ж. да е извършила какъвто и да е акт на разпореждане с процесните
шивашки машини. Представената фактура, удостоверяваща предаване на метални вещи
„375 кг отпадъчно желязо от шевни машини по протоколи за брак” за скрап на
15.08.2011 г. по никакъв начин не установява, че именно вещите – предмет на
обвинението, са описани като предадени. Заявеното от свидетелите *** и ***
относно евентуално извършена от подсъдимата продажба на машините, се основава
единствено на заявени изрично от тях лични съждения и предположения, неосновани,
както на посочени от тези свидетели факти, така и на такива, установени чрез
доказателствата по делото. Тоест, в съдебното производство се явява недоказан
изводът на обвинението за извършено от Ж. разпореждане в свой интерес, с
владените от нея движими вещи, собственост на С.. В съдебната практика на ВС и
ВКС на Република България безпротиворечиво е застъпено становището, че изпълнителното
деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с вещта, така
и в отказ тя да се върне. Когато изпълнителното деяние на обсебването се
изразява в отказ да се върне вещта (както се приема и в обвинителния акт по
настоящото наказателно производство), то този отказ също следва да е
противозаконен. В конкретния случай, както бе посочено по-горе, бе доказано по делото,
че подсъдимата получила чуждите
шивашките машини на законно основание – сключените със свид. С. договори за продажба.
Не се установи обаче, че същата отказала да ги върне. Не се доказа собственикът
на вещите (продавачът) да е поискал тяхното връщане. Опитите на С. да се свърже
с купувача по договорите – обстоятелство, установено по делото, са били
безрезултатни, още повече, активността на продавача в тази насока била
обусловена от неизпълнението на задълженията на купувачите по сделките да
изпълнят основното си задължение – да платят продажната цена. Тоест, установените
опити на С. да се свърже с Ж. не могат да се приемат по делото като такива,
насочени единствено към връщане на предмета на продажбите. Или, от обективна
страна в случая не е налице отказ на подсъдимата да върне предадените й на
правно основание вещи, поради което не е осъществено изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК.
При
така установените факти по делото следва да се направи и изводът, че у Ж. не е
бил налице умисъл за осъществяване на която и да част от обективната страна на
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Между подсъдимата, респ., дружеството,
чиито пълномощник била първоначално, а впоследствие – и едноличен собственик на
капитала, от една страна, и Й.С. от друга страна, били създадени облигационни
правоотношения чрез сключване на договори за продажба на изплащане. Безспорно,
подсъдимата съзнавала, че купувачите са неизправна страна по сделките. До
есента на
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът намира за недоказано извършването
от подсъдимата Ж. на описаното в обвинителния акт деяние, съставляващо от
обективна и субективна страна престъпление по чл. 206, ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК. А именно, в хода на настоящото
наказателно производство не се установи, че същата, в периода от 31.05.2011 г.
до 30.06.2011 г., в гр. ****, обл. ***, при условията на продължавано
престъпление, противозаконно присвоила чужди движими вещи, които владеела –
подробно описани в обвинителния акт и в диспозитива на присъдата, на обща
стойност 13780,00
лв., собственост на Й.М.С. ***.
Предвид изложеното, съдът счита, че на основание чл. 304
от НПК, подсъдимата С.В.Ж. следва да бъде призната за невинна и я оправда по
повдигнатото й обвинение.
Тъй като подсъдимата е призната за невинна по обвинението,
по което са направени разноски, то на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът
намери, че тези разноски следва да останат за сметка на държавата.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Дата на изготвяне и обявяване на
мотивите:
13.03.2018 г.
Районен
съдия: