Мотиви към присъда по НЧХД №415 по описа за 2017 г. на ВПРС

На 31.10.2017 г. е депозирана в РС - гр.Велики Преслав частна тъжба от С.Д.Д. с ЕГН ********** *** и Т.Д.Т. с ЕГН ********** *** против П.И.М. с ЕГН **********, роден в гр.Варна, с постоянен и настоящ адрес ***, за престъпления от частен характер по чл. 148, ал. 1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК и чл. 148, ал. 2 вр. с ал.1, т.1 вр. с чл.147, ал.1 от НК, по която на същия ден е образувано наказателно производство пред първа инстанция. В частната тъжба е посочено, че на 18.07.2017 г. в гр.Велики Преслав, обл.Шумен на улицата подсъдимият отправил към частната тъжителка Д. в нейно присъствие обиди с думите „сополанка“, като се държал арогантно и унизително. На същата дата подсъдимият в негово отсъствие, пред ч.тъжителка нарекъл брат й - ч.тъжител Т.Т. „пияница“ и „пропаднал алкохолик“. След което направил и опит да удари ч.тъжителка ****на подсъдимия предизвикали у частните тъжители чувство на унижение и срам. Непровокираната словесна агресия уронила престижа им в обществото.

С разпореждане от 01.12.2017 г. П.И.М. е предаден на съд по възведените с частната тъжба обвинения.

Преди началото на съдебното следствие частните тъжители поддържат повдигнатите обвинения и предявените с частната тъжба срещу подсъдимия граждански искове за неимуществени вреди, причинени с престъпленията по чл. 148, ал. 1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК и чл. 148, ал. 2 вр. с ал.1, т.1 вр. с чл.147, ал.1 от НК. Гражданските искове са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство, тъй като отговарят на изискванията на чл.85 от НПК и съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК се разглеждат по правилата на НПК.

В съдебно заседание частните тъжители, чрез повереника поддържат възведените обвинения и предявените граждански искове и предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатите с частната тъжба обвинения и да му наложи справедливо наказание за всяко от престъпленията, както и да бъдат уважени гражданските искове изцяло и да му бъдат заплатени направените по делото разноски.

Подсъдимият не признава вината и дава подробни обяснения в своя защита. Защитникът и подсъдимия, считат обвиненията за недоказани и молят за постановяване на оправдателна присъда, както и за отхвърляне на предявените граждански искове.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: на 18.07.2017 г. в късния след обяд в гр.Велики Преслав, обл.Шумен на ул.“****“ частната тъжителка С.Д., заедно с внучето си и свидетелките *** ***, ***седели на пейка в близост до дома на св.***. През това време подсъдимият, който също живеел на близо, излязъл на улицата ядосан и започнал да крещи към Д., като я нарекъл „сополанка“. Частната тъжителка, която се ползвала с добро име в обществото на града се почувствала унизена от отправената реплика към нея и то пред множество нейни съграждани. Отправените от подсъдимия думи пред други лица, породили у частната тъжителка, освен чувство на унижение на личното й достойнство и срам. За станалото същата споделила със съпруга си св.*** Д.. Свидетели на деянието станали и П. ***, който живеел наблизо и бил в градината си и *** ***, който се намирал в гаража от другата страна на улицата и който излязъл веднага след като чул крясъците на подсъдимия. Съпругата на подсъдимия св.П.М. също чула част от разправията от дома си. Деянието на подсъдимия било провокирано от споделеното му същия ден от св.Х.К., че именно ч.тъжителка изразила негативна оценка към живеещите на ул.“****“ с думите:“лайняна улица“. Подсъдимият се почувствал лично засегнат от нейните думи, т.к работел като шофьор на специализиран автомобил за почистване и профилактика на септични ями, шахти и канали. След като не получила извинение от подсъдимия частната тъжителка депозирала настоящата тъжба пред съда. Подсъдими като научил за образуваното срещу него наказателно производство и че П. *** и *** *** ще свидетелстват за деянието му пред съда започнал да отправя към тях нецензурни и заплашителни реплики.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели *** ***, *** ******* ***, *** Д., Х.К., част от показанията на св.П.М. и част от обясненията на подсъдимия.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на визираната в частната тъжба дата подсъдимият и частната тъжителка са се намирали на ул.“****“ в гр.В.Преслав в близост до дома св.*** и на подсъдимия. Обстоятелството, че към ч.тъжителка била отправена унизителна за честта и достойнството й квалификация и то именно от подсъдимия се доказва от кредитираните показания на свидетелите.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите *** ***, *** ******* ***, *** Д., Х.К., от които се установява поводът за възникване на конфликта, състоянието на частната тъжителка непосредствено след деянието и отправените от подсъдимия думи.

Съдът не дава вяра на показанията на св.П.М.-съпруга на подсъдимия, освен в частта им за влошените отношения между него и ч.тъжителка и поводът за това. В останалата им част показанията й противоречат на кредитираните свидетелски показания и имат за цел единствено да оневинят подсъдимия.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, освен в частта им за казаните преди деянието от ч.тъжителка думи характеризиращи улицата на която живеят, тъй като същите в некредитираната им част са изолирани и не кореспондират със събраните доказателства. Твърдения в горния смисъл са в противоречие с останалия оценен от съда като достоверен доказателствен материал. Имайки предвид, че обясненията на подсъдимия, освен източник на доказателства са и средство за защита, съдът оцени обясненията му в тази им част за изцяло защитни. По изложените съображения съдът не ги кредитира и ги приема единствено като средство за защита, упражняването на което не води до задължение за поведение, насочено към разкриване на обективната истина.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимия М. е извършил възведеното с частната тъжба обвинение и с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл. 148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК по отношение на ч.тъжителка С.Д..

Обидата е съзнателно, целенасочено унижаване чувството за лично достойнство на пострадалия чрез думи или действия, които по съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие и на добрите нрави. Обидата е престъпление, което засяга чувството на лично достойнство и цели негативна промяна на неговата обществена оценка. За да е налице престъплението обида от обективна страна засегнатото лице, трябва да е възприело лично обидните думи или действия. В конкретният случай подсъдимият е нарекъл ч.тъжителка в нейно присъствие „сополанка“. От показанията на свидетелите и от вида на отправените от подсъдимия към частния тъжител думи, се установи че е било засегнато чувството на лично достойнство на тъжителката. За да бъде налице публична обида, необходимо е същата да бъде нанесена на общодостъпно място, където да е имало повече лица, които биха могли да възприемат значението на извършеното. В допълнение, следва да се отбележи, че константната практика на ВКС е че за да се квалифицира обидата като публична, е достатъчно обидните думи или изрази да са казани пред повече от две-три лица. В настоящият случай обидата освен че е нанесена пред три лица е и нанесена на публично място - на улицата, до което имат достъп неограничен кръг лица.

От субективна страна подсъдимия да е казал думи с които е целял и предвиждал настъпване на сочените в тъжбата обществено-опасни последици.

Мотивът за извършване на престъплението са влошените отношения между него и пострадалата. Причините за осъществяване на деянието са поведението на пострадалата и ниската правна култура на подсъдимия.

При определяне на вида и размера на наказанието, съдът прецени като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: чистото му съдебно минало, значението и етимологията на използваната от подсъдимия дума – унизителна за честта и достойнството на пострадалата, ниската правна култура на подсъдимия и поведението на пострадалата, преди деянието. Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът прецени поведението на подсъдимия след деянието- след образуване на настоящото наказателно производство правен опит да въздейства върху част от свидетелите.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като наказанието бъде определено по следния начин: За престъплението по чл. 148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК към датата на извършване на деянието и понастоящем законодателят e предвидил наказание "глоба" от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и „обществено порицание“. Съобразно разпоредбата на чл.78 а от НК, в сила към момента на извършване на деянието, пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага административно наказание “глоба” в размер от 1000лв. до 5000лв., когато: за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. Видно от справката за съдимост на подсъдимият, същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност чл.78а от НК. От деянието няма причинени преки и съставомерни имуществени вреди. Предвид тези обстоятелства, тъй като са налице предпоставките за това, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК и да освободи подсъдимият от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание “глоба”. С оглед на вмененото си от закона задължение съдът счита, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и намира за справедливо да му бъде наложено административно наказание "глоба" в минималния предвиден в закона размер на 1000.00 лв. Така определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

В настоящото производство не се доказа по несъмнен начин, че подсъдимия е извършил престъплението по чл. 148, ал. 2 вр. с ал.1, т.1 вр. с чл.147, ал.1 от НК за което е обвинен от ч.тъжител Т.Т.. Престъплението клевета се осъществява чрез разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или му се припише престъпление. При първата форма, каквато се твърди в тъжбата, разгласяването на позорни обстоятелства е довеждането до знанието на трето лице на неистински позорни факти или обстоятелства, отнасящи се до пострадалия, дори когато тези факти се изнасят като слух или съмнение. Тези факти трябва да бъдат обективно съобщени, твърдяни, а не да се подразбират, изхождайки се индивидуално от собственото въображение. За разлика от обидата, за съставомерността на клеветата е без значение дали засегнатия е узнал или не клеветническите твърдения спрямо него. Деянието при клеветата е довършено, когато тези факти и обстоятества са възприети от третото лице или от повече лица. За да е съставомерно деянието по чл.147 от НК, разгласените факти или обстоятелства, освен позорящи, трябва да бъдат и неистински. От обективна страна не се доказа от събраните гласни доказателства, че подсъдимият М. е разгласил позорни обстоятелства за ч.тъжител Т., че е „алкохолик“ и „пропаднал пияница“. Ето защо съдът го оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. с ал.1, т.1 вр. с чл.147, ал.1 от НК.

Поради признаване на подсъдимия за невинен за посоченото престъпление, съдът отхвърли и изцяло предявения от ч.тъжител Т.Т. граждански иск за причинени неимуществени вреди.

По отношение на предявеният граждански иск за претърпените от частната тъжителка неимуществени в резултат на престъплението чл.148, ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал.1 от НК, съдът счита, че същият са допустим и частично основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на всяко от процесните деяния неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимият, в резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в причинна връзка с определени обективирани, съзнателни човешки прояви. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на всяко от деянията, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното, причинените морални страдания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираният граждански иск за неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК, да бъде уважен до 500.00 /петстотин/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. В останалата му част до пълния предявен размер иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият е осъден да заплати на частната тъжителка и направените разноски по настоящото дело, предвид направеното искане в този смисъл.

Съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на държавата и държавната такса върху уважената част на гражданския иск.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: